Решение № 272 от 31.10.2024, Районен съд - Гоце Делчев

РЕШЕНИЕ

№ 272 гр. , 31.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалена Ат. Жбантова

Стефанова при участието на секретаря Ирена Анг. Кардашева като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Жбантова Стефанова Гражданско дело № 20241220100620 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по подадена искова молба от П. И. А. от гр. *********, област ********* против „*********“ ООД, гр.********. Иска се да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1054.53 лева, недължимо заплатена сума по недействителен Договор за паричен заем № *******/********* г., ведно със законната лихва от момента на депозиране на исковата молба до момента на заплащане на сумата. В условията на евентуалност се иска на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 754.53 лева, недължимо заплатена сума по недействителна неустойка по Договор за паричен заем № ********/*********** г., ведно със законната лихва от момента на депозиране на исковата молба до момента на заплащане на сумата.

След направено изменение на предявеният при условията на евентуалност иск, същият да се счита увеличен от 754.53 лева, на сумата в размер на 901.66 лева, като се иска ответника да бъде осъден да заплати на ищцата сумата в размер на 901.66 лева, представляващо недължимо заплатена сума по недействителна неустойка по Договор за паричен заем № 1

*********/********** г., ведно със законовата лихва от момента на депозиране на исковата молба, до момента на заплащане на сумата.

Твърди се от ищеца, че на 20.12.2023 г. между страните е сключен процесния договор за паричен заем, по силата на който ищцата се задължила да върне цялата сума по кредита в размер на 2936 лева, при получаване на сума от 1400 лева, при срок на кредита от 8 вноски. Заемателят се задължил в срок от 3 дни, да предостави обезпечение по начина и реда на чл.5 от договора, а при неизпълнение дължи неустойка в размер на 1220.69 лева.

Ищцата заплатила първата вноска от 627 лева, след което на 15.03.2024 г. погасила предсрочно договора, заплащайки наведнъж сумата от 2187.53 лева.

Ищцата счита че процесния договор за паричен заем е нищожен на осн. чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 11 и чл.19 от ЗПК, тъй като в договора е посочена само абсолютната стойност на ГПР, не е посочена методиката за формирането му, нито кои компоненти са включени в него.

Договора е нищожен и поради неспазване на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като сумата, която се претендира като неустойка в размер на 1220.69 лева не е включена в ГПР и ГЛП. Събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и следва да се включи в ГПР. В условията на евентуалност счита, че неустойката по договора е нищожна на осн. чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД – нарушава се основен принцип на правото, а именно добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения.

Накърнява се принципа на добрите нрави и се достига до нееквивалентност на насрещните престации по договорното правоотношение. Клаузата за неустойка е нищожна като противоречаща на добрите нрави и е неравноправна по смисъла на чл.143, т.19 от ЗЗП, тъй като претендираната сума за неустойка е в размер над 90% от сумата на отпуснатия кредит. Същата като необосновано висока е неравноправна и по смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП.

Тя зе уговорена извън присъщата.

Правната квалификация на предявеният иск е по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД във вр.с чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.22 от ЗПК, чл.11, ал.1, т.10, чл.19, ал.4 от ЗПК, при условията на евентуалност - чл.26, ал.1, пр.1 и пр.3 от ЗЗД, във вр. с чл.143, ал.1, чл.146, ал.1 от ЗЗП и чл.19, ал.4 вр. с чл.21, ал.1 от ЗПК.

Ответника изразява становище за неоснователност на предявения иск.

Не оспорват получаването на посочените от ищцата суми, но считат, че 2 договора и отделните му клаузи са действителни. Сочат, че съгласно чл.26, ал.4 от ЗЗД нищожност на отделна клауза не влече нищожност на договора, доколкото може да се прилага и без нея. Неустоечната клауза не е част от съществените елементи на договора за заем, договорена е за да обезпечи акцесорно задължение на заемателя. Валидността на договора за кредит произтича от това, че основните му елементи – главница и лихва са валидно уговорени, в изискуемата форма. Покрити са всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 от ЗПК. По отношение формирането на ГПР са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, както в договора, така и СЕФ, като ясно е посочен размера на ГПК и как се формира, спазен е и лимита на размера му. Съответно липсва нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК. Уговорената неустойка не е включена, и не следва да се включва в ГПР. Тя е плащане, в случай, че кредитополучателя не осигури обезпечение след сключване на договора, поради това не може да се включи в ГПР, който се посочва към датата на сключване на договора. ГПР е сбор от разходите, представляващи цена на предоставената услуга, с изключение на сумите, дължими от потребителя при неспазване на някои от задълженията му по договора за кредит. Освен това неустойката е уговорена във фиксиран размер и страните са били наясно с него още преди да настъпи факта на неизпълнение. Така потребителят е бил уведомен за всички задължения към кредитора, при всички възможни хипотези на развитие на отношенията им, поради което не е налице заблуждаваща търговска практика.

Оспорената неустойка е действителна, уговорена е като санкция за неизпълнение, в случай, че кредитополучателя не изпълни поетия ангажимент да осигури обезпечение. Предоставянето на обезпечение е практика, съобразена с чл.11, т.18 от ЗПК и не води до неравновесие в правата на страните. Отделно от това, дори да не е могла да обмисли добре поетите ангажименти, към момента на сключване на договора, дори в 3 дневния срок да е осъзнала, че не може да предостави обезпечение, ищцата е имала 14 дни в които да се откаже от договора, информация за което се е съдържала в СЕФ, чл.7 от договора и чл.29 от ЗПК. Поради изложеното договорната неустойка не противоречи на добрите нрави, а кредитополучателя е могъл да въздейства върху обстоятелствата, водещи до начисляването твърдението, че на ищцата е липсвала достатъчно информация какъв би бил крайния размер на задължението. След като в продължение на 7 месеца е ползвала многократно 3 един продукт, тя е била наясно с икономическите последици. Поради това правят извод за недобросъвестност на ищцата, сключила договорите, с единствена цел да се обогати за сметка на ответника, като получи кредита, а след това заведе искове за недействителност.

От събраните по делото писмени доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Установява се от представените доказателства, а и не се спори между страните, че на 18.12.2023 г. ищцата П. И. А. заявила пред ответното дружество „**********“ ООД желание да получи паричен кредит в размер на 1400 лв. със срок за връщане от 8 месеца. На А. бил предоставен стандартен европейски формуляр (СЕФ) за предоставяне на информация за потребителските кредити, в който е упоменато, че за кредит в размер на 1400 лв. със срок на договора от 8 месеца, тя следва да плати 3 вноски от по 51.92 лв. и 5 вноски по 311.91 лв. всяка, платими считано от 19.01.2024 г. Общата дължима за връщане сума е в размер на 1715.31 лв., от които главница 1400 лв. и лихва 315.31 лв. Посочен е размер на лихвения процент по кредита – фиксиран годишен лихвен процент 44.5 % и годишен процент на разходите 54.6 %. Не е посочен начин на изчисляване на размера на ГПР, нито какво включва той. В част ІІ, т.8 от формуляра е посочено, че кредитополучателя може, по своя преценка, да предостави обезпечение на кредита –банкова гаранция или поръчителство. В част ІІІ, т.4.4 е посочено, че при неизпълнение на обезпечение, посочено в чл.5 от договора, се начислява неустойка в общ размер от 1220.69 лв.

На 20.12.2023 г. между ищцата и ответника „*******“ ООД бил сключен договор за потребителски кредит № *******, въз основа на който ответника предоставил на ищеца парична сума в размер на 1400 лв. Съгласно договора ищецът следвало да върне заемната сума на 8 месечни вноски, включващи главница, лихва и неустойка, като първата вноска се дължи на 19.01.2024 г., а последната – на 19.08.2024 г.

По делото е приложено извлечение от погасителния план и справка за извършени и предстоящи плащания по договора от 15.03.2024 г. В погасителния план е посочен размер на вноската, съдържаща само главница и лихва и отделно неустойката, както и вноска съдържаща главница, лихва и неустойка. Така общо дължимата сума за главница и лихва е 1715.31 лв., за 4 неустойка 1220.69 лв., а общо дължима сума главница, лихва и неустойка – 2936.00 лв. От петтата колона става ясно, че при непредоставяне на обезпечение кредитополучателят ще заплаща неустойката разсрочено заедно с редовните вноски. Отбелязано е, че към 15.03.2024 г. по договора е заплатена сума в размер на 267.00 лв. има законова лихва в размер на 4.28 лв. и остава за плащане сума от 2673.28 лв.

На същата дата ищцата подала молба за предсрочно погасяване на заема.

На молбата е записано от служител на „**********“ ООД, че сумата за предсрочно погасяване на заема към 15.03.2024 г. е в размер на 2187.53 лв.

Представен е по делото приходен касов ордер, с който на 15.03.2024 г. П.

А. заплатила на „********“ ООД сума в размер на 2187.53 лв. по договор за кредит с № 983515.

Във връзка с направеното от ответника оспорване на наличие на основания за предоставяне на ищцата на безплатна адвокатска помощ са изискани по делото справки за трудово правоотношение на ищцата, справка за декларирано имущество и притежавани МПС от ищцата. От представените документи се установява, че тя работи в „******* –**********“ ЕООД, гр.******* с месечен доход през 2024 г. от 933 лв., няма декларирано недвижимо имущество, няма регистрирана на нейно име настояща собственост на МПС.

Прилага се декларация от ищцата за семейно положение, имуществено и здравословно състояние, в което посочва, че месечният й дохода е в размер на 933 лв. от майчинство, тя и съпругът й осигуряват издръжка на 3 души. Тя и съпругът й притежават жилище с площ от 120 кв.м. в гр.*********** – една част от наследство, не притежават МПС, не притежават парични влогове, нито дялове и акции в търговски дружества. Посочено, е че тя, съпругът й и лицата, за които осигуряват издръжка не страдат от заболяване, налагащо постоянни разходи. Уточнено е, че ищцата има две деца, за които се грижи, едното е бебе на 9 месеца. Прилага удостоверения за раждане, от които се установява, че има дете на 7 години и 4 месеца към настоящия момент и друго на 11 месеца към момента.

При така установеното във фактическо отношение, съдът счита предявените искове за допустими, като предявени от лице, имащо правен интерес от предявяването им и срещу надлежен ответник.

5

Разгледан по същество, съдът намира следното:

По делото не е представен процесния договор за потребителски кредит, но не се спори между страните, а се установява и от представените по делото документи, че на 20.12.2023 г. между ищеца и ответника „********“ ООД е бил сключен договор за потребителски кредит № *********, въз основа на който на ищцата бил предоставен заем в размер на 1400 лева. В представения по делото СЕФ е предвидено, че за поискания кредит се прилага ГЛП от 44.5 % и ГПР от 54.6%. В становищата на ответника се потвърждава същия размер на ГПР. От СЕФ и приложения погасителен план е видно, че ищцата следвало да върне сума в размер на 1715.31 лв., включваща главница и договорна лихва и сума в размер на 1220.69 лв. за неустойка или общо 2936 лева.

Към 15.03.2024 г. А. била заплатила по договора сума в размер на 267 лева. На същата дата тя погасила предсрочно вземанията по договора, заплащайки още 2187.53 лева. Така общо внесената по договора сума от страна на ищцата е 2454.53 лева.

В отговора на исковата молба от ответника и изпратените становище не се оспорва твърдението на ищцата за договорена неустойка, размер на ГЛП и ГПР, и липса на яснота относно начина на формиране на последното, оспорват се единствено твърденията, че така договорени те влизат в противоречие със законови норми. Напротив, твърди се, че ГПР в размер на 54.6% не противоречи на чл.19, ал.1 от ЗПК, тъй като е в размер по малък от нормативно определения лимит от 69% към датата на сключване на договора – 20.12.2023 г.