Решение № 165 от 17.11.2022, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. Велико Търново, 16.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ГАЛИНА КОСЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно гражданско дело № 20224000500278 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивно производство по чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 154 от 09.05.2022г., постановено по гр.д. № 174/2022г., Окръжен съд-Русе е осъдил Община-гр.Русе да заплати на Н. Д. Й. от гр.Русе, на основание чл.49 от ЗЗД, сумата от 25 000 лв., представляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди вследствие падане върху пешеходна пътека, намираща се пред офиса на ПП Атака на кръстовището на бул.Скобелев и ул.Муткурова в гр.Русе на 12.12.2020г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.12.2020г. до окончателното й заплащане. Отхвърлил е предявения иск от Н. Д. Й. за заплащане на неимуществени вреди над сумата от 25 000 лева до 35 000 лева, заедно със законната лихва върху тази разлика от 12.12.2020г., като неоснователен и недоказан. Осъдил е Община-гр.Русе да заплати на адвокат П. Й. Н., от Адвокатска колегия-Варна, на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на 1 280 лева. Осъдил е Н. Д. Й. да заплати на Община-гр.Русе сумата от 155 лева, юрисконсултско възнаграждение, както и 57 лева разноски за вещо лице, съразмерно на отхвърлената част от иска.

Осъдил е Община-гр.Русе да заплати по сметката на Окръжен съд-Русе държавна такса в размер на 1 000 лева, както и 300 лева, направени разноски от бюджета на съда.

Против решението е постъпила въззивна жалба от ищцата Н. Д. Й., чрез 1 адвокат П. Н..

Предмет на жалбата е отхвърлителната част на първоинстанционното решение.

Въззивницата ищца моли

Апелативният съд да отмени първоинстанционното решение на Окръжен съд-Русе в частта, с която е отхвърлен предявения иск по чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД от ищцата срещу Община-гр.Русе за сумата над 25 000 лева до предявения иск /след направеното изменение/ от 35 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие падане върху пешеходна пътека в гр.Русе на 12.12.2020г., заедно със законната лихва от 12.12.2020г. до окончателното й изплащане и да постанови друго решение, с което да уважи предявения иск изцяло, включително и за тази разлика от 10 000 лева, заедно със законната лихва върху нея от 12.12.2020г. до изплащането й.

Обжалваното решение било неправилно в обжалваната част, поради противоречие с критериите по чл.52 от ЗЗД. При определяне на обезщетението първоинстанционният съд не бил взел предвид в пълна степен получените травми, техния интензитет и продължителност, както и претърпените болки и страдания от тях. Травмата била сложна за диагностициране и лечение, поради което се наложило ищцата да се премести в друго лечебно заведение, където е била оперирана и според вещото лице е била стабилизирана с плаки, не всички от които са премахнати. Бил останал траен белег. Възстановителният период бил повече от 10 месеца при болнични и домашни условия, имала трудности в ежедневието за битово обслужване, при ставане и движение, отначало това ставало само с чужда помощ. Наложило се да ограничи социалните си контакти. Вече изпитвала страх при ходене пеш и при пресичане на пешеходни пътеки. Определеният размер на обезщетението от 25 000 лева бил занижен и не бил съобразен със съдебната практика при присъждане на обезщетения за неимуществени вреди при сходни случаи.

Претендира за присъждане на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител адвокат П. Н. по реда на чл.38 ал.2 от ЗА.

Против решението е постъпила въззивна жалба и от ответника Общинагр.Русе, представлявана от Кмета, чрез старши юристконсулт В. Н..

Въззивникът ответник заявява, че обжалва решението на Русенския окръжен съд изцяло, но тъй като в отхвърлителната част няма правен интерес да го обжалва, очевидно е че в тази част жалбата от негова страна е недопустима.

Моли Апелативният съд да отмени обжалваното решение /има интерес да иска отмяна само на осъдителната част на решението, с която Общинагр.Русе е осъдена да заплати на ищцата Й. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000 лева, както и за законната лихва върху тази сума от 12.12.2020г./ и вместо него да постанови друго решение по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявения иск или в условия на 2 евентуалност да отмени атакуваното съдебно решение в частта, с която е присъдено обезщетение над сумата от 15 000 лева до 25 000 лева.

Счита, че от страна на Община-гр.Русе нямало неизпълнение на законовите й задължения. Било установено със заключението на назначената експертиза, че процесната пешеходна пътека е маркирана по надлежния начин, с боя, която отговаря на изискванията на нормативната уредба. По делото не били установени неравности на пътното платно. Ищцовите твърдения, че причина за инцидента била боята на пешеходната пътека, били останали недоказани.

Прави оплакване, че след като първоинстанционният съд бил приел, че причината, поради която боядисаната пешеходна пътека е била хлъзгава, необосновано стигнал до извод, че за станалия инцидент следва да отговаря Общината. Наред с това Окръжният съд бил приел, че пешеходната пътека не била почистена от падналия сняг, което също било задължение на Общината и не било ясно какво приема съдът като причина – дали некачествена боя или непочистен сняг. Поради това искът се явявал недоказан.

При условия на евентуалност счита, че присъденото обезщетение е неоснователно и неправилно завишено по размер. Съобразно критериите за справедливост, визирани в чл.52 от ЗЗД, както и във връзка с решенията по аналогични дела, справедливото обезщетение в случая следвало да бъде наймного до размер на сумата от 15 000 лева.

Претендира за присъждане на съдебни разноски за тази инстанция.

Въззивницата ищца Н. Й., чрез процесуален представител адвокат П. Н., в писмен отговор, оспорва жалбата на другата страна Община-гр.Русе и моли Апелативният съд да я остави без уважение, като неоснователна и недоказана.

Счита, че по делото било доказано, че инцидентът се е случил поради лошото качество на положената върху пешеходната пътека боя, както и поради непочистването на снега върху нея, като и двата фактора са допринесли за това тя да падне и да получи счупване на дясна бедрена кост, като и двете бездействия съставляват извършени от страна на Община-гр.Русе нарушения, поради което същата следва да отговаря за причинените й неимуществени вреди, които оценява на сумата от 35 000 лева, както и счита че й се дължи законната лихва върху тази главница от датата на инцидента 12.12.2020г. до окончателното изплащане на обезщетението. Акцентира и на факта, че според нея получената травма била тежка, била сложна за диагностициране и лечение, възстановяването й продължило повече от 10 месеца, наложило се да прибегне до чужда помощ в битово отношение, дълго време била обездвижена, настъпили и другите негативни последици за нея, подробно описани в нейната жалба.

Въззивникът ответник Община-гр.Русе оспорва изцяло въззивната жалба, подадена от ищцата, като я счита за неоснователна и недоказана.

Според Община-гр.Русе предявеният иск се явявал недоказан по основание, поради липса на всички кумулативно свързани елементи на чл.49 3 от ЗЗД, необходими за ангажиране на деликтната отговорност.

С първоинстанционното решение бил нарушен принципът за справедливост на определеното обезщетение, но не в посока че същото е занижено, а напротив присъденото обезщетение било силно завишено и не отговаряло на характера на увреждането, поради обстоятелството че няма настъпило влошаване на състоянието на ищцата, нямало настъпило осакатяване, загрозяване, както и с оглед на причинените й морални страдания. Поставените импланти при операцията на счупената дясна бедрена кост на ищцата, били изцяло премахнати понастоящем. Функцията на крайника била изцяло възстановена.

Навежда доводи, че Община-гр.Русе била изпълнила всички свои законови задължения – пешеходната пътека била маркирана, била положена боя съобразно нормативните изисквания и стандартите за качество, нямало е неравности на пътното платно поддръжката на пътното платно в този участък не била неглижирана.

Предвид изложеното въззивникът ответник моли Апелативният съд да отхвърли изцяло предявения иск, алтернативно да бъде определено обезщетение за неимуществени вреди в размер по-нисък от 25 000 лева.

Моли Апелативният съд да остави без уважение въззивната жалба на ищцата.

В съдебно заседание не се явява процесуалният представител на ищцата адвокат П. Н.. В писмена защита същият поддържа въззивната жалба, подадена от ищцата, както и отговора като оспорва въззивната жалба на Община-гр.Русе.

Процесуалният представител на Община-гр.Русе старши юрисконсулт Н., в съдебно заседание, поддържа взетото становище в тяхната въззивна жалба и в подадения от тях отговор, както и изложените в същите съображения.

Като разгледа направените в двете въззивни жалби оплаквания, възраженията в отговорите, взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение в границите на правомощията си Апелативният съд приема за установено следното:

Въззивните жалби са допустими, тъй като са подадени от страните по делото, при наличен интерес да обжалват конкретното съдебно решение, насочени са против подлежащ на обжалване съдебен акт и са подадени в срок.

Във връзка с преценка на тяхната основателност Въззивният съд приема, че Окръжният съд е отразил в решението си подробно и обективно съдържанието на исковата молба и на отговора по чл.131 от ГПК, поради което се присъединява към изложеното в първоинстанционното решение в тази му част.

Като прецени събраните доказателства, взе предвид становищата на 4 страните и извърши цялостна служебна проверка на обжалваното решение, Апелативният съд приема за установено следното:

При проверката по реда на чл.269 от ГПК, която въззивната инстанция е длъжна да извърши служебно, се констатира че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, тъй като е постановено от законен състав, в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е писмено, подписано е и е разбираемо.

След констатацията за валидност и допустимост на първоинстанционното решение, Въззивният съд пристъпи към проверка на правилността на същото.

При тази проверка Апелативният съд намира за установено по делото от фактическа страна следното.

Фактическата обстановка е изяснена правилно от първоинстанционния съд, поради което в настоящото решение следва да бъде посочена накратко по следния начин.

Видно от проверен от Окръжния съд в откритото съдебно заседание на 18.01.2022г. диск, представен от Министерство на вътрешните работиДирекция Национална система 112-Отдел Районен център 112-гр.Русе, на 12.12.2020г., в 12,55 часа, е постъпил сигнал за паднала жена върху пешеходната пътека след кръговото в гр.Русе по посока към улица Борисова преди спирката на Съюза на българските автомобилисти, която била заявила, че се е подхлъзнала. В същата справка е посочено, че на място е изпратен полицейски наряд, пред когото ищцата също заявила, че се е подхлъзнала на боята на пешеходната пътека. Районен център 112-гр.Русе посочва още и това, че е съставена докладна записка, в която е посочено, че върху пешеходната пътека било имало сняг с киша, както и че жената е била откарана в приемното отделение на Центъра за спешна медицинска помощгр.Русе.

По делото в първата инстанция са разпитани полицейските служители, които били изпратени по сигнала на телефон 112, а именно свидетелите И. Т. и Л. П., според които като отишли на местопроизшествието намерили един мъж, който подпирал една жена – двамата били прави. Жената им казала, че се е подхлъзнала на пешеходната пътека и е паднала. Двамата свидетели установяват, че на мястото е имало сняг, киша, пътното платно не било добре почистено, а върху пешеходната пътека имало топящ се сняг. Жената им казала, че много я боли десния крак, не може да стъпи върху него и действително го държала във въздуха. На свидетелите не направило впечатление жената да е била с неподходящи за сезона обувки. Бързо дошла извиканата по телефона линейка. Свидетелите помогнали на фелдшера да качи жената в нея, като жената стенела от болка.