Решение № 149 от 14.04.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. Варна, 14.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана К. Стоянова при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Търговско дело № 20243100900378 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от А. П., германски гражданин, роден на ****** във ******, с адрес в Република България: ****** срещу „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД обективно съединени иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 37513.80 лв., представляваща неоторозирани от ищеца банкови преводи, извършени без изричната воля на титуляря на банковата сметка за периода от 09.01.2023 г. до 21.03.2023 г. и иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 6474.86 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 22.03.2023 г. до 10.07.2024 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба ищецът твърди, че ищецът е потребител на „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и титуляр на банкова сметка IBAN: ****** в лева, по която били издадени две банкови карти: карта № 516895****** и № 516895******, като се сочи, че втората по ред карта не е била използвана за интернет банкиране. На 20.02.2023 г. ищецът забелязал неправомерно използване на банковата му сметка и карта № 516895****** от дата 1

09.01.2023 г., след което уведомил банката на обявения в официалния й сайт телефон *** с цел да блокира сметката си, интернет банкирането и двете дебитни карти. Седмица по-късно ищецът се явил лично в клон на банката в гр. Варна, ФЦ „Генерал Колев“ и представил извлечение от сметката си, на която отбелязал кои операции оспорва. Твърди се в исковата молба, че банката регистрирала оплакване едва на 28.02.2023 г. с вх. № на същото 911209/28.02.2023 г. С отговор, изходящ от ответника, № 911-209Н2/05.05.2023 г. било констатирано, че се оспорват от ищеца трансакции за периода от 09.01.2023 г. до 26.02.2023 г. по карта № 516895****** на стойност 34894,64 лева, като било посочено, че картата била блокирана едва на 28.02.2023 г.

Впоследствие, банката се съгласила да възстанови сумата от 6652,61 лева за извършени трансакции в периода от 09.01.2023 г. до 18.01.2023 г. с доводи , че на 18.01.2023 г. бил регистриран първи отказ на ищеца за автентикация на мобилно приложение smart ID, както и по осъществените рефънди, банкови такси. За сумата над 6652,61 лева до пълния претендиран размер от 37513,80 лева бил постановен отказ за изплащане от банката с аргументи за наличието на 44 заявки за автентикация за периода от 18.01.2023 г. до 25.02.2023 г., от които 24 ищецът отказал изрично, а 18 от тях били неуспешни поради липса на отговор. Допълнителен аргумент за постановения отказ било обстоятелството, че на 22.01.2023 г. ищецът извършил проверка за движение по сметката и трябвало да установи неоторизираните от него трансакции, като не уведомил банката незабавно след узнаването на неразрешената употреба, с което нарушил чл. 75, ал. 2 ЗПУПС и чл. 101 от ОУ за откриване, водене и закриване на платежни сметки на ФЛ и за предоставяне на платежни услуги и инструменти. Изложено е в исковата молба, че банката има задължението да следи за сигурността на банковите операции и да гарантира само такива, изхождащи от титуляря на сметката. В случай на подаден сигнал за неправомерна употреба била длъжна да сезира прокуратурата. Ищецът счита, че липсата на изричен отказ да автентифицира 24 от операциите по банковата му сметка, както и липсата на отговор по 18 от запитванията за автентикация, обуславяло извод за несъгласието му с банковите операции и че не ги наредил той. Сочи се от ищеца, че дори след 13:04 ч. на 20.02.2023 г. /когато било отправено искането за блокиране на картите/, банката не изпълнила заявеното от него, въпреки задължението в нейна тежест по чл. 80, ал. 5 ЗПУПС да преустанови всякакви операции по двете банкови карти след надлежно 2 уведомяване по чл. 75, ал. 2 ЗПУПС. 3

Ищецът счита, че е в задължение на банката да осигури система за сигурност на банковите преводи, като наличието на 24 отказа за автентикация било достатъчна индиция за липсата на съгласие от титуляря за извършване на заявените трансакции. С описаното поведение банката нарушила чл. 76, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 7 ЗПУПС, както и чл. 77 и чл. 79 от същия закон. В допълнение, ищецът твърди, че с писмо от 05.05.2023 г. банката насочила титуляря към разрешаване на спора от помирителна комисия за платежни спорове към Комисия за защита на потребителите, която, според ищеца, не функционирала.

На изложените в исковата молба и в уточняващата я молба се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца гореописаните суми. С допълнителна искова молба вх. № 21958/03.09.2024 г. ищецът оспорва всички наведени от ответника в отговора възражения и твърдения. Сочи, че става ясно от извадката от проведения разговор между ищеца и служител на банката, че А.

П. изрично заявил неколкократно блокиране на банкова сметка, интернет банкиране и двете дебитни карти, с което за банката възникнало задължение да предотврати всякакво неправомерно ползване след уведомяването. Такова не било извършено от служителя на банката по твърденията на ищеца, като се оспорват наведените от ответника съображения за липса на достъп до информация за банкови сметки и дебитни карти за служителя, провел разговора с А. П. на 20.02.2023 г. След като ответникът не изпълнил заявеното от потребителя искане за блокиране, било нарушено правилото на чл. 80, ал. 5 ЗПУПС. Счита, че с възстановяването на сумата от 6652,63 лева банката признава основателността на иска. Навежда доводи за знание на служителите в банката, че помирителната комисия към Комисия за защита на потребителите не функционирала. Оспорва представената от насрещната страна справка за проверка на сметка с доводи за липса на дА. за авторството й и доказателства за автентичност и вярност. Твърди груба небрежност от страна на банката, изразяваща се в продължаващото след уведомяването от потребителя за неоторизирани плащания източване на сметката му. Счита, че на осн. чл. 79, ал. 1 ЗПУПС банката следвало да възстанови стойността на неразрешената операция не по[1]късно от края на следващия работен ден от извършването й, като изключение от посоченото правило е наличието на съмнения за измама. Излага, че банката не посочила банково извлечение от извършените операции, с което счита за неоснователно твърдението на 3 ответника за узнаване за операцията от ищеца. Оспорва твърдението, изложено в отговора на исковата молба, че ищецът е могъл да узнае за неразрешените операции с банковата му сметка, с доводи за липса на осигурена от банката система за сигурност на разплащанията.

По делото е постъпил отговор на исковата молба, в която се застъпва становище за недопустимост на исковите претенции с доводи за разминаване в броя на оспорените трансакции пред банката /75 на брой/ и тези, заявени в уточняващата молба, които били над 100 на брой. По основателността на иска ответникът излага, че ищецът не заявил при проведения със служител на банката разговор от 20.02.2023 г. блокиране и на двете му дебитни карти, а само на тази с № 516895******, с което със собственото си поведение допуснал последващите разговора трансакции. Твърди, че служителите в колцентъра на банката не притежавали достъп до цялостната база с информация относно брой дебитни карти и банкови сметки по съображения за минимизиране риска от измами. Счита, че не е налице забавяне от страна на банката при администриране на оплакването на ищеца, като сочи, че официално оплакване, изходящо от ищеца, е постъпило за пръв път в офис на банката БЦ „Генерал Колев“ на 28.02.2023 г. Твърди, че едва при посещението на ищеца в офис на банката на 28.02.2023 г. били заявени неоторизирани операции по дебитна карта с № 516895******. В допълнение, ответникът сочи, че възстановяването от банката на сумата от 6652,63 лева не било равнозначно на признание от нейна страна на неправомерност на операциите.

Оспорва ищцовото твърдение, че последният бил поканен за разрешаване на спора пред помирителна комисия към Комисия за защита на потребителите със знание от страна на банката, че комисията не функционира. Твърди, че след справка в деловодството на комисията, оплакването на ищеца било надлежно администрирано и му бил изпратен отговор. Излага съображения за груба небрежност от страна на ищеца, които аргументира с обстоятелството, че титулярят на сметката е извършил 6 пъти справка за движенията по сметката си, което било индикация за знание за оспорените трансакции. След като не оспорил извършените операции още в същия работен ден, ответникът навежда доводи за груба небрежност от потребителя. На изложените в отговора доводи и твърдения е отправено искане до съдът да постанови решение, с което да отхвърли исковите претенции.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, чрез процесуалния си 4 представител, поддържа исковата молба, моли за уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.

В съдебно заседание ответникът редовно призован, не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните и проверени по делото доказателства в тяхната съвкупност и приложимата законова уредба , прие за установено от фактическа и правна страна:

Страните не спорят, че е между „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и ищеца има сключен договор за банкова сметка и банкова карта, като ищецът е титуляр на банкова сметка IBAN: ****** в лева, по която били издадени две банкови карти: карта № 516895****** и № 516895******.

Това се установява и от заключението по съдебно компютърната експертиза, което е прието без оспорвания от страните и съдът намира същото за всестранно, и компетентно дадено и следва да бъде кредитирано досежно установяване на фактите.

Съгласно същото за периода 11.01.2023г. до 21.03.2023г. са извършени оспорени от ищеца платежни операции от банковата сметка посредством банкова карта № 516895****** в общ размер от 44281.62лв. за покупки на стоки от електронни магазини и онлайн залагания в интернет.

Според разпоредбата на чл.70, ал.1 и ал.3 от Закон за платежните услуги и платежните системи платежната операция е неразрешена, ако платецът не я е наредил или не е дал съгласие за изпълнението й, като това съгласие се дава по ред и начин, уговорени между платеца и доставчика на платежни услуги.

Вещото лице е дало отговор, че оторизацията на плащанията в настоящия случай се извършва с номер на карта, дата на валидност и CVV кода на гърба на картата.

За оспорените операции според вещото лице няма дА. да са оторизирани от А. П., следователно същите следва да се определят като неразрешени.

Съгласно чл.79, ал.1 от цитирания по горе нормативен акт в случай на неразрешена платежна операция доставчикът на платежни услуги на платеца му възстановява незабавно стойността на неразрешената платежна операция и във всеки случай не по-късно от края на следващия работен ден, след като е забелязал или е бил уведомен за операцията, освен когато доставчикът на платежни услуги на платеца има основателни съмнения за измама и уведоми съответните компетентни органи за това.

Отговорността на доставчикът на платежни услуги отпада, съгласно чл.80, ал.3 от Закона и платецът понася всички загуби, свързани с неразрешени платежни операции, когато ги е причинил чрез измама или с неизпълнението на едно или повече от задълженията си по чл.75 умишлено или поради груба небрежност. В тези случаи платецът понася вредите независимо от размера им.

В случая ответникът се позовава на неизпълнение на задължение по чл.75, т.2 от закона, а именно да се уведоми доставчика на платежни услуги или упълномощено от него лице за неразрешена употреба на платежния инструмент незабавно след узнаването поради груба небрежност.

В съдебната практика – решение № 348 от 11.10.2011 г. по гр. д. № 5

387/2010 г. на ВКС, IV Г. О., решение № 184 от 24.02.2016 г. по т. д. № 3092/2014 г. на ВКС, II Т. О. и др. се приема, че в гражданското право небрежност е налице тогава, когато длъжникът несъзнавано не е предоставил дължимото надлежно изпълнение, неполагайки онази грижа, която дължи добрият стопанин при конкретните обстоятелства. Грубата небрежност се различава от обикновената само по степен и представлява по-засилена форма на небрежност – неполагане на грижата, която би положил и най-небрежният човек при подобни условия.