Решение № 166 от 19.10.2026, Районен съд - Мездра
- Съд
- Районен съд - Мездра
- Дело
- Гражданско дело 1430/2025
- Вид
- Решение № 166
- Подписан
- 19.10.2026
- Състав
- Пенка Петкова Петрова
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 145, ал. 2 · Закон за защита на потребителите
- чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл.146, ал.2 · Закон за защита на потребителите
- чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл.3, ал.1 · Закон за кредитните институции
- чл.10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.10а, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1 т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл.16 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 3 т.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл.24 · Закон за потребителския кредит
- чл. 29 ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 166 гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 19.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, III-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Пенка П. Петрова при участието на секретаря Поля М. Георгиева като разгледа докладваното от Пенка П. Петрова Гражданско дело № 20251450101430 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
И. М. Д. от с. Мездра, чрез адв. Ж. Димова, е депозирала искова молба против **** със седалище и адрес на управление гр.Хасково, с искане да се приеме за установено, че Договор за паричен заем № 973131 от 13.08.2025 год. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
В условията на евентуалност е поискано съдът да приеме, че клаузата предвидена в чл. 8 от Договор за паричен заем № 973131 от 13.08.2025 год. предвиждаща заплащането на неустойка е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, както и поради нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗПК..
Претендират се и разноски.
Ответникът оспорва исковете изцяло.
Предявените искове са с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 22 ЗПК във вр. с чл.10а, ал.1 и чл.11, ал.1 т.10 ЗПК.
По делото са събрани писмени доказателства и е назначена и изслушана съдебно счетоводна експертиза.
В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по Договор за паричен заем № 973131 от 13.08.2025 год. сключен с „Креди Йес" ООД, съгласно чл. 3 от който трябва да върне сумата по кредита, ведно с договорната лихва при сума на получаване 500 лева, при ГПР 48.170 %, месечен лихвен процент - 3.330 %. Съгласно чл. 8 от Договора следва да заплати и неустойка, разсрочена на месечни вноски, като по този начин общото задължение по договора за паричен заем се увеличава.
По посочения по-горе кредит ищцата е заплатила на ответното дружество сумата от 500 лева, като счита че не дължи други суми по договора за паричен заем № 973131 от 13.08.2025 год., тъй като същият е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
На първо място, сключеният Договор за паричен заем № 973131 от 13.08.2025 год. е недействителен на специалните основания по чл. 22 от ЗПК. Съгласно чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК договор за потребителски кредит е нищожен, ако не са 1 посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Липсва каквото и да е уточнение, какви точно разходи се включват в посочения процент.
Посоченият годишен лихвен процент не е ясно какво точно съдържа и как се изчислява по отношение на общия ГПР. По този начин ищцата е поставена в невъзможност да разбере какъв реално процентът на оскъпяване на ползвания от нея финансов продукт.
Наред с това с предвиждането за заплащане на неустойка се заобикаля и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Безсъмнено събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на разходите.
Заплащането на допълнителен пакет услуги следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като той е пряко свързан с договора за потребителски кредит, известен е на кредитора и се заплаща от потребителя.
Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите.
Твърди се, че в случая не е приложима нормата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД и нищожността на посочената по - горе клауза на процесния договор обуславя недействителността на целия договор. В случая следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма изрично посочва, че когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР. Въз основа на това договор за паричен заем № 973131 от 13.08.2025 год. следва да се прогласи за недействителен.
Счита, че така уговорената клауза за неустойка по чл. 8 от Договор за паричен заем № 973131 от 13.08.2025 год., спрямо която ищцата трябва да заплати неустойка е нищожна на основания чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, както и поради нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗПК, като съображенията ми за това са следните:
Уговорената клауза за неустойка в чл. 8 от Договор за паричен заем № 973131 от 13.08.2025 год. е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП.
Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, тъй като същата предвижда заплащането на неустойка, която е необосновано висока.
Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение е пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Според т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 год. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 год., ОСТК, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна и санкционна функция. По посочения начин се заобикаля чл. 33, ал. 1 от ЗПК.
С процесната клауза на чл. 8 от Договор за паричен заем № 973131 от 13.08.2025 год. в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение.
На следващо място, съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. С предвиждането на такива разходи посочени в чл. 8 от Договор за паричен заем № 973131 от 13.08.2025 год. се заобикаля и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
С депозирания отговор се изразява становище за неоснователност и недоказаност на 2 исковата молба.
Потвърждава, че на 13.08.2025г. между страните - И. М. Д., в качеството й на Заемател и „Креди Йес" ООД, в качеството му на Заемодател, е сключен Договор за паричен заем № 973131 с изрично и ясно посочени параметри по договор в чл.З от същия.
Заемателят дължи на Заемодателя неустойка, с начин на разсрочено плащане, подробно описан в Погасителен план към договора за паричен заем. Заемателят се е запознал с погасителния план към договора за заем, с посочени месечни вноски и падеж в зависимост от представените обезпечения, уговорени в чл. 6 и чл. 8 от договора, видно от положения под същия подпис с изписване на имената на заемателя. Неразделна част от договора за паричен заем са и приложените Общи условия по договора, с които заемателя също се е запознал и съгласил, за което свидетелства положеният подпис на всяка от страниците, а за изричното му съгласие с тях - чл. 12 от договора за заем.
От гореизложената фактическа обстановка по сключване на Договора за паричен заем се налага обоснования извод, че същия е валидно сключен. Заемателят лично е участвал и е влияел на формирането на заема със заемодателя „Креди Йес" ООД. От изложеното, става ясно, че процесният договор е изцяло валиден и сключен в свободата на договарянето между страните, предоставена от ЗЗД, отговарящ на всички законови изисквания и сключен с прякото влияние на потребителя.
След така сключените каузални правоотношения И. М. Д., като заемател е предприела действия по изплащане на дължимото и към момента на подаване на исковата молба, ищецът е заплатил сума в общ размер на 162,74 лв./ 83,21 евро разнесена и осчетоводена по пера, както следва: лихва -9,97 евро; главница – 25,56 €, неустойка -25,56€ и наказателна лихва – 0,38€.
Относно размер на ГПР - Съгласно чл. 3, т. 5 от договора ГПР по заема е в размер на 58,274 %. Същият размер е посочен и предоставения на ищецът СЕФ - част III. Според законовата разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в лева и във валута, определена с Постановление на Министерския съвет на Република България.
Според ответника съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 3 т.1 от ЗПК при изчисляване на ГПР не следва да се включва размерът на неустойката, която по своята същност представлява разход, който потребителят следва да заплати, поради неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение по договора за заем. Още повече, че в разпоредбата на чл.3.3 от договора ясно и разбираемо е посочено как точно се изчислява ГПР, предвид което твърденията на ищецът в тази връзка са неоснователни, а ГПР по процесния договор за заем е изцяло в императивно определената законодателна рамка.
Излага се становище за неоснователност на твърденията на ищеца отнасящи се до разпоредбата на чл.8 от договора за паричен заем, поради следните аргументи:
На първо място, условията на клаузата на чл. 8 от договора за заем са индивидуално уговорени и това е станало с прякото влияние на потребителя И. М. Д., особено имайки в предвид и факта, че е можел да предостави гарант, който отговаря на условията посочени в ОУ и след сключването на договора и по този начин да не дължи заплащане на неустойка. С договорения точно определен размер на неустойката в чл. 8, потребителя И. М. Д. е преценил икономическите последици за себе си, ако се наложи да заплати тази неустойка, както и в последствие е предприел действия по заплащането й. Също така, условията уговорени в чл. 8 от процесния договор са абсолютно ясни и разбираеми съгласно изискването на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП.
На второ място, с конкретната клауза между страните се уговаря неустойка за неизпълнение на задължението за обезпечаване на заема. Конкретния размер на неустойката за неизпълнение е индивидуално определен в договора и не може да се приема за бланкетна клауза, поради следните мотиви:
От една страна, клаузата на чл. 8 е договорена между страните по договора за заем.
3
Това споразумение е постигнато в израз на доброволно формираната воля на страните и в съответствие с принципите на свободата на договаряне. Размерът на неустойката е изначало определен до точно фиксирана и определена от страните сума, без от длъжникът да се търси нещо в повече. Към момента на сключване на договора заемателят е съгласен с тази неустойка, изразил е своята воля посредством подписването на договора и е заплатил част от нейния размер.
Така описаната неустойка се дължи в нейния пълен размер още от момента на настъпване на основанието за нейното начисляване. Същата обаче има особен начин на заплащане, който е уговорен между страните предварително, още в момента на постигане на съгласие за наличието на неустойката и нейния размер. Периодичният начин на плащането й обаче не е основание да се счита, че същата е лихва или пък, че има характер на обезщетение за забавено изпълнение.
От друга страна, законната лихва за забава е уредена в чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, същата има обезщетителна функция за вредите на кредитора от забавата при неизпълнение на парично задължение.
Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция.
Прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна, поради накърняване на добрите нрави"
Предвид изложено счита, че клаузата на чл.8 от процесния договор е изцяло законосъборазна, действителна и не противоречаща на закона и на добрите нрави, като СЛЕДВА ДА СЕ ОТБЕЛЕЖИ, че в договора за заем и в ОУ има изрична клаузи относно правото на потребителя да се откаже от договора за заем в 14-дневен срок. Това е възможност, предоставена му по силата на чл. 29 ал. 1 от ЗПК, като именно с цел защита на потребителя, Законодателят е предвидил тази възможност, от която ищецът не се е възползвал своевременно. Вместо това е продължил да ползва предоставената му по силата на сключения договор сума.
Разпечатката съдържа 44 от 87 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3854c147-a967-447a-ac6e-31b02c8bbd9b