Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 10143 от 28.05.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 41868/2025
Вид
Решение № 10143
Подписан
28.05.2026
В сила
19.06.2026
Състав
КРАСИМИР ВИКТОРОВ СОТИРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.77 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.240 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99, ал.3 и 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.37 · Закон за защита на потребителите
  • чл.10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл.430 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 10143 гр. София, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР В. СОТИРОВ при участието на секретаря АМИНА С. ДАВИДКОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело № 20251110141868 по описа за 2025 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ

№ ... / ...

28.05.2026 г., гр.София

В

ИМЕТО

НА

НАРОДА

Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на тринадесети май две хиляди двадесет и шеста година, в следния състав:

Председател: Красимир Сотиров при секретаря: Амина Давидкова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров гр.д. №41868 по описа за 2025г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.79, ал.1, пр.I, вр. чл.9, ал.1 от ЗПК, вр. чл.240 от ЗЗД, вр. с чл. 99 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД.

Образувано е във връзка с постъпила в законен срок по реда на чл.415, ал.1, т.3 от ГПК искова молба от цесионера „.....“ ЕАД, ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр......, 1 представлявано от ......- Изп. директор, чрез юрк. Ев. А., срещу М. Г. В., с която се претендира осъждането на ответника да запалти следните суми: сума от 5 000 лв., представляваща непогасена главница по Договор за издаване на револвираща кредитна карта №......г., сключен между цедента „..... и отв. страна, за овърдрафт кредит в размер на 5 0 00 лв., платим на 5 месечни вноски, с краен срок за връщане на кредита: 18.04.2022г., при твърдяно пълно неизпълнение, сума от 2 307,77 лв., представляваща договорна лихва, за периода: 07.02.2022г.- 01.04.2024г. и сума от 568,66 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода: 02.04.2024г.- 31.01.2025г., за които суми е оставено без уважение искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №67692/2022г. по описа на СРС, 165 състав, поради неизпълнение от заявителя в срок на дадени съд. указания. Прави се искане от ищеца за връчване на отв. страна, ведно с препис на ИМ, на писмено уведомление за извършена цесия на дълга. Претендират се сторените разноски.

В законен срок по делото е постъпил отговор на искова молба, чрез особения представител адв.В. И. от САК, с който се оспорва предявения иск като недопустим, поради липса на надлежно уведомяване на отв. кредитополучател за извършената цесия, като нередовно уведомяване на последния чрез особения му представител. Оспорва се исковата претенция и като неоснователна, поради това, че договорът е сключен от ...., като не се установява да е надлежно упълномощен представител на кредитодателя, както и се оспорва размерът на шрифта по чл.10, ал.1 от ЗПК.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявения иск за частично основателен, поради следните съображения

Приложен към исковата молба е препис на Договор за издаване на револвираща кредитна карта №......г., сключен межди цедента „....., чрез представител ............ и отв. страна, ведно с протокол за получаване на международна револвираща кредитна карта с чип .....

Представен е от ищеца Договор за цесия от 02.04.2024г., сключен между „..... и „.....“ ЕАД и уведомление за извършено прехвърляне на вземания, без данни за връчването му на длъжника.

Съгласно прието заключение по съдебно- счетоводна експертиза, за периода:

09.11.2020г.- 14.12.2020г. са извършени 35 бр. банкови операции с дебитно салдо на обща стойност от 5 011,28 лв., като е надвишен кредитният лимит. В периода: 15.12.2020г.20.12.2020г. са извършени 3 бр. вноски на каса в общ размер на 5 052 лв., с които е налице пълно погашение и сметката е придобила кредитно салдо от 1,72 лв. За периода от 21.12.2020г.- 18.10.2023г. е натрупано отново дебитно салдо от 10 173,34 лв., с 289 бр. извършени банкови операции, като не са налице данни за погашения от кредитополучателя.

На 23.10.2023г. банката е преоформила дълга на две задължения- за главница от 5 000 лв. и на задължение за лихва от 5 173,34 лв. Посочено е, че дължимото се обезщетение за забава за периода: 02.04.2024г.-31.01.2025г. върху размера на главницата е в размер на 576,46 лв.

Съгласно прието заключение по съдебна- техническа експертиза, размерът на шрифта, с който е изпълнен проц. договор за овърдрафт кредит от 09.11.2020г., на стр.8, е 9 pt, Тimes New Roman.

Съдът достигна до следните правни изводи:

Легалното определение на договора за банков кредит е в разпоредбата на чл.430 от ТЗ, съгласно която същият е основна банкова сделка от категорията на абсолютните търговски сделки, представляваща разновидност на договора за заем за потребление по чл.240 от ЗЗД и имаща за предмет предаване на парични суми с точно определени в договора цел, условия и срок за връщане.

Съгласно разпоредбата на чл.430 от ТЗ, договорът за банков кредит е основна банкова 2 сделка от категорията на абсолютните търговски сделки, представляваща разновидност на договора за заем за потребление по чл.240 от ЗЗД и имаща за предмет предаване на парични суми с точно определени в договора цел, условия и срок за връщане. Писмената форма на договора за банков кредит е форма за действителност, съгласно разпоредбата на чл.430, ал.3 от ТЗ. Ненадлежното представителство на кредитодателя не се отразява в случая на валидността на сделката, поради което възражение в тази насока не може да се приеме. В съдебната практика се приема, че за доказване изпълнението на задължението на банкатакредитодател за отпускане на сумата по кредита е достатъчно да се установи надлежното заверяване на сметката на кредитополучателя, съгласно съответните записвания в електронната система на банката. Със заверяване на разплащателната сметка на кредитополучателя с цялата сума по кредита се приема, че отпуснатият кредит е усвоен, съотв. предоставен на разположение на кредитополучателя. Видно от приетото заключение по ССч.Е, кредитът е усвоен изцяло в периода: 09.11.2020г.- 14.12.2020г., погасен изцяло в периода: 15.12.2020г.- 20.12.2020г. и повторно усвоен в периода: 21.12.2020г.- 18.10.2023г., поради което съдът приема, че е надлежно усвоен от отв. кредитополучател.

Непогасеният кредит е цедиран на ищеца с Договор за цесия от 02.04.2024г., Доказателсва за извънсъдебно уведомяване по чл.99, ал.3 от ЗЗД на длъжника не са налице.

С ИМ ищецът прави искане за уведомяване на отв. страна за извършената цесия, което е допустимо. ВКС приема, че изискването за съобщаване на цесията от предишния кредитор е с цел да се избегне двойно плащане от длъжника. Възражение за несъобщаване на цесията или съобщаване от ненадлежно упълномощено лице може да бъде наведено от длъжника само при изпълнение на задължението към предишния кредитор, в противен случай то е неотносимо. Длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението, съгласно Определение №987/18.07.2011г. по гр. д. №867/2011г., IV г. о. на ВКС. Отделно ВКС прие в своята практика, че връчването на особения представител представлява надлежно уведомяване на отв. длъжник в хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба по който е обективирано изявление на банката - ищец, че упражнява правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем, поради осъществяване на предвидените в договора или закона предпоставки. Поради това по аналогия следва да се приеме, че връчването на съобщението по чл.99, ал.3 и 4 от ЗЗД на особения представител на отв. страна, представлява надлежно уведомяване на отв. длъжника за извършената цесия с непогасеното задължение.

Съгласно чл.10, ал.1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по- малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. На осн. чл.22 от ЗПК, неспазване на горните изисквания на закона води до недействителност на договора за потребителски кредит.

Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, на осн. чл.23 от ЗПК. Видно от приетото заключение по СТЕ, проц. договор за овърдрафт кредит е изпълнен с шрифт 9 pt, Times New Roman. Предвид на горното следва да се уважи исковата претенция единствено за непогасената главницата по кредита, съгласно приетото заключение по ССч.Е, като в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 5 000 лв. Исковата претенция за заплащане на договорна лихва и на обезщетение за забава следва да бъде отхвърлена на осн. чл.23 от ЗПК.

По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Ищецът е сторил разноски за заплатена държ. такса от общо 312,26 лв. в двете производства, депозит за особен представител от 1 100 лв. и депозит за ССч.Е от 600 лв. и претендира юрисконсултско възнаграждение. Отговорността за разноски в гражданския процес се 3 изразява в правото на страна, в чиято полза е решено делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на насрещната страна да й ги заплати.

Предвид изхода на спора следва да се присъдят разноски в полза на ищеца в размер общо за двете производства на 1 340,87 лв., като за исковото производство е определено юрисконсултско възнаграждение в мин. размер от 100 лв. по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗЗП, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, приета с ПМС №4/06.01.2006г. Отв. страна следва да понесе и разноските, заплатени служебно от бюджета по допуснатото доказателствено искане за СТЕ.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА М. Г. В., ЕГН: **********, да заплати на „.....“ ЕАД, ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр......, представлявано от ......- Изп. директор, сумата от 2 556,46 /две хиляди петстотин петдесет и шест евро и четиридесет и шест стотинки/ евро, представляваща задължение за непогасена главница по Договор за издаване на револвираща кредитна карта №......г., сключен между .... и ответника, прехвърлено на ищеца с Договор за цесия от 02.04.2024г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на съдебно сезиране- 06.02.2025г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер до пълно предявения му размер за сумата от 2 307,77 лв., представляваща договорна лихва, за периода:07.02.2022г.- 01.04.2024г. и за сумата от 568,66 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода: 02.04.2024г.- 31.01.2025г., като неоснователен.

Присъдената сума може да бъде заплатена по следната банкова сметка на ищеца в .... с IBAN: BG....

ОСЪЖДА М. Г. В., ЕГН: **********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на „.....“ ЕАД, ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр......, представлявано от ......Изп. директор, сума в размер общо на 685,58 /шестстотин осемдесет и пет евро и петдесет и осем стотинки/ евро, представляваща съдебно- деловодни разноски по исковото и по заповедното производства.

ОСЪЖДА М. Г. В., ЕГН: **********, на основание чл.77 от ГПК, да заплати в полза на Държавата по сметка на Софийския районен съд, сумата от 200 /двеста/ евро, представляваща служебно заплатени от бюджета на съда разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Да се връчат преписи на страните, чрез проц. им представители.

Районен съдия:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4