Решение № 4173 от 19.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4173 гр. София, 19.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА КР. ТОШЕВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА ЕМ. НАНКОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА КР. ТОШЕВА Административно наказателно дело № 20251110203253 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С електронен фиш (ЕФ), серия К, № 9998157 от 03.11.2024 г., издаден от СДВР на П. Ж. М., на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800 лева за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, изразяващо се в това, че на 03.11.2024 г. в 06:41 часа в гр. София, на бул. „Черни връх“ срещу номер 33, с поставено АТСС, насочено към бул. „Джеймс Баучер“, заснемащо в двете посоки, при ограничение на скоростта от 50 км/ч. за населено място, е управлявала ***“ с рег. № *** със скорост на движение от 84 км/ч., като нарушението е заснето от преносима автоматизирана система SITRAFFIC LYNX ERS 400, и е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на електронен фиш серия К № 4633092 на 06.02.2024г., когато с ***“ с рег. № *** е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система № 003059047В66.

Срещу електронния фиш

1 е подадена жалба от административнонаказаното лице – П. Ж. М., с която се иска неговата отмяна.

В жалбата се твърди, че фишът е издаден след изтичане на срока по чл. 34, ал.

3 ЗАНН, както и че същият е издаден в нарушение на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, тъй като описанието на нарушението е непълно, тъй като не става ясно дали нарушението е квалифицирано по чл. 21, ал. 1 ЗДвП или по чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП. Твърди се още, че компетентният орган е бил длъжен да издири жалбоподателката и да предяви видеоматериала за нарушението, което не е сторено. Като нарушени са посочени и разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 1, 2, 10 и ал. 2 ЗАНН.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представляван е от адв. С., който в хода на съдебните прения пледира за отмяна на електронния фиш с аргументи, че доверителката му, в посочения ден и час със сигурност не е шофирала с посочената скорост, защото като живуща в близост е наясно с обстановката и е недопустимо да шофира в пътния участък на поставена камера с посочена скорост. Претендира присъждане на разноски за оказана правна помощ с правно основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Въззиваемата страна – СДВР, редовно уведомена, не изпраща представител. Постъпили са писмени бележки от пълномощник гл. юрк. П., с които е изразил становище, намира ЕФ за законосъобразен и правилен и пледира за неговото потвърждаване, като излага подробни аргументи за това.

Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски.

При разглеждане на подадената жалба, съдът намира същата за процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения 14-дневен срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Софийски районен съд, след като обсъди доводите в жалбата, в контекста на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с чл. 84 ЗАНН вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на обжалвания ЕФ, констатира, че не са налице основания за неговата отмяна или изменение.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:

2

Към 03.11.2024 г. МПС, с което е извършено нарушението е било с регистриран ползвател П. Ж. М. и собственост на лизингова компания „***.

На 03.11.2024 г. в 06:41 часа, посоченият по-горе лек автомобил се движел със скорост от 84 км/ч. (изчислена след приспаднат толеранс от действително измерената – 87 км/ч.), в гр. София по бул. „Черни връх“ срещу номер 33.

Това обстоятелство било установено и заснето с преносима автоматизирана система SITRAFFIC LYNX ERS 400. Системата за видеоконтрол е вписана под № 4823 в Регистъра на одобрените за използване типове и средства за измерване, като е одобрена и вписана в списъка на 06.10.2009 г. със срок на валидност на одобрението до 06.10.2019 г., като АТСС е преминало последваща проверка след ремонт на 29.07.2024 г.

Нарушението било извършено в условията на повторност - в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия К, номер 4633092 на 06.02.2024 г., когато с МПС марка/модел „***“ с рег. № *** е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система № 003059047В66.

Въз основа на констатираното нарушение за скорост, заснето с мобилната система за видеоконтрол, бил издаден процесният електронен фиш, с който на основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 4 ЗДвП на П. Ж. М. било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800 лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП – превишаване на максимално допустимата скорост в населено място с 34 км/ч.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: приложен снимков материал към ЕФ, серия К, № 9998157 от 19.11.2024 г.; Заповед № 81281з-931/30.08.2016 г. на Министъра на вътрешните работи; заверено копие от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 09.10.4823, касаещо преносима автоматизирана система SITRAFFIC LYNX ERS 400; протокол за проверка от 29.07.2024 г.; протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта и писмо в ОПП-СДВР, ведно със снимков материал и справка-картон на водача.

Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са 3 пряко относими към предмета на доказване по делото. От приложената справка от Български институт по метрология, ведно с писмените доказателства към нея, се установява, че процесната мобилна автоматизирана система за видеоконтрол SITRAFFIC LYNX ERS 400, с която е констатирано и заснето процесното нарушение е одобрена съобразно нормативните изисквания и към датата на констатиране на нарушението е минала последваща техническа проверка след ремонт. Съобразно разпоредбата на чл.

189, ал. 15 ЗДвП „Изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес“. С оглед на изложеното съдът кредитира изцяло приложения към процесния електронен фиш снимков материал като годно веществено доказателствено средство. От снимките се установява видът, марката и регистрационния номер на управлявания автомобил, както и измерената скорост – 87 км/ч.

От приложените по делото схема на организация на движението се установява, че към момента на констатиране на нарушението – 03.11.2024 г., няма данни мястото на извършване на нарушението да е било регулирано със съответен пътен знак за видеонаблюдение непосредствено преди началото на обхвата на автоматизирано техническо средство и система (АТСС).

Съдът намира приложените по делото доказателства за безпротиворечиви, обективни и необорени от други доказателства, поради което съдът ги кредитира изцяло. Въз основа на тях по несъмнен начин се установява възприетата от съда фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

Обжалваният електронен фиш съдържа всички нормативно установени формални реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП, с оглед на което съдът намира, че същият е процесуално законосъобразен. По отношение на възраженията в жалбата, че са изтекли сроковете по чл. 34 от ЗАНН, съдът намира същото за неоснователно, с оглед приетите 4 задължителни постановки в мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 28.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на Върховния административен съд, съгласно които производството по издаване на електронен фиш е специална процедура спрямо общата санкционна процедура с издаване на акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление. Това е и причината да не се прилагат давностните срокове по чл. 34 ЗАНН, както и формалните изисквания, предвидени в разпоредбите на чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН. Неоснователно е и възражението, че наказващият орган е следвало да призове жалбоподателката М., за да предяви записа, тъй като не съществува такова законово задължение за него.

Съдът счита, че жалбоподателката с описаното моторно превозно средство е извършила от обективна и субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

По изложените съображения, съдът счита, че в процесния случай, нарушението е заснето с годно автоматизирано техническо средство, съгласно разпоредбите на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, вр. параграф 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, при спазване на правилата, регламентирани в нормативната уредба.

Видно от справката на БИМ и техническата спецификация на стационарната система за видеоконтрол, в електронния фиш са приспаднати в полза на нарушителя 3 км/ч. (допустимата техническа грешка при измерване на скоростта с процесната мобилна система за видеоконтрол е +/- 3 км/ч. при скорост до 100 км/ч. и +/- 3 % при скорост над 100 км/ч.), като е посочена скорост на движение от 84 км/ч., което е с 34 км/ч. повече от позволеното в случая за населено място ограничение от 50 км/ч.

Правилно е приложена и санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 4 ЗДвП, която предвижда наказание „глоба“ в размер на 800 лева, при превишаване на максимално разрешената скорост за населеното място със стойност, попадаща в амплитудата между 31 и 40 км/ч. По делото са налице категорични доказателства за повторност, тъй като нарушението е извършено в едногодишния срок от влизането в сила на електронен фиш серия К номер 4633092 на 06.02.2024 г. Доколкото размерът на санкцията е абсолютно определен, същата се явява правилно индивидуализирана и законосъобразно наложена.

Обобщавайки гореизложеното съдът приема, че е осъществен от 5 обективна страна състава на вмененото административно нарушение по чл.

21, ал. 1 от ЗДвП с оглед управлението на процесния лек автомобил със скорост от 84 км/ч. при ограничение на скоростта, въведено за населено място от 50 км/ч.

Деянието е съставомерно и от субективна страна, тъй като е извършено при форма на вина пряк умисъл – водачът е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние (знаел е, че има задължение да спазва ограниченията на скоростта, но не го е направил), предвиждал е настъпилите общественоопасни последици, като пряко е целял настъпването на този резултат.

При извършената на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК цялостна служебна проверка на обжалвания електронен фиш, съдът не констатира основания за неговата отмяна или изменение, поради което същият следва да бъде потвърден изцяло, а подадената жалба да се остави без уважение, като неоснователна.

По разноските:

Предвид изхода на делото, направеното искане за заплащане на направените деловодни разноски от страна на жалбоподателя се явява неоснователно. На основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, следва да бъде уважено искането на процесуалния представител на въззиваемата страна. Съдът отчете и това, че в открито съдебно заседание, процесуален представител не се е явил, а са представено единствено писмени бележки и с оглед осъществения обем представителство следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 80 лева.

По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1-во от ЗАНН, вр. чл. 334, т. 6 от НПК

СЪДЪТ

РЕШИ:

6

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К, № 9998157 от 19.11.2024 г., с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 4 ЗДвП на жалбоподателя П. Ж. М. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800 лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.