Решение № 339 от 12.02.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 339 гр. Бургас, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело № 20252120107236 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод исковата молба на С. Б. Б., от гр.

............., срещу „Български пощи“ ЕАД, ЕИК ............., със седалище гр. ........., с която претендира осъждане на ответника да му заплати следните суми: 2200 евро – главница за обезщетение за претърпени имуществени вреди (пропусната полза), последица от загубване на препоръчан колет № ...., изпратен от ищеца от България до адресат в ....въз основа на сключен между страните договор за пощенска услуга от 01.12.2023 год., и 500 евро – мораторна лихва за периода 01.12.2023-11.07.2025 год., ведно със законната лихва за забава върху главницата, начиная от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Ищецът е изложил следните фактически правни твърдения: ищецът работи като художник; през 2023 год. той постигнал договорка да изработи за Г..Р.., гражданин на ..., копие на картина на ....., която третото за делото лице да закупи за сумата от 2200 евро, а картината да бъде изпратена с „Български пощи“ ЕАД преди Коледа 2023 год.; ищецът сключил договор с ответника, на чиито служители предал пратката на 01.12.2023 год., но тя не е била получена от адресата; подадена е рекламация за международен препоръчан колет № ....., по която било отговорено, че пощенската администрация на .....отказва отговорност поради „неподходяща/несъобразена със съдържанието на пратката опаковка“; рекламационното производство е проведено формално и заключението му не отговаря на действителността; няма данни пощенската 1 администрация на Австрия да е унищожила колета; няма изричен запис дали той е изгубен или повреден; при неподходяща опаковка колетът би следвало да се върне на подателя, а това не е извършено; с писмо от 10.12.2024 год. ответникът признал, че дължи обезщетение по методика в чл. 63 от общите си условия

(ОУ); подписване на индивидуален договор с потребителя не е необходимо; към осъществяването на универсалните пощенски услуги се прилагат специалните условия на ЗПУ и ОУ на ответника; отговорността на операторите съгласно цитираните нормативни актове се ограничава до отговорност в случаи на загубени, липсващи или повредени пратки, но не предвиждат обезщетения за неточно изпълнение на други задължения на оператора; във всички случаи на неточно изпълнение, за което не са предвидени специални разпоредби, се прилагат общите правила на гражданското право; по силата на сключения между страните договор възниква облигационно правоотношение; сключеният договор изисква всяка от страните по него да изпълнява поетите задължения по начина, указан в чл.

63, ал. 1 от ЗЗД – точно и добросъвестно; отговорността на ответника не следва да бъде ограничавана до специалния режим, а приложение намират и общите правила на гражданското право; след като кредиторът по едно облигационно правоотношение търпи неблагоприятни имуществени последици, може да претендира обезщетение за имуществени вреди, определени съобразно чл. 82, ЗЗД; при неточно изпълнение на задължението кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава или да иска обезщетение за неизпълнение – в настоящия случай претенцията се основава на второто законово предложение; отговорността по чл. 82, ЗЗД е обусловена от настъпването на вреда, която следва да е в причинна връзка с неизпълнението, т. е. страните да са могли да предвидят, че от това неизпълнение могат да последват имуществени вреди; договорната отговорност за обезщетяване на вреди е ограничена до преките и предвидими вреди; на обезщетение съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 82 от ЗЗД подлежат претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото са пряка и непосредствена последица от неизпълнението на договорно задължение; пропуснатата полза е неосъществено увеличаване на имуществото на кредитора, тя е реална вреда и предположението за наличието й се основава на доказана възможност за придобиване на конкретна и реално очаквана имуществена облага в патримониума на кредитора; размерът на пропуснатата полза по делото е определяем от кореспонденцията между ищеца и клиента му в ....; недоставянето/неизпълнение на поетите договорни задължения е довело до претърпените вреди, изразяващи се в пропусната полза от реализиране на печалба, представляваща договорената цена на изработеното копие на картина – за печалба от 2200 евро; това са предвидими от ответника вреди.

Ищецът е ангажирал доказателства, моли за присъждане на направените деловодни разноски.

Правните основания на предявените обективно съединени осъдителни искове са чл. 82 във вр. с чл. 79, ал. 1, чл. 84, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД.

2

Ответникът е оспорил исковете като неоснователни, изложил е следните насрещни твърдения и възражения: колетът е подаден от ищеца с баркод № .............., за ............., на 01.12.2023 год. в пощенска станция в гр.

............, с тегло 4.435 кг. и е декларирана стойност на съдържанието – 50 евро; на 02.12.2023 год. колетът е получен в Български разменно-сортировъчен център в гр. София и след необходимата технологична обработка е експедиран по местоназначение – за ....; в хода на рекламационното производство са разменени множество запитвания/имейли; на 25.04.2024 год. е получен отказ от пощенската администрация на ...на сметка ....за м. декември 2023 год.; съгласно чл. 17-207 от Правилника към Всемирната пощенска конвенция (ВПК), всеки колет трябва да бъде опакован и затворен по начин, който да отговаря на теглото, формата и естеството на съдържанието, както и на начина на транспортиране и неговата продължителност; опаковката и затварянето трябва да предпазват съдържанието, така че то да не може да бъде повредено нито от притискане, нито от последователните обработки и да бъде невъзможно посегателство върху съдържанието без да остане следа от нарушение; в подадената от ищеца рекламация e посочено съдържание на пратката „декоративно пано“, което не отговаря на посоченото описанието в исковата молба – „копие на картина“ на стойност 2200 евро; с писмо от 10.12.2024 год. ищецът е уведомен, че за изплащане на обезщетение, съгласно т. 63 от ОУ, е необходимо да предостави декларация-образец, в която да опише съдържанието на колета, левовата му равностойност и да приложи оригиналната разписка, получена при подаване на колета; до настоящия момент ищецът не е представил тези данни.

Ответникът моли за отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани; претендира присъждане на деловодните разноски; ангажирал е доказателства.

Съдът, след запознаване със становищата на страните и събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

По делото не се спори, че на 01.12.2023 год. страните са сключили договор за универсална международна пощенска услуга, по силата на която ответникът е приел предадената му от ищеца-потребител колетна пратка, със задължение да я пренесе с въздушен транспорт и да я достави до конкретен адресат в гр. ..., Република .... Според съставения за договора между страните системен бон, ищецът е заплатил цената на пощенската услуга в размер от 45 лева; посочена е декларираната от потребителя стойност на колета – 50 евро, но няма данни да е уговорена и заплатена допълнителната услуга за обявена стойност, съгл. § 1, т. 11 от ДР на ЗПУ и чл. 12 от тарифата за цени на услуги, предлагани от ответника. Платената от ищеца цена на услугата – 45 лева, 3 отговаря на цената за международна колетна пратка без обявена стойност, съгл. таблицата към чл. 11, ал. 1 от цитираната тарифа.

По делото не се спори, че колетът не е доставен и предаден на получателя в ...., поради което на 19.12.2023 год. ищецът е депозирал писмена рекламация пред ответника. Според писмения отговор, съобразно разменената кореспонденция между пощенските институции на двете държави, пощенската администрация на .....е изразила становище, че не може да поеме отговорност, тъй като пратката е била с „непоходяща/несъобразена със съдържанието опаковка“.

На 07.10.2024 год. ищецът е подал писмено искане пред Комисията за регулиране на съобщенията за становище по спора, на основание чл. 86, ал. 4, ЗПУ и т. 59. 1. от общите условия на ответника.

В подкрепа на твърденията си С. Б. е ангажирал показанията на свидетеля И..А.., без родство с ищеца, който твърди, че изработеното копие от картина е било надлежно опаковано, добре защитено и пакетът е бил приет без забележки от служител на ответника в пощенска станция; договорената цена за копието на картина била 2200 евро (по твърдение на ищеца); пощенският служител препоръчал на ищеца да декларира съдържанието на пратката като декоративно пано. Свидетелят признава, че не е чул пощенски служител на ответника да дава указание на С. Б. каква стойност на пратката да декларира.

Ответникът-АД е ангажирал показанията на служителя си А..С.., която твърди, че е запозната с рекламационната претенция на С. Б.; в кореспонденция си с ищеца австрийският пощенски оператор не поел отговорност на изчезналата международна пратка с твърдение, че колетът е бил без съдържание.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира иска за главница за обезщетение за неизпълнен договор за доказан по основание, но частично по размер. Между страните не съществува спор за дължимостта на обезщетение за изгубената международна колетна пратка, а само за размера на сумата. Облигационното правоотношение между страните по договор за универсална пощенска услуга по см. на чл. 32, ЗПУ е възникнало валидно на 01.12.2013 год., когато ищецът е подал, а ответникът е приел колетната пратка с тегло от 4.435 кг., за международна доставка – от България до ....., и цената за услугата е била заплатена от потребителя4 подател. По делото е установено, че пратката не е била доставена до получателя в ....., поради което за подателя е възникнало правото да получи обезщетение за неизпълнението. Настоящият съдебен състав счита, че приложение в случая намират разпоредбите на чл. 85, ал. 1, т. 1, предл. първо, ал. 3 и 4, ЗПУ във вр. с т. 20, б. „а“, предл. първо, и т. 63, абз. първи от общите условия на ответника-пощенски оператор. Делото не съдържа данни страните по договора да са уговорили допълнителната услуга за обявена стойност, не е заплатена и цената за нея – чл. 12 от тарифата на цени на ответника, поради което съдът счита, че обезщетението за изгубената пратка следва да бъде определено въз основа т. 63, абз. първи от ОУ на ответника, идентична с чл.

22-001, т. 2.2.1 от Заключителния протокол RC от Берн 2021 год. към Всемирната пощенска конвенция.

Ищецът е спазил изискванията за рекламационно производство, определени от ответника в т. общите условия; рекламацията е подадена в преклузивния 6-месечен срок по т. 59 от ОУ и съдържа необходимата информация по т. т. 57 и 57. 1.

Ответникът е представил доказателства за размера на 1 СПТ, поради което следва да се приеме, че дължимото обезщетение възлиза на 97,81 евро (равностойност на 191,30 лева към момента на възникване на правото на обезщетение). Тази сума е определена въз основа теглото на изгубения колет – 4,435 кг, и заплатената цена на пощенската услуга – 45 лева (вж. и Решение № 847/06.11.2025 год. по възз. гр. д. № 1446/2025 год. на БсОС). Обезщетение в същия размер е признато от ответника както в писмо до ищеца от 10.12.2024 год., така и в писмения отговор по настоящото дело, но липсват данни за плащането му.

За посочената сума главният иск е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, а за горницата му до 2200 евро бъде отхвърлен като неоснователен, ведно със законната лихва за забава върху тази горница.

Недължимостта на главницата в пълния й размер – като вземане за пропусната полза, произтича и от императива на чл. 22, т. 1, подт. 1. 6. от Всемирната пощенска конвенция, според която при определяне размера на обезщетението не се вземат предвид пропуснатите ползи. Тази разпоредба, 5 ведно с правилата на ЗПУ и на ОУ на ответника, въвеждат специална уредба за обема на договорната отговорност и дерогират цялостното приложение на чл. 82, ЗЗД, поради което ответникът не дължи обезщетение над размерите, определени в ОУ и правилниците към ВПК.