Решение № 12237 от 20.06.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 43485/2022
- Вид
- Решение № 12237
- Подписан
- 20.06.2024
- Състав
- ПЕТЪР ИВАНОВ МИНЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 101 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 121 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 147 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 12237 гр. София, 20.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20221110143485 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „Юробанк България“ АД срещу Й. Т. К., с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 430 ТЗ, вр. чл. 121 ЗЗД от „Юробанк България“ АД срещу Й. Т. К., за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1384,18 лева, представляваща неплатена такса „ангажимент последен ден“ за периода от 31.01.2018г. до 26.04.2021г. и сумата от 6375 лева, представляваща неплатена такса „администриране на неподновен револвиращ кредит“ за периода от 26.04.2018г. до 08.11.2021г., по Договор за банков кредит продукт „Бизнес лимит“ № BL***** от 22.04.2016г., ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението 22.11.2022г. до окончателно изплащане на сумите, за които суми /в общ размер на 7759,18 лева/ е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. 5837/2021г. по описа на РС Перник, 9-ти състав.
В исковата молба се твърди, че на 22.04.2016г. между „Юробанк България“ АД и „Мундус груп“ ЕООД, е сключен Договор за банков кредит продукт „Бизнес лимит“ № BL*****, изменен с Анекс № 1 от 22.0.2017г., по силата на който банката отпуснала кредит в размер на 100 000 лева. Сочи, че ответникът е съдлъжник по договора, като съгласно чл.
8.1 Й. К. е встъпил като съдлъжник на основание чл. 101 ЗЗД, а в чл. 8.2 е заявил, че е съгласен с всички условия по договора. В допълнение в чл.8.4 било уговорено съгласие за директен дебит от сметките и на двамата съдлъжници. Съгласно чл. 32 от договора неразделна част от него били Общите условия на банката за отпускане и обслужване на кредити на юридически лица, еднолични търговци, дружества по ЗЗД в „Юробанк България“ АД, приети с Решение на Изпълнителния комитет на банката от 05.03.2009г., с изменения от 10.05.2013г. и Общи условия за отпускане и обслужване на кредити на юридически лица, еднолични търговци, дружества по ЗЗД в „Юробанк България“ АДизменения от 20.07.2017г. Общите условия препращали към приложимата тарифа на банката, а именно Тарифата за таксите и комисионните, които банката прилага по извършвани услуги на клиенти- юридически лица, еднолични търговци, дружества по ЗЗД, бюджетни предприятия и чуждестранни търговски представителства. Сочи, че тарифата се изменяла периодично, като всички изменения били качвани на сайта на банката. Поддържа, 1 че основната част от задълженията по договора за кредит били погасени на 09.03.2018г., но кредитополучателят не бил подал молба за закриване на сделката, поради което били възникнали вземания за такса „ангажимент последен ден“ /уговорена в чл. 6.3 от договора и тарифата/ и такса „администриране на неподновен револвиращ кредит“ /посочена в стр. 26, раздел Е, т. 7 от тарифата в сила от 18.02.2018г./. С уточняваща молба от 14.02.2023г. ищецът е посочил, че таксата „Ангажимент последен ден“, дължима от Й. К., е в размер на 1384,18 лева, начислена за периода от 31.01.2018г. до 26.04.2021г., а таксата „администриране на неподновен револвиращ кредит“, е в размер на 6375 лева, начислена за периода от 26.04.2018г. до 08.11.2021г. Със същата молба ищецът е оттеглил евентуално присъединения осъдителен иск и е поискал съдът да се произнесе по установителния иск.
Искането към съда е да уважи така предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът излага, че кредитополучател по договора е „Мундус Груп“ ЕООД, който на 09.03.2018г. погасил изцяло кредита и след тази дата не бил получаван друг кредитен лимит. Оспорва да е получавал лично суми по кредита. Аргументира, че таксите следва да бъдат дължими от кредитополучателя. Подробно излага, че в договора не са уговорени условията за формиране на двете такси. Твърди, че към договора е подписан анекс от 22.05.2017г., съгласно който кредитополучателят нямал право да тегли средства от банковия лимит преди последващо преразглеждане от банката, което счита, че е относимо и към него, т.е. че не носи отговорност за последващи тегления, ако не бъде уведомен от банката за последващо преразглеждане, условия и суми, отпуснати на кредитополучателя. Аргументира, че доколкото не е получавал суми по договора за кредит, то той няма качеството солидарен длъжник, а качеството поръчител. Излага, че падежът на претендираната сума е 25.04.2021г., а заявлението било подадено на 22.11.2021г., т.е. след изтичане на 6-месечния срок по чл. 147 ЗЗД. Поддържа, че Й. К. няма качеството на солидарен длъжник по договора за кредит, не е получавал кредит, няма нарочна банкова сметка, открита на негово име, по която банката да е превеждала суми по кредита. На следващо място, твърди, че претенцията на банката е погасена по давност с изтичане на 6-месечния срок. Искането към съда е да отхвърли предявения иск.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите от страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
По така предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване следното: възникването и съществуването на валидно облигационно правоотношение по силата на Договор за банков кредит продукт „Бизнес лимит“ № BL***** от 22.04.2016г., сключен между „Юробанк България“ АД, в качеството на кредитор от една страна, и „Мундус груп“ ЕООД, в качеството му на кредитополучател и Й. Т. К., в качеството му на солидарен длъжник; размерът и основанието за начисляване на такса „ангажимент последен ден“ и такса „администриране на неподновен револвиращ кредит“, изискуемост на вземанията.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си, както и изпълнението на процесните задължения.
Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните обстоятелства: че между „Юробанк България“ АД, в качеството на кредитор от една страна, и „Мундус груп“ ЕООД /с предишно наименование „К. груп“ ЕООД/, в качеството на кредитополучател е сключен Договор за банков кредит продукт „Бизнес лимит“ № BL***** от 22.04.2016г., както и че главницата и лихвите по кредита са погасени на 09.03.2018г., както и че ищецът е начислил такса „ангажимент последен ден“ и такса „администриране на 2 неподновен револвиращ кредит“ в посочения в исковата молба размер. Освен безспорния им характер, тези обстоятелства се установяват от приетия договор за кредит, както и от експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза.
От приетия договор за банков кредит продукт „Бизнес Лимит“ № BL***** от 22.04.2016г. се установява, че между „Юробанк България“ АД като кредитор, „К. груп“ ЕООД като кредитополучател и Й. Т. К. като съдлъжник е сключен договор за кредит, по силата на който банката предоставя на кредитополучателя кредит в размер на 100 000 лева във формата на: 1/ кредитна линия за оборотни средства – за рефинансиране на текущ кредит в Алфа Банк (България) АД по договор за кредит № 1240/2014, отпуснат на „К. груп“ ЕООД, както и за покриване на текущи нужди от парични средства за финансиране на оперативни разходи, свързани с дейността на кредитополучателя /чл. 1.1.1/; 2/ като кредитен лимит за обезпечаване издаването на гаранции и/или акредитиви и за плащане по издадените гаранции и/или акредитиви /чл. 1.1.2/. В чл. 3.1 и чл. 3.2 е уговорено, че за предоставения кредит се дължи годишна лихва върху предоставения кредит в размер на действащия лихвен процент „Прайм БМБ“ /който е 3,45 % към датата на сключване на договора/ и надбавка от 5.5 пункта, но не по-малко от 7 %. В чл. III.5.7 от Общите условия за отпускане и обслужване на кредити на юридически лица, еднолични търговци, дружества по Закона за задълженията и договорите в „Юробанк България“ АД /ОУ/ е предвидено, че по предоставения кредит кредитополучателят заплаща на банката такси и комисиони, съгласно посоченото в договора за кредит и Тарифата за таксите и комисионите на банката.
Според чл. 1.3 от договора крайният срок за погасяване на кредита е: 1/ за целите по чл. 1.1.1 е 60 месеца, считано от откриването на заемната сметка по кредита; 2/ за целите по чл. 1.1.2 за усвояване по смисъла на чл. 2.5 е 30 работни дни до изтичане на срока по предходната точка. Съгласно чл. 2.2 от договора, кредитополучателят има право да погасява изцяло или частично задълженията си по главницата, както и да ползва отново средствата от кредита до максималния му разрешен от банката размер в рамките на срока по чл. 1.3.
Кредитополучателят се задължава не по-късно от крайните срокове по чл. 1.3 да погаси всички задължения към банката по настоящия договор за банков кредит. В т. III.5.8 от ОУ е предвидено, че банката допуска предсрочно прекратяване на договора за отпуснат кредитен лимит преди изтичането на договорения срок, само след отправяне на писмена молбапредизвестие до банката /срокът се дефинира спрямо индивидуалния договор за кредит и се брои в календарни дни считано от датата, следваща датата на подаване на молбата в деловодството на банката/ при условие, че са погасени всички задължения на кредитополучателя към банката по него.
От приетия Анекс № 1 към договора за банков кредит от 22.05.2017г. се установява, че страните са се споразумели кредитополучателят да намалява лимита на кредита с по 3200 лева месечно за периода от 21.05.2017г. до 21.04.2018г., като след намалението размерът на кредитния лимит става 61 700 лева. В т. 2 от анекса е посочено, че след изтичане срока на банкова гаранция с рег. № 48-7527 до 31.01.2018г. кредитополучателят няма право да усвоява средства от банковия кредит до преразглеждане от банката.
Страните не спорят по въпроса, че кредитната сметка по договора е открита на 25.04.2016г. /на която дата от сметката е удържана таксата за одобрение при откриване на револвиращ кредит съгласно заключението по ССчЕ/, както и че на 09.03.2018г. дружеството-кредитополучател е погасило изцяло главницата и дължимите лихви по кредита, но от събраните по делото доказателства не се установява да е подадена молба за предсрочно прекратяване на договора съгласно изискването на т. III.5.8 от ОУ. При това положение предсрочното погасяване на усвоената част от кредита няма характера на предсрочно прекратяване на кредитното правоотношение, тъй съгласно описания по-горе текст на чл. 2.2 от договора за кредит, кредитополучателят може да погасява изцяло или частично, както и да извършва нови усвоявания по всяко време за срока на договора.
3
Прекратяването на договорната връзка изисква на първо място изрично волеизявление на кредитополучателя в тази насока, а едва вследствие на това – и погасяване на задълженията по договора. При липса на такова волеизявление кредитната линия остава активна до крайния срок на договора – 60 месеца считано от датата на откриване на сметката, т.е. до 25.04.2021г., и страните остават обвързани от условията на правоотношението и поетите в него задължения, независимо от предсрочното погасяване на предоставените суми.
Относно отговорността на ответника съдът на ответника като съдлъжник, съдът намира следното.
Съгласно раздел IV „Специални условия“, чл. 8.1 от договора за кредит ответникът Й. Т. К. встъпва при условията на чл. 101 ЗЗД като съдлъжник в задълженията на кредитополучателя „К. груп“ ЕООД, произтичащи от настоящия договор за кредит.
Съдлъжникът Й. Т. К. заявява, че е съгласен с всички условия по настоящия договор за кредит, от които произтичат задълженията, в които встъпва по силата на настоящото съглашение /чл. 8.2/, като кредитополучателят и съдлъжникът отговарят към банката като солидарни длъжници /чл. 8.3/. Следователно от съдържанието на сключеното съглашение се установява, че волята на страните е била ответникът да встъпи в дълга на дружеството като съдлъжник, а не да отговаря като поръчител за неговите задължения.