Решение № 10486 от 19.06.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 10486 гр. София, 19.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20221110145350 по описа за 2022 година

Производството е по реда на ЗЗДН.

Образувано е по молба с вх. № 175828/23.08.2022 г., уточнена с молба с вх. № 182232/31.08.2022 г., и молба с вх. № 196707/21.09.2022 г., по чл. 8, т. 1 от ЗЗДН, подадена от Д. В. Александрова - Ч., с която търси защита за себе си срещу М. Ч., за когото твърди, че е нейн съпруг. В молбата се сочат извършени спрямо молителката актове на домашно насилие от дати 09.08.2022 г. и 22.08.2022 г., подробно описани по време, място и начин на извършване.

Ответникът се явява лично в откритото съдебно заседание, като както лично, така и чрез упълномощения му по делото процесуален представител, оспорва да е извършил сочените от молителката действия, с които последната счита, че спрямо нея е упражнено насилие по смисъла на ЗЗДН. Подробни съображения излага и в подадено по делото писмено становище. Претендира отхвърляне на молбата.

Със заповед за незабавна защита от 01.09.2022 г. съдът е наложил мярка за защита срещу ответника по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, а и от представеното удостоверение за сключен граждански брак № 7084170210, издадено въз основа на акт за граждански брак № 0210/10.06.2017 г. на СО-Район „Средец” /л. 16 от делото/, се установява, че същите са сключили граждански брак на 10.06.2017 г., предвид което ответникът безспорно попада сред лицата, срещу които може да се търси защита – чл. 3, т. 1 от ЗЗДН.

По настоящото дело са приобщени заверени преписи от материалите по 1 преписка № 338200-16219/2022 г. по описа на 07 РУ –СДВР и пр.пр. № 35220/2022 г. по описа на СРП /л. 52-113 от делото/.

Служебно е изискана и приета справка от Дирекция „Национална система 112“ във връзка с постъпили обаждания към спешен телефон 112 на 22.08.2022 г. от лицето Д. В. Александрова – Ч. /л. 50 от делото/ Представена е декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН /л. 13-15 от делото/.

По делото с протоколно определение от 01.02.2023 г. е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че на 09.08.2022 г. те са тръгнали от обитаваното от тях жилище на „Цариградско шосе“ № 111, вх. 1, ет. 14, ап. 14, с автомобил, който е марка Ланчия, с рег № СВ6924МН, стигнали са до паркинг на магазин „Практикер“ – ж.к. „Дружба“, около 12:15 – 12:30 часа, след което са отишли на паркинга на ВМА, както и че на 22.08.2022 г., около 11-12 часа, същите са се намирали заедно в обитаваното от тях жилище на „Цариградско шосе“ № 111, вх. 1, ет.

14, ап. 14.

В хода на производството са изслушани свидетелите С. Й.

Балдачка, Десислава Миланова Илиева и Сибила Мартинова Кайнарова /дъщеря на молителката/, чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната логичност, последователност и непротиворечивост както помежду им, така и с оглед останалия събран по делото доказателствен материал. От показанията на св. Илиева се установява, че на 09.08.2022 г. молителката й се е обадила много разстроена и й разказала, че същият ден, докато е била с ответника в колата, същият я ударил в областта на шията. Според св.

Кайнарова нейната майка й споделила по телефона как на 09.08.2022 г. е била с М. Ч. в колата, когато той я е ударил по предната част на врата й с опакото на ръката си, като също така знае от молителката за отправени спрямо нея от ответника заплахи, плюене в лицето й и заливане с вода. Този свидетел заявява, че отново по сведение от Д. Ч. знае, че между нея и съпруга й е имало скандал на 22.08.2022 г. в обитаваното от тях жилище, по време на който последният е станал агресивен. Св. Балдачка посочва, че на 22.08.2022 г. е видялата страните на площадката на общежитието, в което се е намирал апартамента им, като двамата са се карали на немски език, но впечатленията на този свидетел и от двамата са прекрасни, като извън тази случка не ги е чувала да се карат и не знае да е имало физически саморазправи между тях.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Молбата за защита е подадена от пострадалата съгласно чл. 8, т. 1 от ЗЗДН, поради което е налице валидно сезиране на съда от процесуално легитимирана страна, като е спазен преклузивният срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, доколкото молбата е подадена на 23.08.2022 г., поради което е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 3 от ЗЗДН, защита по този закон може да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от: 1. съпруг или бивш съпруг; 2. лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство; 3. лице, от което има дете; 4. възходящ; 5. низходящ; 6. лице, с което се намира в родство по съребрена линия до четвърта степен включително; 7. лице, с което се намира или е било в родство по сватовство до трета степен включително; 8. настойник, попечител или 2 приемен родител; 9. възходящ или низходящ на лицето, с което се намира във фактическо съпружеско съжителство; 10. лице, с което родителят се намира или е бил във фактическо съпружеско съжителство.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН „домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство”.

Молителката в настоящото производство твърди извършени актове на домашно насилие, осъществен по отношение на нея на дати 09.08.2022 г. и 22.08.2022 г от ответника М. Ч. – нейн съпруг.

Съдът намира, че молбата за защита от домашно насилие е основателна единствено по отношение на акта от 09.08.2022 г., но не и за този от 22.08.2022 г., доколкото последният не може да бъде подведен под нормата на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН и според настоящия съдебен състав сочените за извършени от ответника действия на тази дата не съставляват домашно насилие по смисъла на ЗЗДН. Във връзка с инцидента от 09.08.2022 г. СРС счита следното:

В производството по ЗЗДН тежестта на доказване е върху молителя /пострадал или субституент/, като са допустими всички доказателствени средства по ГПК – документи, свидетелски показания, експертизи, признания и т. н. В чл. 13, ал. 2 от ЗЗДН са предвидени и нарочни писмени доказателствени средства. Документите по чл. 13, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗЗДН могат да послужат за доказването само на настъпилите вредни последици от насилническия акт /арг. от чл. 4, ал. 3 от ЗЗДН/.

За извършването на деянието от 09.08.2022 г. и авторството му е представена декларация на пострадалото лице по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, която кореспондира и се подкрепя косвено и от останалите събрани доказателства по делото – приобщените материали по преписка № 338200-16219/2022 г. по описа на 07 РУ –СДВР и пр.пр. № 35220/2022 г. по описа на СРП, както и свидетелските показания на разпитаните в хода на производството лица С. Й. Б., Десислава Миланова Илиева и Сибила

Мартинова Кайнарова. Представената декларация съдържа надлежно описание на декларирания акт на домашно насилие, поради което е годно доказателствено средство за него.

Съдът намира, че представената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН от молителката може да бъде доказателство за деянията на ответника, доколкото същата е обявена от закона за достатъчно доказателство, единствено когато по делото няма други събрани такива.

Извършеното домашно насилие се установява само от декларацията на пострадалата, доколкото всички останали доказателства, събрани по делото и касаещи деянието, са такива, които единствено могат да бъдат съпоставени с изложеното в декларацията с оглед установяване истинността на посоченото в нея. След като няма други преки доказателства относно визирания в молбата акт на насилие от 09.08.2022 г., представената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е достатъчно доказателство за извършването му. Аргумент в подкрепа на изложеното е и разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, съобразно която „когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само 3 на основание приложената декларация по чл. 9, ал. 3”. Цитираната разпоредба визира липсата на доказателства относно деянието на ответника, които да са в подкрепа на твърденията в молбата за защита, а не липсата изобщо на всякакви доказателства по делото.

Предвид изложеното съдът намира, че безспорно се установява по делото да са налице конфликтни отношения между страните, като счита за доказано наличието на агресивно поведение от страна на ответника спрямо молителката. В настоящия случай на процесния акт на насилие няма свидетели, поради което самото деяние не може да бъде доказано с други доказателства извън представената декларация на пострадалото лице по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, която в тази хипотеза съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН е достатъчно доказателство за извършения акт на домашно насилие.

Представената декларация е годно доказателствено средство за осъществяване на твърдения акт на вербална и физическа агресия спрямо молителката, доколкото съдържа надлежно описание на декларирания акт на домашно насилие и доказателствената й сила не се опровергава с други доказателствени средства. Актът на домашно насилие е извършен от ответника виновно, а умисълът му е обективиран в поведението му.

С оглед изложеното настоящият съдебен състав приема за доказано домашното насилие, осъществено спрямо молителката на 09.08.2022 г., описано в молбата й за защита, и неговото авторство, поради което и на извършителя следва да бъдат наложени мерки по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН .

Мерките за защита по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН представляват не наказание за извършителя, а налагани от съда принудителни административни мерки по смисъла на чл. 22 от ЗАНН, които имат за цел защита на пострадалото лице, чрез отнемане възможността на извършителя да извърши друг акт на насилие срещу пострадалия /чл. 5, ал. 1, т. 2 - 4 от ЗЗДН / и мотивирането на самия извършител към неагресивно поведение към пострадалото лице /чл. 5, ал. 1, т.

5 и 6 от ЗЗДН/.

При налагане на мерките по чл. 5 от ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на молителя или становището на ответника, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки /чл. 16, ал. 1 от ЗЗДН /.

В настоящия случай, с оглед характера и интензитета на акта на домашно насилие, съдът намира за подходящи спрямо ответника мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 и 3, пр. 1 от ЗЗДН: на първо място, задължаване да се въздържа от домашно насилие спрямо пострадалата, като за посочената мярка за защита не следва да се определя срок, тъй като задължението на ответника да се въздържа от домашно насилие е постоянно негово законово задължение и не е ограничено във времето, както и забрана за доближаване на пострадалата на разстояние по-малко от 100 м., които следва да се наложат за срок от 12 месеца, считано от постановяване на настоящото решение, което ще даде възможност на ответника да преосмисли както извършеното деяние, така и своето бъдещо поведение.

По налагане на глоба на ответника:

Съгласно чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН във всички случаи съдът с решението по чл.

15, ал. 1 от ЗЗДН налага на извършителя и глоба в размер от 200 до 1000 лева.

Съдът, при преценката си относно размера на глобата, съобрази характера и тежестта на извършеното от ответника, и намира, че следва да се наложи глоба в размер от 200 лева, при съобразяване финансовото и имущественото 4 му състояние.

По разноските:

При този изход на делото право на разноски има единствено молителката.

На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН дължимата държавна такса по делото следва да се възложи в тежест на ответника, която съгласно чл. 3 от Тарифата е в размер на 25 лева, дължима в полза на съда, доколкото съгласно чл. 11, ал.

Разпечатката съдържа 43 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/385fdd24-5d99-4b04-a6a9-11c83528039a