Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 87 от 03.04.2026, Районен съд - Ботевград

Съд
Районен съд - Ботевград
Дело
Гражданско дело 57/2025
Вид
Решение № 87
Подписан
03.04.2026
В сила
13.06.2026
Състав
Илияна Цветкова Тодорова Аловска

Цитирани разпоредби

  • чл.176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.206 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.219, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7, ал.2,т.4 · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа
  • чл.321 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. Ботевград, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ***** при участието на секретаря **** като разгледа докладваното от ***** Гражданско дело № 20251810100057 по описа за 2025 година

Предявени са обективно и субективно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал. 1 от ГПК.

„*****“ЕООД с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: *****, местност *****, чрез пълномощник адв.А. А. от САК моли да бъде признато за установено по отношение на „*****“ООД с ЕИК: ****** със със седалище и адрес на управление:

Ботевград, бул. **** за съществуване на вземането на „*****“ЕООД, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК№ 1244 от 17.10.2024г. по ч.гр.д. № 1887/2024г. по описа на РС-Ботевград, а именно за сумата-главница от общо 21237.25 евро/41 536.45 лв./, представляваща стойността на закупени и неплатени стоки по сключени между страните договори за продажба, обективирани в данъчна фактура № 130781 от 28.12.2023г. за сума в размер на 4376.53 евро/8 559,75 лв. с ДДС/; в данъчна фактура № 131142 от 31.01.2024г. за сума в размер на 173.84 евро /340 лв. с ДДС/; в данъчна фактура № 131117 от 31.01.2024г. за сума в размер на 4064.77 евро /7950 лв. с ДДС/; в данъчна фактура № 131116 от 31.01.2024г. за сума в размер на 6387.57 евро/ 12493,65 лв. с ДДС/; в данъчна фактура № 131115 от 31.01.2024г. за сума в размер на 3759.17 евро/ 7352,29 лв. с ДДС/; в данъчна фактура № 131486 от 29.02.2024г. за сума в размер на 2475.04 евро/ 4840,76 лв. с ДДС/, ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от 15.10.2024г./ датата на подаване на заявлението/ до окончателното плащане, както да се заплатят и направените разноски по настоящето дело и заповедното производство, за които представя списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.283/.

В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощник адвокат Р. Н. от САК моли да се уважат исковете като основателни и доказани като се присъдят направените разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.

Представени са писмени бележки с вх.№ 3910 от 23.03.2026г.

Ответникът-„*****“ООД с ЕИК: ****** със седалище и адрес на управление:

Ботевград, бул. ****, чрез пълномощник адв. Б. М. от САК, е направил възражение по 1 исковете и е представил писмен отговор с вх.№ 1147/07.02.2025г., в предвидения в закона срок.

В писмения отговор ответникът оспорва исковете като заявява, че ответното дружество никога не е било в договорни отношения с ищеца, нито в търговски такива.

Ответникът заявява, че не е получавал фактури за описаните стоки-авточасти, както и не е поръчвал същите, като се запознава с фактурите едва с получаването на исковата молба.

Ответникът твърди, че е закупувал нови превозни средства-товарни автомобили от вносителя им в България, които имат 5 години гаранция и поради това са поддържани във фирмен сервиз. Най-старите товарни автомобили, които ползва ответника, са на 4 години и нямат нужда от закупуване на резервни части.

Ответникът оспорва приложените към искова молба фактури №№130781 от 28.12.2023г., № 131142 от 31.01.2024г., № 131117 от 31.01.2024г., № 131116 от 31.01.2024г., № 131115 от 31.01.2024г., № 131486 от 29.02.2024г. като твърди, че са неистински и не са подписани от представители или служители на ответното дружество, като прави подробен разбор на положените подписи под всяка една от фактурите, като според ответника са с положен един и същи подпис и посочени различни имена. Ответникът твърди, че представените от ищеца фактури са неистински, не е извършена реално доставка на стоки, които не са получени от ответника, така както са описани във фактурите. Поради това ответникът отрича да има задължения за заплащане на стойността на стоките, описани във фактурите. Заявява, че тези фактури не са предавани на ответника и не са осчетоводени в счетоводството му, не са вписани в Дневниците за покупка, не са отразени в справкитедекларации по ЗДДС и не е ползван данъчен кредит за тях.

Ответникът твърди, че е нелогично, че фактура № 13078 от 28.12.2023г. е с падеж за плащане 26.02.2024г. и след като не е платена е доставена стока на 29.02.2024г. Според ответника обичайно се дава 14-дневен срок за плащане на цената, а в случая даденият срок е много голям и такъв обикновено се дава на основание сключен договор, какъвто в случая липсва. Моли да се отхвърлят исковете и се присъдят направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощник адвокат Б. М. от САК оспорва исковете, поддържа направените възражения в писмения отговор и моли да се отхвърлят исковете като неоснователни и недоказани. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

В първото по делото открито съдебно заседание на 12.05.2025г. по искане на ищеца съдът на основание чл.219, ал.1 от ГПК е допуснал привричането на трето лице помагач П.

П. П. с ЕГН: **********, с адрес: Ботевград, ул.*****, за да помага на ищеца „*****“ЕООД с ЕИК: ****.

В с.з. третото лице помагач П. П. П. от Ботевград, редовно призован, не се явява.

Представил е писмен отговор с вх.№ 10848 от 04.11.2025г., в който оспорва исковете като твърди, че не е имал пълномощно за представителство на фирма „*****“ООД и не е действал от тяхно име, а само от името на неговата фирма „******. Заявява, че през месец ноември или декември 2023г. по телефона с него се е свързало лице с име П., което му казало, че работи за „*****“ и му предложил да се срещнат, за да обсъдят възможността за доставка на автомобилни части на ниски цени. След проведена среща П. му достявал различни части като доставките пристигали на паркинга на Кауфланд в Ботевград, на някой път в с.Скравена и в с.Трудовец. Много от частите връщал, тъй като не ставали. Един път му донесъл фактури да подпише, в които имало части, които не са доставяни и забелязал, че не пише името на неговата фирма, а „*****“ООД, за която фирма му споменавал, че има намерение да стана управител и евентуално да поръчва и за тях части като така ще увеличи оборота, но това не станало, тъй като той се отказал да стане управител. Третото лице П. е категоричен, че не е поръчвал авточасти за „*****“ООД и не е сключвал сделки за тях. Не е подписвал фактури от името на „*****“ООД или други документи, свързани с тях. Не е 2 заплащал фактура на „*****“ООД в брой, като не е давал пари на ръка на П. или на някой друг за каквато и да е било фактура. Моли да се отхвърлят исковете.

От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

От представените писмени доказателства-копие от ч.гр.дело № 1887/2024г. по описа на РС-Ботевград, се установява, че на основание чл.410 от ГПК на 17.10.2024г. е разпоредено по искане на ищеца издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1244 от 17.10.2024г. по ч.гр.д.№ 1887/2024г. по описа на РС-Ботевград, както следва: за сумата от общо 21237.25 евро/41 536.45 лв./, представляваща вземане по данъчна фактура № 130781 от 28.12.2023г., вземане по данъчна фактура № 131142 от 31.01.2024г., вземане по данъчна фактура № 131117 от 31.01.2024г., вземане по данъчна фактура № 131116 от 31.01.2024г., вземане по данъчна фактура № 131115 от 31.01.2024г. и вземане по данъчна фактура № 131486 от 29.02.2024г., ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от 15.10.2024г. до окончателното изплащане на вземането.

Ответникът, чрез управителят ***** е депозирала възражение с вх.№ 9490 от 15.11.2024г., в предвидения в ГПК срок, след като е получила съобщение и препис от заповедта за изпълнение по частното гражданско дело на 24.10.2024г. Във възражението е посочено, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.

Ищецът е бил уведомен за възражението на ответника и възможността да предяви иск по чл.422, ал.1 от ГПК с Разпореждане №1599 от 25.11.2024г., връчено на заявителя на 07.01.2025г.

Исковата молба, по която е образувано настоящето гр.дело № 57/2025г. по описа на РСБотевград с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК е депозирана на 16.01.2025г. в РСБотевград, изпратена по куриер на 15.01.2025г., т.е. в едномесечния срок, предвиден за това в ГПК от постановяване на горното разпореждане.

Страните спорят дали между тях са възникнали облигационни отношения по повод приложените по делото 6 броя фактури №№ 130781 от 28.12.2023г., № 131142 от 31.01.2024г., № 131117 от 31.01.2024г., № 131116 от 31.01.2024г., № 131115 от 31.01.2024г. и № 131486 от 29.02.2024г. като ответникът ги е оспорил по отношение на тяхната истинност като твърди, че не е получил стоките, описани във фактурите, няма приемо-предавателни протоколи за приети от ответника стоки, не са подписани от представител или служител на ответното дружество.

От приложените писмени доказателства-описаните по-горе 6 броя фактури /оригинали/, които са оспорени от ответника, се установява, че същите са издадени от ищеца като доставчик и получател-ответното дружество с МОЛ ***** И.ова, като във всяка една от фактурите подробно са описани стоките по вид, количество и цена. Фактури №№130781 от 28.12.2023г., № 131142 от 31.01.2024г., № 131117 от 31.01.2024г., № 131116 от 31.01.2024г., № 131115 от 31.01.2024г. са подписани и има част от изписано име, което е по различен начин във всяка една от тях, няма печат на ответната фирма. Шестата фактура№ 131486 от 29.02.2024г. няма подпис за получател.

Ищецът е представил копие от фактура № 0000131399 от 22.02.2024г., издадена от ищеца за продадени 2 амортисьори на обща стойност от 132.94 евро/ 260лв./ на ответното дружество като няма подпис на получател, но е издаден фискален бон за заплатена цена в брой от 132.94 евро/ 260лв./. Ответникът е оспорил горната фактура с твърдение, че ответното дружество не е купувало и заплащало описаните по-горе авточасти от ищеца.

Представена е от ищцовота страна и фактура № 0050033517 от 03.09.2019г., издадена от ищцовото дружество като доставчик и ответното дружество като купувач на два броя 3 групажни дъски, на обща стойност от 80.78 евро/158лв./, платени веднага с получаването им на същата дата с карта. Този фактура не е оспорена от ответника, който твърди, че покупката е от онлайн интернет магазин.

Видно от приложеното копие от Протокол от общо събрание на дружество“*****“ООД от 28.11.2023г., се установява, че е взето решение да бъде освободена от длъжност управителя ***** И.ова и да бъде освободена от отговорност за управление на „*****“ООД и да бъде назначен за управител П. П. П. от Ботевград /третото лице помагач по делото/.

Представено е извлечение от Търговския регистър/ТР/ за подадено заявление за вписване на това обстоятелство. Установява се от справка в ТР, че не е вписан като управител на ответното дружество лицето П. П. П.. Същият не е от работниците и служителите на дружеството в периода от 01.12.2023г. до 06.02.2024г. съгласно приложените оригинали на платежни ведомости, издадени от ответното дружество.

От приложеното писмо от Виваком от 12.11.2025г., се установява, че мобилен номер 877440607 за периода от 14.06.2022г. до 22.06.2024г. е с абонат ***** ООД.

Съгласно представевната справка от 18.06.2025г. от Началник сектор „ПП“ при ОД на МВР-София, се установява, че няма данни ответното дружество да е собственик на превозни средства, същото е ползвател на 7 броя МПС, подробно описани в приложена справка като товарни автомобили като шест от тях са Ивеко и един е Фиат Дукато. На справката са посочени рами на МПС.

Приложена е от ищеца кореспонденция, на която е отразено на всяка страница ****, в която са описани отделни авточасти, шасита, със страници, които не се чете текста изцяло.

Освен това има отбелязвания, че **** изтри съобщението. От тази кореспондеция не може да се направи извод между кои лица се води и че се постига съгласие за извършване на продажба на отразени авточасти.

Страните по делото по отделно са представили писмени доказателства- сигнал от 12.05.2025г. от ищцовото дружество до Районна прокуратура Ботевград и жалба от 12.06.2025г. от ответното дружество до Районна прокуратура Ботевград във връзка с процесните фактури и закупуване на стоките, отразени в тях.