Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 128 от 16.03.2022, Районен съд - Сливен

Съд
Районен съд - Сливен
Дело
Административно наказателно дело 1545/2021
Вид
Решение № 128
Подписан
16.03.2022
В сила
23.06.2022
Състав
Анна Костадинова Димитрова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. Сливен, 16.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анна К. Димитрова при участието на секретаря НЕДЕЛИНА М. БОЖИЛОВА като разгледа докладваното от Анна К. Димитрова Административно наказателно дело № 20212230201545 по описа за 2021 година Производството е по повод жалба от АС. СВ. ДР. против НП № 210804-003167 от 15.11.2021 г. на Началник сектор към ОД-МВР-Сливен, с което на жалбоподателя, за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.150А, ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева, за нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева и за нарушение на чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева, като на основание Наредба № I-з 2539 на МВР са отнети 10 контролни точки.

Моли атакуваното наказателно постановление досежно наказанията наложени за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП и по чл.150А, ал.1 от ЗДвП да бъде отменено. По отношение на нарушенията по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП не оспорва НП.

В с.з. жалбоподателят редовно призован, не се явява. Вместо него се явява процесуален представител, който поддържа жалбата.

В с.з. възз. страна редовно призована не изпраща представител.

Изпраща писмено становище, с което не възразява да се даде ход на делото и 1 моли съда да потвърди НП.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 15 .08.2021 г. около 13,00 часа в с. Ж.В., общ. Сливен жалбоподателят управлявал мотопед „С.“ S 51, с рег. № ..., собственост на Д.Х.Я. от гр. Я.. Мотопедът бил спрян за проверка от служители на ГООР към РУ-Сливен. Тъй като водачът не представил СУМПС и СРМПС била извършена справка за регистрацията на мотопеда и за правоспособността на водача. При тази справка с РСОД било установено, че мотопедът не е регистриран, а също така и водачът Д. не притежава категория А. За констатираното му бил съставен АУАН. Материалите били изпратени на Районна прокуратура-Сливен за преценка от ангажиране на наказателна отговорност на водача. Започната е била проверка, приключила с постановление за отказ за образуване на наказателно производство с вх.№ 4443 г. от 05.11.2021 г. на РП-Сливен, като препис от постановлението е изпратено на Началник сектор ПП за преценка реализиране на адм.наказателна отговорност на лицето. РП-Сливен е приела, че деянието представлява малозначителен случай по чл.9, ал.2 от НК, доколкото за жалбоподателя няма данни често да е управлявал този мотопед, същият не е системен нарушител на ЗДвП, напротив, липсват данни за настъпили обществено опасни последици.

Въз основа на това постановление и съставения по-рано АУАН, е издадено и НП, с което на жалбоподателя за нарушението на чл.140, ал.1 от ЗДвП е наложено адм.наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.150А, ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева, за нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева и за нарушение на чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева и на основание Наредба № I-з 2539 на МВР са отнети 10 контролни точки.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът изведе следните фактически и правни изводи:

2

Жалбата е процесуално допустима - подадена в законоустановения срок от лице имащо правен интерес от обжалването, а разгледана по същество се явява основателна.

Безспорно се установява от събраните по делото доказателства, че на посочената в АУАН дата жалбоподателят е управлявал мотопед „С.“. Този мотопед не е бил с прекратена регистрация или поне не са налице такива данни по делото. Още при съставяне на акта такова обстоятелство не е посочено, не се посочва и в представената справка от СПП – гр. Я.. В този смисъл управляваното МПС е било регистрирано и с поставени регистрационни табели. Действително ЗДвП препраща към Наредбата от 2000 година за условията и реда за регистрация, а там изрично се посочва какъв трябва да бъде рег. номер. Този поставен на управлявания от жалбоподателя мотопед не е бил от вида одобрен с Наредбата. По делото обаче са налице данни, че жалбоподателят се е опитал да поправи това, но не е успял, поради проблем със собствеността на мотопеда. При това положение правилното и законосъобразно поведение е да не управлява мотопеда, но все пак следва да се има предвид, както е посочено и в постановлението на РП-Сливен, че няма данни мотопедът да се управлява често, а още по-малко извън рамките на село Ж.В.. По изложените съображения, съдът намира че това нарушение е не само с ниска обществена опасност, за да се класифицира като престъпление, но и представлява маловажен случай по чл.28 от ЗАНН и на това основание НП в частта досежно нарушението по чл.140 от ЗДвП следва да бъде отменено. Съдът намира обаче, че следва да приложи разпоредбата на чл. 63, ал.2, т.2 от ЗАНН и да предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание, доколкото все пак извършеното покрива състава на нарушение по чл.140 от ЗДвП и както беше отбелязано по-горе правилното и законосъобразно поведение е било жалбоподателят да не управлява мотопеда, докато не бъде регистриран по надлежния ред.

На следващо място, съдът намира, че НП и в частта досежно нарушението по чл.150А от ЗДвП също следва да бъде отменено. Видно от приложената по делото справка жалбоподателят е правоспособен водач на МПС от 1985 година с категории АМ, В1, В, С1 и Ткт. Съгласно пар. 7 от ПЗР 3 на ЗДвП водачите, получили право за управление на МПС от категорията М преди 1 юли 1996 г. имат право да управляват и МПС от категорията А с работен обем на двигателя до 50 куб.м. В този смисъл жалбоподателят попада именно в тази хипотеза, доколкото е придобил право да управлява МПС от категория М преди 1996 г., а видно от изпратената справка управляваното от него МПС е било регистрирано като мотопед. Съгласно разпоредбата на чл.150а, ал.2, т.1 от ЗДвП за определяне правоспособността на водачите МПС се делят на категории, като категория АМ е за мотопеди. Действително разпоредбата предвижда, че мотопед е превозно средство, което е с максимално допустима скорост по-малко от 45 км. ч. Именно заради това проверяващите след като са установили, че километражът на управляваното от жалбоподателя МПС показва 80 км.ч. то следва извода, че то представлява мотоциклет, а не мотопед и водачът няма съответната категория А за управление на мотоциклет. Само че управляваното МПС е регистрирано, като мотопед през 1981 г. Към него момент не е действала сегашната разпоредба за определяне на това кое МПС е мотопед и кое е мотоциклет. Чл. 150а от ЗДвП е приет за първи път през 2002 г., но дори и тогава не е предвиждал такова разграничение. В ал. 2 т. 1 от разпоредбата е посочено единствено и само мотопеди. Едва през 2013 г. е влязла в сила разпоредбата с която се регламентира, че мотопед е онова МПС, което е с максимално допустима скорост по-малко от 45 км.ч. Доколкото процесното МПС е регистрирано много преди въвеждането на тази разпоредба, при проверка следва да се установи не толкова максимално допустимата скорост колкото работният обем на двигателя, който ще има значение съгласно Параграф 7 от ПЗР на ЗДвП и да се установи дали този обем е по-малък от 50 куб. см. или повече за да се приеме, че жалбоподателят е управлявал мотоциклет. След като МПС-то е регистрирано като мотопед, съобразено с тогавашните изисквания на закона, не може да се приеме, че към момента същото представлява мотоциклет само защото километражът му показва 80 км.ч., още повече, че това МПС е толкова старо, че е възможно този километраж да е съвсем различен от оригинално поставения при регистрацията.

По отношение на двете нарушения на чл. 100 ал. 1 от ЗДвП, доколкото не се оспорват, съдът следва да потвърди НП в тази му част.

С оглед изхода на спора, съдът намира, че следва да осъди въззимаевата 4 страна да заплати на жалбоподателя направените в хода на производството разноски в размер на 300.00 лева за адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбите на чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението, което се дължи при интерес до 1000 лева е 300.00 лева и доколкото заплатеното възнаграждение е в този размер, то искането за разноски следва да се уважи изцяло. Тук не следва да се определя пропорционално възнаграждение съобразно това, че в едната част НП се отменя, а в другата се потвърждава, защото всъщност жалбоподателят оспорва и обжалва НП само по отношение на нарушенията на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП и на чл. 150 а ал. 1 от ЗДвП, а в тази част съдът намира, че следва да отмени НП.

Предвид изложеното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № НП № 21-0804-003167 от 15.11.2021 г. на Началник сектор към ОД-МВР-Сливен в частта в която на АС. СВ. ДР., за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, а на основание Наредба № I-з 2539 на МВР са отнети 10 контролни точки и за нарушение на чл. 150а ал. 1 от ЗДвП на осн. чл. 177 ал. 1 т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ПОТВЪРЖДАВА НП № НП № 21-0804-003167 от 15.11.2021 г. на Началник сектор към ОД-МВР-Сливен, в частта в която на АС. СВ. ДР., за нарушение на чл. 100 ал. 1, т. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

На основание чл. 63, ал.2, т.2 от ЗАНН, ПРЕДУПРЕЖДАВА АС. СВ.

ДР. с ЕГН: **********, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание

5

ОСЪЖДА ОДМВР-Сливен да заплати на АС. СВ. ДР. сумата от 300,00 (двеста) лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд-гр. Сливен в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 6