Решение № 2653 от 09.03.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2653

Пловдив, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XXIV Касационен състав, в съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ЙОРДАН РУСЕВ

Членове:

ДАНИ КАНАЗИРЕВА

НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ

При секретар ТАНЯ КОСТАДИНОВА и с участието на прокурора ИВАН ПЕТРОВ СПИРОВ като разгледа докладваното от съдия НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ канд № 20267180700073 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63в, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.208- чл.228 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Уоол Премиум“ ЕООД, чрез адв.Б. Д. срещу Решение №1365 от 24.11.2025 г. на Районен съд Пловдив, постановено по АНД № 20255330203291 по описа за 2025 г.

В касационната жалба и се излагат аргументи за отмяна решението на районния съд, като се сочи, че по отношение на актосъставителят не е доказана компетентност да съставя такъв, излагат се аргументи за липса на пълно изясняване на фактическата обстановка, както и за допуснати съществени процесуални нарушения. В съдебно заседание се представлява от адв.Д., който излага аргументи за уважаване на касационната жалба, претендира разноски по делото.

Ответната страна се представлява от юрисконсулт Т., която излага аргументи за отхвърляне на жалбата, претендира разноски.

Прокурорът излага становище за неоснователност на касационната жалба.

Пловдивски административен съд, като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима е, разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Районен съд Пловдив е посочил в решението си следната фактическа обстановка:

При извършена проверка на 31.01.2025г в колцентър Пловдив ,[улица]стопанисван от „Уоол премиум “ЕООД от органите на Инспекция по труда-[населено място], е установено, че в офиса /колцентъра/ полагат труд служители на „Уоол премиум“ ЕООДС.лед проведен разговор с Д. Д. К. [ЕГН] и от попълнена лично от служителя декларация е установено,че служителя е работил през месец януари 2025г. от понеделник до петък с работно време от 09.00ч до 18.00ч , а на 11.01.2025г /събота/е работил от 10.00ч до 17.00ч.При проверката на 31.01.2025г. е представител на работодателя е представен правилник за работа на операторите в колцентъра ,в който е упоменато ,че операторите работят задължително една събота в месеца.На информационно табло в колцентъра е имало поставена таблица,в която е указано работно време на колцентъра в събота. От упълномощен представител на работодателя е дадено писмено обяснение ,че в съботните дни служителите,които са полагали труд ,са ползвали обедна почивка от 13.00 до 13.30ч и физиологични почивки от 11.30 до 11.45чи от 15.00 до 15.15ч.В т.У р1.1 от Правилника за вътрешния трудов ред е определено,че“работещите ,които са в трудови правоотношения с работодателя във фирмата ,работят при петдневна работна седмица ,като нормалната продължителност на седмичното работно време е до 40 часа „.На 06.02.2025г.от упълномощен представител на дружеството е дадено писмено обяснение,че през месец януари 2025г. отчитането на работното време в колцентъра е бил при условията на петдневна работна седмица от понеделник до петък по 8 часа на ден.Представена е и присъствена форма за месец януари 2025г.,в която е отбелязано, че Д. Д. К. е работил по 8 часа на ден от 06.01.2025 до 10.01.2025г.От извършената проверка на 31.01.2025г в колцентъра от представените впоследствие документи и от дадените обяснения е установено,че от страна на работодателя „Уоол премиум“ЕООД е допуснато на 11.01.2025г. Д. Д. К. да положи 6 часа и 30 минути извънреден труд със знанието и без противопоставянето на работодателя.

Това е именно повода св .Бойкински да състави Акт за установяване на административно нарушение №16-25000104 от 27.03.2025г. за извършено от дружеството нарушение на 143 ал.2 от КТ. В законоустановения срок по чл. 44, ал.1 от ЗАНН било депозирано писмено възражение срещу акта.

Въз основа на така съставения акт, било издадено обжалваното НП.

Районният съд е приел, че е доказано нарушението, за което е санкционирано дружеството. Изложени са аргументи защо се счита, че актосъставителят Бойкински има право да съставя АУАН. Същевременно са изложени аргументи защо следва да се измени оспореното НП в частта относно наложената имуществена санкция. Предвид на това последното е изменено, като е намалена санкцията до минималната такава по закон.

В хода на касационното производство е представено и прието по делото писмено доказателство – копие от служебна карта на актосъставителя В. Б..

Наведените в касационната жалба мотиви за отмяна на решението на РС Пловдив са неоснователни.

Съгласно чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление следва да съдържат пълно, точно и ясно описание на нарушението, времето, мястото и начина на извършването му, както и всички факти, които изграждат обективната страна на деянието. Тези изисквания не представляват формалност, а са императивно установени с оглед гарантиране правото на защита на санкционираното лице и осигуряване на възможността за ефективен съдебен контрол относно съставомерността на деянието и правилното приложение на материалния закон.

Съдебната практика е последователна в разбирането, че непълното или неясно описание на съставомерните факти в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление представлява съществено процесуално нарушение, което води до незаконосъобразност на санкционния акт, независимо от това дали от доказателствата по административнонаказателната преписка може да се направи извод за определено фактическо поведение. В този смисъл в Тълкувателно решение № 8/2021 г. на Върховния административен съд е прието, че съдът не може да допълва, уточнява или коригира фактическите констатации, изложени от административнонаказващия орган, чрез анализ на доказателства, които не са намерили израз в самия наказателен акт.

В конкретния случай ясно и точно е посочено в АУАН и НП какви факти са установени при проверката. Изрично е посочена и датата на която се приема за осъществено нарушението на чл.143, ал.2 от Кодекса за труда. Същата се приема за доказана от настоящия съдебен състав с оглед на всички доказателства събрани и преценени от Районен съд Пловдив. Същевременно при внимателен прочит на показанията на св.Бойкински се установява, че при проверката е направен опит от дружеството да се затрудни установяването на нарушението и извършването на проверката. Независимо от това обаче следва да се приеме за безспорно доказано нарушението на чл.143, ал.2 от Кодекса за труда.

Що се касае до компетентността на актосъставителя В. Б. да съставя АУАН, съдът счита същата за доказана по делото. Действително в хода на въззивното производство не са събрани писмени доказателства за това, че същият е юрисконсулт в Дирекция „Инспекция по труда“ Пловдив. Това обаче не е основание за отмяна на контролираното решение на РС Пловдив, доколкото в хода на касационното производство са представени такива. Ето защо и няма основание за отмяна на решението и връщането на делото за ново разглеждане с оглед събиране на доказателства.

С оглед на изложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото в полза на Главна дирекция "Инспекция по труда“ се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 51.13 евро (петдесет и едно евро и тринадесет) евро за касационната инстанция.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Административен съд Пловдив

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1365 от 24.11.2025 г. на Районен съд Пловдив, постановено по АНД № 20255330203291 по описа за 2025 г.

ОСЪЖДА „“Уоол премиум“ ЕООД, ЕИК със седалище и адрес на управление: [населено място] ,[жк] ,[улица]вх.В ет.4 ап.16 да заплати на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", сумата от 51.13 евро (петдесет и едно евро и тринадесет) евро, представляваща сторените по делото разноски.– юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

Председател:

Членове: