Решение № 11155 от 28.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11155 гр. София, 28.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско дело № 20221110138269 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на Ш. Х. Х. с ЕГН **********, с адрес в А/адрес/, спрямо С. В. Ц., с ЕГН **********, гр.

София, бул.“/адрес/

Ищецът твърди, че страните са страни по договор за заем от 15.06.2020г., по който ответникът като заемополучател е получил от ищеца като заемодател сумата от 9 779.165 лева или 5000 евро. Излага се, че договорките по заемното правоотношение са се осъществели пред трето по делото лице, съгласно които уговорки ищецът на посочената по – горе дата се е задължил да изплати 5 000 евро на ответника в същия ден и съгласно които договорки С. се е задължил да върне получената в заем сума до 15.07.2020 г.

Сочи се, че тези пари са предадени по банков път на ответника съответно на 15.06.2020г. на три отделни вноски - съответно 3600 евро, 400 евро и 1000 евро чрез услуга за онлайн превод на пари „TransferWise”. Излага се още, че след получаването на заетите средства ответникът е преустановил контакти с ищеца и не е върнал сумата, дадена му в заем до уговорения падеж, поради което ищецът е потърсил исковата сума по реда на чл. 410 от ГПК, за което е била издадена и заповед по чл. 410 от ГПК от 10.05.2021г., по която е постъпило възражение в срок, с оглед на което е предявен и настоящия иск.

При горните твърдения и като се ангажират доказателства се претендира решение за установяване на сумите по заповедта. Претендират се разноски.

В срока за отговор е депозиран такъв, с който искът се оспорва. Не се оспорва обстоятелството, че ищец и ответник се познават, както и че лицето, пред което ищецът твърди, че е сключен заемът, също е познато на С.. Но се оспорва, че пари на заем не са търсени от С. нито от Ш., нито от Галя, присъствала на договорките между страните. Не се оспорва и обстоятелството, че е получил суми чрез „TransferWise” на сочената дата и в 1 сочените размери, но се излага, че тези суми са били преведени на С. на основание авансови плащания по продажбата на ЛА – Мазарати, ПС спрямо което е било прехвърлено от С. на Г.К.а с договор за покупко – продажба на ЛА от 17.07.2020г.

С горните твърдения и като се ангажират доказателства се желае решение за отхвърляне на исковите претенции.

Съдът след като обсъди събраните доказателства и изложените твърдения на страните намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Искът е с правно основание по чл.415 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД, вр. чл. 240 от ЗЗД, като с доклада си по делото съдът е указал, че изцяло в тежест на ищеца е да установи вземането си на соченото основание – договор за заем, като се докаже, че е постигнато съгласие между страните за предаване от ищеца в собственост на ответника парична сума в претендирания размер със задължение на ответника да върне получената сума на уговорената дата, както и да се установи реалното предоставяне на сумата в собственост на ответника, извършено в изпълнение на постигнатата уговорка.

В тежест на ответната страна е да установи, че е изпълнил задълженията си по договора - връщане на заетата сума.

Няма спор и се установява от приложеното ч.гр.дело №16390 /2021г. по описа на СРС, че в полза на ищеца е издадена заповед по чл.410 от ГПК от 10.05.2021 г. спрямо ответника за сумата от 9 779,15 лева, представляваща задължение по договор за заем от 15.06.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 23.03.2021 г. до изплащане на вземането, както и разноските по делото в размер на 1 179,58 лв.

Не се спори между страните, че на 15.06.2020 г. ищецът е превел по банкова сметка на ответника сумата в размер на 5 000 евро, която сума била преведена на три отделни вноски - съответно 3600 евро, 400 евро и 1000 евро чрез услуга за онлайн превод на пари „TransferWise”.

Между страните е налице спор дали сумите са платени на основание договор за заем или в изпълнение на сключен договор за покупко-продажба на МПС между ответника и доведената дъщеря на ищеца Г.Р.К.

За доказване на заемното правоотношение ищецът е представил единствено платежни нареждания от 15.06.2020 г., в които обаче не са посочени основанията за прехвърляне на процесната сума по банковата сметка на ответника.

Това обстоятелство, както и обстоятелството, че са ангажирани други доказателства от ищеца, чиято бе доказателствената тежест да установи наличието на валиден договор за заем между страните, дава основание на съда да приеме, че фактът, че между страните е бил сключен договор за заем от 15.06.2020 г., по силата на който ищецът да е предоставил сумата в размер на 5 000 евро на ответника, който да се е задължил да върне получената в заем сума до 15.07.2020 г., остана недоказан, 2 което води и до неоснователност на иска.

При този изход на спора право на разноски има единствено ответникът.

Същият претендира такива в размер на 600 лв. за адвокатско възнаграждение по настоящото производство и в размер на 100 лв. за адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. № 1674/2022 г.. по описа на СГС, ГО, III-Б възз. с-в, като представя и доказателства за извършването им. Ето защо ищецът на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата в общ размер на 700 лв.

Мотивиран от горното Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание по чл.415 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД, чл. 240 от ЗЗД на Ш. Х. Х. с ЕГН **********, с адрес в А/адрес/, спрямо С. В. Ц., с ЕГН **********, гр. София, бул.“/адрес/ за установяване на вземане на ищеца спрямо ответника по договор за заем от 15.06.2020 г. за сумата от 9 779,15 лева като вземане за главница ведно със законовата лихва за забава от датата на сезиране на съда – 23.03.2021 г., до окончателното изплащане на задължението, която сума е предмет на издадена и оспорена заповед по чл.410 от ГПК от 10.05.2021 г. по гр.дело с №16390 /2021г. по описа на СРС, 144 с-в и

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Ш. Х. Х. с ЕГН **********, с адрес в А/адрес/, да заплати на С. В. Ц., с ЕГН **********, гр. София, бул.“/адрес/ сумата в размер на 700 лв., представляваща разноски по настоящото дело и по ч.гр.д. № 1674/2022 г.. по описа на СГС, ГО, III-Б възз. с-в.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от съобщението до страните за неговото постановяване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3