Присъда № 7 от 12.06.2024, Окръжен съд - Габрово

МОТИВИ към Присъда № 7 от 12.06.2024 година по ВНОХД № 50 по описа за 2024 година на Окръжен съд Габрово

Производството по делото е образувано по жалба на адвокат И. В. от АК Габрово, в качеството му на договорен защитник на подсъдимия Н. А. Д. от гр.

Габрово против Присъда № 74/23.11.2023 г. по НОХД № 871/2022 г. на РС Габрово.

С атакуваната присъда първоинстанционният съд е признал подсъдимия Н. А. Д. роден на *** г. в гр. Габрово, живущ в гр. Габрово, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, работи, неосъждан /реабилитиран/, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 11/12.09.2021 г. в гр. Габрово в апартамент, находящ се на ул. "** чрез нанасяне на удари с юмруци в областта на долната челюст, причинил на Е. С. К. от гр. Габрово средна телесна повреда, изразяваща се в двустранно разместено счупване на долната челюст в областта на челюстните ъгли с две фрактурни линии вдясно, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето, поради което и на основание чл. 129, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК го е осъдил на една година "Лишаване от свобода".

На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изтърпяването на наказанието „Лишаване от свобода" с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Със същата присъда съдът е ПРИЗНАЛ подсъдимия Н. А. Д. за НЕВИНОВЕН в това, на 11/12.09.2021 г. в гр. Габрово в апартамент, находящ се на ул. "** да е отнел чужди движими вещи - сумата от 100 лв. от владението на Е. С. К. от гр. Габрово с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това заплашване - извадил сгъваем нож, и сила - хванал К. за гушата, бръкнал в джоба му и му взел парите, като го е оправдал по така предявеното му обвинение по чл. 198, ал. 1 от НК.

Съдът е осъдил подсъдимия Н. А. Д. да заплати на граждански ищец Е.

С. К. от гр. Габрово обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 12.09.2021 г. до окончателното й изплащане.

Съдът е ОТХВЪРЛИЛ предявения иск от гражданския ищец Е. С. К. от гр. Габрово в останалата му част до размера 15 000 лева, като неоснователен и недоказан.

Съдът е осъдил подсъдимия Н. А. Д. да заплати държавна такса върху уважената част на гражданския иск в размер на 400 лева.

Съдът е осъдил подсъдимия Н. А. Д. да заплати на гражданския ищец Е.

С. К. от гр. Габрово направените по делото разноски в размер на 2250 лева.

Съдът е осъдил подсъдимия Н. А. Д. да заплати направените по делото разноски в размер на 300,60 лева по сметка на ОД на МВР гр. Габрово.

Съдът е осъдил подсъдимия Н. А. Д. да заплати направените по делото 1 разноски в размер на 70 лева в полза на съдебната власт по сметка на PC гр.

Габрово.

Във въззивната жалба на адвокат И. В. от АК Габрово, подадена в качеството му на договорен защитник на подсъдимия Н. А. Д., се твърди, че присъдата е неправилна, необоснована, незаконосъобразна и неоснователна.

Същата била необоснована поради обстоятелството, че фактическите полоЖ.я, приети за установени, не съответствали на доказателствения материал, събран, проверен и установен в досъдебното производство и на фазата на съдебното следствие. Съдът не провел обективно, всестранно и пълно разследване. Съгласно чл. 303, ал. 1 от НПК, присъдата не можело да почива на предположения. Съгласно ал. 2 на текста, съдът признавал подсъдимия за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин.

Това не било постигнато във фазата, както на досъдебното производство ,така и в съдебното следствие. Били нарушени правилата по чл. 102 и чл. 103 от НПК. Не се изяснило какви са мотивите на подсъдимия Д., за да приеме съдът авторството му по изпълнтелното деяние, ако се приемело, че той е причинил средната телесна повреда на свидетеля К.. Не се обсъдили и взели предвид гласните доказателства и свидетелите, водени от защита, сочещи друга фактическа обстановка и участието на други лица в побой над свидетеля Е. К..

Следвало да обърне внимание на обстоятелството, че с постановление на Районна прокуратура Габрово от 05.01.2022 година било образувано наказателното производство -Досъдебно производство № 14/2022 година по описа на РУ Габрово. Обвинение на подс. Н. Д. било повдигнато на 23.09.2022 година. На 18.11.2022 година били предявени материалите по досъдебното производство. Повече от девет месеца, след като Е. К. - граждански ищец по НОХД № 871/2022 г. по описа на РС Габрово пуснал жалба срещу Н. Д., органите на досъдебното производство събирали доказателства – писмени и гласни, без да дадат възможност на Д. да участва в наказателното производство, при събирането и проверката на доказателствата, както и да представи свои, най-вече гласни. Във фазата на досъдебното производство, както в личните си обяснения, така и при извършените очни ставки, свидетелите на обвинението Р. Д. С., Б. Й. и И. Д. отричали каквото и да било участие на подсъдимия Н. Д. при осъществяван на изпълнителното деяние нанасяне на средна телесна повреда на свидетеля Е. К.. Ясно и последователно, без да има противоречие, свидетелите на обвинението на три пъти не потвърждавали версията на обвинението, че подс. Д. е нанесъл побой над Е. К.. Това станало на разпита им като свидетели в досъдебното производство, при извършването на очните ставки по време на досъдебна фаза, както и при разпита им в съдебната зала при съдебното следствие.

Системно потвърждавали една явна и обективна фактическа обстановка, изразяваща се в това, че свидетелят Б. К. и свидетелят Е. К. са отишли на гости в дома на подсъдимия Н. Д. и са се черпели до полунощ. Свидетелят К. бил в дома на подсъдимия Д. защото имали предварителна уговорка, защото бил поканен, защото те двамата били съученици и приятели и никога не са имали 2 каквито и да било препирни и спречквания. Те се черпили и общували в продължение на близо 6 - 7 часа. Защитата не виждала никаква логика подс. Д. да не пребие свидетеля Е. К. в дома си, където К. му е гостувал. Не ставало ясно защо се налага, след като Д. изпратил К. от дома си, да отиде след един час и без явна причина да причини средната телесна повреда на Е. К. в дома на свидетеля С.. Нямало такава логика. На фаза съдебно следствие защита на подс. Д. поискала да бъдат разпитани свидетелите Й. Л. Й.., В. Р. Р. и Б. С. Б..

Това станало така поради факта, че обвинението изолирало подсъдимия Д.и и защитата му от реално участие в събирането и проверката на доказателства във фазата на досъдебното производство и това трябвало да става по време на съдебно следствие. Тази група свидетели изложили ясно и непротиворечиво друга фактическа обстановка, различна от тази, изложена само от свидетеля Е.

К., на която се крепяло цялото обвинение. В съдебната зала Й.., Р. и Б. изложили други факти и събития, както и лицата, участвали в нанасянето на побой над К. в периода от придвижването му от дома на подсъдимия Д. до дома на свидетеля Р. С.. Инцидентът станал в района на бившата бензиностанция „***". Непротиворечиво били дадени обяснения за участвалите лица в нанасянето на побой над К., били цитирани имената на лицето, което било най-активно при нанасянето на ударите в областта на главата на Е. К. - Р. Г.. Само навременната намеса на тримата свидетели предотвратила по-тежки наранявания и контузии на Е. К.. Последният бил описан от двете групи свидетели като изключително пиян под въздействието на изпитото количество алкохол в дома на Д.. Бил дори неадекватен, повръщал в тоалетната в дома на свидетеля С.. Вместо да обсъди представените нови доказателства, обвинението в лицето на прокурор Райчева изискало справка за движението на лекия автомобил на свидетеля Б. Б. за деня и нощта на инцидента съзнавайки, че тази справка ще удостовери факта, че Б., който е таксиметров шофьор същата вечер не бил в град Габрово, за да упражнява дейността си като такъв. От справките представени от АПИ София и от Национално ТОЛ управление се виждало движението на лекия автомобил на свидетеля Б.. Представителят на прокуратурата приел, че същата вечер Б. не е бил в град Габрово. Становището на прокуратурата било категорично, независимо от повторния разпит на свидетеля Б.. Това било ясно заявено в протокола от съдебното заседание от 07.06.2023 година - лист 114 от делото.

Прокурорът казал, че са налице обективни данни, че този автомобил /автомобилът на свидетеля Б./, към инкриминирания момент не е бил в Габрово. С това свое изявление прокурорът, без да зачете и обърне внимание на писмените доказателства, представени от АПИ-София, минирал показанията на свидетеля Б., както и на другите двама свидетели Л. и Р..

Прокурорът не знаел терминологията за дата на запис в универсално време – UTC. Това довело до изместване на центъра на доказване и прехвърляне на тежестта на доказване на обстоятелства, касаещи делото, върху защитата, което било недопустимо. Въпреки това се удостоверил факта, че ТОЛ камерите регистрирали МПС в универсално UTC време. Съобразно 3 предоставеното от защитата удостоверението от Института по метрология, към универсалното време на ТОЛ камерите следвало да се прибавят + 3 часа за лятно часово време. Самото представяне на удостоверението като писмено доказателство било прието с присмех от представителя на районната прокуратура. Това удостоверило факта, че свидетелят Б. е бил в гр. Габрово в инкриминирания момент. Никой от посочените прокурорски свидетели дори не правел и най-малък намек за породил се конфликт между Е. К. и Н. Д., както в дома на Д., така и впоследствие, в дома на Р. С.. Свидетелят С. въпреки, че не се намирал в добри отношения с подсъдимия Д., понеже имал лични отношения с приятелката на Д. без неговото знание, не заявил по никакъв начин, в дома му Д. да е нанасял удари в главата и тялото на Е. К. и да му е причинявал каквито и да било повреди. Приетата за установена от районния съд фактическа обстановка не съответствала на събраните в хода на досъдебното производство и на съдебното следствие доказателства. Не се установило какъв мотив може да има подсъдимия Д. да причини каквато и да било травма или телесна повреда на свидетеля Е. К.. Мотивът на едно престъпление бил рационалността му, която го правела разбираемо.

Рационалността на престъплението, като поддаваща се на дешифриране система от мотиви, била условие за функциониране на наказателната власт. За да се упражни наказателната власт, трябвало да има две системи от основания: съвкупността от мотиви, основа на деянието и от друга страна рационалността на индивида, който го е извършил. Причините за извършване на престъплението и мотивът на субекта, който го е извършил трябвало да съвпадат, за да правят деянието наказуемо. Мотивите, целта и подбудите принадлежали към субективната страна на деянието. Вината била субективното психическо отношение както към деянието и към резултата.

Мотивът обяснявал деянието. Определянето на мотивите в наказателното право най-често се правело на базата на потребностите за действие, което било определящ мотив за извършването на дадено престъпление. Мотивът показвал и крайната цел на предприетото престъпно действие. Такива потребности за действие при подс. Д. не се доказали. Присъдата била справедлива, когато наложеното наказание е правилно определено, при спазване на всички изисквания за неговата индивидуализация. Основната задача на въззивното производство била да се осигури точното и еднакво прилагане на законите от първоинстанционните съдилища. Въззивният съд бил установен, като контролно решаваща съдебна инстанция. Като контролна инстанция съдът проверявал правилността на присъдата на всички основания, не само от гледна точка правилното приложение на закона, но и от гледна точка верността на установените фактически констатации. Въззивният съд, като решаваща инстанция, не само можел да измени постановената присъда, но имал правомощия да постанови нова, като приеме други фактически полоЖ.я.

Въззивната инстанция освен, че проверявала верността на установените по делото факти, можела, ако същите са неправилно констатирани, да приеме нови, различни от установените, без да връща делото за ново разглеждане.

4

Претендира се да бъде отменена първоинстанционната присъда в частта, с която подс. Н. А. Д. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 129, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК и му е наложено наказание, както и в частта, с която е уважен предявения граждански иск, като бъде постановена нова присъда, с която подс. Н. Д. да бъде оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 129, ал. 2 от НК и причиняване на средна телесна повреда на свидетеля Е. К., както и да бъде отхвърлен предявения граждански иск. С жалбата не се правят доказателствени искания.