Определение № 1488 от 07.06.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1488 гр. София, 06.06.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно частно гражданско дело № 20231000501382 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК и е образувано по частна жалба на „Авангард недвижим иимоти“ООД, ЕИК 204737477, чрез адв.А. К. от АК Пловдив насочена против Определение № 1375/25.04.2023 г., постановено по т.д. № 619/2023 г. по описа на СГС, ТО, с което подадената от частния жалбоподател искова молба срещу „Армада имоти“ООД, по която е образувано т.д. № 619/2023 г. по описа на СГС, ТО, е върната.

В частната жалба се поддържа неправилност на атакуваното определение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, касаещи надлежното упражняване на правото на иск от страна на ищеца и наличието на процесуалните предпоставки за това, поради неговата необоснованост, предвид че направените изводи от СГС не съответстват на установеното от приложените към исковата молба доказателства и поради постановяването му в противоречие с приложения материален закон - Закона за марките и географските означения /ЗМГО/.

Поддържа се във връзка с тези оплаквания, че частният жалбоподател-ищец е предявил срещу ответника иск, намиращ правното си основание в чл.12, ал.5 ЗМГО за признаване за установено по отношение на ответното дружество, че комбинираната търговска марка „Авангард“, рег. № 161465 N/31.05.2021 г. е заявена и регистрирана недобросъвестно, т.к. ответникът „Армада имоти“ООД е знаел за съществуването на по-ранна нерегистрирана марка „Авангард недвижими имоти“ с вх.№ 2023169162N.

В исковата молба били изложени подробно обстоятелствата във връзка с предявения иск, като в подадената молба с вх.№ 37273/19.04.2023 г. във връзка с дадени предходни указания на първоинстанционния съд допълнително са наведени доводи в подкрепа на първоначално изложените твърдения за наличие на правен интерес у ищеца от предявяване на процесния иск.

Поддържа се в тави връзка, че правният си интерес ищецът черпел от заявените от него твърдения, че е действителен притежател на марката „Авангард недвижими имоти“, без значение дали е заявена или не, както и че двамата управители на ответното дружество са бивши служители на ищцовото такова, които знаели, че именно последното е действителен притежател и използва дългогодишно в търговската си дейност посочената марка, поради което и като са заявили и регистрирали своя такава, идентична като словен, визуален и смислов елемент, са действали недобросъвестно.

1

Ето защо се оспорва като немотивират изводът на първоинстанционния съд за липсата на правен интерес у ищцовото дружество от предявяване на процесния иск, защото можел да се ползва от защитата на накърненото му право по реда на чл.12, ал.4 ЗМГО, а избрания от него път за защита бил по-труден и сложен и изисквал установяването на факт, който в хипотезата на чл.12 ,ал.4 ЗМГО е ирелевантен.

По изложените подробни съображения в подкрепа на формулираните оплаквания като правен резултат се иска отмяна на атакуваното определение.

Софийският апелативен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на страните по делото и данните по първоинстанционното дело, намира следното:

Предявената частна жалба е процесуално допустима, като депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно упълномощения процесуален представител на жалбоподателя. Последният е активно процесуално легитимиран да обжалва първоинстанционното определение, т.к. е негов адресат като ищец по делото, чиято искова молба е върната, а жалбата е насочена срещу съдебен акт, за който изрично е предвиден последваща въззивна проверка.

Разгледана по същество частната жалба се явява основателна.

Както теорията, така и константната съдебна практика приемат еднозначно, че съобразно изискването на чл.129, ал.2 ГПК съдът е длъжен да извърши проверка относно редовността на исковата молба за съответствието й с изискванията на чл.127 и чл.128 ГПК, а преценката за допустимостта на иска, съгласно чл.130 ГПК извършва едва при сезирането му с редовна искова молба, като последната включва проверка за наличието на абсолютните положителни процесуални предпоставки и за липсата на отрицателните такива за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск.

Във връзка с тази проверка в настоящия случай решаващият състав приема следното:

С оглед изложените твърдения в първоначалната, а и в уточнителната искова молба, вкл. конкретизираното искане към съда следва да се заключи, че частният жалбоподателищец е предявил против ответника установителен иск по чл.12, ал.5 ЗМГО, във вр. с чл.124, ал.1 ГПК.

С твърдения, че е действителен притежател на посочената от него комбинирана /словна и графична/ марка, както и че ответното дружество недобросъвестно е заявило и регистрирало комбинирана търговка марка „Авангард“ с рег. № 161465 N, т.к. в лицето на двамата си управители, бивши служители на ищеца, е знаело за съществуването на по-ранна нерегистрирана марка „Авангард недвижими имоти“, е поискано от съда да постанови решение, с което да признае заявяването и регистрирането на марката на ответника за недобросъвестно.

В обстоятелствената част са изложени още твърдения, че ищцовото дружество е подало заявка за регистрация на своята марка на 09.03.2023 г., по повод на което и установил, че ответникът е регистрирал своята марка на 31.05.2021 г.

С разпореждането си под № 2509/11.04.2023 г. първоинстанционният съд е приел, че исковата молба е нередовна и е указал на ищеца да обоснове правния си интерес от предявения иск, предвид възможността да поиска по адм.ред пред Патентното ведомство заличаване на регистрираната от ответника марка по реда на чл.36, ал.3, т.1, във вр. с ал.5, т.1 и чл.52, ал.1, т.1 ЗМГО, за което законът не изисква съдебно решение, доколкото е подал заявка за регистрация на същата марка, производството по която е висящо и доколкото - по арг. от чл.12, ал.5, във вр. с чл.52, ал.1, т.1 ЗМГО и чл.12 ,ал.4 ЗМГО такова решение законът изисква в случай, че заявката не е подадена от лицето, което твърди право на преждеползване.

Така задължил ищеца да изложи обстоятелства във връзка с гореизложеното.

Във връзка с тях с допълнителна молба от 19.04.2023 г. ищецът е поддържал, че като действителен притежател на заявената от него за регистриране марка същият има правен интерес от предявяване на процесния иск, т.к. въз основа на влязлото в сила /евентуално позитивно/ решение по него той ще поиска регистрираната /недобросъвестно/ по-рано марка да бъде заличена.

2

Независимо от така извършените допълнителни пояснения с обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл.12, ал.5 ЗМГО, но за ищеца липсва правен интерес от воденето на такъв иск, защото при подадена заявка за регистрация на марката му може да поиска от Патентното ведомство заличаване на регистрираната от ответника марка по административен ред, който е по-лесния ред за защита, т.к. в това производство - по чл.12, ал.4 ЗМГО ще се изследват единствено фактите, от които възниква правото на преждеползване, а не дали ответникът е недобросъвестен.

Затова прекратил производството по делото по отношение на този иск с мотив, че указанията му не са изпълнени.

Въззивната инстанция намира изложените в горната насока доводи и формираният въз основа на тях краен извод на първоинстанционния съд на несъответни на данните по делото, както и на установените съдопроизводствени правила, касаещи редовното упражняване на правото на иск.

Тези доводи са съобразени изцяло с част от постановена съдебна практика по приложението на чл.12, ал.5 ЗМГО /Определение № 370/10.06.2021 г. по ч.т.д. № 518/2021 г. по описа на САС, недопуснато до касационно обжалване с Определение № 60410/24.11.2021 г. по ч.т.д. № 1604/2021 г. на ВКС, I т.о./, поради което и оплакването на частния жалбоподател, че се дължат на „тежко неразбиране на ЗМГО като базисни принципи, заложени доктринално в материалното право“ от една страна са неоснователни, а от друга макар и да не изпълват хипотезата на чл.101а, ал.1 ГПК, са в разрез с добрия тон и етичните правила за поведение в гражданския процес - страните помежду си, както и в отношенията си със съда да се отнасят с необходимото уважение и зачитане на лично достойнство, като избягват употребата на обидни квалификации и ненужен сарказъм.

В този смисъл макар и да не споделя крайния извод на първоинстанционния съд, вкл. на постановената в негова подкрепа съдебна практика, която няма задължителен за настоящия състав характер приема, че СГС е изложил в атакуваното определение ясно, последователно и аргументирано правните си доводи, на които този извод е основан, което не е в отклонение на базисните принципи на ЗМГО.

Тълкуването на последните, на приложимите към казуса текстове от посочения материален закон, както и на процесуалните правила, касаещи надлежното упражняване на правото на иск обаче според решаващият състав на въззивната инстанция предпоставят извод за допустимост на предявения иск, по следните съображения:

Основен принцип на гражданския процес, залегнал в чл.6 ГПК е неговото диспозитивно начало. То се състои в обусловеността на защитата на накърненото право от волята на лицето, легитимирано да я търси и забранява на съда по свой почин да изменя неговия предмет или да го прекратява, преди да е дал защитата, която се дължи, когато процесът е допустим /БГПП, изд.Сиела/.

В случая е безсъмнено с оглед изложените от ищеца-жалбоподател твърдения в обстоятелствената част на исковата молба и формулираното искане към съда, че последният е сезиран с предявен установителен иск по чл.12, ал.5 ЗМГО, във в. с чл.124, ал.1 ГПК - въз основа на твърдението, че е действителен притежател на нерегистрирана марка, а ответникът недобросъвестно е регистрирал идентична такава, е поискал постановяване на решение, с което горните факти се признаят за установени между страните по делото.

Предявявайки този иск ищецът е преценил, че чрез него ще защити в най-пълна степен и успешно накърненото му материално право на притежател на търговска марка /макар и нерегистрирана към момента/, вкл. и защото при позитивно решение в негова полза ще поиска отмяна на регистрираната марка на ответника.

Ето защо и т.к. надлежната процесуална легитимация, вкл. правният интерес от предявяването на иска се определят от твърденията на ищеца в случая следва, че страните по делото са надлежно процесуално легитимирани, а за ищеца е налице правен интерес от постановяване на решение по предявения иск.

Горният извод не може да се опровергае от обстоятелството, че приложимият материален закон, вкл. в нормата на чл.12, ал.4 е предвидил и друга възможност за защита правото на ищеца, вкл. за постигане на заявения от него последващ и целен резултат от 3 евентуалната основателност на иска му - подаване на заявление за заличаване марката на ответника.

Категорично се установява от буквалното и логическо тълкуване на нормите на чл.12, ал.4 и ал.5 ЗМГО /вкл. в исторически план във връзка със ЗМГО /отм.//, че уреждат различни хипотези на защита на правата на притежателя на търговска марка, включващи различни фактически състави.

Така нормата на чл.12, ал.4 признава активна легитимация на действителен притежател на нерегистрирана марка, която се използва в търговската дейност на територията на РБългария и за която е подадена заявка за регистрация и е идентична или сходна с вече регистрирана такава, а пасивно легитимиран по този иск е регистриралия последната.

Изрично се налага от текста на нормата, че в случая водещ и подлежащ на установяване в производство по предявен иск по чл.12, ал.4 ЗМГО е факта на действителното използване на нерегистрираната марка преди датата на подаване на заявката за регистрация или датата на приоритета на по-късната марка, вкл. факта на продължаване на използването й до подаването на опозицията, както и сходството/идентичността между двете марки, като фактът как е регистрирана марката на ответника е без правно значение.