Определение № 1874 от 26.06.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 2029/2023
- Вид
- Определение № 1874
- Подписан
- 26.06.2023
- В сила
- 19.12.2023
- Състав
- Руси Алексиев, Божидар Иванов Стаевски, Анелия Щерева
Цитирани разпоредби
- чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 319 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 320 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 323 - чл. 326 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 323, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 323, ал. 1, т. 1 - 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 323, ал. 1, т. 1 - 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 323, ал. 1, т. 1 - 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 323, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 323 - чл. 326 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 324, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 324, ал. 1 и ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 323 - чл. 326 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 326 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 346, т. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1874 гр. София, 26.06.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Руси Алексиев
Членове:
Анелия Щерева
Божидар Ив. Стаевски като разгледа докладваното от Руси Алексиев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100602029 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.
Атакуваната присъда е от категорията актове, подлежащи на въззивна проверка по реда на тази глава.
С присъда от 21.12.2022 г. по НОХД № 2961/2020 г., Софийски районен съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 96-ти състав, е признал подс. О. Т. Т. за невинен в извършване на престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал.
Срещу посочения съдебен акт е подаден въззивен протест от прокурор при Софийска районна прокуратура (СРП) – вх. № 21021061/23.12.2022 г. по описа на СРС. В протеста се твърди, че събраните в хода на съдебното следствие доказателства разкриват обективната истина и дават възможност по категоричен начин да бъде установено както реализирането на престъпния състав от подсъдимия, така и авторството му по отношение на инкриминираното деяние. Сочи се, че по делото е установено по безспорен начин, че подсъдимият е осъществил вмененото му престъпно посегателство както от обективна, така и от субективна страна, поради което се прави извод, че не са налице предпоставките за постановяване на оправдателна присъда спрямо него. Желае се отмяна на протестираната присъда и постановяване на нова, осъдителна такава, с което подс. Т. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
С писмо, изх.
№ ПД 240/2020/09.03.2023 г. по описа на СРП, вх.
1
№
21003221/09.03.2023 г. по описа на СРС, прокурорът при СРП, депозирал протеста, уведомява съда, че депозираният на 23.12.2022 г. протест до СГС – НО, по отношение на оправдателната присъда на подс. О. Т., е оттеглен.
С разпореждане на съдията – докладчик при СРС – НО, 96-ти състав от 10.03.2023 г., е указано НОХД № 2961/2020 г. по описа на същия съд, ведно с постъпилия въззивен протест, да се изпрати на СГС, по компетентност, с оглед указанията, съдържащи се в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 21.05.2018 г. на ОСНК на ВКС.
Въз основа на така изпратените материали е образувано ВНОХД № 2029/2023 г. по описа на СГС – НО, Х-ти въззивен състав.
Съдебният състав, след като се запозна с въззивния протест и постъпилото по делото писмо от прокурор при СРП за оттеглянето му, прецени, че са налице визираните в чл. 326, вр. чл. 324, ал. 1 от НПК предпоставки за прекратяване на образуваното въззивно производство, за проверка на законосъобразността и правилността на постановената от СРС присъда.
Съгласно визираното Тълкувателно решение № 2 от 21.05.2018 г. на ОСНК на ВКС, правото на обжалване или протестиране представлява гарантирана от закона процесуална възможност на страните в наказателното производство да инициират и предизвикат проверка от по-горестоящия съд на правилността на атакувания съдебен акт, с цел той да бъде изменен или отменен, поради нарушени права и законни интереси. За да бъде образувано производство пред по-горна инстанция, горестоящият съд трябва да бъде сезиран с валидни жалба или/и протест. Жалбата и протестът са процесуалните средства, чрез които се осъществява правото на обжалване/протестиране, като една от проявните форми на правото на защита. Предпоставките за образуване на производство пред горната инстанция са съществуването на право на жалба/протест срещу присъдата на страна в съдебното производство и реалното упражняване от нея на това право. В теорията се приема, че валидно подадените жалба или/и протест имат суспензивно действие – защото препятстват влизането в сила на присъдата и спират изпълнението, както и деволутивно действие – защото пренасят делото пред по-горната инстанция, която има задължение да го реши.
Оттеглянето на жалбата или на протеста е способ за прекратяване на контролното производство, образувано по тези жалба или/и протест. То не е самостоятелно право, а част от правото на жалба и протест. При оттеглянето волята на подателя следва да е ясно и недвусмислено заявена. Във въззивното производство – в чл. 324, ал. 1 от НПК – е въведен краен срок за оттегляне, без да е фиксиран начален такъв и това идва да покаже, че законът не прави разлика във връзка с последиците, в зависимост от момента на оттегляне. В чл.
324, ал. 1 и ал. 2 от НПК законодателят е предвидил и допълнителни изисквания по отношение на някои субекти при оттегляне на жалбата и протеста. Тези изисквания обосновават необходимост от извършване на проверка на редовността на направеното оттегляне. Оттеглените жалба и протест могат да бъдат подадени отново, ако не е изтекъл срокът за атакуване на съдебния акт, така че оттеглянето не се свързва задължително с 2 прекратяване на контролното производство.
Оттеглянето на жалбата или протеста е процесуално действие, предпоставките за надлежното упражняване на което подлежат на самостоятелна преценка – срок, форма, легитимирано лице. Поради това, доколкото тази преценка не е предоставена на първоинстанционния съд, то само въззивният е оправомощен да я извърши.
Разпоредбата на чл. 326 от НПК е изрична и не позволява различно тълкуване, а именно, че във всички случаи, когато жалбата или протестът биват оттеглени, компетентна да се произнесе е само въззивната инстанция. Систематичното тълкуване на поредността на нормите на чл. 323 – чл. 326 от НПК дава основание да се приеме, че на първоинстанционния съд е предоставен контрол върху жалбите или протестите и правомощие да ги връща в случаите по чл. 323, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК, без обаче да му е предоставено правомощие за произнасяне по оттеглянето им. По логиката на процесуалния закон, след правилата относно оттегляне на жалбата или/и протеста, в чл. 325 от НПК се предвижда делото да се изпрати на въззивната инстанция заедно с постъпилите жалби, протести и възражения, включително и с тези, оттеглянето на които е поискано. Когато подадените жалби или/и протести са преценени като годни за разглеждане, първоинстанционният съд няма друго правомощие, освен да ги администрира, независимо от заявеното оттегляне. Жалби и/или протести, за които са налице основанията по чл. 323, ал. 1 от НПК, следва да бъдат върнати от съдия от първоинстанционния съд по реда на чл.
323, ал. 2 от НПК. Възможното оттегляне на такива жалба или/и протест е без правно значение, защото с оттеглянето е манифестирано желание за десезиране на контролиращата инстанция, а преценените като негодни за разглеждане жалби или протести изобщо не могат да доведат до валидно сезиране на по-горния съд. Такива жалби или протести следва да бъдат върнати, в процедурата по чл. 323 от НПК.
Независимо от това в кой момент са оттеглени жалбата или протестът, според процесуалния регламент делото следва да бъде изпратено на въззивната инстанция и съобразно чл. 326 от НПК именно тя се произнася в закрито заседание, като прекратява образуваното въззивно производство. Ако оттеглянето е заявено в открито заседание пред въззивния съд, определението ще бъде произнесено в това заседание.
Актът, с който се произнася въззивният съд, съобразно разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от НПК, е определение. С този акт не се решават въпроси за основателността на въззивната жалба или протест, а за това дали оттеглянето е редовно. Изявлението за оттегляне на жалбата или протеста при надлежно упражняване на това право, обуславя прекратяване на въззивното производство по тях, а в случаите, когато няма други жалби или протест – и на цялото въззивно производство.
В конкретния по делото случай, въззивната инстанция е сезирана с въззивен протест от прокурор при СРП, срещу оправдателна присъда на СРС – НО, 96-ти състав. С протеста се цели да се инициира и предизвика проверка от по-горестоящия съд на правилността на атакувания съдебен акт, с цел той да бъде отменен, поради неправилно приложение на 3 материалния закон. Въззивният протест е подаден в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустим.
След депозиране на протеста, но преди администриране на делото към въззивния съд, прокурорът при СРП, подал протеста, е направил изявление, адресирано до първия съд, че подаденият протест следва да се счита за оттеглен. Оттеглянето на протеста е ясно и недвусмислено заявено – в писмо, изх. № ПД 240/2020/09.03.2023 г. по описа на СРП, вх.
№ 21003221/09.03.2023 г. по описа на СРС, и волята на депозиралия го орган не буди никакво съмнение. Изявлението на прокурора при СРП е направено в срока, визиран в чл.
324, ал. 1, изр. 2 от НПК – до образуване на производството пред въззивната инстанция.
Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че оттеглянето на протеста, като процесуално действие, е извършено надлежно, от процесуално легитимирано, съгласно чл.
324, ал. 1, изр. 2 от НПК, лице и в указания в закона срок, поради което следва да се приеме за редовно. Както вече се посочи, изявлението за оттегляне на протеста при надлежно упражняване на това право, обуславя прекратяване на въззивното производство по същия, а предвид обстоятелството, че срещу постановения първоинстанционен съдебен акт не е депозирана въззивна жалба от надлежно оправомощен субект – и на цялото въззивно производство. Въззивният съд е десезиран от инстанционната проверка на постановената присъда и е налице основание за прекратяване на образуваното въззивно производство, на основание чл. 326, вр. чл. 324, ал. 1 от НПК.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 326, вр. чл. 324, ал. 1 от НПК, СЪДЪТ ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по ВНОХД № 2029/2023 г. по описа на СГС – НО, 10-ти въззивен състав.
Определението подлежи на обжалване и/или протестиране пред Върховния касационен съд, в петнадесет дневен срок от получаване на съобщението за него, на основание чл. 346, т. 4 от НПК.
След влизане на настоящото определение в сила, делото да се върне на СРС – НО, за архивирането му.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4