Решение № 667 от 07.12.2021, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1369/2021
- Вид
- Решение № 667
- Подписан
- 07.12.2021
- В сила
- 07.12.2021
- Състав
- Пламен Петров Чакалов, Румяна Иванова Андреева, Величка Запрянова Запрянова
Цитирани разпоредби
- чл. 146, ал.1, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 59, ал.3, предл. второ · Закон за собствеността
- чл. 56 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 667 гр. Пловдив, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Пламен П. Чакалов
Членове:
Румяна Ив. Андреева
Величка З. Запрянова при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело № 20215300501369 по описа за 2021 година
Обжалвано е решение №260596/26.02.2021г. на Пловдивския районен съд, ХVІІ ти гр. с. постановено по гр. д. №20367/19г., с което се признава за установено по отношение на П. ИВ. КР. с ЕГН ********** с адрес: гр. *****, че М. АН. КР. с ЕГН ********** с адрес: гр. ***** притежава вещно право на ползване върху върху следния недвижим имот - втори жилищен етаж, състоящ се от три спални, дневна,столова, кухненски бокс, баня, тоалетна, със застроена площ от 120 кв.м.; при граници: от запад – дворно място; от север – ул. „*****“, от изток – В. Б.; от ягдворно място; отгоре – апартамент на Д. П. К., отдолу- апартамент на П. И . К., заедно с едно избено помещение с площ 20,50 кв.м. при граници: запад- избено помещение на Д. П. К., север – ул. „*****“; изток – изба на П. И . К.; юг – дворно място, ведно със съответните процентни идеални части от общите части на сграда, както и ведно със съответните процентни идеални части от правото на строеж върху дворното място, върху което е построена сградата, построена в дворно място, цялото от 314 кв.м., съставляващо УПИ І-993 по кадастралния план на „*****“ на град ****, одобрен със Заповед № РД-02-14-2115/11.12.200г. на МРРБ, ЕКАТТЕ *****, с административен адрес: ул. „*****, с описание на имота съгласно кадастралната схема: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.521.915.1.2, съгласно КК и КР на град ****, одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: град *****, разположен на етаж 3 в сграда с идентификатор *****.521.915.1, брой надземни 1 етажи – 4, брой подземни етажи – 0, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с брой нива на обекта -1, посочена в документа площ -120 кв.м., прилежащи части: изба – 20,5 кв.м., и съответните ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, при съседи: самостоятелни обекти на жилището: на същия етажняма, под обекта *****.521.915.1.1, над обекта *****.521.915.1.3. въз основа на сделката оформена в нотариален акт № ****, том ****, вх. рег. № 39032/21.12.2006г., дело № ****/****г. на АВ, СВ-***;
ОСЪЖДА П. ИВ. КР. с ЕГН ********** с адрес: гр. ***** да предаде владението в полза на М. АН. КР. с ЕГН ********** с адрес: гр. ***** върху следния недвижим имот втори жилищен етаж, състоящ се от три спални, дневна,столова, кухненски бокс, баня, тоалетна, със застроена площ от 120 кв.м.; при граници: от запад – дворно място; от север – ул. „*****“, от изток – В. Б.; от яг- дворно място; отгоре – апартамент на Д. П. К., отдолу- апартамент на П. И . К., заедно с едно избено помещение с площ 20,50 кв.м. при граници: запад- избено помещение на Д. П. К., север – ул. „*****“; изток – изба на П. И . К.; юг – дворно място, ведно със съответните процентни идеални части от общите части на сграда, както и ведно със съответните процентни идеални части от правото на строеж върху дворното място, върху което е построена сградата, построена в дворно място, цялото от 314 кв.м., съставляващо УПИ І-993 по кадастралния план на „*****“ на град ****, одобрен със Заповед № РД-02-14-2115/11.12.200г. на МРРБ, ЕКАТТЕ *****, с административен адрес: ул. „*****, с описание на имота съгласно кадастралната схема: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.521.915.1.2, съгласно КК и КР на град ****, одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: град *****, разположен на етаж 3 в сграда с идентификатор *****.521.915.1, брой надземни етажи – 4, брой подземни етажи – 0, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с брой нива на обекта -1, посочена в документа площ -120 кв.м., прилежащи части: изба – 20,5 кв.м., и съответните ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, при съседи: самостоятелни обекти на жилището: на същия етажняма, под обекта *****.521.915.1.1, над обекта *****.521.915.1.3, както и да заплати сумата от 5 074 лева, която представлява обезщетение за периода от 08.05.2015г. – 11.12.2019г. за невъзможността да бъде ползван самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.521.915.1.2, съгласно КК и КР на град ****, одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: град *****;
Жалбоподателят П. И. К. моли съда да отмени решението на районния съд и постанови друго, с което отхвърли исковете.
Въззиваемата страна М. Ат. К. счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди решението на районния съд. Претендира разноски.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
2
Няма спор, а и представения препис от нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот от 20.12.2006г. се установява, че продавачката М.К. е запазила пожизнено и безвъзмезно правото се на ползване върху същия имот., което е посочено в доклада на районния съд като обстоятелство по чл. 146, ал.1, т.3 от ГПК.
Не се оспорва и обстоятелството, че след предоставяне на ползването на процесното жилище на П.К., което към момента на влизане в сила на решението за развод от 07.05.2014г. между нея и бившия ú съпруг А. К., което е било семейно по смисъла на чл. 56 от СК и е предоставено за ползване на съпругата до навършване на пълнолетие на детето им И. К., а жалбоподателката заявява, че живее в имота от 2008г. до настоящия момент.
Основното възражение на въззивницата е, че въззиваемата не живее в имота от 2006г. и затова правото ú да ползва процесното жилище се е погасило, тъй като не е упражнявано повече от пет години.
Всъщност това е и спорният въпрос пред въззивния съд – налице ли е хипотеза по чл. 59, ал.3, предл. второ от ЗС.
Посочения по – горе договор за продажба на недвижими имот, за който е съставен нотариален акт на 20.12.2006г., в който е посочено, че М. А. К. си запазва пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху процесния имот я легитимира като титуляр на вещното право на ползване. Затова правилно първоинстанционният съд е възложил на ответника доказателствената тежест да установи твърдението си, че ищцата не е упражнявала правото си на ползване повече от пет години преди месец септември 2019г.
За установяване на това обстоятелство в производството пред районния съд са изслушани показанията на четирима свидетели.
От показанията на свидетелката М. К., която е дъщеря на въззивницата и внучка на въззиваемата и живее в спорния имот се установява, че М.К. винаги е притежавала ключ за процесния имот и държи свои лични вещи в него и когато свидетелката е била малка я е гледала, в спорното жилище. Същевременно свидетелката описва и случай през 2019г. когато жалбоподателката е скрила матрака, на който спи въззиваемата и това е принудила последната да преспи в стаята на внучката си.
Разпитан е и свидетеля А. К., който е син на въззиваемата, който установява, че за периода 2015г. – 2019г. майка му е посещавала жилището.
От показанията на свидетеля И. К., който е баща на жалбоподателката, се установява, че М.К., макар и преимуществено да живее в гр. *****, е посещавала имота, без да уточнява за кой период има впечатления, като конкретизира само, че посещенията са били свързани със здравословни проблеми.
Изслушани са и показанията на свидетелката М. К., чийто съпруг е племенник 3 на въззиваемата страна и живее в същата къща, който също установява, че М.К. е идвала по работа и се е отбивала в апартамента.
Установените от свидетелите обстоятелства, а именно, че М.К. винаги е имала ключ за спорния апартамент, държала е свои лични вещи и го е посещавала по различни поводи, като е преспивала в този апартамент обосновават извода, че въззиваемата след продажбата на жилището през 2006г. е продължила да упражнява правото си на ползване и затова твърдението на жалбоподателката, че правото на ползване е погасено, понеже не е упражнявано в продължение на пет години остана недоказано, а в същото време се установи оспорването му от страна на въззивницата, която е затруднявала нормалния достъп до имота, поради което искът да се признае за установено по отношение на П.К., че М.К. притежава право на ползване по отношение на спорния имот и за осъждането на П.К. да предаде фактическата власт върху същия имот е основателен и следва да се уважи.
Основателността на този иск обосновава основателността и на иска за заплащане на обезщетение за невъзможността да се ползва имота, доколкото П.К. не оспорва обстоятелството, че живее в процесното жилище, но препятства спокойното ползване на жилище, чрез прибиране на матрака от леглото на въззиваемата и словесните нападки срещу нея, които се установяват от показанията на свидетелката М. К..
Обстоятелството, че М.К. преимуществено живее в друго населено място - гр. ***** не е основание да се ограничава спокойното упражняване на правото на ползване на апартамента в пълния му обем.
За размера на дължимото обезщетение съдът взе предвид заключението на вещото лице В. Р., от което се установява, че процесния период средно пазарния наем, с който се съизмерява онова, с което П.К. се е обогатила са сметка на М.К., възлиза на 5 074лв., в който размер иска следва да се уважи, която сума съответства на претендираната част от търсеното обезщетение, съобразявайки се с правото на ползване по бракоразводното решение от 07.052014г.
С оглед изхода на спора, жалбоподателката следва да се осъди да заплати на въззиваемата сумата 1500 лв. разноски, направени във въззивното разглеждане на делото.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 260596/26.02.2021г. на Пловдивския районен съд, ХVІІ-ти гр. с. постановено по гр. д. №20367/19г.
ОСЪЖДА П. ИВ. КР. с ЕГН ********** с адрес: гр. ***** да заплати на М. АН.
КР. с ЕГН ********** с адрес: гр. ***** сумата 1 500 (хиляда и петстотин) лева 4 разноски направени във въззивното разглеждане на делото.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5