Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4913 от 29.07.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 1847/2024
Вид
Решение № 4913
Подписан
29.07.2025
Състав
Мая Йорданова Михайлова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4913 гр. София, 29.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-29 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мая Й. Михайлова при участието на секретаря Вяра Евг. Баева като разгледа докладваното от Мая Й. Михайлова Гражданско дело № 20241100101847 по описа за 2024 година

Ищцата М. М. Р. е предявила срещу ответника Н. Т. И. иск с правно основание чл. 42, б. „б” във вр. с чл. 25, ал. 1 от Закона за наследството (ЗН ) за установяване нищожността на саморъчно завещание от 12.03.2019 г., съставено от И.К.Д. в полза на Н. Т. И., поради неспазване изискванията на чл.

25, ал. 1 от ЗН. Претендира разноски.

Ищцата М. М. Р. твърди да е единствен наследник по закон – леля, на И.К.Д., починал на 05.03.2023 г. Твърди, че преди смъртта си нейният наследодател е завещал на ответника Н. Т. И. цялото си движимо и недвижимо имущество, със саморъчно завещание от 12.03.2019 г. Излага подробни аргументи за нищожност на саморъчното завещание, поради неспазване изискванията на чл. 25, ал. 1 от ЗН, тъй като завещанието не е написано и подписано от И.К.Д..

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът Н. Т. И. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск, като излага твърдения завещанието да е подписано именно от завещателя И.К.Д.. Претендира разноски.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

От представеното по делото удостоверение за наследници № РОБ231 ГР94-330/04.04.2023 г., издадено от Столична община, район „Оборище“, представляващ официален свидетелстващ документ, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила, се установява, че И.К.Д. е починал на 05.03.2023 г. и е оставил за свой наследник по закон – М. М. Р..

По делото са представени и копие от саморъчно завещание от 12.03.2019 г. и протокол за обявяването му, съставен на 15.05.2023 г. от М.Г. – помощник – нотариус по заместване при П.П. – нотаруис с рег.№157 на НК с район на действие СРС, от което се установява, че И.К.Д. е завещала в полза на ответника Н. Т. И. цялото недвижимо и движимо имущество, което притежава.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Относно иска по чл.42, б. „б” от ЗН

Процесното саморъчно завещание от 12.03.2019 г., прието като доказателство по делото, обективира универсално завещателно разпореждане на И.К.Д. в полза ответника Н. Т. И. (завещано е цялото недвижимо и движимо имущество на завещателя).

От заключението на Съдебната графологична експертиза, изготвена от вещото лице М. М., което съдът възприема като обективно и обосновано, се установява, че ръкописният текст, съдържащ се в процесното саморъчно завещание от 12.03.2019 г., съхранявано в кантората на нотариус П.П. с рег.

№157 на НК, е написан от едно и също лице. Вещото лице е посочило, че в ръкописният текст, с който е изготвено горепосоченото завещание се установява допълнително оформяне на някои букви – „И”, „А”, „ц”, „я” и „ъ”, като щрихите им са повторени, поправени или са добавени щрихи. Посочено е и, че не са налице признаци за техническа подправка на текста и подписа.

Наличието на съвпадения и различия, както и ограниченият обем от ръкописен текст в буквено отношение не дават основание за категоричен извод, поради което вещото лице допуска, че ръкописният текст, с който е изготвено процесното завещание, вероятно е написан от И.К.Д.. Вещото лице е достигнало и до извод, че подписът в долната дясна част на горепосоченото завещание е положен от И.К.Д., като е посочило, че установените съвпадения са устойчиви, съществени и образуват индивидуална съвкупност, която е достатъчна за горепосочения извод.

2

Заключението е изготвено на база на достатъчен брой сравнителни образци, обхващащи продължителен период от време, съпоставим с периода на изготвяне на обекта на изследване, чийто произход е гарантиран от източниците и съдът не намира основания да не го кредитира.

Съгласно чл.25, ал.1 ЗН саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него, като подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания, а неспазването на изискванията на чл.25, ал.1 ЗН води до нищожност на завещателното разпореждане – чл.42, б. „Б” ЗН. В тежест на ползващия се от едно завещание е да установи неговата автентичност по безспорен и несъмнен начин (в този смисъл - решение №493/09.07.2003г. по гр.д.№106/2003г., решение №202/24.07.2001г. по гр.д.

№583/2000 г., решение №802/23.06.1992 г. по гр.д.№417/1992г., решение №1050/21.10.1991г. по гр.д.№853/1991г. на ВКС и др.). В конкретния случай в тежест на ответника е било да докаже при условията на пълно и главно доказване автентичността на завещанието, от което черпи права, което съдът намира, че е направено.

Постоянна е практиката на ВКС, че при оспорване на автентичността на саморъчно завещание доказателствената тежест се носи от лицето, което се ползва от завещанието – то трябва да докаже, че завещанието е написано и подписано саморъчно от завещателя - решение № 991 от 12.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1987/2008 г., IV г. о., решение № 508 от 1.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1190/2008 г., IV г. о., решение № 202 от 24.07.2001 г. на ВКС по гр. д. № 583/2000 г. и др. Налице е също така практика, според която осигуряването на сравнителен материал е в тежест на лицето, ползващо се от завещанието, а при спор относно автентичността на сравнителния материал простото твърдение на имащата интерес от това насрещна страна, че сравнителните образци обект на изследване, не изхождат от завещателя, не е достатъчно да внесе съмнение в заключението на експертизата; оспорващият сравнителния материал следва да проведе насрещно доказване, като е достатъчно същото да бъде непълно, като представи друг сравнителен материал, за който по категоричен начин може да се приеме, че е изготвен от завещателя, и който да бъде съобразен от вещото лице и от съда, за да разколебае изводите във връзка с автентичността – в този смисъл решение № 137/11.10.19 г. по гр. д. № 4409/2018 г. на ВКС, I-во г. о., и цитираната в него практика - решение № 171 3 от 18.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6412/2007 г., I г. о., решение № 60 от 23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 693/2012 г., II г. о., решение № 256 от 30.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3196/2014 г., I г. о.

За пълнота, с оглед на наведените доводи от ищцата за отношенията между ответника и завещателя И.К.Д. следва да се посочи, че законът – чл. 42, б. „в“, чл. 43, ал. 1, б. “б“ ЗН , придава правно значение на мотива, изложен в съдържанието на завещанието за действителността на тази сделка. Мотивът има значение при тълкуване волята на завещателя, само ако е изразен в съдържанието на завещанието. За други мотиви, освен изразените в него, не може да се съди по предполагаема воля на завещателя.

Съдържанието на завещанието определя лицата, в полза на които завещателят се разпорежда и предмета на разпореждането. Завещателното разпореждане може да съдържа и допълнителни елементи, които обуславят действието му и същевременно позволяват изразената воля да бъде съобразена с конкретни обстоятелства. Включването на допълнителни елементи в съдържанието на завещанието зависи от волята на завещателя, затова липсата им не се отразява върху действителността на разпореждането.

Без да са задължителни, модалитетите (условие, срок и тежест) могат да изменят съдържанието и да променят действието на завещателното разпореждане, могат да отразяват отделни страни на волята на завещателя и да разкрият намерението за облагодетелствуване, поради което модалитетът следва да бъде съобразен със закона, морала и да е възможен.

Мотивът на завещателно разпореждане е психологическата подбуда, конкретния вътрешен стимул, който е подтикнал страната да го извърши, затова за всеки отделен случай мотивът е различен. Мотивът е без значение за правото и не е релевантен факт за валидност на завещателното разпореждане (в този смисъл - Решение № 88 от 30.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 826/2012 г., III г. о., ГК ).

Каквито и да са били отношенията между завещателя и бенефициер преди и след завещанието, те не се отразяват върху валидността на завещателния акт.

При това положение и прилагайки правилата на доказателствената тежест съдът приема, че е спазено основното изискване към формата на 4 процесното саморъчно завещание по чл.25, ал.1 ЗН – да бъде написано и подписано ръкописно от самия завещател, поради което и съобразно чл.42, б.

„Б” ЗН завещанието не е нищожно и е породило правно действие.

С оглед на изложеното искът с правно основание чл.42, б. „Б” от ЗН за прогласяване нищожността на завещателното разпореждане от 12.03.2019 г. на И.К.Д., се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят и своевременно поисканите разноски за настоящето производството в размер на сумата от 7 300.00 лв., представляваща сбор от заплатено адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице.

Съдът намира за неоснователно възражението на ищеца за прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от ответника. Същият е съобразено с нормите на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – чл. 7, ал. 2 и не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. чл. 36 Закона за адвокатурата за намалението му. Предвид на действителната правна и фактическа сложност на делото, извършените множество процесуални действия, усилията по проведена защита срещу предявените искове, вкл. анализ и оценка на събраните доказателства, определеният в договора за правна защита и съдействие адвокатски хонорар не е прекомерен. Той е заплатен в брой, като вписването на извършеното плащане в договора е достатъчно и има характера на разписка (в този смисъл т. 1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК).

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от М. М. Р., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „********, срещу Н. Т. И., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „********, иск с правно основание чл.42, б. „Б” от ЗН за прогласяване нищожността на завещателното разпореждане от 12.03.2019 г. на И.К.Д., като неоснователен.

ОСЪЖДА М. М. Р., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.

„********, да заплати на Н. Т. И., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.

5

София, ул. „********, сумата от 7 300.00 лв. , представляваща разноски по делото пред СГС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 6