Решение № 144 от 14.02.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. Перник, 14.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нина М. Коритарова при участието на секретаря Д. Ст. Д. като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело № 20221720101217 по описа за 2022 година

Образувано е по искова молба с вх. № 5049/15.03.2022 г., уточнена с молба с вх. № 8219/21.04.2022 г., подадена от Ц. И. Я., В. З. Я., В. З. М., чрез процесуалния представител адв. П. Н., срещу Б. К. К. и М. И. Я., с която са предявени следните обективно и кумулативно съединени искове:

1. За признаване за установено по отношение на Б. К. К., че всяка една от ищците Ц. И. Я., В. З. Я., В. З. М. придобили по силата на наследствено правоприемство от З. А. Я. по 1/ 18 идеална част от УПИ с площ от 1350 кв.м., за който е отреден парцел VIII-225 в кв. 23 по дворищно-регулационния план на с. Г. Б., при граници по скица: от изток- улица, от западпарцел ХV-218 и парцел ХVI-217, от север- парцел VII-226, заедно с построената в имота жилищна сграда, застроена на площ от 71,60 кв.м. и заедно с паянтова постройка;

2. За признаване за установено по отношение на М. И. Я., че всяка една от ищците Ц. И. Я., В. З. Я., В. З. М. придобили по силата на наследствено правоприемство от З. А. Я. по 1/ 18 идеална част от гореописания УПИ, заедно с построената в имота жилищна сграда, застроена на площ от 71,60 кв.м. и заедно с паянтова постройка, и за осъждане на М. И. Я. да им предаде владението на притежаваните от тях идеални части;

3. искове срещу Б. К. К. и М. И. Я. за прогласяване на нищожността на постигнатата между Б. К. К. и М. И. Я. спогодба за делба на процесния УПИ, заедно с построената в имота жилищна сграда, застроена на площ от 71,60 кв.м. и заедно с паянтова постройка, одобрена с определение от 18.01.2016 г. по гр.д. № 7159/2014 г. на РС-Перник поради извършването на делбата без участието на ищците като съсобственици на имотите;

4. искове срещу М. И. Я. за прогласяване на нищожността на сключения договор за ипотека, обективиран в нотариален акт, вписан в Служба по вписванията като акт № 141, том 1, дело № 1556 от 12.08.2016 г. по отношение на 1/ 6 идеална част от процесния УПИ, заедно с построената в имота жилищна сграда, застроена на площ от 71,60 кв.м. и заедно с паянтова постройка, поради учредяването на ипотеката от несобственик;

5. искане за отмЯ. по реда на чл. 537, ал. 2, изр. 3 ГПК на нотариален акт за собственост на 1 недвижим имот, вписан в Служба по вписванията- гр. Перник, като акт № 169, том 4, дело № 421 от 17.03.2016 г.

Ищците твърдят, че по време на брака си техните общи с ответниците наследодатели К. Я.

М.ов и Л. Т. М.ова са придобили по давност и по силата на дворищна регулация собствеността върху процесния УПИ, за което са се легитимирали с нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, издаден на основание обстоятелствена проверка № 10, том IV, дело № 1010/1971 г., съставен на 12.06.1971 г., нотариален акт № 53, том IV, дело № 1100 от 29.06.1971 г. и нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по регулация № 121, том VII, дело № 3252 от 18.10.1994 г. Посочва се, че с нотариален акт за дарение със запазено вещно право на ползване, вписан в Службата по вписванията като акт № 129, том V, вх. рег. № 1590 от 16.05.2005 г. К. Я. М.ов е прехвърлил своята 1/ 2 идеална част от процесния УПИ, заедно с построената в имота жилищна сграда, застроена на площ от 71,60 кв.м. и заедно с паянтова постройка. Навеждат се доводи, че след смъртта на Л. Т.

М.ова, починала на 06.11.2006 г., нейните наследници К. Я. М.ов, Б. К. К., И. К.ов Я. и З. А.

Я. са придобили поравно нейната 1/ 2 идеална част от имота, като всеки от тях е придобил по 1/ 8 идеална част, а след смъртта на К. Я. М.ов, починал на 20.03.2007 г., неговите наследници Б. К. К., И. К.ов Я. и З. А. Я. са придобили неговата поравно- всеки по 1/ 24 идеална част. Твърди се, че с нотариален акт за покупко-продажба със запазено вещно право на ползване, вписан в Служба по вписванията като акт № 114, том 2, вх. № 512 от 01.03.2011 г. И. К.ов Я. е прехвърлил на М. И. Я.-К.а 1/ 4 идеална част от имота, но този договор няма вещно прехвърлителен ефект за 1/ 12 идеална част, тъй като според ищците прехвърлителят е притежавал само 1/ 6 идеална част от имота. Поради това ищците считат, че М. И. Я. е собственик само на 2 /3 идеални части от процесния недвижим имот. На следващо място ищците заявяват, че след смъртта на З. А. Я., починал на 24.09.2014 г., неговите наследници Ц. И. Я., В. З. Я., В. З. М. са придобили равни дялове от притежаваната от него 1/ 6 идеална част от процесния имот- всяка по 1/ 18 идеална част. Посочват, че с решение от 28.05.2015 г. по гр.д. № 7159/2014 г. на РС-Перник е било допуснато извършването на делба на процесния имот между Б. К. К. и М. И. Я. при делбени квоти- по 1/ 2 идеална част за всяка от съделителките. Твърдят, че с определение от 18.01.2016 г. по гр.д. № 7159/2014 г. на РСПерник е била одобрена постигнатата между Б. К. К. и М. И. Я. спогодба за делба на процесния имот, като същият е бил поставен в индивидуален дял на М. И. Я., която се е задължила да заплати на Б. К. К. в срок от 20 дни сумата от 10000 лева за уравняване на дяловете. Сочи се, че въз основа на тази спогодба М. И. Я. се е снабдила с нотариален акт за собственост на недвижим имот, вписан в Служба по вписванията- гр. Перник, като акт № 169, том 4, дело № 421 от 17.03.2016 г., с който е била призната за собственик на имота, след което с нотариален акт, вписан в Служба по вписванията като акт № 141, том 1, дело № 1556 от 12.08.2016 г., е учредила 2 договорна ипотека върху целия имот в полза на „Юробанк България“ АД. Твърди се, че след делбата от 2016 г. М. И. Я. единствена владее процесния имот и пречи на останалите съсобственици да си служат с него съобразно техните права. По изложените съображения ищците молят предявените от тях искове да бъдат уважени.

Претендират и присъждане на разноски. С молба с вх. № 8219/21.04.2022 г., подадена от Ц.

И. Я., В. З. Я., В. З. М. ищците са уточнили, че искът за признаване на нищожност на сключения договор за ипотека е предявен само срещу М. И. Я., като правният им интерес произтича от това, че ищците не са дали съгласието си за учредяването на ипотека от М. И.

Я. в полза на трето лице и при насочване на принудително изпълнение върху имота и негова евентуална публична продан, правата на ищците на собственост биха били засегнати.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба, подаден от ответницата Б. К. К.. В него се твърди, че досега ищците не са предявявали претенции към наследството, оставено от К. Я.. Признава се, че К. Я. М.ов и Л. Т. М.ова са биологични родители на наследодателя на ищците З. Я., но той е бил осиновен от брата на своя биологичен баща А. Я. и заради това във всичките си документи е записан като З. А. Я..

Ответницата счита, че документът за осиновяването е загубен или укрит, но осиновяването е било извършено законосъобразно. Поради това ответницата намира за недопустимо З. А. Я. посмъртно да бъде преименуван на З. К.ов Я..

2

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил и отговор на исковата молба, подаден от ответницата М. И. Я., чрез назначения особен представител адв. Я. С., с който исковете се оспорват като неоснователни и се моли да бъдат отхвърлени. Оспорва се качеството на наследник на З. А. Я. по отношение на наследодателите К. Я. М.ов и Л. Т. М.ова с оглед разминаването на посоченото бащино име в акта за раждане и в удостоверенията за наследници. Поради това ответницата счита, че ищците не са съсобственици на процесния имот.

Съдът с определение по чл. 140 ГПК от 20.12.2022 г. е разпределил доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, както следва:

По исковете с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК:

В тежест на ищците е да докажат правния си интерес от предявяване на исковете, както и че са собственици на посочените от тях идеални части от процесния недвижим имот на твърдяното правно основание- наследствено правоприемство, давност и дворищна регулация, като докажат, че са наследници на З. А. Я., който от своя страна е наследник на К. Я. М.ов и Л. Т. М.ова, който са били собственици на имота по давност и дворищна регулация.

В тежест на ответницата е да докаже възражението си, че наследодателят на ищците З. А. Я. е бил осиновен от своя чичо А. Я., поради което не е наследник на К. Я. М.ов и Л. Т. М.ова.

По исковете с правна квалификация чл. 108 ЗС:

В тежест на ищците е да докажат, че са собственици на посочените от тях идеални части от процесния недвижим имот на твърдяното правно основание наследствено правоприемство, давност и дворищна регулация, като докажат, че са наследници на З. А. Я., който от своя страна е наследник на К. Я. М.ов и Л. Т. М.ова, който са били собственици на имота по давност и дворищна регулация. Ищците също така следва да докажат, че ответницата е установила фактическа власт върху имота, надхвърляща обема на нейните права от собствеността, и с това е нарушила владението на ищците върху притежаваните от тях идеални части.

В тежест на ответницата е да докаже, че е владяла целия имот на валидно правно основание.

По исковете с правна квалификация чл. 75, ал. 2 ЗН:

В тежест на ищците е да докажат, че твърденията си за нищожност на делбата, че е извършена без участие на някой от съсобствениците, като установят по делото претенциите си, че са собственици на посочените от тях идеални части от процесния недвижим имот на твърдяното правно основание- наследствено правоприемство, давност и дворищна регулация, като докажат, че са наследници на З. А. Я., който от своя страна е наследник на К. Я. М.ов и Л. Т. М.ова, който са били собственици на имота по давност и дворищна регулация.

По иска с правна квалификация чл. 26, ал. 1, вр. чл. 167, ал. 3 ЗЗД:

В тежест на ищците е да докажат предпоставките за нищожност на ипотеката по отношение на 1/ 6 идеална част от имота, като установят, че същата е учредена от лице, което не е притежавало посочените идеални части от имота, и докажат, че те самите са били собственици на посочените идеални части от процесния недвижим имот на твърдяното правно основание- наследствено правоприемство, давност и дворищна регулация, като докажат, че са наследници на З. А. Я., който от своя страна е наследник на К. Я. М.ов и Л. Т.

М.ова, който са били собственици на имота по давност и дворищна регулация.

По искане за отмЯ. по реда на чл. 537, ал. 2, изр. 3 ГПК на нотариален акт за собственост на недвижим имот, вписан в Служба по вписванията- гр. Перник, като акт № 169, том 4, дело № 421 от 17.03.2016 г. съдът с протоколно определение от 10.03.2023 г. е допълнил проекто-доклада си от 20.12.2022 г. и е разпределил доказателствената тежест като е указал на ответницата М. Я., че следва да установи правото си на собственост върху целия имот, тъй като тя се ползва от съставения констативен нотариален акт и следва да докаже своето придобивно основание.

3

Съдът с влязло в сила определение от 10.08.2023 г. е прекратил на основание чл. 233 ГПК поради направен отказ от иск производството, в частта по отношение на иска по чл. 26, ал. 4 ЗЗД във вр. с чл.167, ал. 3 ЗЗД за прогласяване на частична нищожност на договорната ипотека.

След съвкупен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът счита за безспорно установена следната фактическа обстановка:

К. Я. М.ов и Л. Т. М.ова са придобили по давност и по силата на дворищна регулация собствеността върху процесния УПИ, за което са се легитимирали с нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, издаден на основание обстоятелствена проверка № 10, том IV, дело № 1010/1971 г., съставен на 12.06.1971 г., нотариален акт № 53, том IV, дело № 1100 от 29.06.1971 г. и нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по регулация № 121, том VII, дело № 3252 от 18.10.1994 г. С нотариален акт за дарение със запазено вещно право на ползване, вписан в Службата по вписванията като акт № 129, том V, вх. рег. № 1590 от 16.05.2005 г. К. Я. М.ов е прехвърлил своята 1/ 2 идеална част от процесния УПИ, заедно с построената в имота жилищна сграда, застроена на площ от 71,60 кв.м. и заедно с паянтова постройка на ответницата М. И. Я.-К.а. Л. Т. М.ова е починала на 06.11.2006 г., а К. Я. М.ов е починал на 20.03.2007 г., което се установява от представените по делото удостоверения за наследници на двамата.