Решение № 4876 от 11.08.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ .........

11.08.2020г., гр. София

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на първи юли две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА

Мл. съдия ЛЮБОМИР ИГНАТОВ при секретаря

Кристина Първанова, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело № 5709 по описа за 2019 година, за да постанови решение, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 27728 от 31.01.2019г. по гр.д. № 15696/2015г. Софийски районен съд, 50 състав осъдил „З.Б.В.И.Г.” АД, ЕИК ******, да заплати на М.М.П., ЕГН **********, сумата 75 лв. - обезщетение по застраховка „Булстрад Каско Експрес“, полица № 4706120240000020/12.04.2012г., за репариране на вреди по л.а. „Мерцедес ЦЛК 200“, с рег. № ******, ведно със законната лихва от 25.03.2015г. до окончателното плащане, както и сумата 250 лв. – разноски по делото за държавна такса и депозит за вещо лице.

С определение № 80009 от 31.03.2019г., постановено по реда на чл. 248 ГПК по същото дело и необжалвано, решението е изменено в частта за разноските, като ответникът е осъден да заплати на ищеца и сумата 300 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника „З.Б.В.И.Г.” АД, който го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност - съществено нарушение на съдопроизводствените правила, обусловило и материална незаконосъобразност на решението, както и необоснованост. Районният съд не обсъдил релевираните от ответника възражения и клаузи от ОУ на договора. В глава 4 от ОУ по застраховка „Каско експрес“ – „Изплащане на обезщетение за частични повреди“, раздел І, т. 6 било предвидено, че при невъзможност на застрахования да представи всички необходими документи, доказващи застрахователното събитие, застрахователят приема заявление за щета въз основа на писмена декларация-образец за обстоятелствата, при които е настъпило застрахователното събитие. В т. 6.1 и т. 6.2 било формулирано правило за броя и размера на щетите, които застрахователят обезщетява, в случай че застрахованият представи заявление за щета въз основа на писмена декларация-образец. Съгласно т. 6.2 от ОУ на договора, застрахователят обезщетява, както следва: „Щети по външните основни корпусни детайли (броня, калник, врата, преден/заден капак, панел, страница и таван), но не повече от 4 детайла от едно събитие и до два пъти в срока на действие на застраховката“. В случая заявлението въз основа на декларация-образец било четвърто поред – факт, който не бил оспорен от ищеца, поради което застрахователят имал право да откаже плащане на застрахователно обезщетение.

Освен това районният съд неправилно уважил иска в пълния му предявен размер, който не почивал на никакви събрани по делото доказателства, а съгласно заключението на САТЕ размерът на вредата по средни пазарни цени бил 69.90 лв.

Поради това моли съда да отмени атакуваното решение и вместо това постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, като за тези във въззивното производство представя списък по чл. 80 ГПК. Прави евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК на претендирано от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна М.М.П. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди атакуваното решение. Претендира разноски за въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235, ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за установено следното:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 208 КЗ (отм.) за сумата 75 лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Булстрад Каско Експрес“, сключен във формата на застрахователна полица № 4706120240000020/12.04.2012г., дължимо във връзка с настъпило в срока на действие на договора застрахователно събитие, установено на 27.03.2013г. – причинена от неизвестно лице частична увреда по застрахования автомобил л.а.

„Мерцедес ЦЛК 200“, с рег. № ****** – охлузена лайсна на задна броня. Претендирана е и законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда на 24.03.2015г. до окончателното плащане.

С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът е оспорил предявените искове, вкл. с поддържаното в жалбата възражение, че не дължи застрахователно обезщетение предвид уговореното в т. 6.2 от ОУ на договора и обстоятелството, че процесната щета била четвърта по ред в срока на действие на договора, при която ищецът представял писмена декларация по образец за установяване на застрахователното събитие. Оспорил е иска и по размер. Искал е от съда да отхвърли иска.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС).

Атакуваното решение е валидно и допустимо. Настоящият въззивен състав го намира обаче за частично неправилно по следните съображения:

Съгласно чл. 183, ал. 1&nbsp КЗ (отм.) и чл. 208, ал. 1 и ал. 3&nbsp КЗ (отм.), с договора за имуществено застраховане застрахователят се задължава срещу заплащане на премия да поеме определен риск и при настъпване на предвидено в договора застрахователно събитие да заплати на застрахования застрахователно обезщетение за причинените на застрахованото имущество вреди в размер, равен на размера на вредата към деня на събитието. Обезщетението следва да бъде изплатено в уговорения срок, който не може да бъде по-дълъг от 15 дни и започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 206, ал. 1 или 2 и чл. 207, ал. 3 КЗ (отм.). Застрахователят може да откаже изплащане на обезщетение, ако са налице основания за освобождаването му от отговорност, предвидени в закона или уговорени в застрахователния договор в границите на признатата с чл. 9 ЗЗД свобода на договаряне. Предпоставките за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение са посочени принципно в общата разпоредба на чл. 211 КЗ (отм.) и се свеждат до умишлено причиняване на застрахователното събитие от застрахования или от трето ползващо се лице (т. 1); неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в застрахователния договор (т. 2); други случаи, предвидени със закон (т. 3).

Следователно предпоставките, които следва да са налице кумулативно, за да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по иск с правно основание чл.

208 КЗ (отм.), са: 1. Наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС”; 2. Настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора, което се явява покрит от застраховката риск; 3. Изпълнение на задълженията за уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие и представяне на необходимите документи за неговото установяване. В тежест на ищеца е да докаже пълно и главно тези предпоставки, както и размера на вредата към датата на настъпване на застрахователното събитие. При въведено от ответника възражение, че са налице основания за отказ за изплащане на застрахователното обезщетение, в негова тежест е да докаже фактите, на които основава възражението си.

В случая не е било спорно и от приетата полица № 4706120240000020/12.04.2012г. се установява, че между страните е съществувало валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско” на МПС, с период на застрахователно покритие 12.04.2012г. – 12.04.2013г.; Пред настоящата инстанция не е спорно настъпването в срока на договора на застрахователно събитие, при което от неизвестно лице е причинена частична увреда по застрахования автомобил, установена на 27.03.2013г. Последното се установява и от приетия и неоспорен опис, изготвен от експерт на застрахователя на 27.03.2013г.; Не се спори също, че застрахованият е изпълнил задълженията си за уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие в деня на установяване на събитието, като на същата дата е извършен оглед от застрахователя, при който е установена увредата, а предвид невъзможността да представи документи от рода на посочените в Глава четвърта, т. 5.4 от ОУ на договора, застрахованият е подал заявление за обезщетение въз основа на писмена декларация по образец.

Спорни пред настоящата инстанция са само въпросите налице ли е било основание за застрахователя да откаже плащане на застрахователно правоотношение на основание клаузата на т. 6.2 от ОУ, а ако дължи обезщетение – в какъв размер.

Основанията, при които застрахователят по имуществена застраховка може да откаже изплащане на застрахователно обезщетение, са уредени в приложимия за спора КЗ от 2005г., сега отменен - чл. 189, ал. 4 , чл. 190, ал. 2 , чл. 206, ал. 3, чл. 207, ал. 2, чл. 211 . По общо правило правото на отказ за плащане на обезщетение е признато във връзка с неизпълнение на задължения на застрахования, които по силата на закона или по волята на страните са значителни от гледна точка на интереса на застрахователя, защото имат отношение към настъпването на застрахователното събитие и/или към вредите от него. Конкретните проявни форми на основанията за отказ са предмет на уговаряне в застрахователния договор и в общите условия, в които следва да е установено и дължимото от застрахования поведение - задълженията, чието неизпълнение освобождава застрахователя от отговорност за плащане на обезщетение. Независимо от спецификата на основанията, застрахователят не може да откаже да изпълни задължението си по чл. 193, ал. 1 вр. чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.), ако поведението на застрахования не е рефлектирало неблагоприятно върху проявлението на риска, върху възможността за ограничаване и предотвратяване на вредите или върху техния обем. Правно значимо за отказа е само това поведение на застрахования, което е последващо спрямо възникването на застрахователното правоотношение и съставлява неизпълнение на произтичащи от закона, от договора и/или от общите условия изисквания за действия или бездействия, насочени към предотвратяване на събитието и на вредите или към ограничаването им.

Страните по застрахователното правоотношение са свободни да уговарят както основанията за носене на отговорност от застрахователя в случай на увреждане на застрахованото имущество, така и основанията за освобождаване от застрахователна отговорност, но в тази насока те са ограничени от разпоредбата на чл. 211&nbsp КЗ (отм.). Освобождаването на застрахователя от отговорност в случай на умишлено причиняване на застрахователното събитие е позволено от закона само при условието, визирано в чл. 211, т. 2&nbsp КЗ - ако умисълът е свързан с поведението на застрахования или на третото ползващо се от застраховката лице.

Умишленото причиняване на вреди на застрахованото имущество от лице, чуждо на застрахователното правоотношение, и то без знанието и участието - пряко или косвено, на застрахования, е ирелевантно за обема на застрахователна отговорност и не може да послужи като основание за нейното изключване. В този смисъл е трайната практика на ВКС по приложението на чл. 211 КЗ (отм.) - решение № 173 от 22.11.2013г. на ВКС по т.д. № 727/2012г., II т.о., решение № 4 от 21.03.2012г. на ВКС по т.д. № 81/2011г., II т.о. и др.

С оглед изложеното съдът намира, че не е налице соченото от ответника-въззивник основание за отказ за заплащане на застрахователно обезщетение. Действително, в т. 6.2 от ОУ е предвидено, че застрахователят обезщетява щети по външните основни корпусни детайли (броня, калник, врата, преден/заден капак, панел, страница и таван), но не повече от 4 детайла от едно събитие и до два пъти в срока на действие на застраховката. Тази клауза обаче следва да се преценява с оглед разпоредбата на чл. 211&nbsp КЗ (отм.), като следва да се установи виновно поведение на застрахованото лице или на трето ползващо се лице, или неизпълнение на задължения на застрахования, които по силата на закона или по волята на страните са значителни от гледна точка на интереса на застрахователя. В хипотезата на неизпълнено задължение на застрахования, предвидено в застрахователния договор, неизпълненото задължение следва да е от такова естество, че да се намира в причинна връзка с настъпването на застрахователното събитие, с обема на произлезлите от събитието вреди или с възможността те да бъдат доказани. Предвиждането на клауза за освобождаване от отговорност при трето по ред настъпване на покрит риск по застрахователния договор, която изключва установяване на предпоставки, предвидени в императивната разпоредба на чл. 211 КЗ (отм.), обосновава извод за нищожност на тази клауза на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, както е поддържал и ищецът в исковата молба.

Разпечатката съдържа 33 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3857b3b4-3be0-45b4-b4d8-ab3119bc53c5