Протокол с решение от ОСЗ № 8124 от 25.09.2025, Районен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 8124 гр. Пловдив, 25.09.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова Сложи за разглеждане докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20245330110496 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 15:08 часа се явиха:

Ищецът Р. А. Н., редовно уведомен, не се явява, не изпраща представител. Докладва се молба от ищцата, с която моли за ход на делото, моли да се приеме ССЕ и да бъдат зададени въпроси на експертизата. Няма нови доказателствени искания, взима становище по същество, претендира разноски, възразява за прекомерност на адвокатския хонорар.

Ответникът ВИВА КРЕДИТ АД, редовно уведомен, не изпраща представител.

Вещото лице Р. Д. Г., редовно призована, се явява

В.л.Г.: Запозната съм с въпросите и молбата, но те са като за отделна експертиза.

Съдът счита, че липсват пречки по хода на делото, поради което СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Докладва се заключението на ССЕ, постъпило в срок. Сне се самоличността на вещото лице.

Р. Д. Г. – 54 години, българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, без дела и родства със страните. Известна ми е наказателната отговорност, поддържам заключението.

Съдът констатира, че въпросите, поставени в молбата от 16.07.2025 г. съвпадат с въпросите в молбата от 19.09.2025 г.. Съдът намира, че няма основания да преразглежда определението си от предходното съдебно заседание, с което е оставил без уважение искането на ищцата за ССЕ по въпроси в исковата молба. По отношение на конкретно зададените въпроси към експертизата съдът намира, че въпрос 2 и 3 в молбата от 19.09.20225 г. са правни въпроси, на които не следва да отговаря вещото лице, а съдът, а останалите въпроси, с изключение на въпрос 1, не са необходими за 1 правилното решаване на спора, тъй като насрещният иск касае само главница, а съотношението неустойка – главница не е необходимо да е в процентно изражение, за да бъде ценено от съда. Поради изложеното СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА само първия въпрос от молбата от 19.09.2025 г.

Въпрос 1: Какви документи и справки е ползвало вещото лице при изготвяне на експертизата си?

В.л.Г.: Ползвала съм договора, справки от счетоводство за начисление на задължения по договора и справка за извършени плащания и разпределение на плащанията по пера на този договор.

За редовно водено счетоводство от представеното в частност - мога да дам положителен извод, редовно е водено.

Общо платената сума е 1639,88 лв.

Съдът счита, че заключението на вещото лице следва да се приеме като изготвено в срок и отговорило на поставените задачи.

Така мотивиран,

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА заключението на съдебно-счетоводната експертиза.

ДА СЕ ИЗДАДЕ на вещото лице РКО за 250 лв. от депозита.

На вещото лице се издаде РКО за 250 лв. от депозита, връчи се и вещото лице се освободи.

Съдът намира делото за изяснено, поради което следва да се приемат всички писмени доказателства и да се даде ход по същество.

Така мотивиран,

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА всички писмени доказателства по делото.

СЛАГА КРАЙ на съдебното дирене.

ДАВА ХОД на устните състезания.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, доказателствата по делото и закона, прие следното:

Подадена е искова молба от Р. А. Н. срещу ВИВА КРЕДИТ АД. Твърди се, че е сключен договор за кредит от 08.03.2024 г., като моли съда да прогласи нищожността на клаузата, която предвижда заплащане на неустойка, и клаузата за такса „експресно разглеждане“, като счита, че същите противоречат на добрите нрави и заобикалят закона, а именно чрез тези уговорки се въвежда допълнителен източник на доход за кредитора. Счита, че неустойката не съответства на вредите от неизпълнение и е съизмерима с главницата. За таксата за експресно разглеждане счита, че следва да се включи в ГПР, което не е сторено.

В срок е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът намира исковете за неоснователни. Счита, че неустойката е действителна и преценката за накърняване на добрите нрави следва да бъде при отчитане 2 свободата на договаряне. Относно клаузата за експресно разглеждане намира, че липсва нееквивалентност между размера на таксата и извършената услуга, като потребителят е можел да реши да изчака и да не се възползва от услугата.

Същата представлява допълнителна услуга, която е уговорена доброволно.

Възразява същата да е неравноправна. Намира, че целият договор е действителен, моли за отхвърляне на исковете.

Предявена е насрещна искова молба, с която се иска от съда да осъди ищцата да плати на ответника сумата от 1360,12 лв. частичен иск от 1869,13 лв. главница по договора за кредит, ведно със законна лихва.

Другата страна оспорва иска и моли за неговото отхвърляне. Счита договора за недействителен.

Предявени са искове от ищеца с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр. чл.19, ал. 4 ЗПК относно клаузата за неустойка и такса „експресно разглеждане“. По този иск следва да се установи сключването на договора и наличието на съответните клаузи и основанията за тяхната нищожност.

Предявен е насрещен иск по чл. 240, ал. 1 ЗЗД, по който следва да се установи сключването на договора, усвояването на сумата по заема и настъпването на падежа на нейното плащане.

Безспорно между страните е сключването на договора за кредит и уговарянето на клаузите за неустойка и такса „експресно разглеждане“.

Клузите противоречат на добрите нрави по следните съображения: Клаузата за неустойка се предвижда за неизпълнение на задължение за представяне на обезпечение. Това неизпълнение не е свързано с реални вреди, а с увеличаване на кредитния риск, което води до извод, че неустойката има характер на възнаграждение и цели набавяне на допълнителна печалба за кредитора.

Същият характер има и таксата за експресно разглеждане, тъй като срещу нея не се дължи никаква реална престация, различна от процеса по сключване на договора. Този характер на клаузите и преследваната с тях цел накърнява добрите нрави. Ето защо главните искове подлежат на уважаване на това основание.

По отношение на насрещния иск следва да се направи извод, че договорът за кредит е изцяло недействителен, тъй като видно от клаузата за ГПР, в нея не се включват разходи, свързани с неизпълнението, а именно процесната неустойка. Същата обаче следва да се включи в ГПР, тъй като съставлява конструкция, прикриваща действителен разход по кредита, а именно - допълнителна печалба. Поради нарушаване правилата за посочване ГПР, договорът е недействителен на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Ето защо се дължи само чистата стойност на кредита.

Съгласно заключението на ССЕ усвоената по договора сума е в размер на 3000 лв. Ищецът не оспорва усвояването й, а напротив, чрез извършените плащания го потвърждава. От ССЕ се установява, че общо платената сума от ищеца е в размер на 1639,88 лв. Разликата в размер на 1360,12 лв. следва да се присъди като чиста стойност на кредита и доколкото искът е предявен като частичен, следва да се уважи в този вид, а съдът не може да взима отношение по пълния размер на претенцията, с който не е сезиран. Ето защо следва да се 3 осъди ищцата да плати на ответника тази сума, ведно със законната лихва от предявяване на насрещния иск 03.02.2025 г.

По разноските съдът намира: По главните искове такива се дължат на ищеца. Същият е доказал адвокатски хонорар от 1000 лв. за цялото производство, следователно по съразмерност му се дължат 500 лв., доколкото не е прецизирал колко се искат по исковата молба и колко по насрещната искова молба. Този хонорар не е прекомерен с оглед броя искове и събраните доказателства. Ищецът е освободен от такса, която следва да се плати от ответника по главните искове и е в размер на 122,96 лв.

Ответникът е сторил разноски по насрещните искове както следва: 54.40 лева - заплатена държавна такса, 250 лева – заплатен депозит за вещо лице за изготвяне на ССЕ, 250 лв .- юрисконсултско възнаграждение. Възнаграждение в по-висок размер не е съобразено със сложността на делото, като се отчете, че и на ищеца реално се полагат по 250 лв. за всеки от предявените главни искове.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ВИВА КРЕДИТ“ ООД, ЕИК: 207343548, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.“Джавахарлал Неру“ № 28, ет.2, офис 73Г, по предявените от Р. А. Н., ЕГН: **********, с адрес: ***, искове с правно основание чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД, че са нищожни, поради накърняване на добрите нрави, следните уговорки от Договор за паричен заем № *** от 08.03.2024, сключен между „ВИВА КРЕДИТ“ ООД и Р. А. Н.: уговорката в чл.1, ал.3, с която се предвижда заплащане на такса за експресно разглеждане, и уговорката в чл.4, ал.2, с която се предвижда неустойка при непредоставяне на обезпечение.

ОСЪЖДА Р. А. Н., ЕГН: **********, с адрес: ***, да плати на „ВИВА КРЕДИТ“ ООД, ЕИК: 207343548, със седалище и адрес на управление гр.

София, бул.“Джавахарлал Неру“ № 28, ет.2, офис 73Г, по предявения от дружеството иск с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД, сумата в размер на 1360,12 лв. - частичен иск от 1869,13 лв., представляваща неплатена главница п о Договор за паричен заем № *** от 08.03.2024, сключен между „ВИВА КРЕДИТ“ ООД и Р. А. Н., ведно със законната лихва от 03.02.2025 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА „ВИВА КРЕДИТ“ ООД, ЕИК: 207343548, да плати: по сметка на ПРС в полза на бюджета на Съдебната власт сумата от 122,96 лв. държавна такса. на Р. А. Н., ЕГН: ********** – сумата от 500 лв. за адвокатски хонорар ОСЪЖДА Р. А. Н., ЕГН: ********** да плати на „ВИВА КРЕДИТ“ ООД, ЕИК: 207343548, разноски по насрещния иск: 54.40 лева - заплатена държавна такса, 250 лева – заплатен депозит за вещо лице за изготвяне на ССЕ, 250 лв.- юрисконсултско възнаграждение.

Указва на Р. Н., че може да плати сумите, за които е осъдена, по 4 следната банкова сметка с титуляр ответника: BG 46 UNCR 7000 1520 6844 41.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните

Препис от протоколното решение да се връчи на страните.