Решение № 129 от 21.03.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. Русе, 21.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

ПредС.ел:

Членове:

Аглика Гавраилова

Палма Тараланска

Антоанета Атанасова при участието на секретаря Ирена И.ова като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело № 20254500500007 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл.258 ГПК.

Д. Р. П., ЕГН**********, от гр.Русе и И. М. П., ЕГН**********, от гр.Ветово, и двамата чрез пълномощника си адв.И. Д., от АК-Русе, са обжалвали решение №1427 от 30.10.2024г. по гр.д.№ 6709/23г. на Русенския районен съд, с което е уважен предявения против тях иск за прогласяване нищожността на договор от 23.11.2021г., сключен между В. С. С., ЕГН********** и А.Д., роден в Р Турция на 01.07.1975г., представлявани от пълномощника си Д. Р. П., ЕГН**********, като продавачи и И. М. П., ЕГН**********, като купувач за покупко - продажба на лек автомобил „Ягуар ХЖ“ с рег.№**** като привиден. Излагат доводи за неправилност на решението, поради допуснато нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Считат, че съдът правилно е достигнал до извода, че процесният договор е симулативен, но неправилно е приел, че симулацията е абсолютна, а не относителна. Молят въззивният съд да отмени 1 решението и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск, при законните последици.

В срока по чл.263 ГПК не е постъпил отговор на жалбата от въззиваемата В. С. С., ЕГН**********, от гр.Ветово. В писмени бележки по делото, депозирани от упълномощения й адвокат Ж. Ч., от АК-Рязград, изразява становище, за неоснователност на въззивната жалба.Иска въззивния съд да потвърди решението, като правилно и законосъобразно.

След преценка на събраните доказателства и оплакванията по жалбата, въззивният съд приема за установено следното :

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на В. С. С., ЕГН********** против Д. Р. П., ЕГН**********, и И. М. П., ЕГН**********, с която е предявен иск да се прогласи „за нищожен като привиден договор за покупко-продажба на моторно превозно средство, сключен на 23.11.2021г. между ответниците Д. Р. П., и И. М. П., с нотариално удостоверени подписи на нотариус с рег.№751 на НК“, с правно основание чл.26,ал.2,предл.5 ЗЗД-вж.искова молба и молба-уточнение.

В обстоятелствената част на исковата молба ищцата В. С. твърди, че тя и съпругът й А.Д. са собственици на лек автомобил марка и модел „Ягуар ХЖ“ с рег. № *****, червен металик, рама )SAJAA1222FNV76093. През м.октомври 2023г. решили да го продадат и се свързали с Н.Н.М., който тогава имал автокъща в Германия. През този период ищцата и съпругът й живеели във Франция, в гр. Париж и при тях пристигнал ответникът Д. П.. Ищцата твърди, че на негово име подготвили всички документи за бъдеща покупкопродажба - именно пълномощно с нотариално удостоверени подписи изх.

№2762/16.11.2021г. и нотариално удостоверено съдържание изх.

№2763/16.11.2021г. по описа на консулска служба в посолството на Република България в гр. Париж. Подготвили и декларация по чл.264, ал. 2 от ДОПК.Впоследствие ищцата и съпругът й установили, че са попаднали в предварително замислена схема за присвояване на автомобил, тъй като пълномощникът П. не бил искал и не е целял извършване на реална сделка съобразно предоставените му права, а с договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от 23.11.2021г. с нотариално удостоверение на нотариус Т.К. прехвърлил автомобила на втория ответник И. П. за сумата от 9000лв. Твърдят, че настоящият юридически собственик на процесния автомобил – П., е баща на Н.Н.М..Ето защо считат, че П. е мним собственик, който е следвало да прекъсне връзката между предишните собственици, 2 евентуално последващ реален приобретател на лекият автомобил.В исковата молба е посочено, че защита на своите права В. С. и А.Д. сигнализирали Районна прокуратура Русе, но тъй като разглеждането на жалбата им приключило с отказ за прекратяване на досъдебно производство.

В отговора на исковата молба и в съдебните заседания в първоинстанционното производство ответниците Д. П. и И. П. поддържат становище за неоснователност на предявените искове.Считат, че в случая е налице симулация, но противно на изложеното в исковата молба същата не е абсолютна, а е относителна.Ответниците твърдят, че с представеното пълномощно се прикривал договор за покупко-продажба между В. С. и А.Д.и, като продавачи и Д. П., като купувач. Това било видно и от самото съдържание на пълномощното, което дава необичайно големи права на пълномощника, припокриващи се с правата на собственик на МПС. Твърдят, че П. закупил автомобила със спекулативна цел и „с оглед намаляване разноските по сделките съставили пълномощно вместо да сключат договор за покупко-продажба….освен това П. имал задължения към трети лица, които можело да наложат запори върху автомобил. В отговора на исковата молба е посочено още, че ответникът П. е намерил купувач за колата – С.М.К., от гр.Ветово. С него се били видели в Германия, където се споразумели за прехвърлянето на автомобила, но К. искал да придобие автомобил лично от собственик, а не от пълномощник.П. предоставил на К. процесния автомобил с един от ключовете и последният докарал автомобила до България.Междувременно П. започнал да търси на кого да прехвърли автомобила, за да доведе сделката докрай и И. П. „се съгласил да свърши тази услуга“. Ответниците са заявили, че действителните отношения между страните са за покупко- продажба на процесния автомобил.

Във въззивната жалба Д. П. и И. П. поддържат становището, че в случай е налице относителна симулация и действителната сделка е продажба на автомобила от В. С. и А.Д.и на Д. П..

От представените пред първоинстанционния съд писмени доказателства се установява, че с пълномощно с нотариално удостоверени подписи изх. № 2762 от 16.11.2021 год. и нотариално удостоверено съдържание изх. № 2763 от 16.11.2021 г. по описа на "Консулска служба" при Посолство на Р България в гр. Париж, В. С. С. и съпругът й А.Д. са предоставили на Д. Р. П. пълномощно, със заверени подписи от консулската служба при посолството на Република България в гр. Париж, с което са го упълномощили „да извършва всякакви правни и фактически действия, без ограничения и да извършва и сключва с физически или юридически лица всякакви действия и разпоредителни сделки с лек автомобил марка и модел „Ягуар ХЖ“ с рег. № *****,... да стопанисва и управлява автомобила...“.

На 23.11.2021г., в гр. Русе, Д. П. като пълномощник на В. С. С. и съпругът и А.Д. е сключил договор за покупко-продажба на МПС, с който е прехвърлил собствеността върху лекия автомобил на купувача И. П.. В договора е 3 посочена като продажна цена сумата от 9000лв., за която пълномощникът на продавачите е декларирал, че е получил изцяло от купувача, за което обстоятелство договорът служи като разписка. Подписите на страните по договора са заверени от нотариус Т.К. с район на действие РС - Русе.На 29.03.2022г. ищцата и съпругът й са оттеглили даденото пълномощно – вж.л.7 от гр.д.№6709/23г. на РРС.

В съдебно заседание на 04.07.2024г. Д. П. заявил, че закупили автомобила във Франция, но не била платена цялата сума. Уговорката била за 20000лв и в България доплатил още 3.От своя страна ищцата В. С. в същото съдебно заседание категорично е заявила, че той не й е давал никакви паридошъл във Франция и я излъгал.В съдебно заседание на 30.09.2024г. ответникът по делото И. П. признава обстоятелството, че Н.М., който имал автокъща в Германия, е негов син.Заявил е пред съда, че във връзка с колата пари не е получавала.Разяснява, че Д. П. го е помолил, да прехвърли колата на негово име, защото той имал запори.От Протокол за претърсване и изземване по ДП № 215/22г. по описа на Първо РПУ-Русе, пр.преп.№741/22г. по описа на РП-Русе, е видно, че „търсената вещ л.а. марка „Ягуар“ модел ХЖ с рег. № *****“ е намерена в гр.Ветово, в имот собственост на М. К..

Пред районния съд и П. и П. са заявили, че поддържат показанията си, дадени в досъдебното производство. В същото, в качеството на свидетел, П. е посочил, че в Германия е намерил купувач за процесния автомобил и купувачът му заплатил 30000евро, но поискал собстевността да бъде прехвърлена от собственик, не от пълномощник. В тази връзка П. помолил П. да прехвърлят автомобила в КАТ на негово име /на П./, което било направено.

П. е заявил още, че никога не е виждал този автомобил, а след като се снадбил с документите за автомобила „на свое име“, веднага ги предал на П..

В първоинстанционното производство като свидетели са разпитани П.М. и Д. П.а-майка на Д. П..На първата свидетелка ищцата се била оплакала, че във Франция им откраднали колата.Разказала й, че преди около две години М. /П./ бил на нея и на мъжа й на гости. Когато сутринта отишла до магазина, като се върнала М. го нямало, както и документи и ключове. Свидетелката установява и обстоятелства, за които има непосредствени впечатления – Свидетелката два три пъти е слушала разговор между В. С. и М. П., в който С. го пита кога ще й върне парите, а той отговарял „До края на месеца“ или „Ще стане“.

Свидетелката П.а заявява, че синът й имал някакъв проблем с колата и му трябвали пари. Свидетелката си спомня, че му била дала 25000лв или 30000лв за колата, като уточнява, че когато М. поискал пари, тя продала къщата, а и имала малко спестени. В същото време коректно уточнява, че това се е случило през 2019 или 2020г и че не знае „ с коя кола е имал проблеми“.

Предвид изложеното съдът намира, че искът за прогласяване 4 нищожността на договора за покупко-продажба на процесния автомобил, като привиден, е основателен. По делото е установено, че договорът за покупкопродажба на процесния автомобил, сключен между двамата ответници по делото, е симулативен - Симулативен е договорът, от който страните, които са го сключили, не желаят да бъдат обвързани. Симулативният договор е нищожен тогава, когато не прикрива никаква друга сделка (абсолютна симулация) или прикрива някаква друга сделка и тогава е налице относителна симулация. Дали зад нищожния симулативен договор има прикрита сделка и каква е предмет на иска с правно основание чл. 17, ал. 1 ЗЗД.

Такъв иск (за разкрИ.е на симулацията) не е бил предявен, не е разгледан от въззивния съд, а и ищцата би имала интерес да го предяви, само ако претендира някакви други права от прикрита сделка (например да отмени дарение).Изложената фактическа обстановка, установена от събраните доказателства насочва на извод, че е налице абсолютна симулация. Това се установява от изявлението на П., че е намерил реален купувач-С. К., че няма данни по тази сделка от 23.11.2021г. да е плащана продажна цена. Установява се от изявленията на „купувача“ П., че не е виждал автомобила..

Правилно и първоинстанционният съд е посочил, че съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства и дадените от страните в съдебно заседание обяснения сочат на категоричния извод, че никоя от страните по извършената на 23.11.2021г. покупко-продажба на процесното МПС не е имала намерение да се обвърже от договора и не е целяла настъпването на неговите последици.

Ето защо правилно първоинстанционният съд е приел, че договора за покупко-продажба на процесния лек автомобил е нищожен на основание чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД и решението, с което предявения иск е уважен, следва да бъде потвърдено.

Мотивиран така и на основание чл.208, ал.1, пр.2 от ГПК съдът РЕШИ:

5

ПОТВЪРЖДАВА решение №1427 от 30.10.2024г. на Русенския районен съд, постановено по гр.д.№ 6709/23г. на РРС.

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

ПредС.ел: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6