Присъда № 63 от 25.10.2024, Окръжен съд - Бургас

М О Т И В И към присъда № 63 от 25.10.2024 г. по ВНЧХД № 528 от 2024 г. по описа на БОС

С присъда №2/26.02.2024г., постановена по НЧХД№386/2024г.

Районен съд - гр.Айтос е признал подсъдимата М. С. Т. за виновна в това, че на 29.09.2023г. /около 22.00-23.00часа/ е причинила лека телесна повреда на Т. П.

Д. от гр.А., изразяваща се в болка-престъпление по чл.130, ал.2 от НК, поради което и на основание чл.78а, ал.1 от НК била освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на 1000лв. Осъдил я да заплати на Т. Д. сумата от 500лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от деянието за което е призната за виновна , ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното им изплащане. С допълнително определение по чл.306, ал.1, т.4, пр.2 от НПК осъдил М. Т. да заплати на Т. Д. част в размер на 106.00лв. от направените по делото разноски, както и държавна такса от 50.00лв. върху уважения граждански иск. Осъдил Т. Д. да заплати на М. Т. сумата от 200лв., за сторените от нея разноски.

С присъдата, АРС е признал подсъдимата за невиновна в това, че на 28.09.23г. е причинила чрез вербална заплаха лека телесна повреда на Т. П. Д., изразяваща се в разстройство на здравето, неопасно за живота, като на основание чл. 304 от НПК я оправдал по повдигнатото обвинение в престъпление по чл. 130, ал.1 от НК. В тази част присъдата е влязла в сила е не подлежи на проверка и пререшаване от въззивната инстанция.

Против така постановената присъда е подадена въззивна жалба от подсъдимата. Същата, в частта, в която е призната за виновна и наказана, се атакува като неправилна, необоснована, постановена в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Иска се нейната отмяна и постановяване на нова, с която подсъдимата бъде призната за невиновна по това възведено й с тъжбата обвинение. Апелира се за отмяна и в частта, с която е уважен гражданския иск. Излагат се конкретни доводи в подкрепа на изложената от защитата теза. Направени са и доказателствени искания .

В съдебно заседание пред въззивната инстанция въззивника-подсъдим М. Т. се явява, като лично и чрез защитника си – адв. Каров поддържа жалбата и пледира за отмяна на първоинстанционната присъда в осъдителната й част, и постановяване на нова, с която бъде призната изцяло за невиновна по обвиненията в тъжбата. Настоява за отхвърляне на гражданския иск.

Претендира направените по делото разноски пред всяка от инстанциите.

Частният тъжител Д. лично и чрез повереника си моли, първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна, постановена в съответствие с материалния закон и събрания доказателствен материал и справедлива по размер на наложеното наказание .

Бургаският окръжен съд, като обсъди доводите на страните и след като 1 провери изцяло правилността на атакуваната присъда, приема следното:

Подсъдимата М. С. Т. е на **** години , ****** гражданин , ****** и с адрес в гр.А., *****. Т. и свидетелят П. Н. –син на тъжителката Т. Д. живеели от няколко години на съпружески начала, обитавайки самостоятелен втори етаж от къща в гр.А., ул.“П.“ №***. Тъжителката живеела на същия адрес, но на **** етаж от същата сграда. Всеки от етажите имал отделен вход за достъп до него, с общ двор ползван от жилищата. До края на месец юли 2023г. тъжителката и подсъдимата се намирали в добри, близки отношения.

Свидетелят Н. работел в чужбина и поради това отсъствал от страната за няколко месеца, връщал се и оставал на адреса в гр.А. за около месец, след което отново потеглял на път през границата. Докато той се намирал на територията на България двамата с подсъдимата Т. обитавали заедно втория етаж от посочената къща. Когато Н. отсъствал, подсъдимата се връщала да живее в свое жилище в гр.А..Свидетелят Н. работел като **********, като на 24.09.23г. в 23.34ч. той се прибрал в страната, през ГКПП-Калотина и се отправил към дома си в гр.А.. Пристигнал там още в същия ден. За завръщането си той информирал по телефона Т. вечерта при пресичането на границата, като и указал да отиде в етажа обитаван от него, за да подготви жилището за неговото пристигане, като почисти и подреди.

По този повод, късно вечерта на 24.09.23г., тя посетила къщата, в която живеела и тъжителката Д., с намерение за подготви жилището на втория етаж и да посрещне там свидетеля Н.. При срещата между Т. и Д. възникнал конфликт. Разменили си груби реплики.

Разтроена, Д. посетила дома на своята дъщеря-свидетелката А. Д. и споделила за случилото се между нея и приятелката на своя син-П. Н., като останала през нощта у тях.

На следващият ден -25.09.23г. в гр.А. , в дома си се прибрал и свидетелят Н.. На него Д. споделила, че е имала конфликт с приятелката муподсъдимата М. Т., но той не приел сериозно казаното му.

На 28.09.23г. следобед свидетелят Н. и подсъдимата Т. потеглили с автомобил към с.О.к. за участие в семейно събитие, с участието на родителите на бъдещата съпруга на свидетеля С. Ж.-син на Т.. Останали там до късно вечерта, след което отново се отправили на път към дома на Н. в гр.А..

Прибрали се късно през нощта на 28 –ми срещу 29-ти септември. През следващите дни двамата останали да живеят там, до заминаването на свидетеля Н. на 27.10.23г. в 18.35ч. пред ГКПП Русе-Дунав. Както тъжителката, така и подсъдимата избягвали да разговарят и въобще да общуват помежду си.

На 04.10.23г. Т. Д. посетила съдебен лекар, който извършил освидетелстване и издал съдебномедицинско удостоверение №181/23г., според което при извършения преглед са установени синкаво-жълтеникаво кръвонасядане 2х1см. в областта на лявото рамо и синково-жълтеникаво кръвонасядане с площ от 5х4 см. по вътрешната повърхност на дясна 2 предмишница, които е възможно да са били получени от действието на твърди тъпи предмети и притискане на с ръце, довели до причиняването на болка.

Тази фактическа обстановка въззивната инстанция изведе от показанията дадени непосредствено пред нея от свидетеля П. Н., свидетеля С.

Ж., обясненията на подсъдимата пред въззивната инстанция , частично от показанията на свидетелите Р. Д. и А. Д., както и уточнението на твърдяните в тъжбата обстоятелства, направено от частния тъжител в хода на съдебното следствие пред настоящия състав, СМЕ приета от АРС, справката за пътувания на лице и документите съдържащи се в преписката по жалбата на А. Д. до РУ на МВР-Айтос .

Бидейки освен гласно доказателство, но и средство за защита, настоящият съдебен състав намира, че обясненията на М. С. дадени пред първата и контролната инстанция са правдоподобни и намират надеждна доказателствена подкрепа в данните по делото, относно релевантните факти по обвинението, съобразено с рамките на тъжбата.

С. отрича на конкретната фиксирана от тъжителката дата-29.09.23г. да е осъществила изпълнителното деяние на престъплението по чл.130, ал.2 от НК, посредством физическо въздействие, с което да е причинила болка на Т. Д..

Изнесените от нея сведения са за това, че на указаната дата и в посоченото време тя е била заедно със свидетеля П. Н., който факт сам по себе си сочи на недостоверност на обвинителната теза, че в отсъствие на сина на пострадалата , подсъдимата е осъществила физическо посегателство върху Д.. Тези направени твърдения от подсъдимата, се подкрепят на първо място от показанията на свидетеля Н., който дава същите житейски и логически издържани сведения. Н. потвърждава, че на връщане за България , позвънил по телефона на своята приятелка-подсъдимата М. С., за да я информира и да и възложи да почисти жилището ,което обитават когато той е в страната. По телефона майка му-Т. Д. му споделила, че между двете е възникнал конфликт, като по време на разговора между Н. и Д., П. Н. се намирал на границата с Република Сърбия, връщал се от чужбина. Пресякъл границата и няколко часа по-късно се завърнал в гр.А., уточнявайки, че са му били нужни около 5 часа и половина от българския граничен пункт за да достигне до своя дом в гр.А.. От съседа си С. разбрал, че той от своя страна от други комшии снощи научил , че „снощи е станало нещо“ и питал Н. какво знае. Майка му в същия ден след неговото завръщането му, му показала някакви синини и заплашвала „че ще ни съди“, но без да споделя подробности. Категоричен е, че от завръщането си, до потеглянето отново на път не е бил уведомяван от своята майка или другиго, за конфликти между М. С. и Т. Д..

Видно от изисканата служебно от съда и приложена по делото справка от ОДМВР-Бургас за задграничните пътувания на свидетеля Н., същият е напуснал пределите на страната на 25.06.23г., завърнал се е през ГКПП Калотина шосе на 24.09.23г. в 23.34ч. и отново е заминал на 27.10.23г. в 18.35ч. през ГКПП Русе Дунав мост.

Тези неоспорени от страните

3 фактически данни, допълнени от разяснението дадено от Н. относно времето за което се е придвижил до дома си в гр.А. и категоричното изявление за уведомяването му по телефона от майка му и сестра му за вече случил се инцидент между подсъдимата и тъжителката Д., а също за показването на следващият ден на синини по тялото, изключват възможността твърдяното от частния тъжител проява на физическа агресия от страна на М. С. да е била осъществена след като вече свидетелят Н. се е намирал в своя дом в гр.А., а именно след 25.09.23г., щом на тази именно дата

Д. е показала кръвонасяданията, като резултат от физическото въздействие спрямо нея.

Съдът обсъди и съобрази също и заключението по СМЕ назначена и приета пред първата инстанция по делото, според което пострадалата е възможно да е получила уврежданията от действието на или върху твърди тъпи предмети, каквито са и части от човешкото тяло, както и при падане върху неравен терен и притискане с ръце, от което е причинена болка. То не е оспорено и от страните и потвърждава наличието на кръвонасядания по лямото рамо и по дясната предмишница на тъжителката Т. Д..Вещото лице е отговорило, че те биха могли да бъдат причинени на посочената дата 29.09.23г. На съдебния медик не е поставян въпрос за възможността това да се е случило в някой предхождащ тази дата ден.

В принципен план, този жълтеникав цвят на кръвонасядането е показателен за давността на травмата, която според научната литература / енциклопедичен справочник по съдебна медицина на проф.д-р Стойчо Раданов, л.199/ се датира между 8-мия и 12 –ден. Това означава, че ако е било извършено физическо посегателство спрямо тъжителката, то е било преди прегледа проведен на 04.10.23г., като датирането му би било съотнесено към дата след 23.09.23г., а не задължително да е точно на твърдяната от пострадалата.

При посочените по-горе данни, установени посредством свидетелските показания на П. Н., обясненията на подсъдимата, подкрепени от справката за пътуванията на Н. извън пределите на страната, налага се извода, че е изключена възможността описаната от тъжителката инкриминирана деятелност да е осъществена именно на 29.09.23г.

Видно от приложеното по делото заверено копие на нотариален акт №412, том ІІІ, рег.№5775, д.375 от 18.10.23г. за дарение на идеални части от недвижим имот, Т. Д. дарила на своята дъщеря-А. Д. 3/6 от собствените си 4/6ид.ч. от масивна жилищна сграда, както и изградените в същото дворно място гараж и склад и ½ ид.ч. от правото на строеж върху общинското дворно място , в което са изградени сградите, в гр.А..

От приложените по делото материали по преписката на РПУ-Айтос се установява, че на 20.10.23г. Т. Д. е подала частна тъжба до РС-Айтос срещу подсъдимата М. С. , приятелка на нейния син-свидетеля П. Н..

На 23.10.23г. А. Д. подала жалба до началника на РУ-Айтос, в която заявява, че на същата дата е разбрала за посягане от М. С. спрямо Т. Д. и за 4 налагана забрана на същата да се прибира в собствения си дом.

Според справката за граничен контрол приложена по делото, на 27.10.23г. в 23.34ч. свидетелят П. Н. е напуснал страната през ГКПП Русе Дунав мост, като се върнал отново чак на 16.02.24г.

Съдът не дава вяра на изложеното от свидетелката А. Д. и на свидетеля С. Ж.-дъщеря и зет на тъжителката, според които Т. Д. дошла в домът им късно вечерта на 29.09.23г., застроена и да им е споделила, че именно същата вечер при възникнал конфликт между нея и подсъдимата, последната да и е причинила лека телесна повреда, посредством хващане и удари с ръка.