Определение № 1157 от 10.02.2020, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ гр.

Бургас, 10.02.2020 год.

Бургаският районен съд, гражданска колегия, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Панайот Атанасов като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 8070/2019 год., за да се произнесе, взе предвид:

Делото е образувано по повод исковата молба на А. Магриотов Е.,***, против Г.В.С.,***, с която претендира определяне на мерките по чл. 127, ал. 2, СК по отношение двете малолетни деца на страните – Александър Андреев Е., род. на *** год., и Бориса А. Едрева, род. на *** год.

В писмения си отговор по делото ответникът Г.С. е въвела възражение за местна подсъдност на делото, моли за изпращането му на РС-София, в чийто район е било настоящото местопребиваване на двете деца към момента на подаване на исковата молба.

Ищецът оспорва възражението за местна подсъдност с твърдението, че след подаване на исковата молба двете деца са се преместили да живеят от гр. София в гр. Бургас, а след това – в гр. Панагюрище, при баба си и дядо си по майчина линия.

Съдът, след запознаване с данните по делото, при извършване на проверка по чл. 118, ал. 1, ГПК, намира, че делото не му е местно подсъдно. Настоящото производство е образувано по повод молба с правно основание чл. 127, ал. 2, СК, която норма определя императивно подсъдността на делото – по настоящия адрес на детето. Делото не съдържа данни за заявен настоящ адрес на децата на страните към момента на подаване на исковата молба – 30.09.2019 год., но между страните не съществува спор, че към тази дата децата са живеели при майка си в гр. София – това обстоятелство е признато и в обстоятелствената част на исковата молба на бащата А.Е.. Твърдението на ищеца, че понастоящем децата живеят в гр. Панагюрище, е недоказано, а и не може да обуслови промяна на подсъдността, съгл. чл. 120, ГПК. Фактическите твърдения на двете страни съвпадат по отношение обстоятелството, че двете деца не са живели в гр. Бургас нито към момента на сезиране на съда, нито към настоящия момент, поради което възражението на майката-ответник по чл.

127, ал. 2, СК е основателно по отношение избрания от ищеца съд (вж. и Определение № 185/23.04.2013 год. по ч. гр. д. № 2198/2013 год. на II ГО на ВКС).

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че делото следва да бъде прекратено пред БсРС и изпратено на РС-София по местна подсъдност.

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 118, ГПК и чл. 127, ал. 2,