Решение № 2047 от 08.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2047 гр. София, 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Костадинова

Членове:

Радостина Д.

Илиана Станкова като разгледа докладваното от Радостина Д. Въззивно гражданско дело № 20241100503087 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.435 – 437 ГПК.

Образувано е по жалба на адвокат А.К., в качеството му на пълномощник на Р. Д. Д. с вх.№ 253/06.02.2024 г. на ЧСИ В.Л., с която се обжалват действията по извършен на 19.01.2024 г. въвод във владение по изпълнително дело № 20237800400228 на ЧСИ В.Л..

В жалбата е посочено, че въводът е извършен в отсъствието на длъжника и без да е уведомен адвоката й, като длъжникът страда от психично заболяване, а с извършените действия е лишена от достъп до всичките си вещи, включително такива от първа необходимост, с което е застрашено правото й на живот, като е подложена на нечовешко и унизително отношение, което е в противоречие с чл.2,чл.3 и чл.8 от Европейската конвенция за правата на човека, като се позовава на съдебна практика относно изваждане от имоти –общинска собственост, която счита да е приложима и в отношенията са частноправни субекти. Моли да бъде отменен извършения въвод и да се осигури достъп на длъжника до вещите й.

Взискателят по делото Н.Й.В. я оспорва, като сочи, че въводът е извършен въз основа на надлежно признато му право да поиска принудително изпълнение на задължението да му бъде предаден имота, като длъжникът е уведомена за въвода, както и нейния адвокат, които в съществуващи от години спорове многократно отлагали решаването им с единствената цел да лишат взискателя от фактическата власт върху имота му.

Частният съдебен изпълнител в мотивите си излага съображения, че 1 жалбата е недопустима, тъй като длъжникът е уведомен за изпълнението.

Евентуално я счита за неоснователна, като сочи, че длъжникът е уведомен за започване на принудителното изпълнение, не е изпълнил задължението в срока за доброволно изпълнение, уведомена е за конкретната дата, в която е извършен въвода, като адвокатът й не е открит, за да му бъде връчено съобщението.

Съдът като взе предвид оплакваният в жалбата, доводите на жалбоподателя и изложените от частния съдебен изпълнител мотиви, намира следното:

Съгласно 435, ал.2, т. 3 ГПК длъжникът може да обжалва отнемането на движими вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението. Твърденията в подадената жалба, за чието разглеждане е образувано настоящото производство, са именно за ненадлежно уведомяване на длъжника, поради което и жалбата е допустима, а въпросът дали длъжникът е уведомен за изпълнителното действие е такъв по основателността на жалбата.

По същество жалбата е неоснователна поради следните съображения:

Изпълнителното дело е образувано по молба от 26.09.2023г. на Н.Й.В. въз основа на изпълнителен лист, издаден на 18.07.2023 г., от Апелативен съд –София, Гражданска колегия, 14 състав въз основа на решение № 761/07.06.2023 г. по гражданско дело № 393/2023 г., с който Р. Д. Д. е осъдена да предаде на Н.Й.В. владението върху недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. София, ул. *******, в партера на вътрешната постройка, с източно, южно и западно изложение, състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня.

Съдебният изпълнител е изпратил на 06.10.2023 г. на длъжника покана за доброволно изпълнение до адреса на имота и чрез работодател, в която е насрочил въвод за 10.11.2023 г., която покана не е връчена по нито един от двата начина.

На 17.11.2023 г. е изпратена нова покана за доброволно изпълнение до длъжника с нова дата за въвод /12.12.2023 г./, която покана й е връчена лично на 01.12.2023

На 11.12.2023 г. е постъпила молба от адв.А.К., в качеството му на пълномощник на длъжника, с искане за „отлагане/отстрочване/ не изпълнение“ на действия по въвод с доводи, че не е изтекъл срока за доброволно изпълнение и осъществяването на въвода през зимата при минусови температури ще застраши живота и здравето на Р. Д., като въводът представлява нечовешко и унизително отношение.

Съставени са протоколи за неуспешни опити за съобщаване на адвокат К. по телефон на покана за явяване на длъжника на 12.12.2023 г. в кантората на съдебния изпълнител за съставяне на протокол за отлагане на въвода, както и за изпращане на такава на електронния адрес, от който е постъпила молбата от 11.12.2023 г. на адв.К., като на 12.12.2023 г. е съставен протокол от ЧСИ, удостоверяващ, че нито длъжника, нито упълномощения от нея адвокат К. са 2 се явили във връзка с насрочения въвод, който е отложен поради обстоятелството, че към 12.12.2023 г. не е изтекъл срока за доброволно изпълнение, като в протокола е посочена дата за следващ въвод – 19.12.2023 г. Съставеният от ЧСИ протокол е изпратен на адвокат К. по електронна поща на електронния адрес, от който е постъпила молбата от 11.12.2023 г. на адв.К..

На 13.12.2023 г. е постъпила изпратена по пощата нова молба от адв.К. с абсолютно идентично съдържание на тази от 11.12.2023 г.

На 18.12.2023 г. са изпратени призовки за принудително изпълнение за насрочването на въвод за 19.01.2024 г. до адв. К. и лично до длъжника на адреса на имота, който следва да се предаде, като призовката до адвоката е върната в цялост, тъй като при посещение на адреса не е открит никой, а тази до длъжника е връчена лично на 19.12.2024 г.

Насроченият въвод е извършен в отсъствие на длъжника и неговия пълномощник в присъствието на служител на 01 РУП.

При тези факти съдът намира, че съдебният изпълнител е спазил изискванията за закона относно извършване на обжалваното изпълнително действие, тъй като за насрочения въвод длъжникът е била уведомена лично, след като е била поканена преди това и да изпълни доброволно и срокът за доброволно изпълнение е бил изтекъл, поради което и не е налице основанието по чл.435, ал.2, т. 3, вр. чл.524 ГПК за отмяна на въвода.

Обстоятелството, че жалбоподателят има упълномощен адвокат, който не е бил уведомен, не влияе върху законосъобразността на въвода, тъй като изискването за уведомяване е именно спрямо лицето, което дължи изпълнение, държи фактически имота, който следва да се предаде и ще бъде физически отстранено принудително, включително от вещите, които съхранява вътре и това изискване е спазено чрез личното му уведомяване.

Оплакванията в жалбата относно нарушения на права по Европейската конвенция за правата на човека са неоснователни и неотносими към конкретното извършено действие, което се изразява в принудително изпълнение на действие по предаване на недвижим имот без спрямо длъжника да са извършвани каквито и да било други действия и след като е била поканена да изпълни доброволно подлежащо на изпълнение съдебно решение.

В принудителното изпълнение съдебният изпълнител е обвързан от изпълнителния титул и е длъжен да осъществи съответните действия по принудително осъществяване на притезанието, като основанията за спиране и прекратяване на изпълнението, които е длъжен да съобрази, са регламентирани изрично, никое от тях не се твърди да е било налице, поради което и всяко отклонение от задължението за извършване на необходимите действия би било незаконосъобразно и атакуемо от взискателя. Други основания, извън посочените в чл.432 и 433 ГПК съдебният изпълнител не може да съобразява като пречка за извършване на изпълнителни действия, поради което и възраженията на длъжника относно времето на изпълнение на 3 съдебното решение /зимен период/, с което свързва застрашаването на правата си, са относими към производство пред съд относно отлагане изпълнението на съдебно решение или спиране на изпълнението на осъдително въззивно решение, но не и към изпълнителния процес.

Няма данни длъжникът да е инициирала и успешно провела производства по чл.241 или 282 ГПК, в които единствено биха могли да се преценят наведените възражения относно здравословно и имуществено състояние, като основание за отлагане или спиране на изпълнението на съдебно решение, съпоставени с правата и интересите на насрещната страна, а съдебният изпълнител няма право на такава преценка, не може да откаже извършване на изпълнителни действия извън специфичните законови хипотези, нито има основание да избира и преценява чии права /на взискателя или длъжника/ биха били застрашени в по-висока степен при оставане на улицата в зимен сезон. Съответно в производството по обжалване на действията му преценката за законосъобразност от съда е ограничена до тези факти и правото, които съдебният изпълнител е бил длъжен да съобрази/приложи, като в случая се установява законът да е бил приложен правилно.

За пълнота следва да се посочи, че освен, че не е в правомощията на съдебния изпълнител да решава въпросите за отлагане/спиране на изпълнението на съдебно решение, цитираната от жалбоподателя съдебна практика изобщо не касае казуси между частноправни субекти, а отношения с Държавата/общината, в които е прието, че се касае за непропорционална намеса в личния и семейния живот на лица, на които Държавата дължи позасилена закрила без да е обосновала тази намеса с необходимост от защита на правата и интересите на други лица, докато в конкретния случай се касае за отношения между равнопоставени частноправни субекти, на единия от които е признато по установения от закона ред право на принудително изпълнение спрямо другия, който отказва да изпълни доброволно.

По изложените съображения жалбата следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Р. Д. Д. с вх.№ 253/06.02.2024 г. на ЧСИ В.Л. срещу извършен на 19.01.2024 г. въвод във владение по изпълнително дело № 20237800400228.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5