Решение № 12997 от 02.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12997 гр. София, 02.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БОРЯНА В. ПЕТРОВА при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20241110113038 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на „ФИРМА“ ЕАД, с която е предявен срещу „ФИРМА“ ЕООД иск правно основание 233, ал.1, изр.1 ЗЗД за опразване на нает имот – масивна сграда на 1 етаж, използвана за сеновал, находяща се на адрес : гр.С. ...., със застроена площ от 360кв.м.

Твърди, че процесният имот е отдаден под наем на „ФИРМА“ ЕООД за възмездно ползване за срок от 10 години с договор за наем от № ...../08.10.2012г., сключен между „ФИРМА“ ЕАД и „ФИРМА“ ЕООД . Срокът на така подписания договор е изтекъл на 08.10.2022г. и наемателят е следвало да освободи имота, което той не е сторил.

Въпреки изтичане срокът на договора, ответникът не предава владението на имота.

С писмо, отправено до ответника от 18.10.2023г. ищецът изрично се е противопоставил на ползване на имота след срока на договора и е определен 10-дневен срок той да бъде освободен, което не се е случило.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест по предявения иск с правно основание 233, ал. 1 , изр.І от ЗЗД ищецът следва да установи следните правопораждащи факти: валидното възникване на твърдяното облигационно правоотношение, че е предоставил ползването на процесния имот на ответника, както и че действието на правоотношението е прекратено. Следва да докаже и че след прекратяване на договора, процесният имот все още се ползва от ответника без основание.

В срока по чл.131 от ГПК не е подаден от ответника.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

1

Не е спорно между страните, а и от представените писмени доказателства се установява, че с договор за наем № ...../ 08.10.2012г. ищецът „ФИРМА“ ЕАД, е предоставило на ответното дружество за временно и възмездно ползване, срещу заплащане на месечна наемна цена в размер на 400 лева и изпълнение на инвестиционна програма, съгласно Приложение 1 от договора (чл.2, ал.1), собственият му недвижим имот – масивна сграда на 1 етаж, използвана за сеновал, находяща се на адрес: гр.С. ...., със застроена площ от 360кв.м.

Съгласно така подписания договор срокът му е за 10 години от заплащане на първия наем, считано от датата на подписването му- 08.10.2012г.

По делото е прието писмо от 18.10.2023г. от което е видно, че с ищецът е поканил ответника да предаде владението на имота.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите И.К.Д. и Р.Д.Д.. От техните показания се установява, че процесното помещение, което се намира на ул. „....“ .... се ползва под наем от ответното дружество. И двамата свидетели работят в ФИРМА „.....“ си са на мястото всеки ден. Виждат, че помещението се ползва като конюшня от ответното дружество, там се гледат няколко коня от управителя на ответното дружество и неговото семейство, според свидетелите.

Други доказателства относими към предмета на делото страните на са ангажирали.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл.233, ал.1, изр.1 ЗЗД.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест по предявения иск с правно основание 233, ал. 1 , изр.І ЗЗД, ищците следва да установят следните правопораждащи факти: валидното възникване на твърдяното облигационно правоотношение, че са предоставили ползването на процесния имот на ответника, както и че действието на правоотношението е прекратено.Следва да докажат и, че след прекратяване на договора, процесния имот все още се ползва от ответника, без основание.

Съгласно чл.228 от ЗЗД с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят - да му плати определена цена.

Процесният договор за наем е срочен – сключен е за срок от 10 години считано от 08.10.2012г. Съгласно чл.229, ал.1 от ЗЗД договорът за наем не може да бъде сключен за повече от десет години, а съгласно чл.229, ал.3 от ЗЗД, ако договорът бъде сключен за по – дълъг срок, той има сила за 10 години.

По общо правило, а и с оглед разпоредбата на чл.35, пр.1 от договора, с изтичане срока на договора, същият прекратява действието и наемателят е длъжен да върне вещта, на основание чл.233, ал.1, изр.1 ЗЗД.

От представения по делото договор за наем от 08.10.2012г. е видно, че 10 годишният срок на неговото действия е изтекъл на 08.10.2022г. Начините, по които се уреждат отношенията между страните в този случай, са уредени от правилата на чл.236 и чл.238 ЗЗД.

2

Чл.236, ал.1 ЗЗД предвижда, че ако след изтичане на наемния срок, използването на вещта продължи със знанието и без противопоставяне на наемодателя, договорът се счита продължен за неопределен срок.

Наемодателят се е противопоставил на ползването на имота, когато на ответното дружество е изпратена писмена покана от 18.10.2023г. за освобождаване на имота и наемателят е бил длъжен да върне вещта. След като същият не е сторил това, предявеният срещу него иск с правно основание чл.310, ал.1, т.2 ГПК, вр. чл. 233, ал.1, изр.1 ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен.

По отговорността на страните за разноски:

При този изход на спора, право на разноски има ищецът, на основание чл.78, ал.1 от ГПК. Претендират се разноски за държавна такса в размер на 230,40 лева и юрисконсултско възнаграждение, които суми следва да му бъдат присъдени.

Воден от горното, Софийски районен съд, на основание чл.316 от ГПК:

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 233, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД вр. чл. 310, т. 2 от ГПК „ФИРМА“ ЕООД, с ЕИК: .... да опразни и върне на „ФИРМА“ ЕАД, с ЕИК: ..... държането на нает с договор за наем от 08.10.2012г. недвижим имот – масивна сграда на 1 етаж, използвана за сеновал, находяща се на адрес: гр.С. ...., със застроена площ от 360кв.м.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 от ГПК „ФИРМА“ ЕООД, с ЕИК: .... да заплати на „ФИРМА“ ЕАД, с ЕИК: ..... сумата от общо 330,40 лева/от които 230, 40 лв – д.т. и 100лв – юрисконсултско възнаграждение/ представляваща сторени по делото разноски.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок, който започва да тече от 02.07.2024г. ,на основание чл.315, ал.2 ГПК Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3