Решение № 858 от 08.05.2026, Административен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 858

Сливен, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Сливен - VII състав, в съдебно заседание на двадесети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ИВАЕЛ ЛОЗЕВ

При секретар РАДОСТИНА ЖЕЛЕВА като разгледа докладваното от съдия ИВАЕЛ ЛОЗЕВ административно дело № 20267220700112 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал. 1 и ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на С. К. Ч., [ЕГН], адрес [населено място], [улица], чрез адв. Д. Д. от АК Сливен, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1670-000011 по чл. 171, т. 1, б. з)гг) от 02.02.2026 г., издадена от началника на РУ Сливен към ОДМВР Сливен, с която за нарушения по чл. 140, ал. 1, пр. първо и чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на основание чл. 22 от ЗАНН и чл. 171, т. 1, б. „з“, подточка „гг“ от ЗДвП на оспорващия е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца“.

В жалбата си оспорващият твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна. Оспорва фактическата обстановка, като твърди, че не е извършил нарушение. Сочи, че актосъставителят е превишил властта и правата си. Твърди, че неуважението на направеното от него възражение и издаването на наказателно постановление води до неговата незаконосъобразност. Според оспорващия е налице разминаване между мотивираната резолюция на органа и датата на издаването на ПАМ. По изложените съображения иска отмяна на оспорената заповед.

В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Д. Д. от АК Сливен, надлежно упълномощен, който поддържа жалбата. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата – началникът на РУ Сливен към ОДМВР Сливен, в съпроводителното писмо при изпращане на жалбата до съда и отново в съпроводително писмо при представяне по делото на цялата административна преписка по издаването на оспорената заповед, както и в писмено становище по делото, изразява становище за законосъобразност на оспорения административен акт и прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски. Заявява, че заповедта е издадена от компетентен орган, при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Счита, че са налице материалноправните предпоставки за прилагане на мярката по чл. 171, т. 1, б. „з“, подточка „гг“ от ЗДвП, тъй като към 02.02.2026 г. за управлявания автомобил не е имало валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, поради което същият е бил със служебно прекратена регистрация. Редовно призован за откритото съдебно заседание, не се явява и не се представлява.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите и становищата на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

На 02.02.2026 г., около 22:49 ч., в гр. Сливен, ж.к. „Младост“ на паркинга на Ритейл парк, посока зала В. [община], жалбоподателят С. К. Ч. управлявал лек автомобил „БМВ Х 5“ с рег. № [рег. номер], собственост на Д. С. А. с [ЕГН], като при извършената проверка с РСОД и справка в ОДЧ, било установено, че управляваният автомобил е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП от 23.12.2025 г.

Предвид констатираните обстоятелства, младши инспектор при РУ Сливен към ОДМВР Сливен съставил срещу Ч. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН, лист 6 от делото) серия GA акт № 4116855/02.02.2026 г. за нарушение по чл. 140, ал. 1, предл. първо от ЗДвП – управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, както и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП – не носи свидетелство за регистрация на МПС, което управлява. Иззети са като доказателства два броя рег. табели с № [рег. номер].

Предвид съставения АУАН, издадена е процесната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1670-000011 по чл. 171, т. 1, б. з)гг) от 02.02.2026 г., издадена от началника на РУ Сливен към ОДМВР Сливен, с която за нарушения по чл. 140, ал. 1, пр. първо и чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на основание чл. 22 от ЗАНН и чл. 171, т. 1, б. „з“, подточка „гг“ от ЗДвП на оспорващия е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца“. Заповедта е съобщена на С. К. Ч. на 06.02.2026 г., отразено с дата и подпис на разписката. С протокол за доброволно предаване от 06.02.2026 г. (лист 14 от делото) младши експерт в РУ Сливен е приел доброволно предадено от Ч. СУМПС № [Наименование], издадено на 07.03.2024 г. от Кр. Великобритания.

По делото е приобщена справка по история за ПС с рег. № [рег. номер] (лист 7 от делото), отразяваща настъпилите промени по промяна или прекратяване на регистрацията на процесното МПС. Конкретно в извадката за събитието от 06:28 ч. на 23.12.2025 г. „прекратяване на регистрацията – без ГО“ са изброени техническите характеристики на лекия автомобил, номера на рама и двигател, като е посочена като собственик на превозното средство Д. С. А. (лист 8).

По делото е приета представена под опис административната преписка по издаване на оспорения административен акт (лист 2 и лист 22 от делото, съответно лист 56 от делото в изпълнение на разпореждане на съда). С преписката са представени Мотивирана резолюция № 26-0804-[рег. номер] от 03.02.2026 г. на началника на РУ Сливен за прекратяване на административнонаказателното производство по Акт за установяване на административно нарушение серия GA акт № 4116855/02.02.2026 г. С Писмо рег. № 804000-1295, екз. № 2 от 03.02.2026 г. на началника на РУ Сливен материалите по съставения АУАН с данни за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК от С. К. Ч. са изпратени до Районна прокуратура Сливен. С Постановление изх.№ 734/2026 г. от 09.03.2026 г. на прокурор от Районна прокуратура Сливен е отказано образуване на досъдебно производство, прекратена е преписка с вх. № 734/2026 г., препис от постановлението е изпратено на началника на РУ Сливен за преценка за предприемане действия за реализиране на административнонаказателна отговорност на С. К. Ч. по АУАН серия GA акт № 4116855/02.02.2026 г. Издадено е Наказателно постановление № 26-0804-000139 от 12.03.2026 г. на началник сектор в РУ Сливен към ОДМВР Сливен, с което за нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено наказание по чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. второ от ЗДвП – глоба в размер на 15,34 евро. Представена е и Заповед № 343з-2241/22.08.2025 г. на директора на ОДМВР Сливен, относно определяне на длъжностни лица, които да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 2б, т. 4, т. 5, б. „а“ и т. 6 от ЗДвП, между които съгласно т. 2.1 е и началника на РУ Сливен – издал процесната ЗППАМ.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен срок, съгласно чл. 149, ал. 1 АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, считано от датата на връчване от разписката на заповедта - 06.02.2026 г., до нейното постъпване в ОДМВР Сливен на 19.02.2026 г., от лице с правен интерес от оспорването (адресат), срещу подлежащ на съдебно оспорване индивидуален административен акт.

Разгледана по същество е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 343з-2241/22.08.2025 г. на директора на ОДМВР Сливен, издадена на основание Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, са определени длъжностните лица, които могат да прилаган с мотивирана заповед административни мерки по цитираните разпоредби, в частност по т. 2.1 са оправомощени началниците на РУ в ОДМВР Сливен за територията, обслужвана от съответното РУ. Следователно, оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на неговата правомощия.

За заповедта за прилагане на принудителна административна мярка са приложими общите реквизити за форма по чл. 59, ал. 2 от АПК, доколкото и изискването за мотивираност по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП е налице и в нормата от АПК. В административния акт са изложени ясно и изчерпателно фактическите и правните основания за неговото издаване с пряко позоваване на съставения Акт за установяване на административно нарушение серия GA акт № 4116855/02.02.2026 г., приложен към преписката, което води до напълно изяснена фактическа обстановка. Предвид съдържанието на акта, съдът счита, че е спазена установената от закона форма.

Изложените от жалбоподателя доводи за процесуална незаконосъобразност са неоснователни като относими към производство по оспорване на наказателно постановление, каквото не е предмет на съдебна проверка по настоящото дело. Също така, лаконично е посочено превишаване на власт и права от актосъставителя, без да се внесе някаква конкретика в тези оплаквания. Неоснователно е възражението за разминаването в датата на издаване на оспорената заповед за прилагане на ПАМ и тази на мотивираната резолюция на органа, доколкото няма пречки такъв административен акт да бъде издаден дори и при съставянето на АУАН, т.е. няма изискване мотивираната резолюция на органа да предхожда ЗППАМ. Същевременно, не представлява нарушение на процедурата, че издадената ЗППАМ е съобщена на Ч. едва след мотивираната резолюция на органа за прекратяване на административнонаказателното производство и изпращане на материалите по АУАН на РП Сливен.

Заповедта е издадена в противоречие с материалноправните разпоредби и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Съгласно чл. 171, т. 1, б. „з“, подточка „гг“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения принудителната административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ се прилага на водач, извън случаите по букви „а“ – „ж“, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5 от ЗДвП.

В настоящия казус, на водача на лек автомобил „БМВ Х 5“ с рег. № [рег. номер] е приложена ПАМ „временно отнемане на СУМПС до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца“ за управление на автомобил, чиято регистрация е била служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, на което съответства разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, установяваща санкция на посоченото неправомерно поведение. Посочената норма на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП регламентира служебно прекратяване на регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането КЗ), като служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. След измененията на ЗДвП – ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г., включително към датата на издаване на оспорената заповед, е отпаднало изискването в ЗДвП за уведомяване на собственика на МПС от съответните органи на МВР, за прекратена регистрация на автомобила в хипотезата по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Но нормата на чл. 574, ал. 10 от КЗ регламентира, че Информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. Съгласно чл. 574, ал. 11 от КЗ, когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява компетентния за регистрацията на пътни превозни средства в Република България орган, да прекрати регистрацията на превозното средство. От посочените разпоредби следва извод, че установеното задължение за уведомяване по чл. 574, ал. 10 от КЗ, е съществено процесуално изискване за законосъобразност на прилаганите правни последици, с които законът свързва липсата на сключен, валиден и действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, включително на налаганите административни санкции и принудителни административни мерки, тъй като именно с това нормативно установено изискване се обезпечава спазването на основните принципи по чл. 4 и чл. 6 от АПК – за законност и съразмерност.