Решение № 182 от 31.10.2025, Районен съд - Девня
- Съд
- Районен съд - Девня
- Дело
- Гражданско дело 1097/2024
- Вид
- Решение № 182
- Подписан
- 31.10.2025
- В сила
- 14.04.2026
- Състав
- ЮЛИЯН ЖИВКОВ НИКОЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 2, ал. 1, т. 2 · Закон за общинската собственост
- чл. 19, ал. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
РЕШЕНИЕ
№ 182 гр. Девня, 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ЮЛИЯН Ж. Н. при участието на секретаря ИВЕЛИНА Н. М. като разгледа докладваното от ЮЛИЯН Ж. Н. Гражданско дело № 20243120101097 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод искова молба на В. П. К. ,ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Б., ул.“П.“ №* *, обл.В. ,срещу Община Девня, ЕИК 000093645, с адрес гр.Девня, бул.“Околчица“ №78, представлявана от Свилен Шитов – кмет.
На основание чл.124 от ГПК се иска да се приеме за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на поземлен имот с площ 1 декар, като поземлен имот с проектен идентификатор **************** по КККР на г.Д. , находящ се в общ.Девня, местност „Ф., вид на територията земеделска, категория 5, НТП нива, част от поземлен имот с идентификатор **************** с площ 49 989 кв.м в община Д., на основание наследствено правоприемство.Претендират се разноски по делото. В съдебно заседание ищецът изпраща представител ,като процесуалният му представител заявява , че поддържа така предявената претенция.Иска се присъждане на направените в настоящото производство разноски. Ангажират се доказателства.
По делото е постъпил писмен отговор от ответника, който твърди, че 1 депозираният иск е допустим , но неоснователен.Твърди също така , че недвижимият имот по нотариален акт не е идентичен с процесния.Твърди, че до 1999 г. местността в която се намира имота е известна като местност „К.“, а името „Ф.“ възниква през 1960 година когато е взето решение там да се създаде ловно стопанство за развъждане на фазани.Твърди също така, че местност „Кьомюрлук“ я няма в списъка на местностите в землището на общ.Девня, а самата местност „К.“ е създадена от местностите „Л.“, „Б.пр.“, „А. б.“ и част от „Б. к..Твърди също така , че към настоящият момент има съставен акт за частна общинска собственост №2668/15.04.2021г. за поземлен имот с идетификатор ************* с площ 49 898 кв.м , местност „Ф.“ по КК на гр.Девня с трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, категория на земята – пета.Представя доказателства , претендира разноски и моли молбата на ищеца да бъде оставена без уважение.
След запознаване със становището на страните по делото, като разгледа събрания по делото доказателствен материал и съобрази приложимите нормативни разпоредби, съдът намира за установено следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от Гражданско процесуалния кодекс, с който се твърди, че ищецът е собственик по наследяване на недвижим имот- поземлен имот с площ 1 декар, като поземлен имот с проектен идентификатор -************* по КККР на г.Д. , находящ се в общ.Д. , местност „Ф.“, вид на територията земеделска, категория 5 , НТП нива , част от поземлен имот с идентификатор *********** с площ 49 989 кв.м в община Д.. Настоящият съдебен състав , намира че в хода на съдебното производство не се събраха писмени или гласни доказателства, които да са в подкрепа на твърдяното в исковата молба.
Безспорно установено по делото от приетата и неоспорена от страните съдебно- техническа експертиза е, че имотът, за който ищецът твърди , че е бил на наследодателя му П.К. Н., придобит чрез покупкопродажба от С. Д. и обективиран в Нотариален акт № **, том *, дело** */****** г. не е идентичен с процесния, тъй като този имот, посочен в нотариалния акт е с местонахождение в местност „Кьомюрлюк”, която е включена в местност „Х.” , която е различна и отдалечена от границите на местност „Ф.”, където се претендира от ищеца да се намира имота от 2 нотариалния акт.
Това се установява освен от заключението на експертизата, но и при изслушване на вещото лице в съдебно заседание, където допълнително потвърди и посочи двете местности - „Ф.” и „Х.”, като отделни и намиращи се на значително отстояние една от друга. Този факт се потвърди и от показанията на свидетел - Д. Щерева, на която бе предявена карта и бе потвърдено изложеното от вещото лице за местонахождението на двете местности.
Във връзка с горното, съдът приема , че е установено категорично, че имотът по нотариален акт не е идентичен с процесния имот, попадащ в имот с идентификатор ********** по КККР на гр. Д., находящ се в обл. В., общ. Д., гр. Д., местност „Ф.”.От изслушания в о.с.з. от 08.07.2025 г. по делото свидетел Й., се установи, че същият има наблюдения за ползван от П. Н. имот до 2000 г.тъй като след това се бил прибрал на село и не е идвал , тъй като гледа животни. В тази връзка и предвид останалите доказателствата по делото, няма данни за владение на имота от П. Н. или от някой друг, в това число от ищеца след 2000 г. до настоящия момент.
На следващо място, свидетелят Й.заявява, че имотът за който ищецът твърди , че е собственик има ограда със имота на Стефан Игнатов, а от другата страна няма ограда и , че от горната страна на имота бил имота на С. П.От заключението на приетата експертиза по делото, се установява, че Д. П. Д. или негови наследници не са собственици на земеделски имоти в землището на гр.
Д., а според това, което ищците са показали на вещото лице, процесния имот граничел с нива на С. И. - ПИ ***********, от двете страни с път *********** и нива на Община Д.-**********.
Във връзка с горното и предвид, че границите на процесния имот не съвпадат нито по твърденията на ищеца, нито по тези на водения от него свидетел, както и предвид установеното в експертизата, че границите на имота, който е показан от ищцовата страна не съвпадат с границите по нотариален акт, то съдът счита , че имотът не може да бъде индивидуализиран.Установено е, предвид представените писмени доказателства - протоколи от 2010 г., 2014 г., 2017 г., 2021 г., 2022 г. и 2024 г. от служители на Община Девня, че имот *************2, в процесната част е бил необработван, запустял, безстопанствен. Тези обстоятелства се 3 потвърдиха и от свидетелите очевидци Р. Бончева и Д. Щ., както и от приложените от вещото лице снимки и от изявленията му в съдебното заседание, че не си личи имотът скоро да е бил стопанисван.
По отношение на декларирана от П.Н. вила от 20 кв. м., видно от приетата и неоспорена от страните втора съдебно-техническа експертиза, се установи, че няма никакви строителни книжа, в това число инвестиционни проекти, разрешения за строеж и др. Следователно не може да се направи връзка със собствеността на П. Н.и твърдяната от ищеца вила от 20 кв. м., описана в нотариалния акт от 1972 г. да е идентична на полуразрушената постройка в посочената от ищеца част от имота на общината. От една страна, дали намиращата се в имота на общината разрушена постройка е вила или не, не може да стане ясно, предвид липсата на строителни книжа, но видно от обясненията на свидетелите Щ. и Б., такива разрушени постройки имало в тази част от общинския имот, но това не представлявали вили или къщи, респективно сгради за живеене, а селскостопански постройки. Не се установи по делото владеене на имота от Паруш Недев или от ищеца, не се установи то да е явно, непрекъснато и необезпокоявано.
От друга страна, имот с идентификатор **************, въз основа на Протоколно решение № 4/04.02.2009 г. на поземлена комисия към Общинска служба по земеделие - Суворово е определен за имот по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Със Заповед № РД 09-37/06.02.2009 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие”-Варна е одобрено Протоколно решение № 4/04.02.2009 г., с което са определени имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ в землища намиращи се на територията на община Девня, включително придобитите преди влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ. На 05.08.2009 г., Общинска служба по земеделие - гр. Суворово е предала на Община Девня земите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, определени с Протоколно решение № 4/04.02.2009 г. на поземлена комисия към Общинска служба по земеделие - Суворово. В тази връзка, на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС и чл.19, ал. 1, вр. чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ и Протоколно решение № 4/04.02.2009 г., на 15.04.2021 г. е съставен Акт за частна общинска собственост №****** за поземлен имот № **************, с площ от 49898 кв. м., местност „Ф.” по КК на гр. Девня с трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - нива. Имотът през целия период от предаването е своен от Община Девня, като същият е бил обект и на разпоредителни сделки и 4 процесният имот е придобит от Община Девня вследствие на изтекла в нейна полза кратка - петгодишна, евентуално десет годишна придобивна давност и общината е станала собственик въз основа на придобивна давност.
Съдът намира, че в хода на съдебното производство не се събраха писмени или гласни доказателства, които да са в подкрепа на твърдяното в исковата молба на В. К., с която се иска да бъде признато за установено на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК по отношение на Община Девня, че В. К. е собственик на поземлен имот с площ от един декар с идентификатор ************** по КККР на гр. Д., находящ се в обл. В., общ. Д. гр. Девня, местност „Ф.”, вид на територията - земеделска, категория 5, НТП Нива, част от поземлен имот с идентификатор *********** с площ 49989 кв. м. в община Д., обл. В. на основание наследствено правоприемство.
От друга страна съдът намира, че ответникът по делото успя да докаже , че не е налице идентичност между описаният в ИМ имот и имота за който е съставен Акт за частна общинска собственост № ********* за поземлен имот № ************, с площ от 49898 кв. м., местност „Ф.” по КК на гр. Д. с трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване – нива и , че твърденията на ищеца за собственост върху част от този имот са неоснователни.
Предвид становището на съда за неоснователност на предявения иск и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът има право на разноски в размер на 1100 лева, от които 800 лева-платено възнаграждение за адвокат и 300 лева за внесен депозит за СТЕ.
Мотивиран от горното Девненският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният иск от В.
П. К. ,ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Б., ул.“П.“ №**, обл.Варна ,срещу Община Девня, ЕИК 000093645, с адрес гр.Девня , бул.“Околчица“ 5
№78, представлявана от Свилен Шитов – кмет с който на основание чл. 124 ал.1 ГПК се иска да се приеме за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на поземлен имот с площ 1 декар, като поземлен имот с проектен идентификатор ************ по КККР на г.Девня , находящ се в общ.Д. , местност „Ф.“, вид на територията земеделска, категория 5 , НТП нива , част от поземлен имот с идентификатор **********2 с площ 49 989 кв.м в община Девня , на основание наследствено правоприемство.
ОСЪЖДА В. П. К. ,ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Б., ул.“П.“ №**, обл.Варна да заплати на Община Девня, ЕИК 000093645, с адрес гр.Девня , бул.“Околчица“ №78, представлявана от Свилен Шитов – кмет сумата от 1100,00 /хиляда и сто лева 00 стотинки/, представляваща направените по делото разноски за възнаграждение на процесуален представител и внесен депозит за изготвяне на СТЕ.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________ 6