Разпореждане № 4517 от 17.09.2026, Районен съд - Разград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 4517 гр. Разград, 17.09.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД, ЕЗД К. КОСЕВ, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН П. КОСЕВ като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Частно гражданско дело № 20263330102051 по описа за 2026 година

Производството е с правно основание чл.410 от ГПК.

Депозирано е заявление от „********” ЕАД с ЕИК 2036709** за издаване на заповед за изпълнение срещу М. К. С., **********, настоящ адрес: **********, за заплащане на следните суми по договор за заем № 5558*** /20.09.2025 г., сключен с „****************" АД: 141.23 евро главница, дължима за периода 29.10.2025 г.-15.12.2025 г., ведно със законната лихва от 08.09.2026 г. до окончателното изплащане на сумата, 7.71 евро договорна лихва за периода 29.10.2025 г.-15.12.2025 г., 9.80 евро мораторна лихва за периода 30.10.2025 г. -08.09.2026 г., както и разноски по делото.

Във връзка извършена от съда дължима на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК служебна проверка на депозираното заявление за противоречие със закона или с добрите нрави и дадени указания на заявителя, в тридневен срок е представено уточнение, че преди цесията от страна на длъжника са заплатени 23,78 лева (12,16 евро), които са отразени при формиране на претенциите в заявлението. Извършеното плащане от 12,16 евро е отнесено към главницата..

След едностранен анализ на доказателствата, съдът намира, че са налице условията на чл.411, ал.2, т.3 ГПК, поради което следва да бъде отказано издаването на заповед за изпълнение за част от заявеното вземане, а на заявителя следва да се укаже възможността да предяви осъдителен иск в едномесечен срок.

Настоящият състав намира, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправна клауза в сключения договор. Според чл.143 от Закона за защита на потребителя, неравноправна клауза в договора е всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Към договорите за потребителския кредит са относими и разпоредбите на ЗЗП, касаещи неравноправните клаузи. От доказателствата по делото може да бъде направено допускане, че в случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на чл.9 ЗПК. Прегледът на представения договор обосновава 1 вероятен извод за наличие на неравноправни клаузи. В конкретния случай в сключения между заявителя и длъжника - потребител договор съдът констатира клаузи, които сочат на несъответствие между правата и задълженият на кредитора и тези на длъжника. Става въпрос за вмененото на длъжника задължението в тридневен срок от подписване на договора да представи на заемодателя обезпечение на задълженията си по него, състоящо се в осигуряване на поръчителство или гаранция, с оглед което е сключен Договор за предоставяне на гаранция с „***********“ ЕООД - срещу задължението на гаранта да издаде гаранция за заплащане на сумата по договора за паричен заем кредитополучателят му дължи 52.27 EUR / 102.24 лв.

В договора за заем е уговорен ГПР в размер на 56.23 %. Разпоредбата на чл.19 ал.1 ЗПК определя съдържанието на годишния процент на разходите по кредита като общи разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. С разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК е регламентирано, че ГПР не може да бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България.

В случая, с уговарянето на гаранция/поръчителство при отпуснат кредит в размер на 153.39 EUR / 300.00 лв, кредиторът е предвидил като общо задължение за периода на договора сумата 214.74 евро/420.00 лв., като същият твърди, че договорът е сключен при ГПР от 56.23 %, Плащането на възнаграждението за гаранция обаче не е отразено като разход при формирането на оповестения ГПР, въпреки че е включен в общия дълг и месечните вноски. Този начин на оповестяване на разходите не е съответен на изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Разходът за възнаграждение на поръчителя за обезпечаване вземанията по процесния договор за паричен заем, отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по кредита.

При отчитането на възнаграждението за предоставяне на гаранция като несъмнен разход действителният ГПР би бил завишен до размер на над посочения, като предвиденото възнаграждение на поръчителя надвишава и повече от три пъти уговорената между страните възнаградителна лихва. Оттук и със сключването на договора за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за заем, което е уговорено по друго правоотношение и единствено с цел да се избегнат (заобиколят) ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Така уговореното възнаграждение има значението на „скрита възнаградителна лихва“, която не е включена в оскъпяването на ползваната сума и която води до нарушение на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а това от своя страна обуславя нищожност на уговорката за плащане на това възнаграждение /арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК/ и липса на основание за дължимост на това вземане. Нещо повече, съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. В случая, не е налице хипотеза на формиран доброволно и целенасочено избор на потребителя за сключване на договор за предоставяне на гаранция с избраното от кредитора дружество, доколкото всъщност останалите предвидени възможности за обезпечаване на задължението по договора за паричен заем се явяват на практика обективно 2 невъзможни за изпълнение в предвидения в договора кратък срок. Съдът намира, че изначално заемодателят е предвидил невъзможността за изпълнение на договорното задължение, предвидено в чл. 4 от договора, поради което в договора за паричен заем е уговорен начин за изплащане на дължимото възнаграждение на третото лице - гарант.Налице е нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК във вр. с чл. 19, ал. 1 и 4 от ЗПК, което води до недействителност на договора на осн. чл.22 ЗПК.

Договор за паричен заем № 5558***/20.09.2025 е сключен в противоречие на закона, обуславящо приложимостта на предвидената в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК специална недействителност - в която заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва или за заплащане на уговорените неустойки. В тази връзка и доколкото предоставената на длъжника в заем сума съгласно признатото от заявителя, че са извършени плащания в размер на 12,16 евро евро е погасена до този размер, искането за издаване на заповед за изпълнение за заявените суми, следва да бъде уважено за сумата 141.23 евро

Разноските следва да бъдат присъдени съразмерно на претенцията, за която се издава заповед за изпълнение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в размер на 9.66 евро за платена държавна такса и 22.74 евро – юрисконсултско възнаграждение.

Предвид гореизложеното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ на основание чл. 411, ал. 3 във вр. с ал. 1 от ГПК заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза на „*************” - ЕАД с ЕИК 203670***, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „************” № **, офис сграда ********, ет. *, офис *, ЕИК 203670***, представлявано от изпълнителен директор З. С. Б., срещу М. К. С., **********, настоящ адрес: **********, за заплащане на следните суми по договор за заем № 55588**/20.09.2025 г., сключен с „**********” АД: 141.23 евро главница, дължима за периода 29.10.2025 г.-15.12.2025 г., ведно със законната лихва от 08.09.2026 г. до окончателното изплащане на сумата, както и за разноски, намалени съразмерно уважената част от претенцията на заявителя –

9.66 евро за платена държавна такса и 22.74 евро – юрисконсултско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на „****************” - ЕАД с ЕИК 203670***, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „**********” № **, офис сграда ********, ет. *, офис *, ЕИК 203670***, представлявано от изпълнителен директор З. С. Б. за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за вземане в негова полза срещу М. К. С., **********, настоящ адрес:

**********, за заплащане на следните суми по договор за заем № 5558***/20.09.2025 г., сключен с „************” АД: 7.71 евро договорна лихва за периода 29.10.2025 г.-15.12.2025 г., 9.80 евро мораторна лихва за периода 30.10.2025 г.-08.09.2026 г., както и за съдебни разноски над определения от съда размер.

УКАЗВА, на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, на заявителя за възможността в 1-месечен срок, считано от влизане в сила на настоящото 3 разпореждане, да предяви осъдителен иск срещу посочения длъжник по отношение на вземанията, за които съдът е отказал издаването на заповед за изпълнение срещу длъжника, като довнесе дължимата държ.такса.

Разпореждането подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в едноседмичен срок от съобщаването на заявителя, с частна жалба.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________ 4