Решение № 293 от 16.12.2025, Районен съд - Елин Пелин
- Съд
- Районен съд - Елин Пелин
- Дело
- Гражданско дело 44/2024
- Вид
- Решение № 293
- Подписан
- 16.12.2025
- Състав
- Росица Генадиева Тодорова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.110 · Закон за задълженията и договорите
- чл.19, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 293 гр. Елин Пелин, 16.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, V СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Росица Г. Тодорова при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Гражданско дело № 20241820100044 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
С исковата си молба Н. И. П. с ЕГН ********** и адрес: град Стара Загора, ул. , представлявана от адв. А. И. А. от КАК, със съдебен адрес: гр.
Кюстендил, ул. "Гагарин" № 3 е предявила срещу ответника "АБС ГРУП" ООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. Елин Пелин, ул. иск с правно основание чл.422 от ГПК. Твърди, че депозирала пред РС - Елин Пелин заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по запис на заповед от 26.03.2010 г. издаден от управителя на ответното дружеството - Г. И. Д. с ЕГН **********. Записът на заповед бил подписан лично пред ищцата от управителката Домбева.
Ответникът не изпълнил задълженото си по този запис на заповед, като управителката му Г. Д. се съгласила на предложението на ищцата със записа на заповед да бъде платена цената по предварителен договор за покупкопродажба на недвижим имот, собственост на ответното дружество.
Независимо от това, ответникът отново не изпълнил задължението си, като се опитал и успял да прехвърли междувременно имота на трето лице.
Това станало причина ищцата да заведе исково дело в компетентния 1
СГС и с Решение от 21.12.2011 г. предварителния договор бил обявен за окончателен. Постфактум посредством процедурни хватки и заради това че Г.
Д. се криела от съдии от градския и апелативен съд – постигнала целта си да отмени влязлото в сила решение на съдия Мазгалов. По време на процеса, с разпореждане от 22.12.2010 г. съдията Мазгалов приел оригинала на предварителния договор и записа на заповед по това дело за съхранение в касата на СГС. По искане на ищцата оригиналите на предварителния договор и записа на заповед се съхранявали в касата на СГС, по причина некоректното поведение на управителката на ответното дружество Г.Д.
След влизането в сила на съдебното решение на СГС по гр.д. № 10643/2010 г. се оказало, че ужким управителката Д. била нередовно уведомявана за това дело и тя посредством настоящия адвокат на дружеството Н. Р. успяла да отмени влязлото в сила съдебно решение на съдията Мазгалов. След нова каскада съдебни дела, в крайна сметка с влязло в сила Решение № 12428/03.12.2020 г. на САС се потвърдило Решение № 2519/23.04.2018 по гр.д. № 16689/2015 г. на СГС, с което претенцията на ищцата по чл.19, ал.3 от ЗЗД била отхвърлена, но категорично видно и от мотивите на САС са потвърдени оспорванията на ответника, че всички документи в оригинал, съхранявани в касата на СГС, са подписани от управителя на ответното дружество - Г.Д.. На 25.10.2023 г. ищцата Н. П., видно от приемо-предавателен протокол приложен по заповедното производство - си получила тези два документа в оригинал – предварителен договор и изпълнителен лист, поради което се иска съдът да осъди ответника да заплати на ищцата сумата 11 916,44 лева, която съставлява сбор от левовата равностойност сума в размер на 5500.00 евро в размер на 10 757,06 лева по запис на заповед от 26.03.2010 г.; 215,15 лева държавна такса и 687.00 лева адвокатско възнаграждение заплатени по ч.гр.д. № 1191/2023 г. по описа на РС Елин Пелин и 257,23 лева лихва за забава върху сумата от 11 916,44 лева за периода от 09.11.2023 г. до 12.01.2024 г.. Претендират се и сторените разноски в настоящото производство.
Препис от исковата молба и представените с нея писмени доказателства са изпратени на ответника по реда на чл.131 от ГПК, „АБС Груп“ ООД, който чрез адвокат Н. Д. Р. от Софийската адвокатска колегия, оспорва изцяло исковата претенция както по основание така и по размер.
2
На първо място намира, че претенцията е погасена по давност и прави възражение за изтекла погасителна давност. Твърди, че видно от записът на заповед, на който се основава исковата претенция е от 26.03.2010 г., като правото на иск по отношение на него е погасено още на 27.03.2015 г..
Без значение е дали записът на заповед е бил в касата на Софийски градски съд, както твърди ищцата, по друго дело между същите страни и дали управителя на дружеството Г. Д. е знаела за това. С горното не се прекъсва или спира давността. Ако ищцата е била достатъчно внимателна по отношение на запазване на интересите си е следвало в давностния срок за това да предяви иск въз основа на заповедта за изпълнение, да поиска от съда спиране на производството по делото до приключване на делото за претенцията й по чл.19, ал.3 от ЗЗД, след което да поиска да бъде възобновено, но това не е сторено.
Предвид изложеното счита, че претенцията е погасена по давност и само на това основание следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Моли се издадената заповед за изпълнение № 761/2023 г. на РС - Елин Пелин по ч.гр.дело № 1191/2023 г. да бъде обезсилена.
Твърди се също, че дори и да беше предявена в рамките на давностния срок претенцията отново би била неоснователна по следните съображения:
Никога между „АБС Груп“ ООД, гр.София и ищцата не е сключван предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и не е подписван предварителен договор за това, както твърди ищцата. Не е подписван и запис на заповед. Дружеството не е получавало сумата вписана в записа на заповед и в предварителния договор. Известно е задължението за заплащане на суми над 5000 лева, че става само по банков път. Ако ищцата продължава да твърди, че е заплатила сумата предмет на предварителния договор, следва да представи платежно нареждане за това, което не може да стори, тъй като не е заплащала тази сума и страните не са сключвали предварителен договор и управителя на дружеството не е подписвала записа на заповед.
Предположението на ответната страна по отношение на двата документа е, че се касае за кражба на подпис, тъй като съпруга на ищцата и неин пълномощник и по настоящото дело адв.А. А. е обслужвал правно дружеството „АБС Груп“ ООД, гр.София за определен период от време, като управителя на дружеството Габриела Домбева е подписвала празни листа за подаване на молби, заявления до „ЧЕЗ“АД и други с оглед бързина и тези празни листа са използвани за съставяне на записа на заповед и предварителния договор като се касае за т.н. "кражба на подпис". Поради изложеното ответникът оспорва първите три приложени документа към исковата молба, а именно: запис на заповед, предварителен договор и приемопредавателен протокол, като твърди, че са неистински документи с невярно 3 съдържание.
Сочи се, че липсва основание за претендиране от ищцата на сумата предмет на иска. Дружеството няма парични задължения към ищцата. Няма основание за издаване на запис на заповед приложен към исковата молба.
Ответникът не е получавал пари или друг вид престация, за да има основание да се претендира исковата претенция. Същият няма договорни или извъндоговорни отношения с ищцата, като твърди, че не е получил сумите вписани в записа на заповед.
Районен съд Елин Пелин, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 1191/2023 г. по описа на Районен съд Елин Пелин, въз основа на подадено заявление по чл.410 от ГПК от заявителя Н. И. П. е била издадена Заповед № 761 за изпълнение на парично задължение от 20.11.2023 г., с която длъжникът „АБС Груп“ ООД е осъден да заплати на заявителя Н. И. П. сумата от 5500.00 евро представляваща задължение по запис на заповед от 22.02.2010 г. с падеж на 26.03.2010 г., ведно със законната лихва считано от 09.11.2023 г. до изплащане на вземането и разноски в заповедното производство – 215,15 лева заплатена държавна такса и 687.00 лева адвокатско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника „АБС Груп“ ООД от съдебния изпълнител, като в срока по чл.414 от ГПК е постъпило възражение от длъжника, в което се твърди, че вземането е недължимо.
Във връзка с депозираното възражение от длъжника „АБС Груп“ ООД, съдът на основание чл.415, ал.1, т.1 вр. ал.4 от ГПК е указал на заявителя Н. И.
П., че в едномесечен срок от уведомяването може да предяви иск за установяване на вземането си. В дадения едномесечен срок заявителят е предявил настоящия иск за установяване на вземанията по заповедта, от което се установява съответно пасивната и активна легитимация на страните, както и наличието на правен интерес у ищцовата страна от воденето на положителен установителен иск по смисъла на чл.422 от ГПК.
По делото е представен оригинал на запис на заповед издаден на 22.02.2010 г. от „АБС Груп“ ООД в полза на Н. И. П. за сумата от 5500.00 евро, с който длъжникът се е задължил неотменимо и безусловно без протест и разноски, без никакви възражения и без такси и удръжки от какъвто и да било характер срещу представянето на този Запис на заповед да заплати паричното задължение от 5500.00 евро н датата на падеж – 26.03.2010 г..
Представен е предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 23 март 2010 г. от който се установява, че „АБС Груп“ ООД в качеството на продавач се е задължил да продаде на купувача Н. И. П. недвижим имот, находящ се в гр.София представляващ апартамент № на подпокривно ниво находящ се на ул. „“ със застроена площ от 37 кв.м. и тераса от 10,5 кв.м., ведно с общи части от сградата. В раздел II чл.3 от Договора е уговорено, че купувачът е заплатил продажната цена съгласно запис на заповед между страните сключен на 22 февруари 2010 г. за сумата от 5500.00 лева.
4
Представени са и следните писмени доказателства: приемопредавателен протокол от 25.10.2023 г. за предаване на оригинал на запис на заповед от 22.02.2010 г. и договор за покупко-продажба на недвижим имот от 23.03.2010 г.; Решение от 21.12.2011 г. постановено по гр.д. № 10643/2010 г. по описа на СГС; разпореждане от 22.12.2010 г. постановено по гр.д. № 10643/2010 г. по описа на СГС; Решение от 03.12.2020 г. по в.гр.д. № 3845/2019 г. по описа на САС.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът стигна до следните правни изводи:
Предявен е установителен иск е с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК. Искът е допустим като предявен в преклузивния срок, а разгледан по същество е неоснователен, по следните съображения:
Записът на заповед е вид ценна книга, която удостоверява наличието на задължение за неговия издател. В случая още с исковата молба ищецът въвежда твърдения, че ответникът – издател на записа на заповед е издал същия като обезпечение удостоверяващо извършено от ищцата плащане по сключен между страните предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, което сочи, че в процеса са въведени твърдения за наличие на каузално правоотношение във връзка, с което е издаден процесният запис на заповед. С въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя на записа на заповед за наличието на каузално правоотношение по повод издадения редовен запис на заповед се установява и основанието на поетото задължение за плащане или неговия обезпечителен характер. В случая ответното дружество оспорва всички въведени от ищцата твърдения, като заявява, че нито е сключван между страните предварителен договор, нито е издаван процесния запис на заповед от ответника.
При така въведените твърдения и възражения, в производството по чл.422 от ГПК съдът следва да изследва наличието на твърдяното каузално правоотношение, доколкото възраженията, основани на това правоотношение биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед. Освен това предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл.422 от ГПК въз основа на запис на заповед е установяване на валиден запис на заповед с настъпил падеж за плащане, като в случая с оглед възражението на ответника за погасяване на вземането по давност, същото подлежи на разглеждане.
Изложеното сочи, че е налице правен спор между страните по делото за установяване съществуването на вземанията на ищеца произтичащи от процесния запис на заповед.
Разпечатката съдържа 38 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3861e629-7a8f-44a6-acdf-476a557e56d7