Решение № 1 от 05.01.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Варна, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско дело № 20253001000198 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от Д. С. И., ЕГН ********** и Е. С. И., ЕГН **********, и двамата представлявани от своята майка и законен представител С. А. Н. (С. А. Е.), ЕГН **********, срещу решение № 203/10.10.2024г. на Шуменския окръжен съд, поправено с решение № 144/05.06.25г. и с решение № 200/25.07.25г., постановено по т.д. № 289/23г. в частта, в която са отхвърлени предявените от тях искове за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на баща им С.Х.

И. – 38 г., настъпила на 08.05.23г. в резултат на ПТП от 30.04.23г. за горницата над уважените размери от 120 000 лева за Д. И. до сумата от 300 000 лева/увеличена в с.з. на 10.09.25г./ и за горницата над 100 000 лева за Е. И. до сумата от 300 000лв, ведно със законната лихва върху главниците, считано от ***** година до окончателното им изплащане.

Постъпила е и въззивна жалба на Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, гр. София, ЕИК 200299615, срещу същото решение в осъдителната му част.

От страна на процесуалния представител на ищците е постъпила и жалба срещу определение № 865/29.11.2024 година по гр. дело № 289/2023 година на ШОС, с която е оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното по делото решение в частта на разноските, на осн.чл.248 ГПК.

Във въззивната жалба, допълнена в срока за обжалване от подадена 1 молба, на Д. С. И. и Е. С. И. решението в обжалваната част се смята за неправилно. Споделят се изводите за осъществен състав на отговорност на застрахователя, материалната легитимация на ищците, както и липсата на принос за настъпването на вредите от страна на пострадалия. Оспорва се определения размер на справедливо застрахователно обезщетение като прекомерно занижен с оглед постоянната съдебна и застрахователна практика.

Неправилно е приложена разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Съдът не е изложил съображения, обосноваващи подобен занижен размер на обезщетението за неимуществени вреди, което съставлява отклонение от обичайно присъжданите такива обезщетения. Неправилни са изводите на първоинстанционния съд относно обема на претърпените от ищците болки и страдания. Недооценени са останали особено близките отношения и силната духовна и емоционална връзка между пострадалия и неговите деца, тяхната възраст и най-вече факта, че ищците никога няма да могат да се запознаят и да опознаят баща си. Отделно от това липсата на единия родител може да доведе до отклонения в психиката на ищците, тяхното възпитание и нрави. Липсата на бащина фигура би могла да се отрази и върху склонността на децата към противоправни прояви. В този смисъл нанесена е вреда, която неминуемо ще се търпи и занапред. Иска се отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на друго, по съществото на спора, с което исковите претенции да бъдат уважени изцяло, ведно със законната лихва от предявяването на извънсъдебната претенция пред застрахователя до окончателното изплащане на задължението.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение, както и да потвърди решението в обжалваните му части като правилно и законосъобразно.

В своята жалба застрахователят категорично твърди, че не са налице каквито и да било фактически и правни основания за присъждане на застрахователно обезщетение за морални болки и страдания в полза на ищците, а още по-малко в определените и присъдени от първоинстанционния съд размери, поради което моли решението в осъдителната му част да бъде отменено и вместо него – постановено друго, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени изцяло. В условията на евентуалност моли присъдените застрахователни обезщетения да бъдат намалени по размер, както и да бъде съобразена значителната степен на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия и трайно установеното съдебна практика в аналогични случаи. Излага подробни съображения за това. Приносът на пострадалото лице намира за доказан, като с поведението си увреденият велосипЕ.т е нарушил правилата за движение по чл. 80 ЗДвП поради което и е съпричинил вредите от ПТП на 70 %. Ударът между пострадалия и деликвента се е осъществил почти по средата на пътното платно, при криволичене от страна на велосипЕ.та и при управление от негова страна без предпазна каска.

Смъртта му е настъпила в следствие от получената от контакта с терена черепно-мозъчна травма. Според заключението на СМЕ при поставена 2 предпазна каска велосипЕ.тът би получил значително по – леки увреждания в областта на главата, които не биха обусловили летален изход. Не е доказана и твърдяната дълбока емоционална връзка между загиналия баща и преживелите го негови деца, а гласните доказателства в тази насока следва да се ценят съобразно чл. 172 ГПК. На последно място въззивникът намира определеното обезщетение за прекомерно и завишено, несъобразено с принципа по чл. 52 ЗЗД.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение, както и да потвърди решението в обжалваната му част като правилно и законосъобразно.

С частната жалба на Д. С. И. и Е. С. И., чрез адвокат Н. Д., предоставил защита на ищците по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА, се оспорва определение № 865/29.11.24г. на ШОС, постановено по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, с което е оставено без уважение искането на адвоката за присъждане на адвокатско възнаграждение от още 7 700 лева. Обжалваното определение се смята за незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Жалбоподателите се позовават на неправилно тълкуване и прилагане на практика на СЕС по решение по дело C-438/22 година. Според тях единствено националният съд е компетентен да се произнесе по тълкуване на националните разпоредби. Националният съд следва да прецени в крайна сметка дали с оглед на относимите обстоятелства по делото, е нарушен принципа за конкуренция, и съответно да приложи или не размерите предвидени в Наредба № 1/2004 година. Като смятат, че при определяне размера на адвокатско възнаграждение, първата инстанция не е извършила преценка дали визираният подзаконов нормативен акт нарушава конкуренцията и чл. 101 ДФЕС считат, че дължимото адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна защита, следва да се определи именно по реда на подзаконовия нормативен акт, който не е в противовес на правилата за конкуренция. По тези съображения искат отмяна на обжалваното определение и присъждане на дължимо адвокатско възнаграждение в размер на още 7700 лева.

В срока по чл. 275, ал. 1 ГПК насрещната страна не е представила писмен отговор.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

От събраните по делото доказателства безспорно се установява от фактическа страна, че процесното ПТП е осъществено на 30.04.2023 г., около 13:06 часа на общински път ІV км 2+100, община Търговище, между селата Разбойна и Стража, с участието на л.а. марка „Опел“, модел „Зафира“, с рег.

№ *****, собственост на Д.Д.Х., управляван от правоспособният водач С.Б.Х., ЕГН ********** и велосипед марка „Capriolo“, управляван от велосипЕ.та С.Х. И., ЕГН **********, при което водачът на автомобила, наближавайки велосипЕ.та, предприел неговото изпреварване, като навлязъл в лентата за насрещно движение, пресичайки единична непрекъсната осева линия в 3 резултат на което настъпил удар между предната дясна част на автомобила и задната част на велосипеда, завъртане на предната част спрямо задната и отхвърляне извън платното за движение. ВелосипЕ.тът паднал назад върху предния десен калник, като с глава ударил горната му част, приплъзнал се отдясно на автомобила и паднал на пътното платно. Автомобилът преустановил движението си в лявата пътна лента след задействане на спирачната уредба от водача.

Вследствие на така настъпилото ПТП велосипЕ.тът С. И. претърпял изключително тежки телесни повреди, транспортиран е по спешност до МБАЛ Търговище в кома и множество контузии по тялото. Установена е фрактура на лява фронтална и париетална кост с последваща трепанация, глобален мозъчен оток, тотално заличена кортикомедуларна диференциация.

Поставена била диагноза дифузна травма на главния мозък без открита вътречерепна травма. Въпреки предприетите незабавни мерки тежкото състояние на пострадалия довело след няколко дни на ***** г. до неговата смърт.

По случая е образувано ДП № 359/2023 г. по описа на РУП – Търговище, а в последствие и НОХД №99/2024 г. по описа на ОС – Търговище. Вината на водача на застрахования при ответното дружество лек автомобил е установена с влязла в сила Присъда №4/30.05.2024 г., с която обвиняемата С.Б.Х. била призната за виновна в това, че на 30.04.2023 г., при управлението на лек автомобил е нарушила правилата за движение по пътищата, конкретно : чл. 20, ал.

2 ЗДвП – като водач на ППС не е намалила скоростта и не е спряла, когато по пътното платно е криволичел водача на двуколесно превозно средство С.Х. И. и чл. 42, ал. 2, т. 1 ЗдвП – като водач на ППС по време на изпреварването не е осигурила достатъчно странично разстояние между управлявания от нея лек автомобил и изпреварваното от нея двуколесно превозно средство, с което по непредпазливост е причинила смъртта на С.Х. И.. С деянието си подсъдимата извършила престъпление по чл.343, ал.1, б. „в“ от НК, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, за което й било наложено съответното наказание.

Безспорно установена е и родствената връзка между ищците и починалия техен баща С.Х. И.. Към момента на произшествието ищецът Д. бил на 2 години, а ищецът Е. се родил на *****г., четири дни след смъртта на С.. В хода на процеса е установено, че пострадалият бил роден баща и на двете деца.

Безспорно е още, че гражданската отговорност на водача на лекия автомобил към момента на извършване на ПТП е застрахована при ответното застрахователно дружество.

Горната фактическа установеност налага извода за наличието на всички елементи от фактическия състав за ангажиране отговорността на застрахователя за възстановяване на претърпените от ищците неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП, под формата на претърпени и бъдещи сигурни болки и страдания от загубата на своя баща, виновно и противоправно поведение на застрахования водач и причинно следствена 4 връзка между деликта и понесените вреди.

Спорните между страните въпроси касаят наличието на активна материалноправна легитимация на ищците за търсеното обезщетение, размера на самото обезщетение и наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, респ. неговия размер.

Преди всичко застрахователят отрича правото на ищците да претендират обезвреда на търпените от тях болки и страдания от загубата на техния баща съгласно задължителните постановки на ТР № 1/21.06.2018г., постановено по тълк.дело № 1/2016г. на ОСГТНК на ВКС не само поради липсата на дълбока емоционална връзка между тях и починалия им баща, а поради липсата на каквито и да било близки отношения. Действително според решението по тълк.дело № 1/2016г. на ОСГТНК на ВКС най-близките на починалия по смисъла на Постановление № 4/61 г. и Постановление № 5/69 г. на Пленума на ВС – низходящи, възходящи, родители, отглеждани неосиновени деца и живеещи на съпружески начала с пострадалия се ползват с право на обезщетение, тъй като поради естеството на съществувалата житейска връзка е логично да се предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата му. Правото на най- близките да получат обезщетение обаче не е абсолютно и не може да бъде реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че действително е претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно чл.52 ЗЗД.