Решение № 51 от 17.01.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. П., 17.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Т.И.Т. при участието на секретаря А.В.К. като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20231720104231 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.49, вр. чл.45, вр. чл.86 ЗЗД Производството по делото е образувано по искова молба, с която са предявени обективно съединени искове от В. В. А., ЕГН **********, с адрес:

***, срещу Община П., ЕИК ***, с адрес: ***, с правно основание чл.49, вр. чл.45, вр. чл.86 ЗЗД, с които се иска да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата сумата от 6000.00 лева, предявена като частичен иск от иск в пълен размер на 20000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – телесни увреждания, болки и страдания в резултат на увреждане от инцидент, настъпил на 27.11.2021 г. в гр. П., централна част, на ***, в района на „***“ спирка на *** от „*** на около 3 метра западно от навес на спирката, вследствие спъване и падане на ищцата върху пешеходната зона, сумата от 1144.56 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от *** г.

(датата на предявяване на иска), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 30.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, като и се присъдят сторените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че на 27.11.2021 г., при пешеходно придвижване в централната част на гр. П., в района на ******, по пътна 1 инфраструктура - общинска собственост, ищцата въпреки проявяваната от нея бдителност и нужното внимание се спънала в необезопасена и несигнализирана неравност - стърчащ метален обект, трайно закрепен към земната повърхност и околната настилка, с неизяснен произход и предназначение, в следствие на което загубила равновесие и паднала, от което падане претърпява закрито счупване на горния край на дясната лакътна кост (улна) - фрактура в проксималната част. Сочи, че и била поставена диагноза „***”. Твърди, че поради настъпилите травматични увреждания ищцата била в отпуск за временна неработоспособност, като в периода на възстановяване, а и към датата на предявяване на иска, ищцата търпи редица неудобства, като и се налага периодично да търси специализирана медицинска помощ с цел възстановяване и рехабилитация, а инцидента станал причина за трайно намаляване работоспособността на ищцата, установена с експертно решение № *** г. Сочи, че по предявен от ищцата частичен иск за сумата от 2000.00 лева, като част от иск в пълен размер от 20000.00 лева, с влязло в сила решение № *** г., по гр.д № *** г. на ПРС, ответникът бил осъден да заплати на ищцата сумата от 2000.00 лева, предявена като частичен иск от иск в пълен размер от 20000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, като в мотивите на решение, съдът приел, че справедливото обезщетение било в размер на 8000.00 лева.

В законоустановения срок е постъпил отговор от Община П., в който са заявили, че признават иска, и молят съда да постанови решение при признание на иска.

В съдебно заседание ищеца не се явява и не се представлява. В депозирана по делото писмена молба чрез мл. адв. К. поддържа предявения иск и моли съда да го уважи, като постанови решение при признание на иска, и им се присъдят сторените по делото разноски.

Ответникът в съдебно заседание не се представлява.

С оглед на заявеното с отговора на исковата молба ищецът в депозирана писмена молба чрез мл. адв. К. е поискал от съда да постанови решение по реда на чл.237, ал.1 от ГПК съобразно направеното от ответника признание на иска.

Признанието на иска представлява отказ от процесуална защита срещу 2 предявен иск, т.е. по същество се признават всички правопораждащи спорното материално право юридически факти, като се поддържа, че предявеното субективно право не е прекратено чрез изпълнение или чрез друг правопрекратяващ способ. Процесуални предпоставки за постановяване на решение при признаване на иска изрично са: 1) ответникът да е признал иска и 2) изрично искане на ищеца съдът да прекрати съдебното дирене и да се произнесе с решение съобразно признанието.

В случая съдът намира, че са налице и двете предпоставки за постановяване на решение при признание на иска, като не са налице пречките по чл.237, ал.3 от ГПК. Признатото от ответника право не противоречи на закона и добрите нрави, а освен това е такова, с което страната може да се разпорежда. Съобразно чл.237, ал.2 от ГПК съдът в настоящото съдебно решение не излага мотиви, а указва, че решението се основава на признанието на иска от ответника. Ето защо, искът следва да бъде уважен съобразно направеното признание, като съгласно чл.237, ал.2 от ГПК, съдът не се мотивира по същество, а указва че решението се основава на наличието на предпоставките за постановяване на решение при признание на иска.

По разноските:

Ищеца е поискал от съда да му бъдат присъдени сторените по делото разноски, за което е представил списък на разноските.

В отговора на исковата молба ответникът е признал иска, като е поискал от съда да им бъдат присъдени сторените по делото разноски на основание чл.78, ал.2 от ГПК, с оглед направеното признание на иска.

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за образуване на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Разпоредбата визира отклонение от общия принцип на чл.78, ал.1 от ГПК за разпределяне отговорността за разноските в исковия процес.

В случая видно от приложеното по делото решение № *** г. по гр.д. № 5857/2022 г. на ПРС, послужило като основание за завеждане на настоящия иск, явяващ се последващ частичен иск, същото е постановено на 10.07.2023 г. Няма спор между страните, че решението е влязло в сила преди предявяване на иска. Искът е предявен от ищцата на 30.08.2023 г., което е почти месец и половина след постановяване на решението. Няма данни 3 ищцата да е канила ответника да и заплати сумата, посочена в мотивите на решението по гр.д. № 5857/2022 г. на ПРС. При това положение и следва да се приеме, че са налице предпоставките на чл.78, ал.2 от ГПК, тъй като с отговора на исковата молба ответникът е признал иска, и с поведението си не е дал повод за завеждане на иска, поради което и на ищцата не следва да и бъдат присъждани разноски.

Ответникът не е поискал от съда присъждане на разноски, а и по делото няма доказателства такива да са сторени от страната, поради което и съдът не се произнася по същите.

Водим от горното, П. районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл.49, вр. чл.45, вр. чл.86 ЗЗД Община П., БУЛСТАТ ***, и адрес: ***А, представлявана от С.В. – Кмет, ДА ЗАПЛАТИ на В. В. А., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 6000.00 лева, частичен иск от иск в пълен размер на 20000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – телесни увреждания, болки и страдания в резултат на увреждане от инцидент, настъпил на 27.11.2021 г. в гр. П., централна част, на ***, в района на „***“ спирка на *** от „*** на около 3 метра западно от навес на спирката, вследствие спъване и падане на ищцата върху пешеходната зона, сумата от 1144.56 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от *** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 30.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред П. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

4