Решение № 950 от 17.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 950 гр. София, 17.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЦВ. М. при участието на секретаря Т. Ц. като разгледа докладваното от ЦВ. М. Гражданско дело № 20221110144431 по описа за 2022 година

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. 198о, ал. 1 от Закона за водите за признаване за установено съществуването на парично задължение в размер на сумата от 1 515,26 лв., представляваща цена на потребена вода за периода от 10.09.2019 г. до 12.06.2021 г. по отношение на обект, находящ се в .... с договорна сметка № 2800045112 и клиентски № **********, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.12.2021 г. до окончателното плащане, за която сума по ч. гр. дело № 74358/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 10.01.2022 г.

Ищецът .... твърди, че между него и ответника С. П. К. е налице облигационно правоотношение, възникнало въз основа на неформален договор за предоставяне на В и К услуги при публично известни общи условия. Поддържа, че за периода от 10.09.2019 г. до 12.06.2021 г. е предоставил на ответника такива до обект, находящ се в .... с договорна сметка № 2800045112 и клиентски № **********, чиято стойност не е била заплатена. Сочи, че ответникът има качеството потребител на В и К услуги по смисъла на §, ал. 1, от ДР на ЗРВКУ, като съгласно общите условия за предоставяне на В и К услуги /в сила от 28.08.2016 г./, които са общодостъпни на интернет – страницата на дружеството, потребителите на В и К услуги са длъжни да заплащат цената на доставените такива в 30дневен срок от датата на фактурирането им, което той не е сторил, поради което претендира същата. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът С. П. К. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска при твърдението, че след 2000 г. не е пребивавал и живял в процесния имот, поради което не е потребил твърдяното количество В и К услуги, позовавайки се на факта, че книжата по делото му се връчват на друг адрес, а именно: ...... Оспорва да е наемател на общинско жилище, както се посочва в исковата молба. Сочи, че собственик на имота е трето за спора лице – А. Б. К., позовавайки се на представената от ищеца справка от Служба по вписванията. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявения иск. Претендира и разноски.

1

Третото лице – помагач на страната на ответника – А. Б. К. изразява становище за неоснователност на предявения иск.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Установителните искове са допустими, тъй като са предявени в срок и в резултат от дадени от заповедния съд указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК в производството по ч. гр. дело № 74358/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, имащо за предмет същите вземания.

Исковата молба е и редовна, доколкото заявената искова претенция е надлежно формулирана по основание, размер и период, за който се отнася, поради което съдът дължи произнасяне по същество на правния спор.

По иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите.

Основателността на иска се обуславя от осъществяване на следните материални предпоставки (юридически факти): 1. ответникът да има качеството потребител на В и К услуги по възникнало между страните облигационно правоотношение; 2. за процесния период ищецът да е доставил В и К услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято стойност възлиза на претендираните суми.

Съгласно § 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги „потребители“ по смисъла на закона са юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги и юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти в етажна собственост. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 от Общите условия на ищцовото дружество, като в ал. 3 от същата разпоредба на Общите условия е прието, че потребител може да бъде и наемател на имот, за който се предоставят В и К услуги.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на В и К услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, на жилища и нежилищни имоти в сгради – етажна собственост и на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.

Следователно, потребители на В и К услуги по смисъла на посочената нормативна уредба са собствениците или лицата с учредено вещно право на ползване на съответните имоти, като в Общите условия на дружеството е предвидена възможността такива да са и наемателите, но при подадена от наемателя нарочна писмена декларация за това. В случая, от страна на ответника С. К. е направено изрично оспорване относно наличието на облигационно правоотношение между страните, като с доклада по делото съдът е указал на ищеца, че негова е доказателствената тежест да установи качеството потребител на В и К услуги по отношение на него. В тази връзка от негова страна е представена справка от Служба по вписванията за вписвания, отбелязвания и заличавания по персоналната партида на ответника (л. 7 от делото), от която се установява, че на 18.02.2019 г. е вписана възбрана върху притежаваната от него 1/2 идеална част от правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в гр. София, ж. к. „Толстой“, бл. 51, ет. 10, ап. 54. В справката не са отразени вписвания в регистъра за последващо прехвърляне на правото на собственост или учредяване на право на ползване в полза на други лица. В същото време от страна на ответника липсва оспорване относно верността на вписаните в справката обстоятелства, като неговите възражения в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК съдържат единствено общо оспорване относно липсата на облигационно правоотношение с ищеца, основано на 2 твърдението, че не е живял в процесния имот. В случая, страната не е представила доказателства за оборване на отразените в справката обстоятелства, поради което съдът намира, че доказателствената стойност на документа не е оборена по делото и същият представлява достатъчно доказателство за принадлежността на правото на собственост в посочения в нея обем – 1/2, което в случая е релевантно. За пълнота следва да се отбележи, че вписаните в регистъра данни се отчитат от съда като достоверни, доколкото съгласно чл.

2, ал. 1 от Наредба № 2 от 21.04.2005 г. за воденето и съхраняването на имотния регистър последният е система от данни за недвижимите имоти на територията на Република България, за тяхната индивидуализация, собствениците, носителите на други вещни права, ипотеки, възбрани и други права, предвидени в закон, а в ал. 2 е уточнено, че имотният регистър показва състоянието на посочените в ал. 1 обстоятелства след последното вписване и дава възможност да се проследят хронологично промените във вписаните обстоятелства, както и вписаните актове. В случая, отразените в справката обстоятелства относно принадлежността на правото на собственост не се опровергават от представеното удостоверение от дирекция „БДС“ – МВР (л. 61 от делото), установяващо, че считано от 17.03.2003 г. ответникът е с регистриран постоянен адрес, който се различава от адреса, на който се намира процесният имот, както и с оглед показанията на разпитания по делото свидетел И. Г., установяващи, че в рамките на исковия период не той, а съпругата му - А. К., е живяла в него. Това е така, тъй като посочените обстоятелства са ирелевантни за възникване на качеството потребител на В и К услуги, доколкото обсъдената по-горе нормативна уредба го обвързва с наличието на титулярство на право на собственост, каквото в случая е установено, а не къде е адресната регистрация на лицето по смисъла на чл. 89 и сл. от Закона за гражданската регистрация, както и дали имотът, за който се отнася исковата претенция, фактически се ползва от него или не. Нещо повече, този извод на съда не се опровергава и с оглед данните по делото за постановено решение № 11367/30.06.2023 г. по гр. дело № 52625/2022 г. по описа на СРС, 92 състав (л. 77 от делото), с което бракът между С. К. и А. К. е бил прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен и е утвърдено споразумението по чл. 49, ал. 4 СК, с което процесният апартамент е предоставен за ползване на бившата съпруга на ответника, тъй като видно е, че то урежда отношенията помежду им за период след процесния.

Ето защо, въз основа на вече обсъдената по-горе справка от Служба по вписванията съдът приема, че обемът на притежаваните от ответника права върху процесния имот се равнява на 1/2 идеална част, като носител на останалата такава е третото лице – помагач – А.

К., видно от удостоверените в справката данни за вписана възбрана и върху притежаваната от нея 1/2 идеална част от правото на собственост. Следователно, доколкото С. К. не се явява единствен собственик на процесния апартамент № 54, а и при липса на изрична уговорка в противен смисъл, следва да се направи извод, че отговорността му не следва да бъде ангажирана за повече от посочения по-горе обем – 1/2. В случая, от страна на ищеца не са ангажирани други доказателства в подкрепа на това обстоятелство, освен вече обсъдената по-горе справка, единствено въз основа на която не може да се направи извод, че той изцяло е бил собственик на апартамента, върху който е вписана възбраната. Следва да се отбележи още, че по делото не става ясно считано от кога точно и въз основа на какво придобивно основание ответникът К. и третото лице – помагач А. К. се легитимират като носители всеки на по 1/2 идеална част от правото на собственост върху процесния имот, но доколкото удостоверените в справката обстоятелства са се осъществили на 18.02.2019 г., т. е. преди исковия период, следва да се направи извод, че именно посочените лица са били негови собственици в рамките на исковия период.

С оглед на изложеното, съдът прави извод, че в рамките на същия ответникът С. К. се легитимира като носител на 1/2 идеални части от правото на собственост върху процесния апартамент № 54, а това означава, че той е имал качеството „потребител“ на В и К услуги по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и 3 канализационните услуги.

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 7 и 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги всички В и К оператори публикуват одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги най – малко в един централен и един местен ежедневник и общите условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им. В последващ период от 30 дни потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното експлоатационно дружество заявление, в което да предложат различни условия, които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. В случая, ответникът не твърди, а и не доказва да се е възползвал от тази възможност, поради което следва да намери приложение предвидената в чл. 298, ал. 1, т. 2 ТЗ последица, като се приеме, че с изтичането на посочените в чл. 11, ал. 7 и ал. 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги срокове общите условия на ищеца са станали задължителни за нея и същите я обвързват (в този смисъл решение № 129/07.01.2013 г. по т. д. № 683/2011 г. на ВКС, ТК, І ТО и решение № 191/06.10.2015 г. по гр. д. № 496/2015 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО). По изложените съображения съдът приема за установено по делото, че С. К. е имал качеството потребител на водоснабдителни и канализационни услуги за процесния имот през исковия период, като страните в настоящото производство са били обвързани от облигационна връзка, възникнала по силата на публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собствениците на водоснабдителните и канализационни системи и от съответния регулаторен орган, респ. тя се явява задължено лице за заплащане на доставените и потребени В и К услуги за периода от 10.09.2019 г. до 12.06.2021 г. съобразно обема на участието си в съсобствеността – 1/2.