Определение № 466 от 10.08.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 466 гр. Варна, 10.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на десети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Николина П. Дамянова

Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело № 20263001000349 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на Е. М. О., срещу решение № 53/20.04.2026 г. постановено по електронно дело 20243200900106 (т. д. № 106/2024 г.) по описа на Окръжен съд – Добрич, с което съдът е отхвърлил предявения от въззивницата иск за присъждане на сумата от 19 249.09 евро (с равностойност от 38 000 лв.), с която ответник издател на запис на заповед от 27.01.2019 г., с падеж на 27.12.2019 г. се обогатил във вреда на ищцата, поради изгубване на искове на поемателката по ценната книга и са били възложени разноски.

Въззивната жалба е регистрирана от първата инстанция с вх. № 4100/28.05.2026 г., в рамките на преклузивния двуседмичен срок, считано от връчване на обжалваемия акт. Жалбата съдържа изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложения по чл. 261 ГПК е редовна, като са представени и доказателства за внесена авансово такса за обжалване на акта по същество. В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна е упражнила право на отговор.

По допустимостта на обжалването:

Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалван постановен акт по същество. Ищцата, сезирала компетентен въззивен съд, има интерес от проверка на решение, с което е била отхвърлена насочената от нея срещу ответника осъдителна претенция.

Процесуалните представители на насрещните страни са легитимирани да упражняват защита и пред настоящата инстанция (л. 12 и л.40 от т. д. № 106/2024 г. на ДОС). Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.

По предварителните въпроси:

Пред първата инстанция пълномощник на въззиваемия ответник е получил достъп до електронното дело през портала ЕПЕП, но не е дал 1 съгласие за получаване на съобщения, нито е ползвал портала за извършване на съдопроизводствени действия. Затова, макар да ползвал електронни документи(адресирани през ССЕВ), не може да се приеме, че този пълномощник е избрал електронна комуникация, която да налага съхраняване на достъпа до електронното дело и в настоящата инстанция.

Доклад по жалбата:

Въззивницата ищца Е. М. О., чрез процесуалния си представител адв. Н., се позовава на неправилност на атакуваното решение, поради съществено нарушение на материалния закон, на процесуалните правила и поради необоснованост. Оплакванията по установяване на фактите се свързват с достигане до противоречиви изводи относно каузалната сделка, като от една страна били приети доводи на ответника, че записът на заповед е издаден от Р.

М. Р. за обезпечаване на доставка на стоки по договор за покупко-продажба, сключен между трети за производството лица- търговски дружества , а от друга страна, съдът кредитирал и обясненията на самата ищца относно приемането на ценната книга като обезпечаване на финансова помощ (заем за потребление), предоставен от въззивницата лично на въззиваемия. Сочи, че дори и при възприемане на гаранционна функция на ценната книга, съответно на посоченото от издателя каузално отношение, съдът е следвало да съобрази, че липсата на идентичност на страните по търговската доставка и по ценната книга изключва наличието на някакво друго право на иск на поемателката като кредитор по каузалната сделка и съответно бездействието да упражнява такова право не може да има никакво значение за настъпването на вредата, в резултат на изсрочването на менителничния иск по абстрактната сделка в хипотезата по чл. 543 ал.1 ТЗ.

Въззиваемият ответник Р. М. Р., чрез адв. М. оспорва оплакванията в писмен отговор на въззивната жалба. Сочи, че макар да са изследвани твърденията и на двете страни относно гаранционно-обезпечителен характер на ценната книга, съдът не е смесил различните посочени сделки, а е приел именно отношението, описано в обясненията на ищцата като сключен договор за заем и е обосновал липсата на неоснователно обогатяване с наличие на иск на кредитора по този договор. Счита, че този извод е в съответствие с практиката по приложение на законовата норма (решение № 133/05.07.2013 г. по т. д. № 104/2011 г., II т. о., решение № 131/30.08.2017 г. по т. д. № 557/2016 г. , I т. о. на ВКС). Допълнително въззиваемия е обосновал и съображения относно оплакванията, свързани с другата каузалната сделка, като счита, че подобно позоваване е в противоречие с забраната по чл. 266 ал.1 ГПК, тъй като твърденията на самата въззивница да били противоположни. Евентуално, насрещно обосновава с позоваване на събраните гласни доказателства своето възражение за обезпечаване с абстрактната сделка на изпълнението на договор за покупко-продажба на дрехи втора употреба, сключен между „ЛОТОС ГЛОБАЛ“ ЕООД на „ЕВРО-ТЕХ-66“ ЕООД. Поддържат се доводи за изначално липса на воля на издателя да се задължи към поемателя, което изключва каквото и да е неоснователно обогатяване след изсрочването на менителничния иск, както и за отпадане на гарантираното от физическото лице задължението на дружеството по този договор поради развалянето му от изправен купувач, евентуално погасяване на вземането на продавача с изтичане на 5-годишната давност (според издадените от него фактури 2

№80/21.12.2017г. №86/26.02.2018г., №91/28.06.2018г. и №97/15.10.2018г. и хронологичните справки от счетоводството на дружеството за 2017г. и 2018г.).

Макар да обосновава законосъобразното отчитане на загубата на ищцата като резултат от пропускане на правата й по признатата от нея каузална сделка, въззиваемият е посочил допълнително и насрещни доводи за опровергаване на твърденията по такова заемно отношение, които следва да се преценяват като евентуална защита.

Претенции за разноски в настоящата инстанция са направени и от двете насрещни страни, без същите да са уточнени по размери.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд съобразява, че оплакванията касаят прилагане на норми с императивен характер, които са посочени от страните при изграждане на защитните им тези. Приложимия закон е посочен точно в доклада на първоинстанционния съд и не се налага допълнителното му разясняване от въззивния съд.

Не са направени доказателствени искания от страните.

За събиране на становищата на страните делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, поради което и на осн. чл. 267 ГПК, съставът на Апелативен съд – Варна

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба срещу решение № 53/20.04.2026 г. постановено по електронно дело 20243200900106 по описа на Окръжен съд – Добрич, с което съдът е отхвърлил предявения от кредитора Е. М. О. срещу длъжник Р. М. Р. иск с правно основание по чл. 534, ал. 1 ТЗ за присъждане на сума от 19 249.09 евро (с равностойност от 38 000 лв.), с която издателят на запис на заповед, издаден на 27.01.2019 г., с падеж на 27.12.2019 г. се обогатил във вреда на поемател, поради изгубване на исковете по ценната книга след изтекла давност и са разпределени разноски.

НАСРОЧВА съдебно заседание за 06.10.2026г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните, чрез пълномощниците.

ДОПЪЛНИТЕЛНО на осн. чл. 7 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че: предоставен по искане на пълномощник на страна по делото в първа инстанция пълен достъп до електронното дело(с присъединени сканирани копия на всички сезиращи документи), служебно се предоставя и от въззивната инстанция на потребител, който заяви съгласие за уведомяване като избран начин на връчване по настоящото дело (чл. 38а ал. 3 ГПК) и конклудентното съгласие на ползвателя на портала за използване на този електронен канал до приключване на производството се зачита до оттеглянето му с нарочно искане; изпратените през ЕПЕП съобщения се считат връчени при изтичане на 7 -дневен срок за изтеглянето им от портала; при пропускане на крайния срок (даване ход на устните състезания в 3 последното по делото заседание) за представяне на справка за разноските пред въззивен съд по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването им, правото на страните да искат изменение на размера, определен от съда ще бъде преклудирано.

Препис от определение да се изпрати на страните ведно със съобщение за насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 2 към Наредба № 7 на МП.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4