Решение № 457 от 31.07.2020, Районен съд - Дупница
- Съд
- Районен съд - Дупница
- Дело
- Гражданско дело 72/2020
- Вид
- Решение № 457
- Подписан
- 31.07.2020
- В сила
- 28.09.2020
- Състав
- ИВАН БОЖИКОВ ДИМИТРОВ
Други актове по делото
- Разпореждане № 188 от 17.01.2020 · ИВАН БОЖИКОВ ДИМИТРОВ
- Разпореждане № 344 от 27.01.2020 · ИВАН БОЖИКОВ ДИМИТРОВ
- Определение № 257 от 24.02.2020 · ИВАН БОЖИКОВ ДИМИТРОВ
- Определение № 381 от 20.03.2020 · ИВАН БОЖИКОВ ДИМИТРОВ
- Определение № 481 от 15.04.2020 · ИВАН БОЖИКОВ ДИМИТРОВ
- Разпореждане № 260408 от 08.10.2020 · ИВАН БОЖИКОВ ДИМИТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.183 · Граждански процесуален кодекс
- чл.194 · Граждански процесуален кодекс
- чл.227 · Граждански процесуален кодекс
- чл.537, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.116, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
- чл.69 · Закон за собствеността
- чл.84 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
Р Е Ш Е Н И Е
31.07.2020
Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО
НА НАРОДА
II гр. отделение
Районен съд – Дупница състав
22.07.
2020 на Година
Иван Димитров
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Румяна Агонцева
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
Гражданско
72
2020 дело № по описа за г.
И.В.Ш., ЕГН **********, e предявил срещу С.С.В., ЕГН **********, В.Г.В., ЕГН **********, И.В.Г., ЕГН ********** и Н.В.Г. – К., ЕГН **********, отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. С решение № 304/29.11.2019 г. по в.гр.д. № 407/2019 г. по описа на ОС - Кюстендил е обезсилено решение № 97 от 11.02.2019 г., постановено по гр. дело № 1256/2018 г. по описа на ДнРС и делото е върнато за произнасяне по предявения отрицателен установителен иск за собственост.
Ищецът твърди, че е собственик на основание наследство и давност на имот №009031, находящ се в землището на с. Ресилово, м. ”Средните”, представляващ полска култура от 5130 кв.м., шеста категория, при съседи: имоти № 009001, № 009002, № 009032, № 009063, № 000055. Собствеността върху посочения имот е възстановена по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на Стаменко И. Г., починал на 23.11.1969 г., към които спадала и съпругата на ищеца Д. С. Ш., починала на 14.01.2002 г.
От възстановяването на имота през 1995 г. само ищецът го ползва, стопанисва и владее; никой не е оспорвал владението му, поради което е придобил по давност собствеността върху него в периода от 1995 г. до момента. Случайно през м.06.2018 г. ищецът разбрал, че ответницата С.С.В. въз основа на нотариален акт по обстоятелствена проверка е призната за собственик на имота и тя и съпругът й В.В. са продали имота на И.В.Г. и Н.В.Г..
Поради това искането е за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че ответниците не са собственици на имота; на основание чл.537, ал.2 ГПК да бъде отменен нотариален акт №58, том І, рег.№ 0780, н.д.№ 50/2018 г. по описа на нотариус С. Милева.
В хода на производството – на 13.06.2020 г. – е починал ищецът и като страна на основание чл.227 ГПК са конституирани неговите наследници по закон /л.37/ - В.И.З., ЕГН **********, В.И.В., ЕГН ********** и Р.И.Д., ЕГН **********, които чрез упълномощения от тях процесуален представител поддържат предявения иск.
В постъпилите отговори от С.С.В. и Н.В.Г. – К. се оспорва иска и се сочи, че С.С.В. – дъщеря на Стаменко И. Г., от възстановяването на имота го владее, никой от другите наследници не е оспорил владението й, поради което е придобила собствеността по давност. На ищеца е известно това обстоятелство, тъй като на 20.04.2015 г. тя му предоставила процесния имот под наем. Твърди се извършена през 1997 г. неформална делба на наследствените имоти между наследниците на Стаменко И. Г., при която С.С.В. получила в дял процесната нива и оттогава я владее.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
С доклада по делото е прието за безспорно, че собствеността върху процесния имот е възстановена на наследниците на Стаменко И. Г., починал на 23.11.1969 г., сред които е Д. С. Ш., починала на
14.01.2002 г., както и С.С.В.. Възстановяването на правото на собственост е извършено с решение № 3 от 04.09.1995 г. на ПК – Сапарева баня. Не е спорно, че И.В.Ш. е съпруг на Д. С.
Ш.
С нотариален акт №198, том І, рег.№ 1577, д.№ 180/2018 г. по описа на нотариус Ст. Сотиров на 15.05.2018 г. И.В.Ш. е признат за собственик на процесния имот на основание наследство и давностно владение.
Ответницата С.С.В. е призната за собственик на основание давностно владение на същия имот с нотариален акт №58, том І, рег.№ 0780, н.д.№ 50/2018 г. по описа на нотариус С. Милева на 27.04.2018 г. С нотариален акт №63, том І, рег.№ 0826, д.№ 55/2018 г. по описа на нотариус С. Милева на 03.05.2018 г. С.С.В. и В.Г.В. продали на И.В.Г. и Н.В.Г.
– К. описания имот.
С отговора ответниците са представили договор от 20.04.2015 г., с който С.С.В. е предоставила процесния имот под наем на ищеца за стопанската 2014 – 2015 г. От ОС „Земеделие” – Сапарева баня е изискан оригиналът на договора, като в постъпилия отговор се сочи, че в службата се съхранява копие от договора, предоставено от И.В.Ш. със заявление за регистриране от 21.04.2015 г. /л.41-42 от гр.д. №1256/2018 г./ Приложеното към заявлението копие от процесния договор е с идентично съдържание с представеното от ответниците. Заявлението за представяне на договора за наем е от името на ищеца и е подписано.
От показанията на свидетеля В. Джаджаров се установява, че след земеделската реституция в продължение на много години изораването на процесната нива му е възлагано от ищеца, който я ползвал. От показанията на свидетеля се установява, че еднократно – през 2007 г. или 2008 г., той е изорал нивата по поръка на ищеца.
Според свидетеля В. Г. – племенник на С.С.В., първоначално след възстановяването на собствеността имотът бил стопанисван от С. и неговия баща; през 2014 г. С. предоставила имота на ищеца и оттогава той го стопанисва.
Свидетелят сочи, че има имот в съседство с процесния и от разговори с брата на С.С.В.
– , знае, че през 1998 г. наследниците поделили имотите от баща им и процесният се паднал на С.. Оттогава тя и семейството й ползвали нивата до разболяването на мъжа й, когато за една година предоставили ползването на нивата на ищеца.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Предявен е отрицателен установителен иск за собственост, който е допустим съгласно разясненията, дадени с ТР № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК, предвид претендираното право на собственост от ищеца върху процесния имот и оспорването му от ответниците посредством снабдяването с нотариален акт за имота и разпореждането с него. Налице е правен интерес за предявяване на иска срещу праводателите и приобретателите по разпоредителната сделка с процесния имот съгласно разясненията, дадени с ТР № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГК.
В тежест на ответниците е да установят при условията на пълно и главно доказване качеството си на собственици, съобразно твърдяното придобивно основание, а в тежест на ищеца е да наведе и установи правоизключващи, правопогасяващи или други възражения срещу правото на ответниците.
Наследниците, предявили иск за защита на право, притежавано от техния наследодател, са обикновени, а не необходими другари, тъй като всеки другар има самостоятелно материално-правно положение /Решение № 221 от 5.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1190/2011 г., I г. о., ГК/. С предявения от част от сънаследниците иск е въведен спорен предмет относно техните материални права. Неупражненото от останалите сънаследници право не е процесуална пречка за разглеждането на иска по същество и неговото уважаване, респективно отхвърляне следва да касае само правата на тези сънаследници, поискали установяване правото им на собственост /Решение № 953 от 26.11.2001 г. на ВКС по гр. д. № 1115/2000 г., II г. о./.
Другарите помежду си не са обвързани от силата на пресъдено нещо. Те са обвързани от констатациите, които съдът е направил в мотивите, относно общите факти. Ето защо, при успешно проведен иск за собственост от наследниците на един наследодател против лицето, което неоснователно владее имота, не може да се счита, че споровете между сънаследниците относно участието им в съсобствеността и дяловете им са преклудирани от силата на пресъдено нещо на решението по иска за собственост, след като тези отношения не са били предмет на спора /Решение № 50 от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6235/2013 г., II г. о., ГК/, какъвто е и конкретният случай /в този смисъл и Решение № 247 от 18.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 449/2011 г., I г. о., ГК/.
Предвид посочените принципни положения, в тежест на ответниците по конкретното производство е установяването на придобиването по давност на наследствения дял от процесния имот на Д. С. Ш. - съпруга на ищеца, починала на 14.01.2002 г.; извън предмета на спора са правата на останалите сънаследници върху имота.
Не е спорно, че С.С.В. е един от наследниците на Стаменко И. Г., починал на 23.11.1969 г., на които е възстановено правото на собственост върху процесния имот с решение № 3 от 04.09.1995 г. на ПК – Сапарева баня. Ответницата С.С.В. твърди, че е придобила собствеността върху целия имот по давност в периода след 1995 г. до 2018 г.
Презумпцията на чл.69 от ЗС в отношенията между съсобствениците е приложима, но следва да се счита оборена, ако основанието, на което първоначално е установена фактическата власт, показва съвладение /Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК/. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху чуждата идеална част на основание, изключващо владението на останалите, намерението му за своене се предполага. Тогава е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в сроковете по чл.79 от ЗС. Когато обаче основанието, на което е установена фактическата власт, показва съвладение и съсобственикът е започнал да владее собствената си идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена.
В конкретния случай е безспорно установено, че с решение № 3 от 04.09.1995 г. на ПК – Сапарева баня собствеността е възстановена в полза на наследниците на Стаменко И. Г. Следователно основанието, на което е установена фактическата власт от неговите наследници, показва съвладение.
Поначало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено. За да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици.
Относно извършването на такива действия съдът кредитира показанията на свидетеля , предвид притежавания от него имот в съседство на процесния, респ. - възможността за обстойни наблюдения на стопанисването му. От показанията на този свидетел се установява извършването през 1998 г. на неформална подялба на наследствените имоти между наследниците на Стаменко И. Г., при която процесната нива е предоставена на С.С.В..
Показанията на останалите свидетели не противоречат на установената неформална подялба, тъй като свидетелят и свидетелят В. Г. установяват предоставянето от С.С.В. на имота за ползване от ищеца, а свидетелите В. Джаджаров и единствено са извършвали обработка на имота по поръка на ищеца и не свидетелстват за отношенията между сънаследниците.
Действие, показващо своенето на имота от ответницата, е предоставянето му под наем на ищеца през 2014 г. Представеният от ответницата договор е оспорен от ищеца, като в откритото производство по чл.194 ГПК е изискан оригиналът на договора от ОС „Земеделие” – Сапарева баня. Установено е, че в службата се съхранява копие от договора, което обаче е представено там от ищеца с подписано от него заявление и върху копието е поставена заверка „вярно с оригинала” от ищеца.
Поради това непредставянето от ответниците на оригинала на договора има последиците по чл.183 ГПК само по отношение на приложеното към писмения отговор копие. Копието, изискано от ОС „Земеделие” – Сапарева баня, е представено пред административния орган за регистрация от ищеца, който е удостоверил съответствието му със съхранявания от него оригинал. Заявлението на ищеца за регистрация на договора за наем представлява подписан от него частен документ и има доказателствена сила за неизгодните за него обстоятелства – сключването на процесния договор за наем на процесния имот. Следователно оспорването на договора за наем, сключен на 20.04.2015 г. между ищеца и С.С.В., не е доказано.
Поради това съдът приема за установено, че в периода след 1998 г. С.С.В. въз основа на извършената неформална подялба на наследствените имоти е упражнявала фактическа власт върху процесния имот като свой и през 2008 г. е придобила по давност собствеността върху наследствения дял от имота на Д. С. Ш.; ползването от ищеца на имота е осъществявано със съгласието на С.С.В. – с предоставянето му от нея за ползване, както неформално /видно от показанията на В. Г./, така и с изричен договор за наем за 2014 г. – 2015 г.
Разпечатката съдържа 58 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/386281b1-b997-460e-b62f-c282f89c377a