Акт от 10.02.2022, Административен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№ 5 гр. Перник, 10.02.2022 г.

В И

М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд-Перник, в публично съдебно заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

СЪДИЯ: Слава Георгиева

С участието на секретаря Е. В., като разгледа административно дело № 359/2021 г. по описа на Административен съд – Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156

– 161 от ДОПК.

Образувано е по жалба на „***“ЕООД, с ЕИК

***, със седалище и адрес на управление гр. С.***, жк. „***“, ул. „***“ № 39, представлявано от управителя Д.Б.Х. против Ревизионен акт № Р-22001420001720-091-001 от 29.12.2020г., издаден от Т.Г.***–началник на сектор, възложил ревизията и М.С.***–главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, с който на основание чл. 177 от ЗДДС е ангажирана отговорността на жалбоподателя за невнесен данък върху добавената стойност от "***" ЕООД, ЕИК ***доставчик по фактура, с № **********/21.11.2019 г. за данъчен период месец ноември 2019 г. в размер на 40 000.00 лв. и лихва в размер на 4 233.67 лв., потвърден с Решение № 331 от 26.02.2021г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – С.*** при Централно управление на Националната агенция по приходите.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалвания ревизионен акт, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на закона. Счита, че не са налице визираните в чл. 177 от ЗДДС материални предпоставки.

Искането към съда е да го отмени и да присъди направени по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си - адв. Р.Д.,*** поддържа жалбата.

В съдебно заседание ответникът – Директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – С.*** за представител изпраща гл. юк. С. М.***. Оспорва жалбата. Пледира същата да се отхвърли по изложени в съдебно заседание съображения. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл.

160, ал. 2 от ДОПК въз основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, намери следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.

159, ал. 1 от ДОПК, от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебно оспорване ревизионен акт, обжалван и потвърден по административен ред, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна. Доводите за това се следните:

Със заповед №Р-22001420001720-020- 001/24.03.2020 г., издадена от Т.Б.Г.***, на длъжност началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП С.*** е възложено извършването на ревизия на „***“

ЕООД за установяване на отговорността му за задължения за данък върху добавената стойност по доставки извършени от „***“ ЕООД през период 01.11.2019 г. – 30.11.2019 г.. Определен е тримесечен срок от връчването на заповедта за приключване на ревизията.

Заповедта е връчена на 31.03.2020г. Производството по извършване на ревизията е спряно на основание чл.

34, ал. 1, т. 4 от ДОПК със заповед № Р-22001420001720-023-001/23.06.2020 г. и възобновено със заповед № Р-22001420001720-143-001/05.11.2020 г., считано от 05.11.2020 г., със срок за приключване 12.11.2020 г. Всички посочени заповеди са издадени и подписани от Т.Б.Г.***- началник на сектор при ТД на НАП - С.***, компетентен за това на основание чл.

112, ал. 2, т. 1, във вр. с ал.

2 от ДОПК, във вр. със заповед № РД – 01 – 818/10.05.2019 г. на Директора на ТД на НАП – С.***.

В срока по чл.

117, ал. 1 от ДОПК, определените с цитираните по-горе заповеди проверяващи органи по приходите/М.С.***– главен инспектор по приходите и Г.Х.***– старши инспектор по приходите/ съставили ревизионен доклад № Р-22001420001720-092-001 от 30.11.2020г., който е връчен на задълженото лице на 01.12.2020 г. В срока по чл.

117, ал. 5, изр. 1-во от ДОПК ревизираният субект не е подал възражение.

Ревизията е приключила с издаването от компетентните за това органи, съгласно чл.

119, ал. 2 от ДОПК на Ревизионен акт № Р- 22001420001720-092-001/29.12.2020 г. С него на основание чл. 177, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗДДС е ангажирана отговорността на жалбоподателя за изпълнение на данъчно задължение в размер на 40 000лв. и начислена лихва в размер на 4233.67лв., представляващо дължим и невнесен данък върху добавената стойност от "***" ЕООД по данъчна фактура № **********/21.11.2019 г. Органите по приходите са приели, че обективираната в посочената фактура доставка на актив – специален автомобил, марка Скания, рег. № ***, дата на първа регистрация-1996г. на стойност 200 000.00 лв. без ДДС, значително надвишава пазарната цена, варираща от 42 500.00 лв. до 52 807.00 лв., без ДДС, поради което са направили извод, че ревизираното лице, което е упражнило правото си на данъчен кредит е било длъжно да знае, че доставчикът му не е внесъл дължимото от него ДДС за стоката предмет на доставката. Установено е също, че ревизираното лице не е заплатило посечената във фактурата цена.

Ревизионният акт е връчен на 05.01.2021 г. В срока по чл.

152, ал. 1 от ДОПК, на 18.01.2021 г., срещу него е постъпила жалба от задълженото лице. Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" – С.***, при ЦУ на НАП, компетентен за това съгласно чл.

152, ал. 2 от ДОПК, я е разгледал в срока по чл.

155, ал. 1 от ДОПК. Произнесъл се е с Решение № 331/26.02.2021 г., с което е потвърдил Ревизионен акт № Р-22001420001720-092-001/29.12.2020 г., който е предмет на настоящото съдебно производство. Направените в последния изводи от органите по приходите се основават на събрания в хода на ревизията доказателствен материал, както следва:

„***" ЕООД с ЕИК *** е упражнил правото си на приспадане на данъчен кредит в размер на 40 000.00 лв. за покупка на МПС - Специален автомобил, Марка С.***с рег. номер СВ *** РВ, рама № *** по фактура № **********/21.11.2019 г. издадена от „***" ЕООД с ЕИК BG***с данъчна основа в размер на 200 000.00 лв. и ДДС в размер 40 000.00 лв..

На „***" ЕООД с ЕИК *** е извършена данъчна ревизия за определяне на задължения по ЗДДС за период 01.11.2019 г. до 30.11.2019 г., за резултатите от която е съставен Ревизионен доклад № Р-22001419007984-092-001/31.03.2020г. и Ревизионен акт № Р-22001419007984-001/24.04.2020 г.. Ревизията е установила реална доставка по фактурата издадена от „***" ЕООД с ЕИК BG***свързана с покупко-продажба на процесното МПС.

Успоредно с това на „***" ЕООД с ЕИК BG***е извършена ревизия за данъчен период 01.02.2019г. - 31.12.2019г. /включващ периода през който е издадена фактура № **********/21.11.2019г./ приключила с Ревизионен акт № Р-22221120001134-001/14.09.2020г., с който са установени задължения в особено големи размери по ЗДДС. За данъчен период 01.11.2019 - 30.11.2019г, който е в обхвата на извършената ревизия и в който е издадена фактура № **********/21.11.2019 г. за „***" ЕООД са установени задължения в размер на 59 800.00лв., които не са внесени. Ревизионния акт не е обжалван и е влязъл в сила.

С Писмо до Дирекция "Събиране" при ТД на НАП С.*** са изискани данни относно събирането на задълженията на „***" ЕООД с ЕИК BG***. В отговор е получено Служебна бележка с Изх.№ С200022-181-0094151/17.11.2020 г. относно събираемостта на задълженията на „***" ЕООД. Посочено е, че за събиране задълженията на дружеството е образувано изп. д. № *********/2020 г. При направеното пълно проучване не са открити банкови сметки. Наложен е запор върху товарен автомобил, който не е реализиран, тъй като автомобилът не е собствен на дружеството. Други активи не са установени.

С

Протокол № Р-22001420001720-ППД-001/18.11.2020 г. приложен по делото са присъединени събрани при предходното ревизионно производство на „***" ЕООД с ЕИК *** и на неговия доставчик "***" ЕООД с ЕИК BG***документи. Извършена е насрещна проверка на "***" ЕООД с ЕИК ***, обективирана в протокол за извършена насрещна проверка № П- 22221119218235-141-001/30.01.2020 г. Видно от съставения за това протокол е, че дружеството е представило изисканите му документи и обяснения.

От тях се установява, че "***" ЕООД е придобил собствеността на процесния автомобил по силата на Договор за покупко-продажба на моторно превозно средства от 19.11.2019г. сключен с Диман Венелинов Вълчанов. Предмет на договора е Специален автомобил С.***Р 124 ЛБ НБ 400, рама № ***, двигател № ****, рег. номер ***, цената е 5000.00 / пет хиляди/ лева. Не е установено разплащане по договора.

От справка ИС на НАП, справка за МПС е установено, че Диман Венелинов Вълчанов е собственик на процесния автомобил, към 19.11.2019г., датата на продажбата му на "***" ЕООД.

По силата на сключен на 22.11.2019 г. договор за продажба на МПС, "***" ЕООД е продало актив –МПС, специален автомобил С.***Р 124ЛБНБ400, с рама №***, двигател № ***, рег. номер ***за сумата от 200 000.00 /двеста хиляди/ лева без ДДС, която сума съгласно договора ще бъде изплатена изцяло на дружеството продавач по банков път в срок от 6/шест/ месеца от подписване на договора.

В хода на ревизионното производство, с акт № Р-22001420001720-01-001/04.05.2020 г. е възложено изготвянето на експертиза за определяне пазарната цена към дата 21.11.2019 г. на процесния актив - специален автомобил С.***Р 124ЛБНБ400, с рама №***, с година на производство 1996г. Установената от експерта пазарна стойност на същия е в диапазона 42 500.00лв.-52 807.00лв., без ДДС, като пазарната му цена към дата на придобиването му е определена на 45 993.00лв., без ДДС.

В хода на съдебното производство е изслушана съдебно-оценителна експертиза, изготвена от вещото лице Я.А.. Установената от съдебния експерт пазарна цена на ДМА, към 21.11.2019 г. е 41 900.00лв..

В хода на съдебното производство е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице М.Г.. От нея се приема, че „***“ ЕООД и доставчика - „***" ЕООД са водили редовна счетоводна отчетност. Подали са в отчетните си регистри "Дневник за продажбите" и "Дневник за покупките" , както и Справки декларация по ДДС за данъчен период м.11.2019 година, в които е включена съответно Фактура №********** от 21.11.2019г.., с предмет покупка на С.***Р 124 ЛБ НБ 400 , с доставчик от „***" ЕООД, с данъчна основа ДО 200 000.00 лв. и ДДС -40 000.00 лева. Към 30.11.2020г. не е извършено разплащане на фактура №********** от 21.11.2019г. от „***" ЕООД на доставчика „***"

ЕООД. В частта, в която вещото лице дава заключение за отказан данъчен кредит заключението не се възприема и не се кредитира.

Горната фактическа обстановка се възприе от приетите като годни доказателства документи съдържащи се в административната преписка, както и от събраните в хода на съдебното производство доказателства.

При така установеното от фактическа страна и на основание чл.

160, ал. 2 от ДОПК настоящият състав намира, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, чл.

119, ал. 2 от ДОПК и в предвидената от чл.

120, ал. 1 и ал.

3 от ДОПК форма. Съдържа всички реквизити съгласно чл.

120, ал. 1, т. 1 – т.

8 от ДОПК. Посочено е името и длъжността на органите, които го издават, номерът и датата на издаването му, данни за ревизираното лице, обхвата на ревизията, извършените действия в хода на ревизионното производство, мотивите за издаването му, разпоредителна част, в която е определена отговорността на ревизираното лице, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва и подпис на издателя му. В съответствие с чл.

120, ал. 2 от ДОПК към ревизионния акт е приложен ревизионния доклад, който е неразделна негова част. Ревизионният акт е издаден след изтичане на срока по чл.

119, ал. 2 от ДОПК. Последният е предвиден от законодателя като инструктивен, поради което неспазването му не се отразява на законосъобразността на оспорения ревизионен акт.

Ревизионното производство е протекло при спазване на предвидените процесуални правила и не са допуснати нарушения на нормите, които го регламентират. Органите по приходите, в рамките на служебните си правомощия и компетентност, са изискали от ревизираното лице, неговият пряк доставчик и трети лица, всички намиращи се у тях писмени доказателства, относими към извършваната ревизия. Направили са необходимите справки в наличните информационни регистри. Ревизионният акт и приложеният към него ревизионен доклад съдържат подробно обсъждане на всички приобщени доказателства. От отразеното в тях по категоричен начин се изяснява кои факти са приети за установени и въз основана какви доказателства, както и следващите от това правни изводи. С оглед изложеното, съдът намира, че при провеждане на ревизията не са допуснати нарушения на административно-производствените правила, а издаденият ревизионен акт е обоснован.