Определение № 2240 от 12.09.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2240 гр. София, 11.09.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20231000502229 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 262, ал. 2, т.

1 ГПК и е образувано по въззивна частна жалба вх. № 6815/18.01.2019 г. на Я. П. С., ЕГН **********, с местожителство в гр. ***, ул. „***“, № ***, вх.

***, ап. ***, ст. *** срещу Определение № 27335/28.11.2018 г. , постановено по ч.гр.д. № 6392/2018 г., на СГС, ГО, IVа. В.с., с което е върната въззивната й частна жалба вх. № 116368/10.09.2018 г. срещу Решение № 5126/26.07.2018 г., постановено по делото.

Частният въззивник счита, атакувания съдебен акт за незаконосъобразен. Счита, за безспорно, че във връзка с направеното искане за освобождаване от заплащане на държавна такса по подадената частна жалба от страна на съда са били дадени указания за представяне на доказателства за обстоятелствата по чл. 83 ГПК и такива в границите на предоставения срок не са били представени. При това положение счита, че съдът не е имал основание да върне частната жалба, доколкото произнасяне по отправеното искане за освобождаване от държавна такса, с влязъл в сила акт, не е било налице. По същество моли за отмяна на атакуваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

В границите на срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, частният въззиваем „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК 831919536, със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Св. Неделя“, № 7, не депозира отговор.

Въззивната частна жалба е подадена в границите на срока по чл. 274, ал.

1 ГПК, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Софийски апелативен съд, намира частната жалба за основателна, по следните съображения:

1

В производството по ч.гр.д. № 6392/2018 г., на СГС, ГО, IVа в.с. е постановено Решение № 5126/26.07.2018 г., по реда на чл. 435 ГПК, с което сезиращата частна жалба на Я. С. е оставена без разглеждане в частта, с която се обжалва Разпореждане от 14.02.2018 г., по изп.д. № 2272/2012 г., на ЧСИ, рег. № 841, с район на действие СГС, с което производството спрямо частната въззивница е било прекратено. В останалата част частната жалба е оставена без уважение.

Срещу Решението, в частта за оставяне без разглеждане на частната жалба и в границите на срока за обжалването му, е депозирана въззивна частна жалба вх. № 116368/10.09.2018 г., при действието на разпоредбата на чл. 61, ал. 2 ГПК (отм. Дв бр. 65/2018 г.)

С Разпореждане № 29118/11.09.2018 г. на частният въззивник са дадени указания за отстраняване нередовностите на жалбата, изразяващи се в липса на доказателства за надлежно учредена представителна власт на адв. М. и доказателства за заплащане на дължимата държавна такса в размер на 15.00 лв.

Указанията са надлежно съобщени на въззивника на 01.10.2018 г. В границите на срока за изпълнение е постъпила молба вх. № 128096/08.10.2018 г., с която указанията са изпълнени отчасти като е представено пълномощно на адв. М.. По отношение задължението за заплащане на държавна такса в молбата е съдържа отправено искане за освобождаване на частния въззивник от това й задължение, по реда на чл. 83 ГПК.

Доколкото към молбата не се е намерила приложена изискуемата от цитираната разпоредба декларация за семейно и имотно състояние, нито други доказателства в тази насока, с Разпореждане от 09.10.2018 г. С. са дадени указания за представяне на такива като е предупредена, че при неизпълнението им частната жалба ще бъде върната като недопустима.

Дадените указания са съобщени на частният въззивник на 19.10.2018 г. като видно от материалите по делото в границите на предоставения срок не е предприето дължимото активно процесуално поведение по изпълнението им.

При липса на изпълнение на дадените указания с атакуваното Разпореждане № 27335/28.11.2018 г. съставът на СГС е върнал депозираната частна жалба като процесуално недопустима.

Определението е неправилно. Безспорно е, че задължението за отстраняването на нередовностите на жалбата, по силата на разпоредбата на чл. 262 ГПК, приложима и спрямо частните жалби, по силата на препращащата разпоредба на чл. 275, ал. 2 ГПК, тежи върху въззивника, поради което той следва да предприеме активни действия в тази насока.

В случая обаче, в границите на срока за отстраняване нередовностите на жалбата, е било релевирано искане, което е сложило началото на едно от съпътстващите администрирането на въззивните жалби, в т.ч. и частни такива, производства. Това за освобождаване от задължение да бъде заплатена дължима държавна такса, уредено в разпоредбата на чл. 83 ГПК. В границите на такова производство и по такова искане, съдът дължи произнасяне с отделен съдебен акт, който подлежи на самостоятелен инстанционен контрол, уреден в разпоредбата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Едва след стабилизирането на произнасянето по това искане, съдът следва да извърши проверка за надлежното изпълнение на вече дадените указания по отстраняване на недостатъците на жалбата и при необходимост да даде нови 2 такива, в случай, че заплащането на държавната такса все пак е дължимо.

Посоченото отнесено към фактите по настоящият казус водят до извод, че връщането на частната жалба е постановено преждевременно и преди да е налице произнасяне със стабилен съдебен акт по искането на С. да бъде освободена от задължението да заплати дължимата за обжалването държавна такса.

В този смисъл, оплакванията на частният въззивник за неправилност на определението, с което без да е налице произнасяне по искането за освобождаване от заплащането на държавна такса, частната жалба е върната, са принципно основателни.

В заключение, атакуваното определение ще следва да бъде отменено и делото върнато на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на частната жалба от стадия на произнасяне по искането за освобождаване на частния въззивник от задължението й за заплащане на държавна такса.

Мотивиран от изложеното, съставът на Софийски апелативен съд, ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 27335/28.11.2018 г., постановено по ч.гр.д.

№ 6392/2018 г., на СГС, ГО, IVа. в.с., с което е върната въззивна частна жалба вх. № 116368/10.09.2018 г., на Я. П. С., ЕГН **********, с местожителство в гр. ***, ул. „***“, № ***, вх. ***, ап. ***, ст. *** срещу Решение № 5126/26.07.2018 г., постановено по делото, на осн. чл. 275, ал. 2, вр. чл. 262, ал. 1, т. 2 ГПК.

ВРЪЩА делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на частната жалба от стадия на произнасяне по искането за освобождаване на частния въззивник от задължението й за заплащане на държавна такса.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3