Определение № 143 от 03.05.2017, Окръжен съд - Шумен

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 143 03.05.2017г. гр.Шумен

Шуменският окръжен съд наказателна колегия

На трети май две хиляди и седемнадесета година

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

К. Моллов

Членове: 1. Св. Станчев

2. Р. Райкова

Сложи за разглеждане докладваното от окръжния съдия Р.Райкова

ВЧНД № 138 по описа за 2017г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.345 ал.1 вр. чл.341 ал.2 вр. чл.249 ал.3 от НПК.

Постъпил е частен протест от прокурор при Районна прокуратура – гр. Кубрат срещу разпореждане № 211 от 24.03.2017г. по НОХД № 620/2017г. на Шуменския районен съд, с което е прекратено съдебното производство по делото и е върнато същото на Районна прокуратура – гр. Кубрат, с указания за отстраняване на допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните права на обвиняемия. Прокурорът счита разпореждането за неправилно, излага обстойно съображенията си за това и моли да бъде отменено.

Постъпила е и жалба от обвиняемия, в която същия изразява несъгласие с постановеното разпореждане за прекратяване на съдебното производство, като счита същото за неправилно, незаконно и нелепо, като излага доводите си за това. Моли да бъде отменено процесното разпореждане и да бъде решено делото по същество, като бъде прекратено наказателното производство, тъй като описаното в обвинителния акт няма признаците на престъпление. Алтернативно предлага на съда чрез импровизация да се позове на чл.369 ал.4 от НПК и моли делото да бъде разгледано в хипотезата на чл. 345 ал.1 предл.2 от НПК.

Частният протест и частната жалба са подадени в срока по чл.342 ал.1 от НПК, поради което са процесуално допустими.

Частният протест е основателен, а частната жалба – частично основателна.

ШОС за да се произнесе по обосноваността и законосъобразността на обжалваното определение взе предвид следното от фактическа страна:

След връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, в резултат на въззивна проверка, в ШРС е образувано НОХД № 620/2017г. срещу З.С.М. за извършено от него престъпление от общ характер наказуемо по чл.286 ал.1 от НК. ШРС констатирал, че в досъдебното производство и при действията на прокурора след завършване на разследването при изписване на обвинителния акт са допуснати съществени нарушения, които водят до нарушаване правото на защита на подсъдимия и на посочените в ОА като пострадали лица. ШРС е констатирал, че в диспозитива на обвинението, по което е привлечен З. М. е посочено, че е набедил Г.М.М. *** – директор на ОУ „Паисий Хилендарски“, с. Хърсово, обл. Разград и К.Р.М. – адвокат в АК – Варна ……………. в извършване на престъпление по чл.201 ал.1 от НК – присвоили финансови средства в неуточнен размер от пенсията на З.С.М. и от училището, като М. извършил това в качеството му на адвокат – пълномощник по изпълнително дело /не внасял по сметката на взискателя ОУ – с. Хърсово парични суми, а се ползвал от тях/ като знаел, че са невинни. Обсъдил, че прокурора е посочил квалификацията на едно от престъпленията, в които обвиняемия е набедил двамата пострадали - чл. 201 ал.1 от НК, като е конкретизирал, че присвояването на финансови средства в неуточнен размер от пенсията на З.С.М. и от училището от страна на К.Р.М. – адвокат в АК – Варна е станало в качеството му на адвокат – пълномощник по изпълнително дело, именно чрез невнасяне по сметката на взискателя ОУ – с. Хърсово парични суми, а се ползвал от тях. По тези причини, счел, че след като изпълнителното деяние на набедяването се извършва чрез сезиране в определена форма /в случая съобщение от обвиняемия заведено с вх. №702/09.09.2010г. на ОП гр. Разград/, то от съществено значение са конкретните изявления на дееца - дали уличава някого в извършване на престъпно посегателство - престъпление, обема му, фактическият му състав и степента на категоричност с която е заявено и че следва да е налице задължително такова съдържание, тъй като именно въз основа на съдържанието и заявените конкретни факти се извършва проверката на верността им. По тези съображения ШРС констатирал, че в диспозитива на обвинението повдигнато по отношение на обвиняемия З. М., не е посочено в какво качество и/или с кои точно действия набедената М. е извършила престъпление по чл. 201 ал.1 от НК, в което е набедена от обвиняемия.

От обстоятелствената част на обвинителният акт също според РС не ставало ясно чрез какви точно действия е извършено деянието по чл. 201 ал.1 от НК в което е набедена пострадалата Г.М. и тази неяснота довела до накърняване правото на защита и на обвиняемия и на пострадалите. Поради това ШРС счел, че ОА не отговаря на изискванията на чл.246 от НПК и на ТР №2/2002г. на ОСНК и са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните права на обвиняемия и пострадалите и поради това върнал делото на КРП за отстраняването им.

Въззивният съд за да се произнесе съобрази следното: ШОС е сезиран с искане за ревизия на постановено от ШРС разпореждане за прекратяване на съдебното производство и именно по него следва да се произнесе. Настоящият състав не може да обсъжда прекратяване на наказателно производство, защото такова разпореждане няма постановено по първоинстанционното дело и е недопустимо да се прави за първи път от втората инстанция. Също така е процесуално невъзможно да бъдат правени импровизации, като се прескачат процедури в НПК и се правят невъзможни връзки между различните институти, за да се удовлетвори искане на която и да било от страните. В този смисъл ШОС не може да удовлетвори искането на обвиняемия да разгледа делото в хипотезата на чл.369 ал.4 от НПК и чл. 389 ал.4 от НПК. Връзките в закона се правят единствено в предвидените от самия закон случаи.

Според настоящия състав доколкото обвинителния акт определя предмета на доказване по делото и очертава рамките, в които ще се развива процеса на доказване, чрез него прокурорът следва да развие в пълнота своята обвинителна теза пред решаващия съдебен орган и в приложения по НОХД №41/2015г. на РС – Кубрат обвинителен акт по ПД № 11/2015г. на РП – Кубрат тези рамки са очертани. Главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и това е сторено, съобразно фактите по делото. В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително трябва да посочи фактите и обстоятелствата, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му и в израз на конституционно вменените му правомощия КРП е преценила, че именно изложените от него факти съставляват престъпление. Прокурорът е бил обстоятелствен в ОА и очевидно е изложил всички релевантни според него факти. Такова становище се застъпва и в частния протест. Отделен е въпроса, дали според съда тези факти ще представляват престъпление и те се решават по предвидените в НПК процедури във фазата на съдия-докладчик или при постановяване на присъдата. В този смисъл ШОС счита, че внесеният обвинителен акт е в съответствие с минималните изисквания на Тълкувателно решение №2 от 07.10.2002 год. на ВКС по т.н.д. №2/2002 год. на ОСНК относно съдържанието на обвинителния акт и посочените нарушения от страна на РС не са налице. Освен това следва да се отбележи, че по настоящия обвинителен акт вече има произнасяне на въззивна инстанция по ВЧНД № 1449/2015г. на ВОС, в което обстойно е посочено защо този обвинителен акт отговаря на условията на НПК и на тълкувателната практика. Указанията на въззивния съд по конкретното дело са задължителни за районните съдилища, разглеждащи делото и поради това ШРС не е следвало да прибягва до прекратяване на съдебното производство при изрични указания на въззивен съд относно продължаване на съдопроизводствените действия по внесения обвинителен акт. Без значение е обстоятелството, че е разглеждано разпореждане на РРС по друго наказателно дело, след като предмет на обсъждане е бил именно внесения обвинителен акт по ПД №11/2015г. и съответствието му с гаранциите за правата на страните в процеса. Настоящия състав изцяло споделя съображенията и изводите на Варненския окръжен съд материализирани в Определение №1018/03.11.2015г. относно посочения обвинителен акт.

Предвид гореизложеното, съдът счита, че протестираното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия състав на ШРС за продължаване на съдопроизводствените действия по внесения обвинителен акт.

Поради това и на основание чл.345 ал.1 и 2 вр. чл.341 ал.2 от НПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ Разпореждане № 211 от 24.03.2017г. по НОХД № 620/2017г. на Шуменския районен съд, с което е прекратено съдебното производство по делото и е върнато същото на Районна прокуратура – гр. Кубрат.

Връща делото на същия състав на ШРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: Членове: 1.

2.