Определение № 4248 от 20.08.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4248 гр. Варна, 20.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Диана К. Стоянова

Деница Добрева като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно гражданско дело № 20263100500790 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 107533/30.12.2025г. от „НДХеликом“ ЕООД, ЕИК 200003913, със седалище гр.Варна, чрез адв. И. против Решение № 4453/09.12.2025 г. на ВРС по гр.д. № 12242/2021г. на Варненски районен съд, в частта му, с която е отхвърлен предявения от „НД-ХЕЛИКОМ“ ЕООД, с ЕИК 200003913, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.

„Цар Самуил“ №20, ет.5, ап.20, против А. Т. К., ЕГН **********, с адрес: гр.

В., ул. „М. С.“ № **, ап.6, Р. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „М. С.“ № **, ап.6 и Р. Т. К., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „П. К.“ № **, ап.**, иск за солидарното осъждане на ответниците, да заплатят на ищеца, сумата от 10000 евро, представляваща договорена между страните неустойка по чл.

18.2, б.„а“, от предварителен договор за проектиране, издаване на разрешително за строеж и запазване право на строеж, извършване на строеж, завършване на сграда, прехвърляне на идеални части от поземления имот /мястото/ и въвеждане на сградата в експлоатация, сключен между страните на 27.07.2020 г., на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, както и по въззивна жалба вх.№ 9407/05.02.2026г. от А. Т. К., Р. И. К. и Р. Т. К., чрез адв. М. против Решение № 4453/09.12.2025 г. на ВРС по гр.д. № 12242/2021г. на Варненски районен съд, в частта му, с която е отхвърлен предявения от въззивниците насрещен иск срещу „НД-ХЕЛИКОМ“ ЕООД, с ЕИК 200003913, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Цар Самуил“ №20, ет.5, ап.20 за сумата от 10000 евро, представляваща договорена между страните неустойка по чл. 18.4 за неизпълнение на задължение по чл.12.1 от предварителен договор за проектиране, издаване на разрешително за строеж и запазване право на строеж, извършване на строеж, завършване на сграда, прехвърляне на идеални части от поземления имот /мястото/ и въвеждане на сградата в експлоатация, 1 сключен между страните на 27.07.2020 г., на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

С определение №3832/23.07.2026г. въззивният съд е оставил без движение исковата молба вх.№26731/23.08.2021г. по описа на ВРС. С уточняващи молби указаните нередовности са отстранени.

Жалбите са депозирани в срок от легитимирани лица срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима. Същите отговарят на изискванията на чл.260, т.1-4 и 7 и чл.261 ГПК.

По доклада на жалбите:

Въз въззивна жалба вх.№ 107533/30.12.2025г. от „НД-Хеликом“ ЕООД се навеждат оплаквания за нарушения на материалния и процесуалния закон при постановяване на обжалваното решение, както и за неговата необоснованост. Оспорва изводите на съда, че ищецът(сега въззивник) е бил неизправна страна по договора. Не е съобрази, че за да бъде изпълнено задължението на изпълнителя за изготвяне на инвестиционен проект, е следвало, с оглед разпоредбите на чл.5.1-5.3 възложителите да изпълнят задължението си за учредяване на право на строеж. Съдът не е съобразил и нормите на ЗУТ за етапите на изготвяне на инвестиционни проекти. Съдът не е отчел, че административните пречки за изпълнение на проекта не могат да се отразят върху договорната отговорност на изпълнителя. На следващо място, съдът не е съобразил установените в приключилото преюдициално производство факти. Липсата на такъв анализ счита за значимо процесуално нарушение. Счита, че решението е необосновано, тъй като изводът на съда за „дезинтересиране“ на изпълнителя е в противоречие със събраните по делото доказателства-нотариални покани и констативни протоколи.

Позовава се и на процесуално нарушение на съда при допускане на доказателствата- съдът не е допуснал своевременно поискани гласни доказателства. Ето защо, настоява за допускане на един свидетел във въззивното производство за установяване поведението на страните по изпълнение на договора. В заключение настоява за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което да се уважи иска.

В постъпилия по реда на чл. 263 от ГПК отговор на въззивната жалба от ответниците А. Т. К., Р. И. К. и Р. Т. К., чрез адв. М., се настоява, че постановеното решение е законосъобразно, постановено при съобразяване на процесуалния закон. Съдът правилно е отчел заложените от страните срокове за приключване на проектирането и снабдяването с разрешение на строеж и последователността на изискуемите действия до учредяването на право на строеж. Оспорва твърденията на въззивника, че без учредяване на право на строеж, изпълнението на задълженията на изпълнителя е обективно невъзможно. Напротив, счита, че възложителите са предоставили необходимото съдействие по проектирането. Репликира възражението, че съдът не е съобразил разпоредбите на ЗУТ касателно етапите на строителство.

В тази връзка акцентира, че представения по делото идеен инвестиционен проект е единствено съгласуван по реда на чл. 141, ал. 1 от ЗУТ, но въз основа 2 на него не може да се издаде разрешение за строеж. Ето защо, поддържа, че ищецът не е изпълнил задължението си в срока по чл. 12.1 от договора задължението си да осигури инвестиционен проект. Тъй като проектиране не извършено, ответниците не са подписали протокол за одобрението на проекта, съгл. чл. 3.4 от договора, като дори не са били поканени за подобно одобрение.

Поддържа, че ответниците са изправна страна по договора. Оспорва изводите на съда по преюдициалното производство (1958/2021г. на ВОС) и доказателствата по него. Счита, че искането за събиране на доказателства пред настоящата инстанция не следва да се допуска. Искането за събиране на гласни доказателства пред първата инстанция е несвоевременно заявено, а освен това самото искане е недопустимо. Настоява за потвърждаване на решението.

Във въззивна жалба вх.№ 9407/05.02.2026г. се излагат следните доводи срещу законосъобразността на решението в обжалваната от насрещните ищци част: съдът неправилно е приел, че ищците са неизправна страна. Неправилно е приел, че клаузата по чл. 18.4. е приложима само по отношение на неизпълнение на конкретно посочени в този текст задължения, поради което изпълнението по чл. 12.1 не е скрепено със санкция по чл. 18,4 от договора.

Счита, че указаните по т.18.4 срокове са тези по чл. 12.1. В заключение настоява за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което да се уважи иска.

Отговор по въззивната жалба не е постъпил.

По искането за допускане на гласни доказателства:

В първото по делото заседание ищецът, чрез адв. И., е поискал гласни доказателства за установяване „виновно поведение на ответниците“. Искането е оставено без уважение от съда.

Противно на становището на въззиваемите(ответници), съдът намира, че искането е направено в срок, тоест непосредствено след приемане на доклада по делото, с който се очертават спорните по делото факти. Предходно проведеното заседание на 13.02.2023г. не е било първо заседание по см. на чл.

143 от ГПК, тъй като в рамките на това заседание доклада не е приет, а делото е спряно. Макар изложеното, не са налице процесуални нарушения по допускане на доказателства. Искането е за отрицателни факти, а освен това доказателствената тежест за изпълнението на договора( по иска на ищеца) е била на ответниците. Искането не следва да се уважава.

Производството следва да се насрочи за разглеждане в о.с.з, поради което съставът на съда

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА

ЗА

РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх.№

107533/30.12.2025г. от „НД-Хеликом“ ЕООД, ЕИК 200003913, със седалище гр.Варна, чрез адв. И. против Решение № 4453/09.12.2025 г. на ВРС по гр.д. № 3

12242/2021г. на Варненски районен съд, в частта му, с която е отхвърлен предявения от „НД-ХЕЛИКОМ“ ЕООД, с ЕИК 200003913, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Цар Самуил“ №20, ет.5, ап.20, против А.

Т. К., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „М. С.“ № **, ап.6, Р. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „М. С.“ № **, ап.6 и Р. Т. К., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „П. К.“ № **, ап.**, иск за солидарното осъждане на ответниците, да заплатят на ищеца, сумата от 10000 евро, представляваща договорена между страните неустойка по чл. 18.2, б.„а“, от предварителен договор за проектиране, издаване на разрешително за строеж и запазване право на строеж, извършване на строеж, завършване на сграда, прехвърляне на идеални части от поземления имот /мястото/ и въвеждане на сградата в експлоатация, сключен между страните на 27.07.2020 г., на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

ПРИЕМА

ЗА

РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх.№

9407/05.02.2026г. от А. Т. К., Р. И. К. и Р. Т. К., чрез адв. М. против Решение № 4453/09.12.2025 г. на ВРС по гр.д. № 12242/2021г. на Варненски районен съд, в частта му, с която е отхвърлен предявения от въззивниците насрещен иск срещу „НД-ХЕЛИКОМ“ ЕООД, с ЕИК 200003913, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Цар Самуил“ №20, ет.5, ап.20 за сумата от 10000 евро, представляваща договорена между страните неустойка по чл. 18.4 за неизпълнение на задължение по чл.12.1 от предварителен договор за проектиране, издаване на разрешително за строеж и запазване право на строеж, извършване на строеж, завършване на сграда, прехвърляне на идеални части от поземления имот /мястото/ и въвеждане на сградата в експлоатация, сключен между страните на 27.07.2020 г., на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „НД-Хеликом“ ЕООД за допускане на гласни доказателства във въззивното производство.

НАСРОЧВА съдебно заседание за 14.10.2026г. от 13.30 часа.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4