Решение № 1920 от 13.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1920 гр. София, 13.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Теодора Анг. Карабашева при участието на секретаря Даниела Т. Славенова като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20221100509467 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С Решение № 4831 от 17.05.2022 г. по гр. д. № 5363/2022 г. по описа на СРС, 40 с-в е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на В. С. Т., ЕГН:

**********, с адрес: гр. София, ж. к. „*******, на основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ сумата от 900. 0 0 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на извършените спрямо него действия по досъдебно производство № 5133МК 33/2018г. по описа на СДВР и пр. пр. № 3113/2018г. по описа на СРП, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба - 02.02.2022г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 0,64лв., представляваща разноски по делото, като е отхвърлен иска за разликата над уваженият размер от 900.00 лв. до пълния предявен от 14 000.00 лв.

Срещу постановеното решение, в частта, с която е отхвърлен иска за неимуществени вреди, е подадена въззивна жалба от ищеца В. С. Т.. Излага доводи, че постановеното решение е неправилно, като необосновано, постановено в противоречие с материалния закон. Поддържа, че при определяне на размера на обезщетението не е спазен принципа на чл. 52 от ЗЗД и съдът не е съобразил установените по делото факти, че повдигнатото срещу него неоснователно обвинение се отнася за тежко умишлено престъпление; във връзка с него ищецът е бил задържан за повече от 72 часа; във връзка с него му е била взета мярка за неотклонение. Същевременно при 1 определяне на обезщетението съдът не е съобразил нанесените на ищеца неимуществени вреди в резултат на обвинението доказани, чрез събраните в производството доказателства. Чрез последните е установено, че неоснователното обвинение е причинило на ищеца три групи неимуществени вреди: притеснения, страх и безпокойство от заплашващото го тежко обвинение, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от една до шест години; преживени от него негативни емоции изразяващи се в срам, загуба на достойноство, чест и добро име в обществото; сринат авторитет пред детето му и пред най-близкото му обкръжение, в т.ч. и пред колегите му.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника Прокуратурата на Република България. В с.з. изразява становище за неоснователност на жалбата.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е допустима, а разгледани по същество е основателна в една част.

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната му част. Следователно относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявени са искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 3 ЗОДОВ.

Претенциите на ищеца се основават на твърдение за водено срещу него неоснователно наказателно производство прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление.

Страните не спорят и се установява от събраните по делото доказателства, че срещу ищеца било водено наказателно производство ДП № 5133MK33/2018r. по описа на СДВР, пр. пр. № 3113/2018г. по описа на СРП, за престъпление по чл. 215, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК. Със заповед за задържане от 04.02.2018г., издадена по реда на ЗМВР, ищецът е задържан на същата дата в 09:00ч. за срок от 24 часа. Веднага след задържането му бил извършен личен обиск по реда на ЗМВР.

С Постановление от 04.02.2018г. ищецът бил привлечен в качеството му на обвиняем за престъпление по чл. 215, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК, наказуемо с лишаване от свобода от една до шест години, но с наказание, не по-тежко от предвиденото за самото престъпление. Веднага след привличането му бил проведен и разпит с него.

На 04.02.2018г. за времето от 10:45 до 11:05ч. бил извършен обиск и изземване 2 спрямо ищеца, за което бил съставен протокол, одобрен от съда. На същата дата във времето от 11:15 до 13:45ч. било извършено претърсване и изземване в дворно място със складови помещения, стопанисвано от ищеца, за което бил съставен протокол, одобрен от съда. На същата дата във времето от 15:10 ч. до 15:30ч. било извършено претърсване и изземване в апартамент, обитаван от ищеца, за което бил съставен протокол, одобрен от съда.

С прокурорско постановление от 04.02.2018г., връчено на ищеца на същата дата в 21:32ч., същият бил задържан за срок до 72 часа. На 07.02.2018г. било отправено искане до съда от прокурор за взимане на постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо ищеца. По искането било образувано НЧД № 2213/2018г. по описа на СРС, като на 07.02.2018г. било проведено откритото съдебно заседание, започнало в 14:05ч. С протоколно определение съдът оставил без уважение искането на ПРБ и постановил незабавно освобождаване на задържания, като заседанието приключило в 15:51ч. Определението на СРС било протестирано пред СГС, като било образувано ВНЧД № 738/2018г., като на 13.02.2018г. било проведено открито съдебно заседание, в което било отменено определението на СРС и била определена мярка за неотклонение спрямо ищеца „парична гаранция в размер на 1000лв.“.

С постановление от 22.10.2018г. наказателното производство било прекратено поради липса на престъпление, като взетата спрямо ищеца мярка за неотклонение „парична гаранция“ била отменена.

В хода на производството пред първоинстанционния съд като свидетели по делото са разпитани свидетелите М. и Исаев за установяване понесените от ищеца неимуществени вреди във връзка с неоснователното обвинание.

Чрез показанията на свидетеля К.С.М. се установява, че за образуваното срещу ищеца наказателно производство разбрал от интернет и новините. Случаят бил разгласен по посочения начин. Макар да не разпитвал ищеца за подробности относно образуваното производство свидетелят наблюдавал негативна промяна в поведението и живота на ищеца във връзка с него. След обвинението, което било насочено срещу него ищецът спрял да посещава фитнес, да кара мотор, което правели заедно, постепенно се влошило здравословното му състояние, оплаквал се от проблеми с бъбреците. По късно разбрал, че съпругата му не живее при него и го е напуснала, детето му също не живее при него, а преди наказателното производство семейството било сплотено.

Същевременно в този период ищецът имал затруднения с изплащането на кредити, които бил взел за упражняваната от него дейност.

Чрез показанията на свидетеля К.Е.И. се установява, че още същата вечер в деня на задържането по наказателното дело ищецът получил бъбречна криза в ареста.

Постепенно след образуване на наказателното дело ограничил контактите си с други хора, затворил се и бил в депресия. Намалена била работата в автоморгата. Жената, 3 която живеела с него го напуснала. Същевременно здравословните му проблеми се увеличили и задълбочили.

Съдът кредитира показанията на свидетелите за изясняване на релевантни за спора обстоятелства, като обективни, пълни, всестранни, незаинтересовани, логически последователни и убедителни.

При така установеното от фактическа страна въззивният съд намира от правна страна следното:

Основните доводи на ответника се свеждат до неправилно приложение на материалния закон и неправилно определяне на дължимото обезщетение за понесените неимуществени вреди с оглед принципа за справедливост заложен в чл.52 ЗЗД.

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

Отговорността възниква не по повод на извършени от ответната страна в производството незаконосъобразни действия и възникнали по повод на тях между страните в производството отношения, а по силата за законова разпоредба. Същата урежда отговорност на държавата за причинени от нейни органи вреди, поради което има гаранционно обезщетителен характер. За това, предпоставките за възникването ѝ се уредени в закона, като същите не може да се допълват с други такива, за да бъде обосновано наличието или липсата . Всички предпоставки за възникването на задължението за обезщетяване на причинените вреди по силата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр.

1 от ЗОДОВ имат обективен характер, като не е предвидено като предпоставка наличието на виновно поведение на длъжностните лица. Това сочи на извода, че това е обективна отговорност, която се носи винаги, когато са налице посочените в разпоредбата предпоставки. Това е така, тъй като с окончателен акт е установено, че предприетите срещу лицето действия са били неоснователни. Без значение за тази отговорност е това дали на определен етап от производството действията на Прокуратурата са били законосъобразни и обосновани с оглед на събраните до този момент доказателства или дали при извършването им са спазени всички предвидени процесуални правила. Дължимото обезщетение обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от съответното длъжностно лице.

Предпоставките за ангажиране на отговорността на правозащитните органи за обезщетяване на причинени вреди са налице и когато ищецът не е привлечен като обвиняем с нарочен акт. Това е прието в решение №187/13.06.2012 г. по гр.д.

4

№1215/2011 г., ІІІ г.о., ВКС, което становище се споделя от настоящия състав. С него по обвързващ начин е уеднаквена противоречивата практика по този въпрос с аргументи, че употребеният в чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ израз "обвинение в извършване на престъпление" трябва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателно-процесуален смисъл. В този смисъл е и решение №341/05.10.2012 г. по гр.д. №1310/2011 г., IV г.о., ВКС.

В производството е установено, че на 04.02.2018г. ищецът е бил привлечен в качеството му на обвиняем за престъпление по чл. 215, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК, наказуемо с лишаване от свобода от една до шест години. На същата дата в 09:00ч. е бил задържан по реда на ЗМВР за срок от 24 часа, като веднага след задържането му бил извършен личен обиск по реда на ЗМВР. На същата дата във времето от 11:15 до 13:45ч. било извършено претърсване и изземване в дворно място със складови помещения, стопанисвано от ищеца, за което бил съставен протокол, одобрен от съда, а на същата дата /04.02.2018 г./. във времето от 15:10ч. до 15:30ч. било извършено претърсване и изземване в апартамент, обитаван от ищеца. Същевременно, както бе посочено, с прокурорско постановление от 04.02.2018г., връчено на ищеца на същата дата в 21:32ч., същият бил задържан за срок до 72 часа. На 07.02.2018г. било отправено искане до съда от прокурор за взимане на постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо ищеца, като постановненото от съда определение, с което искането не било уважено било протестирано пред въззивната инстанция.

Независимо дали се касае за задържане за срок от 24ч по ЗМВР от полицейски орган, по нареждане от прокурор за 72ч или мярката за неотклонение е взета от съд, всички търпени вреди в резултат на задържането при неоснователност на обвинението, ще подлежат на обезщетение съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и в общия размер на дължимата за наказателната репресия компенсация. В този см. е и изразеното становище в Решение № 179 от 13.02.2019 г. по гр.д. № 3735/2017 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС постановено по реда на чл.290 ГПК, което се възприема от настоящия състав. В хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, когато лицето е оправдано или образуваното наказателно производство е прекратено обезщетението за неимуществени вреди обхваща и вредите от незаконното задържане под стража. В този смисъл са и дадените разяснения с т. 13 от ТР № 3/04 г. /, т.е в обема на отговорността следва да бъдат включени не само претърпените болки и страдания от повдигане на незаконно обвинение, но и от неправомерното задържане под стража.