Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 53 от 16.07.2021, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 250/2021
Вид
Решение № 53
Подписан
16.07.2021
Състав
Милен Петров Славов, Петя Иванова Петрова, Мария Кръстева Маринова

Цитирани разпоредби

  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.223 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 493 · Кодекс за застраховането
  • чл. 498 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Варна , 16.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Милен П. Славов

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело № 20213000500250 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. № 250/2021 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна жалба на Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане“ АД, подадена чрез адв. С., против решение № 260071 от 24.03.2021 г., поправено с решение № 260455/23.04.2021 г., постановено по т.д. № 214/2020 г. по описа на Окръжен съд –Варна в осъдителната му част, с която ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД е осъдено да заплати:

- на М. ИВ. Б. на основание чл.226, ал.1 от КЗ (отм.), вр. чл.45 и чл.52 от ЗЗД:- сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки, страдания и неудобства, в резултат на телесни повреди, състоящи се в отворено счупване на дясната подбедрица на границата на горна-средна трета и на границата на средна-долна трета, многофрагментно, вътреставно, многофрагментно счупване в горна трета на лявата подбедрица, разкъсно контузна рана на границата на горнасредна трета в областта на дясната подбедрица, вследствие на ПТП, случило се на 08.11.2014г. в гр. Варна на кръстовището на бул. Владислав Варненчик" и ул. Отец Паисий", виновно причинено от М.К.К. с ЕГН*** като водач на л. а. „Ситроен Ксара" с peг. № В 8491 СТ, застрахован по риска „Гражданска отговорност" в ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 1

08.11.2019г. до окончателното изплащане на задължението; - мораторна лихва в размер на 15 222,24 лева за периода от 08.11.2016г. до 08.11.2019 г. (датата на подаване на исковата молба) върху главницата от 50 000 лева; - сумата от 6109,39 лв., представляваща стойността на претърпени имуществени вреди, състоящи се в заплащане на лекарства, медицински материали и такси;

- на АНГ. П. СТ. на основание чл.226, ал.1 от КЗ (отм.), вр. чл.45 и чл.52 от ЗЗД:сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки, страдания и неудобства, в резултат на телесни повреди, изразяващи се в търпени болки, страдания и неудобства, в резултат на телесни повреди, състоящи в контузия и рана в областта на средна долна трета на дясната подбедрица, като последната в резултат на възпаление довежда до извършване на пластични операции, вследствие на ПТП, случило се на 08.11.2014г. в гр. Варна на кръстовището на бул.

Владислав Варненчик" и ул. Отец Паисий", виновно причинено от М.К.К. с ЕГН*** като водач на л. а. „Ситроен Ксара" с peг. № В 8491 СТ, застрахован по риска „Гражданска отговорност" в ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 08.11.2019г. до окончателното изплащане на задължението;- мораторна лихва в размер на 4 566,68 лева за периода от 08.11.2016г. до 08.11.2019 г. (датата на подаване на исковата молба) върху главницата от 15 000 лева; - сумата от 511,57 лв., представляваща стойността на претърпени имуществени вреди, състоящи се в заплащане на лекарства, медицински материали и такси;

- по сметка на Окръжен съд Варна в полза на бюджета на съдебната власт разноски в размер на 4 232.78 лева, от които за държавна такса и за СМЕ и САТЕ.

- на адвокат Р.Д. Д. с ЕГН *** с адрес гр.Варна, ул.Кръстю Мирски 11А възнаграждение, съответно на уважената част от исковата претенция в общ размер на 3662.03 лева.

Жалбоподателят е настоявал, че решението в обжалваната му част е недопустимо, предвид липсата на изпълнена процедура по чл. 498 от КЗ пред застрахователя, като е молил за обезсилването му, за прекратяване на производството и за присъждане на сторените по делото разноски. Евентуално е сочил, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на процесуалния и на материалния закон и е необосновано, като е молил за отмяната му, за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноските. Настоявал е, че окръжният съд в противоречие със събраните доказателства за постъпване на претенцията в родово компетентния съд на 10.02.2020 г., приел липсата на погасяване на исковете с изтичане на петгодишния давностен срок. При липсата на категорични данни, изведени от доказателствата, включително и от заключението по съдебно-автотехническата експертиза, неправилно приел за установени елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане – деяние, съставляващо противоправно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил и причинно – следствената връзка с настъпилите имуществени и 2 неимуществени вреди за ищците. Съдът направил необосновани изводи за характера, интензитета и времетраенето на понесените от ищците неимуществени вреди и в противоречие с чл. 52 ЗЗД определил прекомерен размер на обезщетенията за тях без да изложи мотиви. При липсата на доказателства за конкретните медицински интервенции и връзката на сторените разходи с лечението на травмите, съдът необосновано уважил исковете за обезщетение за имуществени вреди. Неправилно, при липсата на забава от застрахователя до 08.02.2020 г., уважил и исковете за мораторни лихви от 08.11.2016 г., като най-рано лихвите се дължали от 08.02.2020 г. – след изтичане на тримесечния срок за произнасяне по застрахователната претенция.

М.Б. и А.С., чрез адв. Д., са подали писмен отговор, с който са оспорили въззивната жалба и по съображения за неоснователността й и такива по правилността на обжалваната осъдителна част на решението на окръжния съд, са молили за потвърждаване на последното.

Решението не е обжалвано в отхвърлителната му част.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, въззиваемите чрез адв. Д. са поддържали отговора на въззивната жалба и са претендирали разпоски по приложен спиксък по чл. 80 ГПК. Въззивникът е депозирал защита по същество, с която е поддържал жалбата си и е молил за присъждане на разноски по списък по чл. 80 ГПК, като е заявил и възражение за прекомерност на исканото от насрещната страна такова.

Производството пред окръжния съд е било образувано по предявени от М. ИВ. Б. и от АНГ. П. СТ. срещу ЗАД „ОЗК –ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД искове по чл.226, ал.1 от КЗ (отм.) във вр.чл.45 и чл.52 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, както следва:

От М. ИВ. Б. за осъждане на ответното дружество да й заплати:- сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки, страдания и неудобства, в резултат на телесни повреди, състоящи се в отворено счупване на дясната подбедрица на границата; на горна-средна трета и на границата на средна-долна трета, многофрагментно, вътреставно, многофрагментно счупване в горна трета на лявата подбедрица, разкъсно -контузна рана на границата на горна-средна трета в областта на дясната подбедрица, вследствие на ПТП, случило се на 08.11.2014г. в гр. Варна на кръстовището на бул. Владислав Варненчик" и ул. Отец Паисий", виновно причинено от М.К.К. с ЕГН*** като водач на л. а. „Ситроен Ксара" с peг. № В 8491 СТ, застрахован по риска „Гражданска отговорност" в ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението; - мораторна лихва в размер на 25 387,42 лева за периода от 08.11.2014 г. (датата на увреждането) до 08.11.2019 г. (датата на подаване на исковата молба) върху главницата от 50 000 лева; - сумата от 6 109,39 лв., представляваща стойността на претърпени имуществени вреди, състоящи се в заплащане на лекарства и медицински материали.

От АНГ. П. СТ. за осъждане на ответното дружество да й заплати: - сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки, страдания и неудобства, в резултат на телесни повреди, състоящи в контузия и рана в областта на средна долна трета на дясната подбедрица, като последната в резултат на възпаление довежда до извършване на пластични операции, вследствие на ПТП, случило се на 08.11.2014г. в гр. Варна на кръстовището на бул. Владислав Варненчик" и ул. Отец 3

Паисий", виновно причинено от М.К.К. с ЕГН*** като водач на л. а. „Ситроен Ксара" с peг.

№ В 8491 СТ, застрахован по риска „Гражданска отговорност" в ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението;- мораторна лихва в размер на 7 616,24 лева за периода от 08.11.2014 г. (датата на увреждането) до 08.11.2019 г.

(датата на подаване на исковата молба) върху главницата от 50 000 лева;- сумата от 594,52 лв., представляваща стойността на претърпени имуществени вреди, състоящи се в заплащане на лекарства и медицински материали.

Ответникът е оспорвал исковете, като относими към настоящото производство са наведените с въззивната жалба възражения.

Съдът като извърши служебна проверка намира обжалваното решение за валидно изцяло и допустимо в обжалваната му част.

Възражението за недопустимост на исковете, поради непроведено рекламационно производство е неоснователно, предвид че застрахователният договор е сключен при действието на отменения КЗ (обн. ДВ, бр. 103 от 23.12.2005г.), исковете са по чл. чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ и съгласно § 22 от ПЗР на новия КЗ /2016г./ за заварените към датата на влизане на новия кодекс застрахователни договори се прилагат разпоредбите на част четвърта от отменения Кодекс за застраховането, с който не е предвидено изискване с рекламационен характер, каквото фигурира в новия КЗ съгл.чл. 432, ал. 1, чл. 493, вр. чл.

380. Независимо от това, видно от приложеното заявление от 08.11.2019 г., ищците са предявили претенция за заплащане на обезщетение пред застрахователя и по същата е било образувано производство по щета, приключило с протокол за отказ от 10.02.2020 г.

По правилността на обжалваното решение, настоящата инстанция намира следното:

Механизмът на процесното ПТП е установен със заключението на вещото лице по САТЕ, изготвено при съобразяване и на писмените доказателства за произшествието (протокола за ПТП и протокола за оглед), което като пълно, компетентно и обосновано съдът напълно кредитира. Механизмът е следния: на 08.11.2014г., около 12.50 часа в центъра на град Варна, на кръстовището на бул. "Вл.Варненчик" с ул.„Отец Паисий" л.а.„Ситроен Ксара" с рег.№ В 8491 СТ и водач М.К.К. ЕГН***, изпълняващ обратен завой на булеварда в посока от булеварда/ул.„Отец Паисий" към центъра на града по булеварда, отнел предимството за движение в права посока л.а.„Ауди" с рег.№ В 7463 РН и водач Д.Ж.С., движещ се в права посока по булеварда в посока центъра на града, в резултат на което той бил блъснат в странична дясна част, отклонил се в дясно, преминал спрямо десния тротоар и ударил намиращите се там строителни заграждения - метални пана, а те - намиращите се в тази зона пешеходки – двете ищци М. ИВ. Б. и АНГ. П. СТ. . Установено също така с експретизата е, че водачът М.К.К. е разполагал с техническа възможност да преустанови движението на автомобила в рамките на видимостта му и да прекрати маневрата си след достигане на изнесена позиция в кръстовището. С поведението си, той е нарушил правилата за движение, визирани в чл. 38, ал.2 от ЗДвП, съгласно който при завиване в обратна посока водачът е длъжен да пропусне насрещно движещите се ППС.

С това деяние и посредством ударения автомобил и последващото му движение, М.К.К. е причинил телесни увреждания на двете жени – ищци по делото. Т.е. доказано е противоправното деяние на последния и вината му, която се предполага, предвид липсата на 4 доказано оспорване в обратна насока. Не е било спорно, а и установено с писмените доказателства по делото е наличието към датата на деликта на застрахователно правоотношение по сключен за автомобила (МПС с ДК номер В 8491 СТ) договор по застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество (застрахователна полица № 23113003093734 със срок на валидност от 28.12.2013г. до 27.12.2014г.).