Решение № 1214 от 11.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1214 гр. София, 11.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА при участието на секретаря ЦВЕТАНКА СТ. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА

Административно наказателно дело № 20231110209852 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН. Същото се провежда след като с Решение № 4619/10.07.2023 г. по к.а.н.д. № 3168/2023 г. по описа на АССГ делото е върнато на СРС за ново разглеждане от друг състав.

Образувано е по жалба на „В и Д Инвестмънт” ООД против наказателно постановление (НП) № 22-006344/13.01.2020 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” - София, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ във вр. с чл.415, ал.1 от КТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева за извършено нарушение на чл.415, ал.1 от КТ.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. Жалбоподателят посочва, че НП не е връчено на дружеството по надлежния ред, поради което е ограничено правото му на защита. Оспорва се също така, че дружеството е осъществило вмененото му административно нарушение. Моли НП да бъде отменено.

Претендира разноски.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище, чрез процесуалния си представител адв.

1

Д. И., излага подробни съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и липсата на извършено административно нарушение.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител юрк. .., в съдебно заседание изразява становище, за неоснователност на жалбата и моли съда да постанови решение, с което да потвърди изцяло наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. Настоящият съдебен състав намира, че НП не е връчено редовно на дружеството-жалбоподател. В приложените по делото обратни разписки от „Български пощи“ ЕАД е отбелязано, че управителят на дружеството отсъства от адреса, като „отказват да го получат“. С оглед на това съдът намира, че НП не е получено от длъжностно лице, натоварено от „В и Д Инвестмънт“ ООД да приема книжата, респ. не е налице отказ за получаването му по смисъла на чл. 180, ал. 4 от НПК, доколкото това обстоятелство не е отразено с подписа на един свидетел очевидец, респ. не е посочено името и длъжността на лицето, което е отказало да получи процесното НП. В този смисъл не може да се извърши проверка кое лице в действителност е отказало да приеме НП от името на „В и Д Инвестмънт“ ООД, респективно дали последното лице изобщо е служител на дружествотожалбоподател или има някакво правоотношение с него. Освен това в разписката от 14.01.2020 г. не е положен подпис от длъжностно лице по призоваване, в случая служител от „Български пощи“ ЕАД, поради което не може да се приеме, че е спазена процедурата по връчване на НП на представител на дружеството-жалбоподател. На следващо място, не е налице и някоя от предпоставките по чл.58, ал.2 от ЗАНН, за да се приеме, че НП е връчено по този ред, тъй като няма данни дружеството-жалбоподател да е променяло седалището и адреса си на управление, нито е налице надлежно отбелязване върху НП, че същото е връчено по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, 2 респ. на коя дата е било връчено по този ред. С оглед на всичко гореизложено, следва да се приеме, че обжалваното НП не е било връчено по надлежния ред на представител на дружеството-жалбоподател, поради което и процесната жалба следва да се приеме за подадена в законоустановения 7дневен срок и като такава се явява процесуално допустима.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 28.10.2016 г. бил сключен трудов договор между „В и Д Инвестмънт“ ООД в качеството на работодател и М. Ц. Н. в качеството на работник, като било уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 508 лв., платимо на 15-то число следващия месец. С допълнително споразумение от 02.01.2018 г. размерът на трудовото възнаграждение бил увеличен на 528 лв.

На 14.07.2017 г. на М. Н. била изплатена сумата от 400 лв. по банков път, с наредител „МИЛК АГРО ФУУДС“ ЕООД, като на платежното нареждане било посочено основание за превода - „служебен аванс“.

В периода от 03.07.2019 г. до 02.08.2019 г. била извършена проверка във връзка със спазване на трудовото законодателство на „В и Д Инвестмънт“ ООД от служители на Дирекция „Инспекция по труда“-София. Резултатите от проверката били обективирани в протокол с изх. № ПР1922317/02.08.2019 г., съгласно който на дружеството били дадени за изпълнение 24 задължителни предписания на основание чл.404, ал.1, т.1 и т.12 от КТ във връзка с констатирани нарушения. Съгласно предписание № 9 работодателят „В и Д Инвестмънт“ ООД е следвало да изплати уговореното трудово възнаграждение на М. Ц. Н. съгласно представена разчетно-платежна ведомост за заплата за месец юли 2017 г. за положения от него труд през месец юли 2017 г., съгласно чл.128, т.2 от Кодекса на труда. Срокът за изпълнение на това предписание бил до 26.08.2019 г. Протоколът с предписанията бил връчен на 02.08.2019 г. на упълномощено от дружествотожалбоподател лице. Дадените предписания били оспорени пред изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“ с подадено от „В и Д Инвестмънт“ ООД възражение. С решение от 28.09.2019 г. изпълнителният директор отхвърлил като неоснователна жалбата и потвърдил дадените с протокол № ПР1922317/02.08.2019 г. предписания.

На 02.08.2019 г. било изготвено сведение от упълномощено от 3 работодателя лице, в което било отразено, че заплатата за м.07.2017 г. на М.

Н. в нетен размер на 400,97 лв. е изплатена с приспадане на получен служебен аванс, преведен с банково преводно нареждане на 14.07.2017 г. (400 лв.).

На 09.08.2019 г. била изпратена покана от управителя на „В и Д Инвестмънт“ ООД до М. Ц. Н. за доброволно изпълнение относно сумата от 3702,08 лв., представляваща режийни разноски за използвано МПС и използвано гориво, сумата от 19162,36 лв., представляваща невъзстановени служебни аванси за срок от две години от дружествата „В и Д Инвестмънт“ ООД, „Аква Екопроект Системс“ ООД и „Хидроинженеринг груп“ ЕООД, както и сумата от 2000 лв. за наеми на жилище.

В определения в предписанието срок до 26.08.2019 г. „В и Д Инвестмънт“ ООД не изпълнило предписание № 9, което било констатирано при извършена последваща проверка, приключила на 17.09.2019 г., резултатите от която били обективирани в Протокол за извършена проверка изх. № ПР1925562/17.09.2019 г.

На 15.10.2019 г. до изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“ било депозирано искане от „В и Д Инвестмънт“ ООД относно протокол за извършена проверка с изх. № ПР1922317/02.08.2019 г., в което се посочва че дружеството има готовност да изпълни дадените с него предписания, като ще извърши повторно плащане към лицето, но моли да бъдат посочени конкретни суми и предходни работодатели на М. Н. с оглед осъществяване на контакт с него.

Свидетелката Е. Х. П., на длъжност „главен инспектор“ при Дирекция „Инспекция по труда“ – София, съставила АУАН № 22-006344/17.09.2019 г. на „В и Д Инвестмънт“ ООД в качеството му на работодател за извършено нарушение на чл.415, ал.1 от КТ. Актът бил съставен в присъствието на упълномощен представител на жалбоподателя. Писмено възражение срещу така съставения акт било депозирано с вх. № 19100824/20.09.2019 г.

Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП № 22006344/13.01.2020 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” София, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ във вр. с чл.415, ал.1 от КТ на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева за извършено нарушение на чл.415, ал.1 от КТ.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на 4 показанията на свидетелите Е. Х. П. и М. Ц. Н., както и от писмените доказателства по делото – трудов договор № 27/28.10.2016 г. и допълнително споразумение към него от 28.10.2016 г.; сведение от 02.08.2019 г.; възражение вх. № 19100824/20.09.2019 г.; заповед № 002/10.06.2019 г.; покана за доброволно изпълнение изх. № 3/09.08.2019 г.; молба от 09.05.2019 г.; фискални бонове за куриерска услуга и обратна разписка; споразумение за прекратяване на трудов договор; платежно нареждане от 14.07.2017 г.; искане с вх. № 19105806/15.10.2019 г.; протокол за извършена проверка изх. № ПР1922317/02.08.2019 г.; протокол за извършена проверка изх. № ПР1925562/17.09.2019 г.; пълномощно; призовка на основание чл.45, ал.1 от АПК; разчетно-платежна ведомост за месец юли 2017 г., молба от 09.05.2019 г., заповед № З-0058/11.02.2014 г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ“; длъжностна характеристика за длъжността „главен инспектор” в отдел „Трудови правоотношения и правно осигуряване” в ДИТ - София; длъжностна характеристика за длъжността „директор на ДИТ – София“, заповед № З-0058/11.02.2014 г., заповед № ЧР-977/21.08.2017 г. и заповед № ЧР-442/28.01.2014 г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ“, възражение и решение № 19077575/29.08.2019 г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ“, справка от ТД на НАП-София.

От показанията на свидетеля П. и от протоколите за извършените проверки се установяват обстоятелствата по осъществените спрямо дружеството-жалбоподател първоначална и последваща проверки по спазване на трудовото законодателство, направените при тях констатации и дадените задължителни предписания.

Съдът кредитира показанията и на свидетеля Н., който добросъвестно излага обстоятелствата относно взаимоотношенията си с неговия работодател, като не се установява заинтересованост или стремеж към изопачаване на фактите, поради което съдът ги поставя в основата на своите изводи по съществото на делото. Твърденията на Н., че е получавал възнаграждения и от други дружества, свързани с „В и Д Ивестмънт“ ЕООД, се потвърждава от приложеното по делото преводно нареждане с основание „служебен аванс“ с наредител „МИЛК АГРО ФУУДС“ ЕООД. Следва да се отбележи обаче, че обстоятелството дали работникът има или не претенции към дружеството за дължими и неизплатени суми за положения от него труд е ирелевантно към предмета на доказване в настоящото производство, 5 доколкото заявеното от него не би могло да дерогира императивната норма на КТ.

Съдът кредитира изцяло писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН. Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН и компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното наказателно постановление следват по силата на заеманите длъжностни качества и правомощията, делегирани им с приложените по делото заповеди и изричната норма на чл.416 от КТ.

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на НП. АУАН и НП са издадени в предвидената от закона форма и със съдържанието, предвидено в чл.42, съответно - чл.57 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП обстоятелствата по извършване на нарушението са описани ясно, конкретно и в съответствие с изискванията на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като са посочени и нарушените законови разпоредби. Следва да се отбележи, че връчването на наказателното постановление има отношение към момента на влизането му в сила, но не и към неговата законосъобразност. С оглед на това неоснователни са доводите в жалбата в тази насока за допуснато съществено процесуално нарушение. Не е съществено нарушение на процесуалните правила и непосочването в НП на доказателствата, въз основа на които е прието от административнонаказващия орган за извършено нарушението, доколкото чл.60 от ЗАНН дава възможност на двете страни да представят допълнително доказателства и във въззивното съдебно производство. Според настоящия съдебен състав в НП напълно точно, ясно и изчерпателно са 6 описани всички факти и обстоятелства, които обуславят съставомерността на вмененото на санкционираното лице административно нарушение, като са посочени дата и място на извършване на нарушението, съдържание на даденото предписание, протоколът за извършена проверка, с който последното е дадено, както и срокът, в който последното е следвало да се изпълни.