Определение № 4268 от 04.10.2024, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4268 гр. Варна, 03.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова мл.с. Гинка Т. И. като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно частно гражданско дело № 20243100501829 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.413 ал.1 вр. чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба с вх. № 22709/13.09.2024г./вх. No на ВРС/ от “У. Е. У.“ Црт., регистрирано в У., действащо на територията на Република България чрез „У. Е. У. Ц. – клон България“ КЧТ, ЕИК 200830927, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Искър, ж.к. зона Летище София, сграда ИВТ, срещу Заповед No 2611 / 20.05.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр. дело № 5026 / 2024г. на Районен съд - Варна, 49 –ти състав, в ЧАСТТА за разноските за сумата над 400 лв. до присъдените 450 лв., представляващи разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят счита, че така присъденото от заповедния съд адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв. е прекомерно. Не била съобразена действителната фактическа и правна сложност на спора, като също така и не била съобразена и Наредбата No 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Моли възнаграждението да бъде намалено до 400 лв., издадената заповед обезсилена за сумата над 400 лв. Моли за присъждане на заплатената дт за въззивната инстанция.

Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна, като същата сочи, че жалбата е неоснователна. Сочи, че заплатеният адвокатски хонорар от 450 лв. не се явявал прекомерен, но и не възразява да бъде намален до 400 лв. Счита, че жалбата е недопустима, предвид неподаване на молба по чл. 248 от ГПК. Моли да не се присъждат разноски поради тази причина.

За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:

Производството пред ВРС се е развило по заявление от кредитора П. В. В., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *******, срещу длъжника У. Е. У. Ц., 1 регистрирано в У., действащо на територията на Република България чрез „У. Е.

У. Ц. – клон България“ КЧТ, ЕИК 200830927, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Искър, ж.к. зона Летище София, сграда ИВТ, за сумата от 488.96 /четиристотин осемдесет и осем лева и деветдесет и шест ст./ лева, представляваща обезщетение на основание чл.7, т.1, б.“а“, по Регламент 261/2004 г. за закъснял полет № W64543 от Варна до Нюрнберг, планиран по разписание на 10.03.2023 г., резервация № GНS3VТ, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 01.04.2024 г. до окончателното й изплащане. Заявителят претендира и направените в производството разноски за държавна такса -25 лв. и заплатеното от него адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв., като се представят и надлежни доказателства за извършеното плащане.

Заявлението е уважено изцяло и е издадена и процесната заповед, която се обжалва в частта за разноските.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което се явява процесуално допустима.

Възраженията на заявителя за недопустимост са неоснователни.

Съобразно мотивите в т.7 от ТР No 4 / 2013г. на ВКС, ОСГТК, „ по въпроса за приложимостта на чл.248 ГПК в заповедното производство, следва да бъдат разграничени хипотезата, при която заповедният съд изобщо не се е произнесъл по искането за разноски, от тази, при която произнасянето му е погрешно, т.е. несъобразено с правилата на чл.78 ГПК, включително когато не са присъдени всички направени разноски в полза на страната, която има право на такива. В последния случай заинтересуваната страна разполага с изрично уредената в чл.413, ал.1 ГПК възможност да подаде частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските. Ако обаче съдът е пропуснал да се произнесе по това искане, налице е непълнота, която подлежи на отстраняване по общия ред на чл.248 ГПК.“

В процесния случай ВРС се е произнесъл по искането и от жалбоподателя се твърди, че произнасянето е несъобразено с правилата на чл. 78 от ГПК, поради което и жалбата е допустима.

По същество частната жалба е основателна, поради следните съображения:

Страните не спорят, че адвокатското възнаграждение, което би било разумно и справедливо в случая е в размер на 400лв. Това е и минималният размер, който действащата към датата на образуване на делото Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения предвижда и който следва да се приложи в случая /по приложението на посочената Наредба също липсва спор/.

С оглед на така предвидения в Наредбата минимум от 400 лв., то и възнаграждение в размер на 450 лв. се явява прекомерно и същото следва да бъде намалено до този размер.

Жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена.

Следва да се съобрази, че в този случай, издадената заповед в частта за разноските не 2 подлежи на обезсилване, както сочи жалбоподателят. Същата се счита за стабилизирана за размера, който съдът намира за основателен и справедлив.

По разноските: Жалбоподателят е отправил искане за присъждане на разноски в размер на заплатената държавна такса за производството от 15 лв., които следва да се присъдят в цялост.

Предвид гореизложеното и съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ ЗАПОВЕД No 2611 / 20.05.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр. дело № 5026 / 2024г. на Районен съд - Варна, 49 –ти състав, в ЧАСТТА за разноските за сумата над 400 лв. до присъдените 450 лв., представляващи такива за заплатено от заявителя адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА П. В. В., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *******, ДА ЗАПЛАТИ на “У. Е. У.“ Црт., регистрирано в У., действащо на територията на Република България чрез „У. Е. У. Ц. – клон България“ КЧТ, ЕИК 200830927, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Искър, ж.к. зона Летище София, сграда ИВТ, сумата от 15 лв. /петнадесет лева/, представляваща сторените от жалбоподателя разноски за настоящото производство.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3