Решение № 205 от 16.01.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 205 гр. Варна, 16.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Лефтерова при участието на секретаря Росица В. Трендафилова като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело № 20243110100504 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано въз основа искова молба на М.

А. С., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. В., к.к. „К. и Е.““, ул. „**-та“ № *, вх. *, ет. *, ап. **, уточнена с допълнителна молба, с която против „К.“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Ц. ш.“ № ****, ет. *, е предявен иск с правно основание чл.26, ал.1 пр.3 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че неустоечната клауза по чл.18, ал.1 от сключения между страните договор за потребителски кредит № 935414/28.09.2023 г. е нищожна като накърняваща добрите нрави.

Претендират се сторените разноски по делото.

Обстоятелства, на които се основават претендираните от ищеца права.

Между страните по делото е сключен договор за паричен заем №935414/28.09.2023 г., по силата, на който ответникът е предоставил на ищеца в заем, парична сума в размер на 800 лева, при уговорена лихва в размер на 47 % и ГПР – 58,33 %. Договорът е със срок на действие 12 месеца от датата на сключването му, като за пълното изпълнение потребителят дължи връщане на сумата от общо 1058 лева. В исковата молба се сочи, че реално дължимата сума е в много по-висок размер, а именно – 2078,18 лева, тъй като ответникът недопустимо е начислил неустойка, с оглед липсата на представено от 1 кредитополучателя обезпечение. Сочи, че на осн. чл.18 вр. чл. 6 от договора, потребителят е задължен да предостави на кредитора, в срок от два дни от подписване на договора, обезпечение /съгласно чл.33 ОУ/ - поръчителство на две физически лица, които следва да отговарят на множество изисквания или банкова гаранция, в размер на сумата по кредита, ведно с дължимата главница. Уговорено е при неизпълнение да бъде начислена неустойка в размер на 1020,18 лева.

Ищецът оспорва неустоечната клауза като нищожна. Намира, че вземането включено в договора няма характер на неустойка, тъй като същото не притежава присъщите на неустойката функции. Сочи, че кредиторът си е гарантирал получаването на това вземане като е поставил прекомерни изисквания, които следва да бъдат изпълнени в двуденевен срок, като с оглед на същите, неустойката би била дължима и при точно изпълнение на задълженията, от страна на кредитополучателя. Намира клаузата за неравноправна, като заявява, че с включване на същата в договора се цели неоснователно обогатяване на кредитора. Заявява, че същата се дължи на кредитора независимо кредиторът е претърпял вреди от неизпълнението.

Твърди, че неустоечната клауза няма нито обезщетителна, нито обезпечителна функция, като сочи, че кредиторът е поставил в тежест на потребителя, проверката на кредитоспособността му. Същата няма и санкционен характер, тъй като се дължи независимо от изпълнението.

Намира, че неустоечната клауза заобикаля разпоредбата на чл.33, ал.1 ЗПК, доколкото със същата се уговаря допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение, от което не произтичат вреди за кредитора. Намира за недопустимо кумулирането на неустойка за забава с мораторна лихва. С начисляването на неустойката, финансовата тежест за потребителя се увеличава, като това води до значително неравновесие между страните. Намира, че с включването на същата в договора се накърняват добрите нрави. Отделно, неустоечната клауза е неравноправна, респективно – същата е нищожна, освен ако не е уговорена индивидуално. Доколкото договорът е изготвен предварително, ищецът не е имал възможност да влияе върху съдържанието на същия, поради което клаузите на сделката не са индивидуално уговорени с потребителя.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът представя писмен отговор на 2 исковата молба, с който оспорва основателността на предявените искове.

Намира за неоснователни претенциите на ищеца за обявяване недействителността на клаузата на чл. 18 вр. с чл. 6 от процесния договор за потребителски кредит, поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, принципа на добрите нрави и поради накърняване на договорното равноправие между страните. Твърди, че договорът е сключен при спазване на императивните изисквания на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК и ЗПФУР.

Твърди, че още преди подписване на договора за заем кредитополучателят е бил наясно с всички условия по договора, като сам е избрал параметрите и условията на договора. На потребителя е предоставена преддоговорна информация преди сключване на договора, като същият е втори по ред с идентични условия и задължение за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита. Първият договор между ищеца и ответника е сключен на 16.06.2023 г. Поради това намира, че клаузите се явяват индивидуално договорени с конкретния потребител. Твърди недобросъвестно договаряне от страна на кредитополучателя, който действа в нарушение на изискванията на чл. 12 ЗЗД и универсалния принцип на правото, че никой не може да черпи права от неправомерното си поведение.

Заявява, че ищецът е изтеглил кредит, избирайки конкретните услуги, които да ползва, с цел впоследствие да инициира производство, по които да му бъдат присъдени разноски за да увреди кредитора си. Намира, че ако ищецът е действал добросъвестно, той би следвало, освен да не се обвързва за пореден път с условията на кредитора, то поне да упражни правото си на отказ от договора, в предоставения му 14-дневен срок, като по този начин нямало да стане причина за генериране на допълнителни разходи. Ищецът не само, че е имал възможността да не ползва предоставените му услуги, но и след избирането им е е имал възможността да се откаже от договора. Вместо това, ищецът е изтеглил заем с единствената цел да се обогати от последващи съдебни производства, като към датата на представяне на писмения отговор, кредитополучателят не е погасил каквато и да е част от усвоената сума.

Оспорва твърдението на ответника, че с неустоечната клауза се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като заявява, че неустойката не е и не би могла да бъде включена в ГПР по кредита. Намира, че неустойката е 3 проявление на свободата на договаряне между страните, които са я уговорили като плащане, което да бъде извършено в случай че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитора след сключване на договора. Намира за изначално невъзможно включването на уговорената неустойка в ГПР, тъй като противното би било в нарушение на закона, който дава задължителни указания какви са компонентите на годишния процент на разходите. Приема за неоснователно твърдението на ищеца, че уговорената между страните неустойка следва да бъде включено в ГПР. Разходите, които се включват в ГПР са такива, с които кредиторът е бил наясно към датата на сключване на договора, а неустойката е индивидуално договорена между страните, като клаузата е напълно ясна и разбираема – такава би била дължима след сключване на договора и само в случай че заемополучателят не предложи обезпечение на задължението си. Заявява, че към датата на сключване на договора кредиторът не е знаел дали ще възникне основание за плащане на неустоечната сума. С включване на дължимата сума за неустойка в погасителния план, потребителят е бил наясно какво е вземането на кредитора при изпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение и при липса на изпълнение. Твърди, че погасяването на неустойката, на вноски, е изцяло в полза на потребителя, който не дължи сумата в пълен размер, в едно неделимо плащане.

Намира оспорената клауза за действителна. Сочи, че инициативата за встъпване в договорното правоотношение е на ищцата, която е отправила искане до ответника, получила е преддоговорна информация и е приела клаузите на сделката. След сключване на договора е имала 14-дневен срок, в течение на който е могла да се откаже от същия. Твърди, че освен договорите с него, ищцата е сключила още три идентични договора за заем /на 22.07.2020 г., 18.11.2020 г. и 10.10.2023 г./, съдържащи идентични неустоечни клаузи – със „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, като двете дружества са финансови институции от групата на ** ** *******, ЕИК/ПИК ***. Заявява, че всички 5 договора с клауза за неустойка са сключени по искания на ищеца, при предоставяне на преддоговорна информация от страна на кредитора, съдържаща параметрите на кредитите и размера, и условията на неустойката.

Едновременно с това всеки от тях е бил сключван след като клаузата за неустойка е влизала в сила за предходния договор, т.е. ищцата е била наясно с условията преди и при сключването на всеки от договорите за кредит. Според 4 ответника, ищцата изобщо не е имала намерение да предоставя обезпечение, като с изтеглянето на кредита е целяла да се обогати неоснователно от кредитора си, като заведе неоснователен иск за недействителност на неустоечната клауза. Намира за очевидно, че същата е договаряла недобросъвестно, в нарушение на изискванията на чл.12 ЗЗД и универсалния принцип на правото, че никой не може да черпи права от неправомерното си поведение.

По идентични съображения оспорва като неоснователни твърденията за накърняване на добрите нрави и за неравноправност на неустоечната клауза, по см. на ЗЗП. При сключване на процесния договор ищецът не е предоставил обезпечение, което да гарантира интереса на кредитора от връщането на предоставения заем, въпреки изискването за това, а от своя страна кредиторът е направил предварителна оценка на вредите от липсата на такова обезпечение в хипотезата на несъбираемост на вземането, калкулирайки я в неустойката по чл. 18, като е дал възможност и допълнителен срок на клиента да предостави такова обезпечение и съответно да не плаща неустойката. Според ответника, кредиторът има право на неустойка, само ако е налице формата на неизпълнение на длъжника, за която същата е била уговорена. Поради това, при неизпълнение на договорно задължение, когато договорената неустойка е компенсаторна, право на кредитора е да прецени дали иска реално изпълнение, ведно с обезщетение за вреди или неустойка за неизпълнение.

Ответникът намира, че не е налице соченото от ищеца заобикаляне на разпоредбата на чл.33, ал.1 ЗПК, доколкото неустойката се дължи за неизпълнение, а не за забавено изпълнение. Оспорва неустоечната клауза да е неравноправна. Твърди, че всички клаузи от договора са индивидуално уговорени.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът предявява насрещен осъдителен иск срещу ищеца по главния иск, за заплащане, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.240 ЗЗД, сумата от 800 лева – дължима главница по Договор за потребителски кредит № 935414 от 28.09.2023 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на насрещния иск до окончателното плащане. В условията на евентуалност се претендира осъждането на М. А. С. да заплати на ищеца по насрещния иск, сумата 800 лева – главница по Договор за потребителски кредит № 935414 от 28.09.2023 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на насрещния иск до окончателното плащане, на осн.

5 чл.23 ЗЗД.

С насрещната искова молба ищецът по същия обявява кредита за изцяло и предсрочно изискуем. Твърди, че към 29.03.2024 г., задължението на М. А.

С. възлиза на обща стойност от 1951.73 лева, от които 800 лева главница, 176.30 лева възнаградителна лихва, 612.31 лева договорна неустойка и 363.12 лева такси.

В насрещната искова молба се навеждат следните твърдения - между страните е налице Договор за потребителски кредит, сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) по силата на който “К.“ ЕООД, ЕИК ***, е предоставило на ответника по насрещния иск заемна сума в размер на 800 лева. Заемната сума е предоставена на кредитополучателя на датата на сключване на договора и е предоставена на чрез наредено плащане по банкова сметка на ищцата. Това се доказва от лог файла по договора – позиция № 24. Съгласно чл. 3, ал. 2 от договора и имлементирания в него погасителен план (чл. 3, ал. 3), кредитополучателят се е задължил да върне главницата при фиксиран лихвен процент от 47 % на 12 месечни вноски с дата на първо плащане 30.10.2023 г. и последна вноска на 30.09.2024 г., като в погасителния план са посочени конкретните дати на месечните падежи.

Разпечатката съдържа 27 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/38596a52-042a-496d-a621-29dc27ceb8e2