Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 104 от 16.10.2022, Административен съд - Ловеч

Съд
Административен съд - Ловеч
Дело
Касационно административно наказателно дело 111/2022
Вид
Решение № 104
Подписан
16.10.2022
Състав
ДИМИТРИНА ВАСИЛЕВА ПАВЛОВА, ЙОНИТА ЦАНКОВА ЦАНКОВА, ЛЮБОМИРА ЛЮБЕНОВА КРЪСТЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 220 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.221 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 ал. 1 т. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 алинея 1 изр. второ · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63в · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.472 · Закон за ветеринарномедицинската дейност
  • чл. 58, ал. 2 · Закон за ветеринарномедицинската дейност
  • чл.49 ал.2 · Закон за храните
  • чл.290 · Наказателен кодекс
  • чл.348 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 24 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ № гр.

Ловеч, 16.10.2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЛОВЕШКИ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен състав в публично заседание на четвърти октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

Членове: ЙОНИТА

ЦАНКОВА

ЛЮБОМИРА

КРЪСТЕВА при секретар Татяна Тотева и с участието на прокурор Кирил Петров сложи за разглеждане докладваното от съдия ПАВЛОВА к.н.а.д. № 111 по описа за 2022 година на същия съд, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от

Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63 алинея 1 изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от директора на Областна дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/ гр.Ловеч, против решение № 150 от 26.07.2022 година, постановено по наказателно административен характер дело № 755 по описа за 2020 година на Ловешкият районен съд. С решението трети наказателен състав на РС е отменил като необосновано и незаконосъобразно Наказателно постановление № 1145 от 22.04.2020 година, издадено от директора на ОДБХ гр.Ловеч, с което на „****“ ЕООД с ЕИК ****, представлявано от П.Т.Ц., на основание чл.48 ал.2 във вр. с ал.1 и чл.49 ал.2 от Закона за храните и чл.437 ал.2 във вр. с ал.1, чл.471а, ал.2 във вр. с ал.1 и чл.472 от Закона за ветеринарномедицинската дейност са наложени административни наказания глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение на чл.20 ал.1 т.3 от Закона за храните и глоба в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл.58 ал.2 от ЗВД.

В касационната жалба се излагат доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Касационният жалбоподател оспорва преценката на РС, че в производството по издаване на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Счита, че с констатираната от съда липса на правно единство между текстовата и цифровата квалификация на нарушението не е нарушено правото на защита и допусната грешка не представлява съществено процесуално нарушение. Сочи, че при преценката си дали са извършени описаните в акта и НП нарушения РС неправилно е кредитирал изцяло показанията на свидетелите Николов и Тодорова, тъй като това са лица, заинтересовани от изхода на делото доколкото са в служебна зависимост от жалбоподателя и имат личен интерес, като работещи в обекта да сочат такива фактически обстоятелства, които да защитят търговеца и едновременно с това, да компрометират безспорно установени от контролните органи факти, и чиито показания рязко противоречат на установеното и засвидетелстваното от контролните органи.

Счита, че от една страна решението е постановено, без да бъдат събрани достатъчно доказателства освен свидетелските показания, които са напълно противоречиви, от друга РС не е изпълнил задължението си сам да събере допълнителни доказателства с оглед служебното начало.

Излага, че при съставяне на АУАН и издаване на

НП са спазени процесуалните правила. Същите от формална страна съдържат изискуемите реквизити, издадени са от компетентни органи, доказано с приложените Заповеди. Счита, че в АУАН и в НП изпълнителните деяния са индивидуализирани в достатъчна степен, за да се разбере в какво конкретно се изразява неизпълнението на задълженията на производителя, а вменените нарушения за доказани. При определяне на наказанието е съобразено обстоятелството, че неспазването на изискванията на Закона за храните може да има общественоопасни последици, нарушените обществени отношения са значими и не проявяват маловажност, като в случая не може да се приложи чл. 28 от ЗАНН, доколкото нарушението на режима за търговия и съхранение с храни е нарушение на изискванията за опазване здравето на хората и не може да се квалифицира като маловажен случай. В заключение моли за отмяна на съдебния акт и потвърждаване на издаденото наказателно постановление /НП/. Алтернативно моли делото да се върне за повторно разглеждане от друг състав. Претендира да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за участие в делото, съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, чрез упълномощения процесуален представител поддържа аргументите в жалбата си и моли да се отмени решението на РС, алтернативно да се върне за разглеждане от друг състав. В допълнение сочи, че решението на РС е немотивирано.

В съдебно заседание ответникът – „П.Ц.-***, чрез процесуалният си представител адв. Т. застъпва становище, че не са налице твърдените в касационната жалба пороци и основания за отмяна на решението, поради което моли да бъде оставена без уважение, а обжалвания съдебен акт – в сила. Както и да бъдат присъдени сторените разноски по делото. Излага съображения в писмена защита.

Представителят на Окръжна прокуратура – Ловеч, в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира да остане в сила постановения съдебен акт, като правилен. Излага, че в хода на административно-наказателното производство съдът е изяснил фактическата обстановка, но е констатирал допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в противоречие на цифровото изразяване в обстоятелствената част на приложимата правна норма.

Административен съд Ловеч, в настоящият касационен състав, обсъди събраните по делото доказателства, доводите на страните и като извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законовия срок, от надлежна страна и срещу решение на Районен съд - Ловеч, което подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Изведените от касационната жалба основания са за неправилно приложение на закона.

Разгледана по същество, жалбата против решението е неоснователна, тъй като не са налице посочените от касатора основания за отмяна.

В съответствие с разпоредбата на чл. 220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящият касационен състав на съда. Последният споделя и правните изводи на решаващият съд за незаконосъобразност на издаденото НП, поради допуснато осъществено процесуално нарушение в хода на административнонаказателното производство и недоказаност на описаните в НП по т.1 и т.2 нарушения.

Районният съд е събрал и анализирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, обратно на твърденията в КЖ.

Решаващият състав правилно е установил, че в проведеното административнонаказателното производство не са представени безспорни доказателства, че намерените в търговския обект на жалбоподателя храни са били предназначени за пускане на пазара. Правилно е възприето в решението на съда заявеното от актосъставителя, че е направил извода, че храните с изтекъл срок на годност са били предназначени за пазара, тъй като нито хладилното съоръжение, нито самите храни са били обозначени като негодни за консумация. Заключението, че „щом били в хладилното съоръжение на обекта, значи били предназначени за пускане на пазара и за консумация“ освен, че е лишено от доказателства, не кореспондира със събраните противоречи на събраните гласни такива. В тази връзка се споделя довода на ответника, че такава презумпция не е позната на материалния закон.

Според свидетелите на жалбоподателя, ответник в настоящото производство, установяващи създадената организация на работа, всички работещи в обекта са знаели, че на най-горния рафт на хладилника в склада се оставяли храните с изтекъл срок на годност и от там собственичката ги вземала и ги изнасяла от обекта, а новополучените храни се зареждали директно в хладилните витрини в търговската част на обекта, без да престояват в склада. При тази фактическа установеност, съдът обосновано е приел, че наказателното постановление по т. 1 е необосновано и недоказано, поради което е отменил същото.

По отношение констатациите на съда по т. 2 от обжалваното наказателно постановление, е безспорно установено в хода на съдебното следствие , че в друго хладилно съоръжение /фризер/ са били намерени пет броя пилета, свински субпродукти и заготовки с общо тегло 26 килограма, за които също е било прието, че са предназначени за пускане на пазара, които са били без идентификационна маркировка за обозначаване на техния произход. При разпита в съдебно заседание актосъставителя заявява, че тези храни са били в бели пластмасови кофи и замръзнали, поради което не може да посочи със сигурност какво е имало в тях, а само че било някакво месо. Установено е също, че търговският обект разполагал с топла точка, където се приготвяла храна, но в деня на проверката не работела. Показанията на свидетелите на жалбоподателя са категорични, че продуктите за кухнята пристигали в големи опаковки и със съответните етикети. Работничките в кухнята ги разопаковали, за да ги подготвят за приготвяне, а етикетите съхранявали до продажбата на цялото количество. Според дадените пред РС показания актосъставителя установява, че освен преките наблюдения по време на проверката, не са изискани и събирали други доказателства и не са искали обяснения какво е намереното в пластмасовите кофи и защо е там. В тази част обжалваното наказателно постановление е издадено при неизяснена фактическа обстановка, което задължение е на контролните органи преди налагане на административно наказание. С оглед на така събраните доказателства, съдът обосновано е приел, че наказателното постановление и по т.

2 е необосновано и недоказано, поради което е отменил същото и в тази му част.

При извършената служебна проверка относно формалните изисквания на ЗАНН, съдът е правилно е констатирал допуснато нарушение на чл. 57 ал. 1 т. 6 от ЗАНН. В обстоятелствената част на НП е прието, че дружеството е нарушило чл. 58 ал. 1 от Закона за ветеринарно медицинската дейност, а в диспозитива на наказателното постановление е посочено, че на дружеството се налага имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на „чл. 58, ал. 2 от ЗВД“, каквото нарушение не е описано, освен, че такава абревиатура не съответства на Закона за ветеринарномедицинската дейност - ЗВМД. Съгласно чл. 57 ал. 1 т. 6 от ЗАНН в наказателното постановление следва да бъдат посочени законовите разпоредби, които са нарушени, като е необходимо да е налице правно единство между текстовата и цифровата квалификация на нарушението.

При допуснатото противоречие между правното и фактическото обвинение, е налице основание за отмяна на наказателното постановление, тъй като съществено ограничава възможността на нарушителя да разбере за какво нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Следва да се отбележи, че посочването на законните разпоредби, които са нарушени по силата на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН, трябва да е конкретно и ясно, защото нарушената законова разпоредба не може да бъде извличана по пътя на формалната или правната логика. Несъответствието между текстовата и цифровата квалификация на нарушението независимо от причината, вкл. за допусната техническа грешка рефлектира върху законосъобразността на издаденото НП, тъй като ангажирането на административнонаказателната отговорност не може да почива на предположения и догадки, а на безспорно установени факти и доказателства, каквито в случая не са събрани. В този смисъл доводите в касационната жалба, че е допусната грешка при изписването са неоснователни.

Настоящият касационен състав намира за неоснователно възражението в касационната жалба, че решаващият съд неправилно е кредитирал показанията на св. М. Т.и Н.Н., доколкото техните показания са точни, последователни, кореспондират със събраните по делото доказателства и следва да бъдат кредитирани, както и се възприемат за достоверни от касационния състав. РС е възприел правилна фактическа обстановка, кредитирайки показанията на свидетелите, дадени след предупреждение за отговорността по чл.290 от НК.