Решение № 83 от 26.03.2025, Районен съд - Велинград
- Съд
- Районен съд - Велинград
- Дело
- Гражданско дело 289/2024
- Вид
- Решение № 83
- Подписан
- 26.03.2025
- В сила
- 22.04.2025
- Състав
- ЛИЛИЯ ГЕОРГИЕВА ТЕРЗИЕВА
Други актове по делото
- Решение № 161 от 22.05.2025 · ЛИЛИЯ ГЕОРГИЕВА ТЕРЗИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 143, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 146 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, предложение първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 24 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 83 гр. гр.Велинград, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. Д. като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА Гражданско дело № 20245210100289 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 55 ЗЗД.
Предявени са от В. Й. П., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Ракитово, ул.
„Хан Аспарух“ № 1, против „Вивус БГ” ЕООД, с ЕИК: 202393458, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 5254, представлявано от З.С.Р. и А.М., искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пред. 1-во и чл. 86 ЗЗД, с които ищецът иска ответното дружество да бъде осъдено да му заплати сумата в размер на 2312,73 лв., представляваща недължимо заплатена сума за „такса бързо разглеждане” и „такса удължаване срока на връщане на анексите към него”, ведно със законовата лихва от момента на депозиране на исковата молба- 07.03.2024 г. до изплащане на сумата.
В исковата молба ищецът твърди, че с ответното дружество са сключили договор за кредит № 9912064017/22.12.2022 г.. Съгласно договора ищецът е получил сумата от 1200 лв. при ГПК 49,70 %, при ГЛП – 40,99 % при срок на кредита 30 дни. Уговорено било между страните, че кредитополучателят следва да заплати и такса за бързо разглеждане на документи в размер на 180,73 лв.. Твърди, че след това са сключени 8 анекса към цитирания договор, с които се удължава срока за връщане на общо дължимата сума, всеки път с 30 дни, за което се дължи „такса за удължаване на срока на връщане на общо дължимата сума”, като датите на заплащане на дължимите за таксите суми са , както следва: на 22.01.2023 г. – 288 лв.; на 20.02.2023 г. – 288 лв. ; на 22.03.2023 г. – 288 лв.; 21.04.2023 г. – 288 лв.; на 26.05.2023 г. – 288 лв.; на 23.06.2023 г. – 116 лв.; на 27.06.2023 г. – 288 лв.; 28.07.2023 г. – 288 лв..
Излага, че на 08.09.2023 г. е погасил окончателно задължението си по договора за кредит, като е заплатил сумата в размер на 1443 лв., с които е погасил главницата от 1200 лв.; лихва от 40,43 лв., такса за разглеждане от 1
180,73 лв. и законова лихва от 21,84 лв.. Сочи, че с така направените плащания от ищеца са платени такси за бързо разглеждане и такса удължаване на срока на връщане на общо дължимите суми в размер на 2312,73 лв. Счита, че така уговорените такси за бързо разглеждане и такса за удължаване срока на връщане на общо дължимата сума, предвидени в Договор за кредит от 22.12.2022 г. са нищожни, на основание чл. 10а, чл.19, ал. 4 от ЗПК, във вр. с чл. 22 ЗПК, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и чл. 143, ал. 1 и чл. 146 от ЗЗП.. Предвид изложеното моли да бъде уважен предявения иск. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молб, с който ответникът признава следните факти: Сключване на Договор за кредит № 9912064017 и осем анекса за удължаване на срока на кредита във връзка с което ищецът е заплатил в полза на ответното дружество сумата от 1433 лв., уговорено и дължимо задължение по сключен договор, 2132 лв. такси за удължаване на срока на договора, или общо сумата от 3575 лв., от които 2312,73 лв. са отчетени като такси за допълнителни незадължителни услуги.
Излага съображения, че всички тези уговорени между страните такси са обосновани с допълнително носене на риск и незабавни справки, относно имущественото положение на кредитоискателя. Оспорва изцяло твърденията на ищеца, че клаузите по Договор за кредит от 22.12.2022 г. с ищеца са нищожни. Моли съда, при евентуално уважаване на иска, да се допусне плащане по посочената банкова сметка на адвоката, а не чрез пощенски запис.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца..
Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл.235 ГПК намира за установено следното от фактическа страна:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че с ответника е сключен договор от 22.12.2022 г., както и сочените 8 бр. анекси, че е платил изцяло дължимата сума по договора и допълненията към него. В тежест на ответника е да докаже, наличието на основание за плащане на сумата от 2312,73 лв.
С Определение № 1 от 02.01.2025 г., съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства между страните, а именно: Сключване на Договор за кредит № 9912064017/22.12.2022 г. и осем анекса за удължаване на срока на кредита, във връзка с което ищецът е заплатил в полза на ответното дружество сумата от 1433 лв., уговорено и дължимо задължение по сключен договор, 2132 лв. такси за удължаване на срока на договора, или общо сумата от 3575 лв., от които 2312,73 лв. са отчетени като такси за допълнителни незадължителни услуги.
Между страните е безспорно, че между тях е бил сключен Договор за 2 кредит № 9912064017/22.12.2022 г., по който ответникът е предал на ищеца в заем сумата от 1200 лева за срок от 30 дни, при посочен ГПР 49.70%, включващ само договорната лихва като разход, като ищецът се е задължил да върне сума в общ размер на 1421,16 лв., включваща главницата, договорна лихва в размер на 40,43 лева и такса за бързо разглеждане в размер на 180,73 лева. Не се спори, че са били сключени осем Анекса за удължаване на срока на кредита, по силата на които ищецът е заплатил „Такса за удължаване на срока“. Страните не спорят и че ищецът е заплатил на ответника сума в общ размер на 3575 лева, осчетоводена като пълно погасяване, от които 2312,73 лв. са отчетени като такси за допълнителни незадължителни услуги.
Съгласно чл. 4. 2 от Общите условия кредиторът предоставя възможност на кредитополучателя да заяви изрично бързо разглеждане на подаденото искане за отпускане на кредит. Услугата бързо разглеждане е допълнителна незадължителна услуга, която се предоставя при изрично искане от страна на кредитополучателя и гарантира обработка на искането и предоставяне на отговор в срок до 15 минути от изпращането му. Съгласно т. 4. 4 от Общите условия за заявката за допълнителна незадължителна услуга кредитополучателят дължи Такса за бързо разглеждане, която се изчислява спрямо сумата на кредита и срока на договора за кредит. Дължимата сума за тази допълнителна незадължителна услуга е посочена в специалните условия на договора за кредит и е включена в Тарифата на кредитора.
Съгласно чл. 13, 1 от Общите условия кредитополучателят има право да поиска да бъде удължен срока за връщане на кредита. Удължаването на срока е допълнителна незадължителна услуга, която се предоставя по искане на кредитополучателя, съобразно тарифа на кредитора.
След анализ на съдържанието на договора и анексите към него, съдът приема, че същият е такъв за ползване на потребителски кредит, чиято правна регулация се съдържа в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, а по силата на препращащата разпоредба на чл. 24 ЗПК - и в Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
3
Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК.
Разпоредбата на чл. 22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен.
С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако нарушението на тези норми не е въведено.
При извършената служебна проверка относно действителността на сключения между страните договор и като взе предвид наведените в тази насока правни доводи в исковата молба, съдът констатира следното:
Ищецът е потребител по смисъла на §13, т.1 ДР на ЗЗП, тъй като е сключил през 2022 г. договор за потребителски кредит като физическо лице и процесният договор не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност от него. Клаузите в договора за кредит не са индивидуално уговорени, доколкото са изготвени предварително от търговеца и ищеца не е имала възможност да влияе върху тяхното съдържание, като доказателства за противното не се събраха в хода на производството.
Съгласно чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗПК неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално. Не са индивидуално уговорени, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случай на договор при общи условия. Ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия, доставчикът следва да докаже твърдения факт, че някоя клауза е договорена индивидуално.
От съдържанието на договора се установява, че ГПР е 49. 70%. В ГПР, обаче, не е включена дължимата се сума от 180,73 лева – "такса за бързо разглеждане" и сумите за „такса удължава срока за връщане на общо дължима сума“. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на 4 разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Съгласно т. 2 "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. В подкрепа на формулирания извод е и Решение на СЕС по дело C?714/22, в което е прието, че член 3, буква "ж" от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "ГПР" по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.
По изложените съображения предвидените в договора "такса за бързо разглеждане" и „такса удължава срока за връщане на общо дължима сума“ представляват разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите - ГПР, съгласно императивното изискване на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. На основание чл. 19, ал.
4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по - висок от пет пъти 5 размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или 6 във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, по конкретно основен лихвен процент – 0. 1 %, плюс 10 %, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. В противен случай и на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК тези клаузи са нищожни. Очевидно е, че с включването на сумата от общо 2312,73 лв. отчетена като такси за допълнителни незадължителни услуги в ГПР, същият ще надвишава предвидения в чл. 19, ал. 4 ЗПК размер от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Разпечатката съдържа 32 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/386566cc-9076-4dcb-9ab9-9a0b513e9397