Определение № 1023 от 01.04.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1023 гр. София, 31.03.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослава Тодорова

Членове:

Христинка Колева

Иво Юр. Хинов като разгледа докладваното от Христинка Колева Въззивно частно наказателно дело № 20231100600902 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК.

Образувано е по жалба на Г. С. Г., чрез адв.Ж.Ж. против определение на СРС, НО, 102- ри състав от 03.11.2022г., постановено по НЧД № 13 806/2022г., с което е потвърдено постановление на СРП от 12.09.2022г., с което е прекратено на досъдебно производство № 230-ЗМК-2234/2019г. по описа на 06 РУ- СДВР, пр.пр. № 45 851/2019г. по описа на СРП, образувано и водено за престъпление по чл.129, ал.2, вр.ал.1 от НК.

В жалбата са изложени доводи, че определението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Поддържа се, че необосновано съдът е възприел фактическата обстановка, приета и от СРП, поради което е налице липса на мотиви досежно това какъв механизъм на деянието се приема за установен. Твърди се, че съдът не е изложил мотиви в частта, в която кредитира експертните заключения, без да провери противоречията в тях.

Моли съдът да отмени обжалваното определение и постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, III- ти въззивен състав, като съобрази изложените доводи и сам служебно провери изцяло правилността на определението, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че показанията на пострадалия Г. Г. се оборват от заключението на трите вещи лица на съдебно- медицинските експертизи по писменни данни. Съдът и прокурорът са приели, че средната телесна повреда не е вследствие на от нанесени удари от страна на свидетеля А.К., а е в резултат от 1 собствените действия на пострадалия Г. Г.. Съдът е приел, че независимо от наличната средна телесна повреда, то за нейното настъпване няма противоправно и виновно действие от страна на свидетеля А.К.. Първоинстанционният съд е приел, че не е необходимо да бъдат разпитвани кипите на спешна помощ и на болничния персонал за здравословното състояние на пострадалия Г. Г., тъй като съдебен лекар е установил какви са телесните увреждания по него. Съдът е приел, че прокурорът не е коментирал показанията на близки родственици на пострадалия, тъй като същите не са наблюдавали непосредствено инцидента.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, разгледана по същество е неоснователна.

Досъдебното производство е образувано на 10.10.2019г. и водено за престъпление по чл.129, ал.2, вр.ал.1 от НК.

На 10.10.2019г. свидетелят А.К. прокарвал електрозахранване към магазин № 3 в жилищна сграда, находяща се в гр.София, ул.“****. Около 19,20 часа същият се намирал в партера на жилищната сграда и фиксирал кабел към стената, като за целта се бил на метална стълба с височина около 180 см и шпаковал стената, където бил прокаран кабела.

В това време във входа влязъл жалбоподателя Г. Г., който живеел в същата сграда, попитал Кръстев какво прави, който му отговорил, че прокарва електричество към един от имотите в сградата. Това обстоятелство ядосало Г. Г., тъй като А.К. за пореден път извършвал незаконни ремонтни дейности. Жалбоподателят Г. Г. извадил мобилния си телефон и снимал свидетеля А.К., като го предупредил, че ще подаде сигнал срещу него до компетентните институции. Свидетелят Г. Г. ритнал стълбата на свидетеля А.К., което довело до уплаха за последния и за своя защита хвърлил шпакла по пострадалия Г. Г.. В резултат на удара на Г. Г. била причинена телесна повреда, изразяваща се в травма на лявата очна ябълка и околоочната област, довело до загуба на равновесие и лека загуба на съзнание.

Свидетелят А.К. слязъл от стълбата, за да провери състоянието на жалбоподателя Г.

Г. и получил удари с ръка в областта на главата, ребрата и гърба. Двамата се обадили от личните си мобилни телефони на тел.112 и съобщили за случилото се.

В хода на досъдебното производство е изготвена съдебномедицинска експертиза, съгласно чието заключение установените при Г. Г. счупвания на дланни кости като морфология и локализация изключително трудно могат да се получат и обяснят с падане от височината на собствен ръст и последващо подпиране върху стиснатата в юмрук ръка с цел омекотяване на падането, поради следните обстоятелства: Контактния удар между ръката (в областта на „ кокалчетата “) и терена при падане от височината на собствен ръст не може да бъде с такава рязкост, каквато е налице при нанасяне на целенасочен удар с юмрук в твърд предмет, поради факта, че падането на тялото от височината на собствен ръст е процес, свързан с извеждане на тялото от равновесие, при който въпреки действието на гравитацията, е налице както и известно контрадействие от страна на постуралната мускулатура на тялото за инстинктивно запазване на изправеното положение, така и малката височина на падане, непозволяваща на тялото да „развие“ голяма скорост, респ. сила. От 2 друга страна и предвид горното, при контакта на свитата в юмрук ръка с терена, поради голямата маса на тялото, физиологично не е възможно мускулатурата на горния крайник да издържи на подобно натоварване, поради което масата на тялото и придобитата от него инерция водят до „огъване“ на ръката в областта на гривнената става и респективно по индиректен механизъм до силно рязко пренатоварване на сухожилните и костни структури на това ниво с последствие - различни по тежест увреждания на това ниво (каквито не са установени при Г.). След този механизъм на подобна травма, поради продължаващото действие на масата на падащото тяло, често при човек следва ударно контактно действие върху терена на крайника му с лакътната област и евентуално рамото, където също могат да се наблюдават травматични увреждания (каквито не са установени при пострадалия).

При падане върху отворена длан с цел омекотяване на удара се получават характерни счупвания на лъчевата или лакътната кости, каквито увреждания също не са констатирани при Г.. Експертизата приема, че травмата в областта на дясната ръка е получена, вследствие от удар с юмрук в твърд предмет, и не е реализирана при падане от собствен ръст.

Оплакването от загуба на съзнание (комоционна кома- състояние временно таено за живота) би следвало да се изключи категорично, предвид представените подробности в свидетелските показания и отразения неврологичен статус при консултация с неврохирург.

Във връзка с това заключение настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че средната телесна повреда не е вследствие на от нанесени удари от страна на свидетеля А.К., а е в резултат от собствените действия на пострадалия Г. Г. и няма данни за наличието на противоправни действия от страна на свидетеля А.К..

Във връзка с изложеното съдът намира, че частната жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение- потвърдено.

Воден от горното и на основание чл.243, ал.8 от НПК Софийски градски съд определение- потвърдено.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение на СРС, НО, 102- ри състав от 03.11.2022г., постановено по НЧД № 13 806/2022г., с което е потвърдено постановление на СРП от 12.09.2022г., с което е прекратено на досъдебно производство № 230-ЗМК-2234/2019г. по описа на 06 РУ- СДВР, пр.пр. № 45 851/2019г. по описа на СРП, образувано и водено за престъпление по чл.129, ал.2, вр.ал.1 от НК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4