Решение № 2215 от 07.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2215 гр. Пловдив, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Лазарова при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Лазарова Гражданско дело № 20255330110536 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от Д. С. Н., ЕГН ********** против „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437 и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, с която са предявени субективно пасивно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди сключен договор за потребителски кредит от 02.06.2021 г. с „Кредисимо“ ЕАД, който бил нищожен. Твърдят се нарушения на чл. 11, ал.1, т.10, чл.19, ал. 4 ЗПК и чл. 143-146 ЗЗП. Този за предоставяне на поръчителство, сключен на 02.06.2021 г. с „Ай Тръст“ ЕООД, също бил нищожен, като лишен от правно основание, сключен в ущърб на потребителя, в нарушение на добрите нрави, обезпечаващ нищожна кредитна сделка.

Поради недействителност на договорите, съответно клаузите за договорна лихва и възнаграждение за поръчител, получените суми за тях били без правно основание. Моли за присъждане на 100лева – получена без основание за възн. лихва за периода 02.06.2021 г. – 01.10.2021 г. спрямо „Кредисимо“ ЕАД и 300 лева – получена без основание за възнаграждение за поръчител спрямо „Ай Тръст“ ЕООД, ведно със законната лихва, считано от постъпване на исковата молба в съда – 10.06.2025 г. до окончателното погасяване. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Кредисимо“ ЕАД е подал отговор, с който 1 оспорва иска.

Признава, че задълженията по договора за кредит са предсрочно погасени.

Нямало нарушения на ЗПК – изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК било спазено; сключването на договор за поръчителство не било задължително условие за договора за кредит; ищецът имал възможност да избере сключване на обезпечен или необезпечен кредит; нямало основание възнаграждението на поръчителя да бъде включено в ГПР по кредита; договорът за поръчителство бил такъв за поръчка и възн. дължимо на поръчителя, а не на кредитора. Договорите били действителни, като единствено можело да се приеме, че клаузата за възн. за поръчител противоречи на добрите нрави. Евентуалната недействителност на договора за предоставяне на поръчителство не водела до недействителност на договора за кредит. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски. Възразява против дължимостта на такива на ищеца.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва исковете по основание и размер.

Не оспорва предсрочното погасяване на задълженията по договора за кредит, признава плащането на 300 лева за възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство. Потребителят можел да избере сключване на необезпечен кредит.

Сключването на договор за поръчителство не било задължително условие за договора за кредит, а възнаграждението не следвало да се включва в ГПР – кредиторът нямало как да знае какво възнаграждение ще се уговори по бъдещ договор. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски. Възразява против дължимостта на такива на ищеца.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД е подписан договор за потребителски кредит от 02.06.2021 г., по който предоставената парична сума е усвоена, като задълженията са погасени предсрочно, а за възнаградителна лихва е платена сумата от поне 100 лева за исковия период; между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД е подписан договор за предоставяне на поръчителство от 02.06.2021 г., по който за възнаграждение за поръчител е платена сумата от поне 300 лева /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 1744/10.02.2026 г.- л.5253/.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като ги съпостави с приетите писмени доказателства.

2

Според договора за потребителски кредит – се предоставя сума от 2050 лева – при ГЛП 39,79 % и ГПР 47,91 %, с общ размер на плащанията 3004,80 лева. В чл. 4 е предвидено, че потребителят следва да предостави обезпечение чрез банкова гаранция или чрез сключването на договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице.

Във връзка с договора за кредит на същата дата е сключен договор за предоставяне на поръчителство с ответника „Ай тръст“ ЕООД, с който дружеството се е съгласило да отговаря солидарно с ищеца по кредита срещу възнаграждение от 2140,32 лева. В чл. 8, ал. 4 е посочено, че плащанията се извършват по банкова сметка на поръчителя или по банкова сметка на кредитодателя, като е посочена такава единствено на последния.

Относно договорната лихва:

Налице е самостоятелна нищожност на клаузата за начисляването й – при формиране размера на лихвата по кредита, обективен критерий може да бъде размерът на законната лихва, без обаче тя да може да се приеме като максимален. В съдебната практика се приема, че максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителната лихва е действително, е, ако тя не надвишава с повече от три пъти законната такава /за обезпечени – два пъти, в този смисъл Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр.д.№ 315/2005 на второ г.о. Решение № 906/30,12,2004 г. по гр. д. 1106/2003 г. на ВКС, 2 г. о.; Решение № 378/18,05,2006 г. по гр. д. 315/2005 г. на ВКС, 2 г. о.; Решение № 1270/09,01,2009 г. по гр. д. 5093/2007 г. на ВКС, 2 г. о.;

Определение № 901/10,07,2015 г. по гр. д. 6295/2014 г. на ВКС, 4 г. о., както и практиката на ПОС: Решение № 526 от 2.05.2017 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 393/2017 г. Решение № 1210 от 12.10.2018 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1426/2018 г.Решение № 943 от 5.07.2018 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1214/2018 г.; Решение № 85 от 16.01.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2272/2018 г./. В настоящия случай договорената между страните лихва - в размер на 39,79 % годишно, както и годишен процент на разходите от 47,91 % - неотговарящ на действителния /възнаграждението за поръчителя, което следва да е част от ГПР – представлява над 100 % от кредита/ надхвърлят законната, което представлява нарушение на добрите нрави /критерии за норми на поведение, установени в обществото/, тъй като надхвърлят трикратния размер на законната лихва, като същевременно предвиждат и повече от едно възнаграждение при ползване на финансовия ресурс. Клаузата на договора, установяваща размера на договорната лихва, накърнява договорното равноправие между страните, противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа на добросъвестността при договарянето, поради което се явява нищожна. Поради това, че нищожните уговорки не произвеждат никакво действие, следва да се приеме, че лихва не е уговорена и такова задължение не е възникнало за ищеца.

3

Предвид изложеното и нищожността на сочената клауза от договора, платената по нея сума, подлежи на връщане, т.к. е получена при начална липса на основание.

Отделено е за безспорно плащането на исковата сума /ищецът не е направил искане по чл. 214 ГПК, въпреки че погасената сума е в по – висок размер, съобразно представената справка/, при което следва да бъде присъдена, ведно със законната лихва като последица.

Относно договора за предоставяне на поръчителство:

Съгласно чл. 1, поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който да отговаря солидарно с потребителя за всички задължения възникнали по договора за кредит, както и за последици от неизпълнението. Този договор е акцесорен, като единствена причина за сключването му е договорът за кредит и предвиденото в него задължение за предоставяне на поръчителство.

Възраженията на ответника във връзка с относителната му самостоятелност са неоснователни. От постигнатите между страните уговорки не може да се изведе друга причина за сключването на договора, различна от осигуряването на обезпечение чрез поръчителство по кредита.

Следва да се има предвид, че непредоставянето на обезпечение/поръчителствоо/гаранция не води до претърпяване на вреди за кредитора, който е бил длъжен да оцени кредитоспособността на длъжника, съответно - риска при предоставяне на заема към сключване на договора, като съобрази и възможностите за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на заетата сума. Размерът на възнаграждението представлява над 100 % от предоставения кредит. Основната му цел е да дoведе до неоснователно обогатяване и до увеличаване на подлежаща на връщане сума по заема с над двоен размер, което е в контраст с всякакви разумни граници на добрите нрави и не се толерира от закона.

Предвид изложеното, съдът приема, че процесният договор е нищожен, поради противоречие с добрите нрави, по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД – сключен и изцяло в ущърб на потребителя.

От представената справка се установява, че по договора е платена по – висока от търсената сума, но искане по чл. 214 ГПК отново не е направено. Ответникът не установява валидно основание за получаване/задържането й, съгл. правилата на чл.

154, ал. 1 ГПК. Предвид нищожността на договора тази сума е получена без основание и подлежи на връщане, ведно със законната лихва като последица.

По отговорността за разноски:

4

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Представен е списък и док. за платена ДТ от общо 100 лева.

Претендира се и адв. възнаграждение. Представен е ДПЗС, в който е уговорено защитата да бъде осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв.

Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. В настоящия случай, съдът приема, че адв. възн. следва да бъде определено на сумите от по 240 лева с ДДС /предвид док. за регистрация/ по всеки иск. За да се определят размери под минимума по НМРАВ – по казуса бяха съобразени – ниската фактическа и правна сложност; цената на предявените искове, положените пр. усилия, развитието на делото без явяване на пр. представител и ангажиране на доказателства, както и постановките в Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024 г.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 146, сграда А, ет. 4, Бизнес център „България“ да плати на Д. С. Н., ЕГН **********, с адрес:..............., следните суми:

51,13 евро /петдесет и едно евро и тринадесет цента/ - получена без основание за възнаградителна лихва по сключен договор за потребителски кредит от 02.06.2021 г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на исковата молба в съда – 10.06.2025 г. до окончателното погасяване, както и 25,56 евро /двадесет и пет евро и петдесет и шест цента/ - разноски по делото.

ОСЪЖДА „Ай тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 146, сграда А, ет. 4, Бизнес център „България“ да плати на Д. С. Н., ЕГН **********, с адрес:............., следните суми:

153,39 евро /сто петдесет и три евро и тридесет и девет цента/ - получена без основание за възнаграждение за поръчител по сключен договор за предоставяне на поръчителство от 02.06.2021 г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на исковата молба в съда – 10.06.2025 г. до окончателното погасяване, както и 25,56 евро /двадесет и пет евро и петдесет и шест цента/ - разноски по делото.

ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 146, сграда А, ет. 4, Бизнес център „България“, на основание чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗАдв., да плати на а Д. В. М., с адрес: ............., сумата от 122,71 евро с ДДС /сто двадесет и две евро и седемдесет и един цента/ - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца 5