Решение № 7649 от 25.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7649 гр. С. 25.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20251110136931 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Ищцата излага твърдения, че при ответното дружество е открита партида №.... за апартамент №, находящ се в гр. С. ул. Х.. ..- вх. вх. титуляр Х. Ц. М. наследодател на ищцата. При направена справка при ответното дружество ищцата установила, че по партидата на имота са отразени дължими суми за доставена топлинна енергия. Ищцата оспорила дължимостта на процесните суми, но ответното дружество отказало да отпише задълженията, мотивирайки отказа си с необходимостта възраженията да бъдат отправени от всички съсобственици. Ответникът отправил предупреждение, че дължимите суми ще бъдат събрани по принудителен ред и представил справка- извлечение за дължимите суми по партидата. Ищцата депозирала молба до ответното дружество за отписване на процесните суми, но получила отказ от 30.04.2025г. Дължимите суми в общ размер от 2 441,80 лева били формирани от непогасени задължения за главница за цена на доставена топлинна енергия за периода м.12.2006г. до м.12.2009г. Ищцата оспорва възникването на задължението за заплащане на сумата поради липса на договорно правоотношение между нея, респективно нейния наследодател, от една страна, и ответното дружество от друга страна. Ищцата оспорва качеството си на собственик, титуляр на вещно право на ползване или ползвател на имота. Ищцата оспорва факта на извършена доставка на топлинна енергия в процесния имот от ответното дружество през исковия период, както и реализирано потребление на топлинна енергия от нейна страна през същия период. Ищцата оспорва дължимостта на вземанията поради изтекъл тригодишен срок на погасителна давност. При така изложените фактически твърдения ищцата претендира на бъде установено по отношение на ответника, че не дължи сумата от 1 220,90 лева, представляваща ½ част от начислена от ответника сума за доставена топлинна енергия за периода м.12.2006г. до м. 12.2009г. по договорна сметка №...

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „То. С.“ ЕАД е депозирал отговор, в който оспорва исковете като недопустими и неоснователни. Излага подробни аргументи за недопустимост на образуваното исково производство поради липса на правен интерес у ищеца от търсената правна защита. Ответникът не оспорва, че за посочения период дължимите суми са погасени по давност. Заявява, че ищцата има качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 ЗЕ. Ответникът посочва, че ищцата, както и нейният наследодател, са използвали доставяна топлинна енергия през процесния период, като към момента не са погасили задълженията си. При така изложените съображения 1 ответникът моли за отхвърляне на иска като неоснователен. Претендира за сторените съдебни разноски..

Съдът като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване в отношенията между страните недължимост на процесните суми като погасени по давност.

На първо място съдът следва да разгледа въведените доводи за недопустимост на образуваното производство поради липса на правен интерес у ищеца от завеждане на исковата претенция. Съгласно дадените разяснения в мотивите към т. 1 на ТР № 8/2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК, ВКС всеки, който претендира да е носител на право, засегнато от правен спор, може, като упражни пръв правото си на иск, да стане ищец по делото, поставяйки другата страна по спора в ролята на ответник. Проява на диспозитивното начало в гражданския процес е възможността на ищеца, като участник в правен спор, да определи кога, доколко и какъв обем защита да търси. Правният интерес от повдигане на спор пред съда винаги произтича от конкретни обстоятелства, за които е заявено твърдение, че са от естество да засегнат правната сфера на ищеца. Защитата на засегнатата страна при предявен отрицателен установителен иск се постига чрез отричане със сила на пресъдено нещо на претендираното от ответника право. При тълкуване на поставения въпрос, ОСГТК е изложил и допълнителен аргумент за допустимостта на отрицателния установителен иск - правопредпазващото действие на силата на пресъдено нещо. Ако с решението бъде установено несъществуването на спорното право, защитната функция на процеса е по отношение на субективното право на ищеца, чието съществуване и реализация са били засегнати от отреченото със съдебното решение право.

В процесния случай интересът на ищеца от получаване на търсената правна защита, а именно установяване със силата на пресъдено нещо, че не дължи заплащането на процесните суми на ответника поради погасяването им по давност, се извежда от факта на отнасянето на сумите като дължими в счетоводството на ответника, както и издаването на фактури за сумите, съставляващи извънсъдебно изявление от ответника за дължимост и изпълняемост на процесните вземания.

Ищецът е допустимо да доказва като основание за недължимост на процесното претендирано от ответника вземане и въз основа на изтекла погасителна давност по аналогичен начин на направено от него възражение при предявен срещу него осъдителен иск (така в решение № 1032/16.01.2007 г. по т. д. № 605/2006 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО).

Действително нормата на чл. 118 ЗЗД регламентира, че ако длъжникът изпълни задължението си след изтичането на давността, той няма право да иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла. Това обаче не може да обоснове извод за недопустимост на предявения отрицателен установителен иск. Не би могло да се поддържа, че изтеклата погасителна давност има различно значение според вида на търсената защита - при предявен осъдителен иск води до неговата неоснователност, тъй като претендираната сума не се дължи, а при предявен отрицателен установителен иск, да обоснове извод за липса на правен интерес от търсената правна защита поради липса на предприети активни действия от кредитора за събиране на вземането. Такъв извод не намира опора в закона.

По изложените съображения съдът приема, че за ищеца е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск срещу ответника за установяване недължимостта на посочените суми за цена на топлинна услуга.

Предмет на предявените отрицателни установителни искове е установяване със сила на пресъдено нещо, че между страните не съществува правоотношение, елемент от съдържанието на което да е задължението на ищеца да заплати в полза на ответника сумата в размер на 1 220,90 лева, представляваща 1/2 от цената за ползвана топлинна услуга за периода от м.12.2006 г. до м.12.2009 г., дог. сметка №...

Ищцата оспорва факта на съществуващо между страните валидно облигационно отношение, по силата на което ответното дружество е предоставило на ищцата, респективно нейните наследодатели, топлинна енергия по договорна сметка №...за топлоснабден имот с адрес гр. С. ул. Х.., ..- вх. 2, ап.3.

От представените документи, съхранявани при Столична община, Р. С. във връзка със 2 собствеността върху процесния имот, се установява, че с Решение на Ленински Народен съвет, ЖСДИ от 20.12.1967г. държавен апартамент, находящ се в сграда в гл. С.ул. Х.., ..- вх.

2 е изключен от активите на фонда, т. к. с Договор от 28.12.1967г. е продаден на Б. Й. М. и Х. ЦЦ. Д. М.

Съгласно Заповед №2555/04.11.1967г. на МАБ е утвърдено решение на Председателя на ИК на Ленински РНС, с което се продава на Б. Й. М. и Х. ЦЦ. Д. М.държавно жилище, находящо се в сграда в гр. София на ул. Х.. №19 при първоначална вноска 20% и срок на изплащане остатъка от 20 години. По делото е представено Решение от 14.08.1967г., с което е прието да се продаде на Б. Й. М. и Х. Ц. Д.ържавен имот - апартамент №, находящ се в гр.

С. ул. Х.. ..- ет. 2.

От представеното удостоверение за наследници на лицето Б. Й. М., починал на 19.03.1982г., се установява че е оставил като законни наследници Х. Ц. М. /съпруга/, Ц. Б.

М.а /дъщеря/ и ДД. Б. М. /син/. От представените удостоверение за наследници на лицето Х.

Ц. М. починал на 14.08.2008г., се установява, че е оставила като законни наследници Ц. Б.

М.а /дъщеря – починала на 21.10.2021/, Х. Д. И. /внучка/ и ДД. Б. М. /син/.

Въпреки че сред приетите доказателства по делото се е представен Договор от 28.12.1967г. за продажба на държавен имот, сключен от Б. Й. М. и Х. ЦЦ. Д. М. въз основа на събраните косвени доказателства - писмени доказателства, отразяващи проведената процедура по съгласуване и одобрение на придобиването на държавния имот от наследодателите на ищцата, съдът приема, че по силата на настъпило наследствено правоприемство ищцата е придобила правото на собственост върху ½ идеална част от процесния топлоснабден имот, находящ се в гр. С. ул. Х.. ..- еет. ап.3.

На основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.

Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител на топлинна енергия за битови нужди, е достатъчно да бъде установено по делото, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване на имот, който е присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Не е нужно за периода той реално да е ползвал имота. Ирелевантно е и обстоятелството на чие име фактически се е водила партидата при ответника за посочения имот или че е прекратено топлоподаването към отоплителните тела в имота.

От тук съдът приема за доказан факта на съществуване на облигационно отношение между страните по силата на договор за предоставяне на топлинна енергия за периода от м.12.2006 г. до м.12.2009 г., за който ответникът е бил задължен да представи предоставил топлинни услуги.

На следващо място по делото не са представени доказателства, установяващи обстоятелството, че ответникът е доставил топлинна енергия на посочения адрес през искови период в посочените количества. С оглед изложеното съдът счита, че по делото не е доказано, че за ищеца е възникнало договорно задължение да заплаща цената на доставената топлинна енергия в процесния имот за периода от м.12.2006 г. до м.12.2009 г. поради недоказаност на факта на предоставено изпълнение от ищцовото дружество.

Следва да се установи и дали посоченото задължениe е погасено по давност.

С оглед разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ и приложимите общи условия потребителите на топлинна енергия заплащат цената й на месечни вноски. Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111 б. ”в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време - месец, еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени в общите условия интервали от време. В този смисъл са задължителните за съда указания, дадени с ТР № 3 от 18.05.2012 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС. За приложението на специалната погасителна давност съгласно цитираната разпоредба не е необходимо плащанията да са еднакви по размер. Следователно и вземанията на “То. С.” ЕАД към потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок.

Тригодишният срок, посочен в чл. 111 б. ”в” ЗЗД, с изтичане на който вземанията за цената на “То. С.” ЕАД се погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно месечно 3 вземане е станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Това вземане е срочно, тъй като в общите условия е предвидено, че плащането на месечните суми се извършва след изтичане на 30дневен срок след изтичане на периода, за който са отчетени, от което следва, че задължението на ищеца за последния месец от исковия период е с краен срок на изпълнение – 31.01.2010 г.