Решение № 5383 от 15.10.2020, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 9824/2020
- Вид
- Решение № 5383
- Подписан
- 15.10.2020
- В сила
- 15.10.2020
- Състав
- Радостина Владимирова Данаилова, Татяна Костадинова Костадинова, Пламен Ангелов Колев
Цитирани разпоредби
- чл. 435, ал. 2, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
Номер 5383
15.10.2020 г.
Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд
ЧЖ-VI-Ж
На 15.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:
Членове:
Пламен А. Колев
Татяна К. Костадинова
Радостина В. Данаилова като разгледа докладваното от Радостина В. Данаилова Въззивно гражданско дело № 20201100509824 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 436, вр. чл. 437, вр. 435, ал. 2, т. 7 ГПК .
Образувано е по частна жалба от 21.08.2020г. на „Ю.Б.“ АД – длъжник по изпълнително дело №20209240400472 по описа на ЧСИ Г.К., рег. №924 на КЧСИ, срещу разпореждане от 12.08.2020г. относно разноските за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело.
Оплакванията в жалбата са за недължимост на възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнителното дело по чл.10, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, тъй като няма друго извършено действие по изпълнителното дело, освен образуването му. Твърди също, че образуваното изпълнително дело не се откроява с фактическа и правна сложност предвид вида на длъжника – търговска банка. Моли да бъде намален поради прекомерност определения хонорар за адвокатско възнаграждение на взискателя от 450лв. до 200лв.
Длъжникът навежда доводи за неоснователност на частната жалба.
Твърди, че вече е подал четири отговора на молби и частни жалби на длъжника по делото. Иска присъждане на разноски по изпълнителното дело.
В мотивите на съдебния изпълнител се поддържа, че жалбата е неоснователна. Навежда доводи, че приетият по делото адвокатски хонорар е 1 законосъобразен. Твърди, че дългът е заплатен след изтичане на срока за доброволно изпълнение, взискателят е посочвал конкретни изпълнителни способи, искал е извършване на пълно имуществено проучване на длъжника, депозирал е становища по делото във връзка с постъпилите от длъжника възражения и жалби по делото.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира следното:
Съгласно чл. 436, ал. 1 във вр. чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението в двуседмичен срок от съобщението.
В конкретния случай, съдебният изпълнител е присъдил с Разпореждане от 29.07.2020г. юрисконсултско възнаграждение в размер на 425лв., за което на 31.07.2002г. е било съобщено на длъжника с поканата за доброволно изпълнение. На 05.08.2020г. длъжникът е подал молба да бъде намалено поради прекомерност присъденото адвокатско възнаграждение. С обжалваното разпореждане от 12.08.2020г. е оставена без уважение молбата на длъжника. Настоящата жалба е подадена на 21.08.2020г. чрез частния съдебен изпълнител. Следователно, жалбата е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
От приложените писмени доказателства се установява, че изпълнителното дело е образувано по молба от 29.07.2020г. на В.В.И., подадена от адв.Е.Г. въз основа на изпълнителен лист,издаден по т. д. № 3899/2019г. на СГС, I-12 състав, с който Ю.Б.“ АД е осъденa да заплати на В.И. посочените в изпълнителния лист суми – 8280 лв. разноски по делото.
Молбата за образуване на изпълнителното дело е подадена от адвокат Е.Г., като с нея е поискано налагане на запор върху банковите сметки на длъжника, както и присъждане на разноски за адвокатски хонорар, от които 125лв. за образуване и 300лв. за водене на изпълнителното дело, общо – 425лв.
С разпореждане от 29.07.2020 г. съдебният изпълнител и определил разноски на взискателя в размер на 425 лв. за адвокатско възнаграждение, като на същата дата е изпратена и покана за доброволно изпълнение до длъжника, в която е посочен същия размер на разноските за взискателя и 2 тяхното основание.
Поканата е получена от длъжника Ю.Б. АД на 31.07.2020 г. , като с молба от 05.08.2020 г. длъжникът е направил предложение за погасяване на задълженията чрез прихващане, тъй като взискателят по делото В.И. дължи на Ю.Б. АД суми значително надвишаващи вземането за разноски от 8280 лв., като банката разполага с изпълнителен лист.
На същата дата 05.08.2020 г. длъжникът е направил и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и е поискал да се намали до 100 лв.
На 11.08.2020 г. взискателят е взел отношение по искането за прихващане, като чрез своя адвокат и без да оспорва съществуването на вземанията на Ю.Б. АД е заявил, че не е съгласен с прихващане и иска вземанията да бъдат събрани принудително, като с обжалваното разпореждане от 12.08.2020 г. съдебният изпълнител е отхвърли искането за редуциране на адвокатския хонорар.
На 17.08.2020 г. длъжникът е уведомен от съдебният изпълнител, че извършване на прихващане в изпълнителното производство не е от компетентността на съдебния изпълнител, а взискателят не е съгласен с този способ за погасяване на задълженията по изпълнителното дело, както и за отказа да се намали адвокатското възнаграждение.
На 18.08.2020 г. и преди да са били приложени каквито и да било принудителни способи, длъжникът Ю.Б. АД е заплатил по сметка на Ю.Б. АД сумата от 9387,66 лв.
При тези факти съдът намира, че длъжникът не следва да отговоря за други разноски на взискателя по изпълнителното дело, извън тези за образуването му, тъй като по делото до постъпване на платените доброволно от длъжника суми не са приложени никакви изпълнителни способи, а плащането е извършено от длъжника на третия ден след изтичане на срока за доброволно изпълнение по причина, че длъжникът разполага с насрещно вземане, което не се оспорва и чрез което е допустимо да се извърши прихващане, който способ за доброволно погасяване на вземането длъжникът предложил, но в изпълнителното производство прихващане може да се зачете от съдебния изпълнител само по съгласие между страните, а взискателят не е изразил такова. Аргументи за това, че длъжникът отговоря само за разноски, които са в причинна връзка с негово поведение следва от общи 3 характеристики на отговорността за разноски, които се извеждат от разпоредбите на чл.78, ал.2 ГПК и 79, ал.1, т.3 ГПК.
Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията към 29.07.2020г. – датата на молбата за образуване на изпълнителното дело и на разпореждането за приемане на разноските) дължимото възнаграждение за процесуално представителство за образуване на изпълнителното дело е 100лв., за каквито разноски единствено отговаря длъжника. С жалбата обаче си иска намаляване на възнаграждението до 200 лв., като с оглед диспозитивното начало възнаграждението не може да бъде намалявано до по-нисък размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
О Т М Е Н Я разпореждане от 12.08.2020г. по изпълнително дело №20209240400472 по описа на ЧСИ Г.К., рег. №924 на КЧСИ, относно определените разноски за адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя за сумата над 200 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя В.В.И. по изпълнително дело №20209240400472 по описа на ЧСИ Г.К., рег.
№924 на КЧСИ в размер на 200 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4